Определение по дело №302/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 95
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20211500500302
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. Кюстендил, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500302 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадено от М. ЛЮБ. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Раковски“ № 36, със съдебен адрес за връчване на
съобщения: гр. Кюстендил, ул. „Тодор Ангелов Божаната“ № 8, чрез адв. С.,
възражение по чл. 423, ал.1 ГПК във връзка с издадена против длъжницата заповед за
изпълнение № 122/30.01.2017г. на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 158/2017 г. по
описа на РС – Кюстендил.
Депозираното възражение се мотивира с обстоятелството, че заповедта за
изпълнение не е била надлежно връчена на длъжницата. Същата не й е била връчена
лично, тъй като в деня на връчването длъжницата не е имала обичайно
местопребиваване на територията на Република България, а е пребивавала в Република
Гърция. Моли да бъде прието възражението срещу процесната заповед, поради
нередовното й връчване и лишаване от възможността за оспорването й, както и да бъде
спряно изпълнението на същата.
Насрещната страна – заявителят „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД изразява становище
за неоснователност на депозираното възражение.
По допустимостта на производството.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 158/2017 г. на Районен съд – Кюстендил по
заявление на кредитора „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №122 от 30.01.2017 г. срещу М.
ЛЮБ. Д. за описаните в заявлението суми.
1
Твърди се от длъжника М.Д., че за издадената срещу нея заповед за изпълнение е
узнала с получаването на Покана за доброволно изпълнение с изх.№05933/18.06.2021 г.
на ЧСИ В.А. рег.№742, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил. На поканата е
отразено,че заповедта е връчена на длъжника на 05.03.2017 г. чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обстоятелство се установява и от
находящите се в ч.гр.д. № 158/2017 г. на Районен съд – Кюстендил писмени
документи.
Доколкото редовността на връчването чрез залепване на уведомление е въпрос
по съществото на спора, съдът следва да разгледа подаденото възражение по реда на
чл.423, ал.1 ГПК. Последното е подадено от лице, сочено като длъжник в издадената
заповед за изпълнение. Сезиран е надлежен родово и местно компетентен съд, с оглед
на което съдът приема, че производството по чл. 423 от ГПК е допустимо.
По същество на искането за приемане на възражението в хипотезата на чл.423,
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК:
Оспорваната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с
оглед на което връчването й на длъжника се дължи от съда- чл. 411, ал.3 от ГПК.
Начините на връчване на съобщения и други книжа в рамките на съдебното
производство са посочени в чл. 43 от ГПК.
Видно от данните по ч.гр.д. № 158/2017 г. по описа на КнРС, заповедта за
изпълнение е била изпратена за връчване на установения по реда на Наредба №14 от
18.11.2009 г. адрес на длъжника М. ЛЮБ. Д., а именно: гр. Кюстендил, ул. „Раковски“
№36, ет.13, ап.64. На съобщението, върнато в цялост, е отбелязано от връчителя, че
лицето е търсено на адреса на 06.02.2017 г. в 11.00 ч; на 14.12.2017 г. в 10.00 ч.; на
18.02.2017 г. в 11.00 ч.; на 26.02.2017 г. към 17.00 часа и на 05.03.2017 ч. към 18.00
часа, но не е намерено. На 06.03.2017г., видно от Уведомление по чл.47, ал.1 ГПК,
връчителят е залепил уведомлението на входната врата на апартамента на посочения
адрес. В същото са отразени обстоятелствата, при които е залепено уведомлението, а
именно: „ лицето търсено многократно на адреса – 06.02.2017 г. в 11.00 ч; на
14.12.2017 г. в 10.00 ч.; на 18.02.2017 г. в 11.00 ч.; на 26.02.2017 г. към 17.00 часа и на
05.03.2017 ч. към 18.00 часа, не е намерено. На адреса не е открито друго лице от
домашните, което да е получи съобщението“. При това положение съдът е приел, че
заповедта за изпълнение следва да се счита връчена и на 24.03.2017 г. е разпоредил да
се издаде изпълнителен лист.
При така установеното съставът на въззивния съд намира, че не може в
конкретния случай да се приеме, че е осъществено редовно връчване по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК. Съображенията в тази насока са следните:
Съдебната практика приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за
връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на
2
адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в
продължение на повече от един месец /определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д.
№ 4222/2014 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. При
удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата,
без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му
отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец
поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на
адреса /решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, IV-то г. о., по чл.
290 ГПК/. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с
връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК
обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е
направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото
адрес.
В разглеждания случай липсва удостоверяване на тези обстоятелства. Видно е
също, че адресатът не е търсен на адреса в рамките на повече от месец. Не е надлежно
удостоверено при какви данни е прието, че длъжникът не може да бъде намерен на
адреса, както и че връчването не може да бъде извършено на лице по чл. 46 ГПК,
каквото изискване предопределя приложението на чл.47 ГПК /виж Решение № 14 от
20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/. При тези данни районният съд
не е имал основания да зачете връчването за надлежно, както и да приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила.
Следва да се отчете, че връчването е извършено при действието на ГПК в
редакцията, обнародвана в бр.50 на ДВ от 03.07.2015 г. При промените в ГПК,
обнародвани с ДВ, бр.86 от 27 октомври 2017 г., обстоятелствата относими към
приложението на чл.47 ГПК вече са нормативно регламентирани, но това не изключва
приложението им и за настоящия случай, доколкото преди приемането на новата
редакция на чл.47 ГПК има утвърдена съдебна практика в този смисъл.
По изложените съображения съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 423,
ал.1, т.1 от ГПК и подаденото от длъжника възражение следва да се приеме като
основателно и годно да породи правните последици, предвидени в чл. 415, ал.1 от
ГПК.
Доколкото се установи ненадлежно връчване на уведомлението съдът намира за
ненужно да обсъжда наличието на хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 ГПК и представените
в тази насока от длъжника писмени доказателства.
Делото следва да се върне на заповедния съд за разглеждане с указания по
чл.415, ал.1 ГПК.
Длъжникът претендира присъждане на разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение. Доколкото същата е освободена от заплащане на такси и разноски в
3
производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК и при липса на доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, то разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 423, ал.1 от ГПК, Кюстендилският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение на длъжника М. ЛЮБ. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Кюстендил, ул. „Раковски“ № 36, чрез адв. К.С. от АК – Кюстендил, със
съдебен адрес за връчване на съобщения: гр. Кюстендил, ул. „Тодор Ангелов
Божаната“ № 8, чрез адв. С., против издадена заповед за изпълнение №
122/30.01.2017г. на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 158/2017 г. по описа на РС –
Кюстендил..
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №122/30.01.2017 г. по ч.гр.д.№158/2017 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил изпълнителен лист в полза „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД
срещу М. ЛЮБ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул.
„Раковски“ № 36.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ В.А., рег.№742
по КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Кюстендил за сведение.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Кюстендилския районен съд за извършване на
следващите се действия по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4