Решение по дело №2656/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 826
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20197040702656
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 826                                 дата  06 юли 2020г.                 град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 22 юни 2020г.,  в следния състав:

 

                                                                                  Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА  

              

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа адм. дело № 2656 по описа за 2019 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.

Образувано е по искова молба на А.Н.Т., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие с.Дебелт, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  на 2000лв., настъпили поради привеждането му в наказателна килия в Затвора Бургас за изтърпяване на наложено му дисциплинарно наказание, за периода от 05.09.2019г. до 19.09.2019г., причинени в резултат на действия и бездействия на медицински работник в мястото на изтърпяване на наказанието, които са застрашили неговото здраве.

Ищецът твърди, че в резултат на действията и бездействията на медицинския работник в мястото за лишаване от свобода, здравето му е било застрашено, тъй като е бил принуден да постъпи в наказателната килия въпреки здравословните му проблеми – болки в бъбреците, за което се наложило неколкократно да бъде повикана Спешна помощ за времето на престоя му за изтърпяване на дисциплинарното наказание. Ищецът възразява, че въпреки знанието на медицинския работник за здравословните му проблеми, той е дал становище, че е годен за карцер, с което здравето му било застрашено. Иска се присъждане на претендираната сума за причинените неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа исковата претенция на сочените в нея основания. Ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не изпраща представител, но чрез пълномощник, извънсъдебно е депозирал писмено становище, видно от което, изцяло оспорва иска по основание и размер, както и възразява, че описаното в исковата молба не отговаря на действителната фактическа обстановка, като посочва, че ищецът не е диагностициран с бъбречно заболяване, както и му е било предложено прекратяване на дисциплинарното наказание, което той отказал, а здравословното му състояние е било следено за целия срок на престоя му в наказателната килия. Иска се отхвърляне на исковата молба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на иска.

Искът е процесуално допустим за разглеждане, предявен против надлежен ответник, но по същество съдът счете за неоснователен.

Данните по делото сочат, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затворническото общежитие в Дебелт.

На 05.09.2019г. бил доведен в медицинския център за извършване на преглед и издаване на служебна бележка за постъпване в наказателна килия за изтърпяване на наложено му дисциплинарно наказание.

По сведение на медицинския фелдшер ищецът се държал грубо и арогантно и отказал извършването на прегледа, като възразил, че страда от бъбречно заболяване. Предложени му били болкоуспокояващи медикаменти, които ищецът отказал, както и отказал да се разпише в амбулаторния журнал. Фелдшерът посочва, че болките в бъбреците са субективен фактор и не могат да бъдат доказани в амбулаторни условия, а само след параклинични изследвания, направени от уролог.

По делото е приложена медицинска справка, видно от която, на 02.08.2019г. ищецът е бил консултиран от уролог и поставена диагноза – неспецифична хематургия. При направената ехография на бъбреците е било установено, че те са с нормални размери, не се сканират конкременти (камъни), както и няма уростаза (застой на урина), както и пикочният мехур е без особености.

На 05.09.2019г. бил приведен в наказателна килия в Затвора Бургас за изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание.

На 07.09.2019г., в 22,45ч. била повикана Бърза помощ, като при прегледа на ищеца е била поставена диагноза Колика реналис (болка в бъбрека) и приложени мускулно медикаменти.

На 09.09.2019г. ищецът посетил Медицинския център в Затвора Бургас с оплаквания за болки в областта на кръста, за което са му били дадени медикаменти. По-късно същия ден, около 23часа, отново била повикана Бърза помощ, поставена била същата диагноза, както и приложени медикаменти.

На 15.09.2019г. отново бил повикан екип на Бърза помощ, поставена е същата диагноза, както и са били поставени медикаменти.

Медицинският фелдшер дава сведение, че по време на престоя в наказателната килия, при всеки случай на оплакване, на ищеца било предлагано да се прекрати наказанието, но той винаги отказвал с мотива „да минава“, както и здравословното му състояние било следено през цялото време на престоя и не е оставал без медицински грижи.

На 23.10.2019г. общопрактикуващият лекар на Затвора назначил на ищеца извършването на ехография на коремни органи – черен дроб, жлъчна система, панкреас, слезка, пикочен мехур, за които е констатирано – без особености, а при изследването на бъбреците е установено, че няма данни за калкулоза (камъни).

На 24.10.2019г. е било направено микробиологично изследване на урина, като резултатът е, че не се изолира бактериална флора.

Като свидетел по делото беше разпитан П.Б., който каза, че е бил заедно с ищеца в наказателната килия през м.септември около дата 22. За времето на изтърпяване на дисциплинарното му наказание три пъти била викана линейка, защото ищецът го боляли бъбреците и тези негови оплаквания били още от началото, но в медицинският център никой не му обърнал внимание, защото лишените от свобода се гледали само на външен вид дали да са добре, но никой не ги преглеждал. Каза също, че въпреки искането на ищеца да се отложи карцера, това не било разрешено. Друга част от показанията на ищеца касаят условията в наказателната килия.

Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, като на това се приравнява и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, (……...), както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност – ал.2 на същата норма.  Отнесено към настоящия случай, ищецът претендира, в резултат на действията и бездействията на медицинския работник по повод постъпването му в наказателна килия, да е изпитал страх за здравето си, поради наличие на заболяване. Съдът не констатира твърдяната незаконосъобразност в дейността на медицинския работник. Установи се, че при довеждането на ищеца в медицинския център за извършаване на преглед преди постъпването му в наказателна килия, той е бил осуетен именно поради неговото поведение, както и отказ за получаване на болкоуспокояващи лекарства. Също така, от направената преди това през м.август консултация с уролог, не са били установени заболявания на бъбреците. В този смисъл, към момента на привеждане в изпълнение на дисциплинарното наказание, обективни медицински данни за наличие на бъбречно заболяване не са били налице, поради което няма основание да се счита, че към този момент действията на медицинския работник, който е дал становище за годност за изтърпяване на наказанието, са били незаконосъобразни. Не се констатира и бездействие за отказ да се предостави медицинска грижа, като сведенията на медицинския фелдшер сочат, че ищецът е този, който е отказал получаването на болкоуспокояващи лекарства преди постъпване в наказателната килия. По-нататък, в течение на престоя в наказателната килия, са били осигурени необходимите медицински грижи, вкл. със съдействието на спешната помощ, поради което не се установява твърдяното бездействие..

Депозираните по делото свидетелски показания не променят горните изводи, тъй като от една страна свидетелят споделя възприятия за факти, настъпили по време на престоя в наказателната килия, които не са спорни между страните, а от друга страна този свидетел няма наблюдения върху поведението на ищеца и медицинския персонал преди постъпване в наказателната килия, за който период всъщност страната твърди да са били извършени незаконосъобразни действия и бездействия от медицинския персонал и които са предизвикали у него страх за здравето му поради даденото положително становище за изтърпяване на дисциплинарното наказание, въпреки твърдяните болкови синдроми. Друга част от свидетелските показания съдът счете за неотносими, като засягащи битовите условия в наказателната килия, на каквито основания ищецът не е предявил претенцията си.

Фактическите доводи, на които се основава исковата претенция, така както са описани от ищеца, изключват позоваване на нарушение по смисъла на чл.144, ал.1 от ЗИНЗС, респ. няма наведени такива доводи, поради което съдът счете исковата молба за неоснователна в контекста на заявените в нея фактически основания.

На основание изложените мотиви, исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна. Независимо от този изход на процеса, в полза на ответната страна не е дължимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Видно от нормата на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, законът прави разграничение между разноски, държавна такса и възнаграждение за адвокат. В случай на отхвърляне на иска, в полза на ответната страна се присъждат само разноски, но в настоящия случай такива не са направени. След като законът прави разграничение между разноски (схващани като такива, извършени за процесуални действия – назначаване на експертиза, разходи за свидетели) и възнаграждение, то няма основание възнаграждението за юрисконсулт да се счита като форма на разноски.

Така мотивиран, Административен съд Бургас,

 

РЕШИ:

 

     ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.Н.Т., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие с.Дебелт, предявена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв., настъпили поради привеждането му в наказателна килия в Затвора Бургас за изтърпяване на наложено му дисциплинарно наказание, за периода от 05.09.2019г. до 19.09.2019г., причинени в резултат на действия и бездействия на медицински работник в мястото на изтърпяване на наказанието, които са застрашили неговото здраве.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     СЪДИЯ: