РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
Гр. Пловдив, 22.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XIХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и с участието на
прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като
разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова КАНД № 3032 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция с процесуален
представител старши юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение № 260365 от 13.10.2020
г., постановено по АНД № 1627 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-000210/14.02.2020 г.,
изд. от началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложено
на Д.Й.Й., ЕГН **********, административно наказание: глоба в размер на 200 лв.
- за нарушение по чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано като неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон. Оспорен е извода на ПРС за наличие на маловажен
случай с прилагане нормата на чл. 28 ЗАНН – в случая
нарушението е формално, поради което не е необходимо настъпване на вредоносен
резултат и административнонаказателната отговорност се реализира след факта на
извършване на деянието; деянието е с висока степен на обществена опасност
поради допуснато ПТП с причинени материални щети. Предвид посоченото се
поддържа да липсват предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски по настоящото
производство, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът Д.Й.Й. оспорва жалбата по доводи, изложени в
представеното по делото писмено възражение срещу жалбата от 16.11.2020 г. и
моли съда да потвърди решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна с интерес
да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната
компетентност, за което е приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН серия АА № 2644447/20.01.2020
г. е съставен от мл. автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, А.Е.Г..
Правомощията на последния да съставя АУАН са определени със Заповед №
8121з-825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Според обстоятелствената част на НП: на 20.01.2020 г., около 13:40ч.
в гр. Пловдив на ул. „Кукленско шосе“ до № 21, посока юг-север, като водач на товарен
автомобил „Грейт уолл Х6“ с рег. № ***, собственост на „Професионална защита
електроник“ ООД, ЕИК по булстат *********, Д.Й.Й., при избиране скоростта на
движение не съобразява атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността
на движение и други обстоятелства,не може да спре зад спиращите пред него в
колона автомобили, завива надясно и се блъска в метален контейнер за смет, при
което допуска ПТП с материални щети. Описаното е квалифицирано като нарушение
по чл.20 ал.2 от ЗДвП: "Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. ". Приложена е санкцията по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП: "Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. ".
Преписката съдържа Справка за нарушител/водач, според
информацията от която – издаденото и оспорено НП е първо за Д.Й..
ПРС приел, че описаното в АУАН и НП административно нарушение
е осъществено от жалбоподателя, като в случая няма спор относно факта на
управление на МПС, време и място на нарушението. Във връзка с възражението относно несъобразена скорост,
която не е индивидуализирана в НП, правилно РС – Пловдив е отчел, че скоростта
на движение е несъобразена, тъй като е била неподходяща на конкретните условия
на пътя, щом движението със същата е довело до ПТП с причиняване на материални
щети. Скоростта в контекста на нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е избраната от
водача скорост на движение, която позволява спиране на пътното платно при
възникване на опасност за движението. В случая не е опровергана констатацията
за несъобразена скорост по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради което е
зачетена доказателствената сила на АУАН – чл.189 ал.2 от ЗДвП.
НП е отменено поради установени от РС – Пловдив предпоставки
за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН, мотивите за което
се споделят от АС – Пловдив.
Както бе посочено по-горе, според справка за нарушител/водач
– издаденото и оспорено НП е първо за Д.Й. при издадено СУМПС на 02.09.2008 г.
Следователно, за около 13 години жалбоподателят не е допускал нарушение на ЗДвП
и разглежданият случай е изолирана проява. Фактът правилно е отчетен от ПРС
като основание за квалифициране на случая като маловажен – удостовереността за
единствено нарушение потвърждава извода за инцидентно поведение. ПРС с
основание приема, че конкретиката на случая не разкрива висока обществена
опасност на деянието и на дееца. Установените материални щети, от една страна, са
само върху автомобила на жалбоподателя, като липсват данни за настъпили щети по
контейнерите; от друга страна, са незначителни, а поведението на лицето след
сблъсъка в контейнерите е отговорно – в изпълнение на задължението по чл.123 от ЗДвП. Действително,
нормата на чл.28 ЗАНН представлява
изключение по отношение ЗДвП, предвид значимостта на регулираните обществени отношения,
но прилагането й не е отречено от закона, и всеки случай подлежи на
самостоятелна преценка по критериите за маловажност. При конкретните факти, би
могло успешно да се въздейства чрез предупреждение, че при друг подобен случай
ще бъде ангажирана отговорността на лицето, тъй като не е изключена възможност
за прилагане на чл.28 ЗАНН – нормата не е
разграничила административните нарушения на формални и резултатни.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че при
постановяване на решението си Районен съд - гр. Пловдив не е допуснал сочените
в касационната жалба нарушения на закона, представляващи касационни основания
по чл.348 ал.1 и т.2 от НПК за неговата отмяна
по касационен ред, поради което същото решение следва да се остави в сила като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и предвид претенциите на касатора за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, ,че такива не се следват.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIX
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260365 от
13.10.2020 г., постановено по АНД № 1627 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.