Решение по дело №175/2023 на Административен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №  207

гр.Кюстендил, 24.10.2023год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми  септември  през  две  хиляди  двадесет  и  трета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова  и с участието на прокурора  Марияна Сиракова,         като  разгледа  докладваното от  съдия Стойчева  КАНД № 175  по описа за 2023год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Председателят  на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, представляван от пълномощника  главен юрисконсулт М. М.,  оспорва  с  касационна  жалба  решение № 135 от 17.05.2023год. на Районен съд – Кюстендил  по  АНД № 2/2023г.  Релевирани  са  основанията  по  чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.  Нарушението  на  материалния закон  се свръзва с неправилно приложение на критериите, относими към размера на наложеното административно наказание спрямо установените по делото фактически обстоятелства и неясно обективирана воля на съда в диспозитива на оспореното решение.  Явната несправедливост на  наказанието в размера, определен  от районния съд,  се обосновава с данните, сочещи на повторяемост във времето на съставомерната дейност на нарушителя. Прави се искане  за отмяна на решението и за постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание, наведените в жалбата оплаквания и предявеното искане се поддържат  от  пълномощника  на  касатора  юрк  М.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът  - К.  А.П., гражданин на Република Гърция, призован чрез пълномощника си по делото адв. В.А., не изразява  становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения  съдебен  акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 5680/25.11.2022год.,  издадено  от  Вр. И.Д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ),  с което на К.  А.П., гражданин на Република Гърция,  за  нарушение   и  на основание  чл.69, ал.1 предл. 3 във вр. с чл.55, ал.4 вр. с чл.56, ал.1, т.9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 000,00лв.  

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние, съставляващо неизпълнение на задължително предписание, обективирано в Констативен  протокол  № 1565/23.08.2022г. на комисия в състав от служители на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – София към ДА ДРВВЗ, определени за осъществяване на контролни функции по ЗЗНН със заповед № Р№Д-10-159/27.06.2022г. на председателя на ДА ДРВВЗ, а именно: в срок до 23.09.2022г.  в качеството си на управител на „Дино Енерджи“ ЕООД-задължено лице по см. на чл.23, ал.3 от ЗЗНН,  да създаде и вложи за съхранение ниво на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) в размер на 193,630 тона гориво за дизелови двигатели, определено с Разпореждане № Р-12-76/27.04.2022г. на зам. председателя на ДА ДРВВЗ.

АНО  е изложил мотиви за неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, както и във връзка с размера на наложеното наказание. По-високият размер на наказанието е обоснован с посочване на НП, издадено срещу  нарушителя  за предходно  нарушение  от същия вид, с което се мотивират изводи за продължително и устойчиво неправомерно поведение на нарушителя във връзка със задълженията по създаване и съхранение на запаси за извънредни ситуации (ЗИС).   

Районният съд, въз основа на събраните доказателства, формира правни изводи за липса на допуснати нарушения  на процесуалните правила, за предявено ясно обвинение, както и за доказаност на релевираното деяние. Във  връзка с размера на наложеното наказание, съдът е констатирал, че няма достатъчно аргументи за определения размер на наложената глоба, изложени от  АНО. От друга страна е приел, че с оглед критериите по чл.27, ал.3 от ЗАНН, както и предвид доказателствата за изпълнение от нарушителя на дадените предписания, макар и след предоставения срок,  се следва  налагане на наказание в минималния размер, предвиден от законодателя с нормата на чл.69, ал.1 от ЗЗНН. По горните съображения е изменил НП като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 500,00лв.

В мотивите на решението, съдът сочи, че с процесното НП, на нарушителя е наложена глоба в размер на 3000,00лв., вместо 6000,00лв.,  а според  диспозитива на съдебния акт,  се изменя НП, издадено от председателя на ДА ДРВВЗ, с което на нарушителя е наложена глоба в размер на 3000лв., като  се намалява глобата на  500лв.  

 Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, обосновава следните изводи:

            Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила.  Касаторът оспорва единствено размера на наложената глоба с доводи за несъответствие между критериите по чл.27, ал.1 - ал.3 от ЗАНН и  установените по делото фактически обстоятелства. С горното се обосновават наведените оплаквания срещу правилността  на оспорения съдебен акт и  искането за отмяна на същия, ведно с произнасяне при усл. на чл. 222, ал.1 от АПК за потвърждаване на издаденото НП.

Настоящият състав на касационния съд счита  релевираните  в жалбата правни доводи за неоснователни. Неправилното посочване в мотивите и в диспозитива на оспорения съдебен акт, на размера на определената с процесното НП, глоба – 3000 лева, вместо 6000 лева, не се отразява върху формираната воля на съда. Видно е, че съдът е упражнил  правомощието си по чл.62, ал. 7, т.2, предл. първо във вр. с ал.2, т. 4 от ЗАНН като е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ на 500,00лв., колкото е законовият минимум по чл.69, ал.1 от ЗЗНН. От горното следват изводи за ясно определен размер на наказанието, с което се гарантират правата на страните и се   обезпечава  надлежното  изпълнение на НП. Допуснатата неточност в съдебния акт по отношение размера на наложената от АНО глоба, предвид правния резултат от оспорването на НП, а именно за изменение на НП,  не  съставлява касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение.  

Извън горното и във връзка с доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, касационната инстанция счита следното:

От процесуална страна следва да се констатира, че е недопустимо със съображения, изложени  в  касационната  жалба да се мотивира допълнително  размерът на наложеното с НП административно наказание.  Видно е, че в НП се сочи само  повторяемост във времето на съставомерната дейност на нарушителя във връзка с издадено предходно  НП № 4840/2022г. за същото по вид административно нарушение, за което  не е спорно, че  не е влязло в сила към датата на издаване на процесното НП. Само с  предходното НП, АНО обосновава изводи за продължително и устойчиво неправомерно поведение на нарушителя, което е неправилно.  Извън горното, органът  не е посочил конкретните факти и обстоятелства, относими към критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН, съобразно които наказанието глоба  е определено  около средния размер. Липсващите мотиви на  АНО не могат да бъдат заместени с доводите, предявени в касационно производство за важността на обществените отношения, защитени със ЗЗНН, респ.  пропускът на АНО не може да бъде преодолян в етапа на касационното оспорване. 

От друга страна, проверката на оспореното решение  обосновава изводи за   надлежно приложение на материалния закон, като определеното с него наказание в минимален  размер, е справедливо.  Мотивите на въззивната инстанция за изменение на наложеното наказание до предвидения минимум се основават на  обективен и пълен  анализ на доказателствата относим към критериите по чл.27 от ЗАНН.  В контекста на същите, правилна е извършената  преценка на смекчаващите вината обстоятелства.  По делото е безспорно, че задължителното предписание на контролните органи на ДА ДРВВЗ, е изпълнено  от нарушителя непосредствено след изтичане на предоставения от тях срок до 23.09.2022г.  С  приложените към преписката  договор  № 141830.09.2022г.  и  складов  запис от 01.10.2022г., се удостоверява, че  управителят  на „Дино Енерджи“ ЕООД е изпълнил предписанието  да създаде и вложи за съхранение ниво на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) в размер на 193,630 тона гориво за дизелови двигатели.  Макар и след срока, съставомерното бездействие на нарушителя е преустановено, което съставлява обстоятелство, смекчаващо неговата вина. В този аспект и поради отсъствието на доказателства за имущественото състояние на нарушителя и за отегчаващи отговорността му обстоятелства, правилно  решаващият съд  е определил минималния размер  на наказанието „глоба“  за съответстващ на тежестта на извършеното нарушение.

Предвид изложеното, решаващите съображения на въззивния съд за намаляване размера на наложеното наказание са обосновани и законосъобразни, а оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.  

Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                            Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 135 от  17.05.2023год.  на  Районен съд – Кюстендил, постановено  по АНД № 2/2023год.         

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.    

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.