Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр. Сливен, 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 1743 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Р.Б. срещу НП № 19-0804-002956 от 15.11.2019 г.
на Началник Сектор към ОД МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което
на основание чл.175А ал. 1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, за нарушение на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено , като
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателя лично и чрез своя
пълномощник – адв. Х., иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща
представител. По делото е постъпило становище, с което се иска да бъде
отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.10.2019
г. жалбоподателят управлявала лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № СН 3404 СА, в гр. Сливен. Около 09:09 ч. на кръстовището
на бул. Бургаско шосе с бул. Ст. Стамболов, полицейските служители при ОД МВР –
Сливен – актос. Ц.Г. и свид. Ж.З. забелязали
жалбоподателя да използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо
се в рязка промяна посоката си на движение, като задната част на автомобила му многократно
се плъзгала от дясно на ляво с блокиране на колелетата като застрашавало
останалите участници в движението. Полицейските служители го последвали,
застигнали и спрели за проверка.
За констатираното на жалбоподателя
бил съставен АУАН № GA 19968/18.10.2019 г., с който деянието
било квалифицирано като нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен
на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му не е
направила възражение.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0804-002956 от 15.11.2019 г.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и
събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра АУАН № GA 19968/18.10.2019 г., НП № 19-0804-002956 от 15.11.2019 г., кредитира показанията на разпитаните по делото
актосъставител Ц.Г. и свидетелите Ж.З., А.М. и Йордан А.. Тези лица са
полицейски служители и не са заинтересовани пряко или косвено от изхода на
делото, те са очевидци на деянието и съобщават за възприетите от тях факти от
първо лице.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
АУАН
и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон
съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и
точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на
свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е
направил възражения.
По делото по безспорен и
категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил
вмененото му във вина нарушение. Според
чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение,
е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с
действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съобразно
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване,
като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и
товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да
бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Посочвайки
като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.
В случая жалбопод. при боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, завъртане на волана/ е постигнал целения ефект, при който е демонстрирал отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.,
известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. Целения ефект
не би могъл да настъпи при нормално управление. Не е нужно за целите на това
производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне
наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за
движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Действията на жалбоподателя са извършени на булевард находящ се в населено място при наличието на други
участници в движението и на немалко присъстващи в непосредствена близост. Всяко
неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС
би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за
движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР
на ЗДвП. От тази висока степен на опасност от тези действия е
продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12
месеца. Административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е използвал посочения път, отворен за
обществено ползване по предназначение, с което е създал опасност за участниците
в движението. Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно
забранените действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва същите
да се преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед опасността,
която създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно поради
зачестилите подобни случаи, законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и
административно-наказващият орган за описали обективната страна на деянието, а
именно: " рязка
промяна посоката си на движение, като задната част на автомобила му многократно
се плъзга от дясно на ляво с блокиране на колелетата, като с тези си действия застрашава останалите участници в движението.
", т. е в обстоятелствената част на АУАН и НП вмененото във вина на
жалбопод. нарушение е индивидуализирано.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание
чл. 175а ал. 1 пр.
3 от ЗДвП е наложил на жалбопод.. административно наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и
характера и степента на обществена опасност на деянието.
Деянието не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието,
мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и
отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от
жалбопод. не е такова.
Мотивиран
от посоченото съдът прие, че следва да потвърди НП като правилно и
законосъобразно, ето защо:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0804-002956 от 15.11.2019 г. на Началник Сектор към ОД МВР Сливен,
Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на Д.Р.Б. с ЕГН ********** ***,
съдебен адрес:***, пл. Х. Д. № 6 – адв. Х.Х., му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца, на основание чл.175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: