Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2122 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Г., М., В.“ ООД срещу отказ № 20201018153333-3/22.10.2020 г. да бъде вписано прехвърляне на дружествени дялове между съдружници. Оспорен е изводът на длъжностното лице по регистрация за необходима декларация по чл. 129 ал. 1 ТЗ с довод, че задължението прехвърляне на дял на трети за дружеството лица. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски.
В отговор по искането за разноски Агенция по вписванията навежда довод, че с оглед приложимия закон към датата на депозиране на жалбата не могат да бъдат присъдени в това производство. Евентуално прави възражение за прекомерност.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Жалбоподателят е заявил за вписване прехвърляне на дружествени дялове и произтичаща от това промяна в организационната структура на дружеството.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че нормата на чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, предвиждаща дяловете между съдружници да се прехвърлят свободно касае изключение от изискването за вземане на решение от общото събрание. Въведеното ново изискване не се обхваща от това изключение. Позовава се на съдебна практика.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на конкретни обстоятелства, за които законът предписва огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този значим за обществото резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).
Визираните от длъжностното лице по регистрацията съображения касаят въведеното ограничение с чл. 129 ал. 1 ТЗ, чието допълнение с идентично текстово съдържание, според вносителя на законопроекта, цели да забрани продажба на дялово участие при неудовлетворени задължения към работници и служители по трудови правоотношения (срв. мотивите на вносителя, достъпни на https://www.parliament.bg/bills/44/754-04-72.pdf). Възниква въпросът следва ли тези съображения да се отнасят и към въведената считано от 15.02.2018 г. с нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ предпоставка за извършване на вписването на прехвърлен дял, удостоверена с нарочна декларация. Тъй като отрицателната предпоставка препятства огласяване на утвърдено за значимо за обществото обстоятелство, наложително е стриктното тълкуване на регламентиращия я текст. Нормативно установено изискване за деклариране на обстоятелствата в регистърното производство е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст при следното съдържание: „след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1“ и се създава изречение второ: „Член 16, ал. 2 – 4 се прилагат съответно“. При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Вмененото задължение определя като обект на защита интересите на ангажирани по трудово правоотношение лица.
Нормата на чл. 129 ал. 1 ТЗ изрично повелява свобода на прехвърляне на дружествени дялове. Тази хипотеза смислово е разграничена от прехвърлянето на дружествен дял на трето лице, а съюзът „и“ обосновава еднозначен извод, че касае допълнителните изисквания, относими към третото лице. Изричното предписание „прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно“ изключва въведените с тази норма изисквания за прехвърляне на дялове на трети лица. Обсъжданията и в пленарна зала при приемане на текста еднозначно свързват отрицателната предпоставка с прехвърляне на дялове на лице извън кръга на съдружниците към датата на прехвърлянето.
Нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ посочва подлежащите на деклариране обстоятелства, поради което и използваната законодателна техника – препращане към предходната алинея може да бъде логично обяснено единствено с въведените от допълнителни изисквания, относими към прехвърляне на дялове на лице извън кръга на съдружниците. Настоящият състав приема, че изводимия конкретен смисъл на правната норма в нейната цялост изключва възможността за корективното тълкуване чрез игнориране на част от нейния текст, указваща в случая връзката с предходната алинея.
Представеният към заявлението договор отразява съгласие за прехвърляне на дялове, изразено в предписаната от закона форма.
По изложените съображения съдът приема за документално удостоверено, че заявените обстоятелства са възникнали. Преценката в регистърното производство е ограничена до това обстоятелство. Представен е и изискуемия актуален учредителен акт – с отразяване на заявените за вписване промени. Ето защо и при наличието на противоречива съдебна практика по тълкуването на закона обжалваният акт следва да бъде отменен, а на регистърния орган да бъде възложено вписване на заявените обстоятелства и обявяване на представения акт.
По разноските
Нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ регламентира ред за реализация на вземане за разноски, произтекло от развило се съдебно производство. Това й придава процесуален характер. Систематичното място на преходното правило на § 13 Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража не позволява да бъде отнесено към осъществената промяна с § 14 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС. Прави впечатление, че нормата не визира отлагане действието на нормативния акт, а предписва изключение от незабавното действие на променени процедури в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Воля за отлагане действието на възприетия подход за финансова и процесуална икономия не следва и от мотивите към законопроекта. При тези съображения настоящият състав намира, че е компетентен да разгледа искането за разноски.
Установява се, че развитието на
съдебното производство поради постановения отказ е станал причина жалбоподателят
да направи разход за адвокат и държавна такса. Отказът е отменен, поради което
и предвиденото от чл. 25 ал. 6 ГПК съответно приложение на чл. 78 ал. 1 ГПК
ангажира Агенция по вписванията да възстанови направения и претендиран за
възстановяване разход.
Настоящият състав приема, че
противоречивата съдебна практика сама по себе си определя делото като усложнено
от правна страна – адвокатът е ангажиран да положи допълнителни усилия, за да
обоснове защитаваната теза. При тези съображения изплатеното възнаграждение от
250 лв. не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК при установен
минимум с чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20201018153333-3/22.10.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със заявление вх. обстоятелства по заявление А4 № 20201018153333.
ОСЪЖДА на основание чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78 ал. 1 ГПК Агенция по вписванията да заплати на „Г., М., В.“ ООД с адрес по делото: гр. София, ж.к. „******* сумата 250,00 лв.,
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.
СЪДИЯ: