Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 05.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VІ-ти граждански състав в
публично заседание на 5-ти ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2756
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищецът В.Ц.Б. твърди, че около 16:00ч.
на 28.12.2018г. съпругата му се прибирала към дома си в гр.Р., ул.“З.“ № .. Вървяла
по ул.“В.“, непосредствено до ж.п. линията преди първия мост над бул.“В.“ и говорила
по мобилния си телефон, когато изведнъж: от лявата и страна върху нея се нахвърлило
бездомно куче, маркирано с ушна марка и я захапало по лявото бедро. Веднага щом
имала възможност да реагира, тя му се обадила по телефона и му съобщила какво й
се е случило. Той й казал да го изчака на място и тъй като се намирал в близост,
след няколко минути пристигнал при нея. Докато В.Б. му показвала мястото, където
била ухапана, същото куче внезапно се появило отново и се нахвърлило този път върху
него, захапало го в областта на дясното коляно, след което той успял да го прогони
и подал сигнал за нападенията на спешен телефонен номер 112 и в Полицията. Малко
по-късно след обаждането му, полицейски патрул на 1-во РПУ гр.Русе отишъл на мястото
на нападението, след като забелязал бездомното кучето и установил агресивното му
поведение, било организирано неговото преследване с цел залавянето му.
Веднага след това, заедно със съпругата си,
отишли в УМБАЛ "Канев" АД в гр.Русе, където раната от ухапването по коляното
на десния му крак била обработена, превързана и му била поставена ваксина срещу
тетанус. Лекарите изрично му указали, че трябва да се постави и противобясна ваксина,
но това можело да бъде сторено в Инфекциозно отделение. Впоследствие на три пъти
- 28.12.2018г., 31.12.2018г. и 04.01.2019г., му била поставена противобясна ваксина.
На първия работен ден след инцидента - 31.12.2018г., бил освидетелстван от съдебен
лекар, който установил, че в резултат на нападението от куче, получил кръвонасядане
на дясно коляно.
В продължение на около три седмици след инцидента,
дясното му коляно било подуто и отекло, изпитвал болка при сгъване на крака в областта
на коляното - при сядане и ставане и въобще не можел да кляка. С течение на времето,
болката постепенно отшумяла, но през период от около месец усещал изтръпване на
крака, в областта на ухапването. Твърди още, че в резултат на изненадващото нападение
и ухапването от бездомно улично куче, изпитал негативни изживявания, свързани с
поставените впоследствие ваксини, съпроводени с нови посещения в болницата и убождания
на тялото, които му попречили да се наслади, отпусне и празнува новогодишните празнични
дни.
Заявява, че вследствие на причинения от безстопанствено
куче инцидент, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобство и негативни изживявания. В продължение на почти месец здравословното
му състояние било увредено. Наложило се да търпи неприятни медицински манипулации.
В резултат на нападението от страна на бездомното
улично куче, претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата в
размер на 20лв. за СМУ.
Счита, че съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.50 от ЗЗД, за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, включително и бездомно животно отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Съгласно чл.51,
ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, а съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.
Съгласно решение № 279 от 28.09.2011г. постановено
по гр.дело № 1533/2010г. на Ш-то гражданско отделение на ВКС „... исковете за обезщетения за вреди причинени от
ухапване от бездомни кучета намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно
отговорна страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието.
Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения (глава V - „Безстопанствени животни" от
Закон за защита на животните) по организиране настаняването на скитащите кучета
в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически
действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи
и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта
места, отговорността на общината се ангажира по чл.49 ЗЗД, като юридическо лице
на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения".
В случая вредите за него били възникнали вследствие на нападение на безстопанствено
куче, което по силата на законови разпоредби е под надзора на Община Русе. Това
е така, тъй като в разпоредбите на чл.40 и чл.41, ал.2 от Закона за защита на животните
именно ответната община, като орган на местната власт чрез Общинския съвет, приема
програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, изгражда приюти
за безстопанствени животни и отговаря за дейността им и е длъжна да организира улавянето
и изолирането на безстопанствени животни, в това число и безстопанствените кучета.
Също така и съгласно чл.47, ал.3 от същия закон - безстопанствените кучета били
под надзора на ответника, който по силата на чл.50, т.2 от ЗЗЖ бил задължен да вземе
всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората.
Община Русе имала
задължение да осигури безопасна среда на своите граждани и именно тя, чрез своите
органи, отговаря за вредите, причинени от бездомните кучета. Този извод следвал
и от изричната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ, според която в тригодишен срок от
влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването
на безстопанствените животни в приюти. Налице била причинна връзка между неизпълнението
на надзорното задължение на ответника по посочените законови разпоредби и причинените
на ищеца имуществени и неимуществени вреди, защото ако те били изпълнени, ищецът не би бил нападнат от безстопанствено куче
и не би получил процесиите увреждания на здравето.
Моли съда, да бъде осъден ответника ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК: *********, с адрес гр.Русе, пл. "Свобода"
№ 6, да му заплати: 1. сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и
страдания, неудобства и негативни изживявания, в резултат на нападение и ухапване
от бездомно улично куче на 28.12.2018г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на деликта и до нейното окончателно изплащане; 2. сумата
в размер на 20лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, изразяващи се в такса за издаване на СМУ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на деликта и до нейното окончателно изплащане. Претендира и направените в производството по делото разноски, като на основание чл.38,
ал.2 ЗА вр. чл.38, ал. 1, т.З, пр.2 ЗА, моли да бъде осъден ответника да заплати
на адвоката, оказал му безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение, определено
съобразно Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения
за всеки един от предявените обективно съединени искове.
В отговора на исковата молба, ответникът
Община-Русе оспорва изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен.
Счита, че претендираната сума е завишена по размер. Налице били основания съгласно
чл.52 от ЗЗД за намаляване размерът на претендираното обезщетение за вреди от
непозволено увреждане. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е представено заверено копие
от съдебномедицинско удостоверение №8392 от 31.12.2018г., видно от което, съдебния
лекар е прегледал на 31.12.2018г. ищеца и при прегледа е установил следното: по
външната повърхност на дясно коляно се установява синкаво-червеникаво
кръвонасядане с бледа зеленикава периферия и размери около 1,5/2,2см. В удостоверението е посочено, че описаните
увреждания са резултат на действието на твърди предмети и по давност могат да
бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения, а именно - ухапване
от бездомно куче (с оранжево-кафяв цвят на козината, средно голямо) в областта
на дясно коляно. Съдебният лекар заключава, че при тези данни установените
увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак- болка и
страдание.
Представен е и лист за преглед на
пациент в спешно отделение от 28.12.2018г., 18.10ч., видно от който на пациента
е поставена анамнеза:” ухапан от безстопанствено куче”, обективно състояние: ”следи
от зъби в областта на дясно коляно латерално, не кърви, хематом, оток”. Направена
е обработка на раните, превръзка и е насочен за консулт с инфекционист.
По делото е представена карта за
имунизиране против бяс от 28.12.2018г. ,
от което е видно, че на ищецът е назначена имунизация на ПБВ схема –
28.12.2018г., 31.12.2018г. и 04.01.2019г. във връзка с леко ухапване от улично
куче.
По делото е представен годишен отчет за
периода м. януари – м. декември 2015г. и м. октомври 2017г. – м.септември
2018г. по изпълнение на дейностите по програма за овладяване популацията на
бездомните кучета на територията на Община Русе.
Представен е транспортен документ по
чл.44, ал.3 на ЗЗЖ, видно от който на 28.12.2018г. екипа на Общински приют за
безстопанствени животни гр. Русе е заловил и транспортирал до приюта въпросното
куче.
По делото е назначена съдебномедицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че В.Ц.Б. е получил кръвонасядане
на дясното коляно. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпоръбести
предмети и могат да бъдат причинени при инцидент на 28.12.2018г. по начин
описан в Исковата молба от Б., а именно при ухапване от куче. Установените
увреждания могат да се преценят по медико – биологичен признак – болка и
страдание. При такива увреждания, обичайния възстановителен период продължава
около две до три седмици в зависимост от индивидуалните особеност. Болките са
най-силни непосредствено след получаване на уврежданията, след което постепенно
намаляват в рамките на няколко денонощия.
От двете страни са ангажирани гласни
доказателства. Свидетелят на ищцовата страна В.Г.Б., съпруга на ищеца разказва,
че на 28.12.2018г., прибирайки се към дома си, в района на Симовата мелница,
минавала след надлеза, говорела по мобилния си телефон била нападната от куче,
което я ухапало по лявото бедро. Успяла да се обади на съпруга си, който дошъл
с автомобил и му показала кучето, което междувременно се насочило към
преминаваща наблизо жена. Съпругът й се впуснал да помогне на жената и кучето
ухапало и него по дясното коляно. Описва голямата си уплаха от случилото се.
Междувременно дошли и полицейски служители, тъй като съпругът й след нейното
обаждане сигнализирал за случилото се на тел.112. Кучето било средно голямо, кафеникаво на цвят
и по нейни думи било като побесняло. След като полицаите им снели данните
двамата се насочили към спешно отделение, където промили раните им и ги
насочили към инфекциозно отделение. Там им поставили ваксина, като последвали
още две ваксини. Съпругът й имал операция на дясното коляно, което било
засегнато от ухапването на кучето и получил оток. Работата му била свързана с
шофиране и вечер се оплаквал от болки в десния крак, видимо бил син и слагали
компреси. Въпреки че му предложили болничен той отказал, тъй като нямало кой да
го замества на работа. Не се ангажира да посочи период на възстановяване, но
заявява, че до м.април 2019г. съпругът й имал болки и стягане в коляното.
Свидетелят на Лъчезар Неделчев /ст.полицай
в Първо РУП при ОД на МВР -Русе/, заявява, че на 28.12.2018г. дежурния при ОД
на МВР –Русе го е изпратил във връзка с постъпил сигнал на ж.п. мост на
бул.Хр.Ботев по повод лице, ухапано от куче. Когато заедно с колегата си отишли
на място, установили че инцидента се намира на територията на Второ РУП на ОД
на МВР –Русе. Имало мъж и жена, които се
оплакали ,че и двамата били ухапани от едно и също куче. Жената обяснила, че
минавайки пеша край посоченото куче , същото я е захапало за лявото бедро без
видима причина и без тя да го провокира по някакъв начин. Впоследствие дошъл и
съпруга й, който също бил ухапан от кучето по дясното коляно. Докато разговарял
с пострадалите кучето се въртяло в близост, било агресивно и лаело. В това
време от там минали около 12-годишни деца, към които кучето се спуснало, но
тримата започнали да викат и това го отказало от намерението му, като започнало
да бяга по улиците и продължило да лае.
Свидетелят добил непосредствени впечатления, че жената била много
уплашена, мъжа също, но запазвал външно държание. Двамата пострадали не
изчакали да дойде бърза помощ, която се
бавела и се отправили към спешно отделение да потърсят помощ. Свидетелят,
заедно с колегата си изчакали да пристигнат колегите им от Второ РУП на ОД на
МВР –Русе, единия от които св.Т. Борисов Г. и едва когато те дошли си тръгнали.
Св.Г. пояснява, че са изчакали да дойде служителя на Общинския приют, за да
упои кучето и го прибере. И двамата описват кучето като средно по големина,
кафяво-рижаво на цвят с къс косъм.
Св.Сунай Бахри Ахмед, служител на
Общински приют за безстопанствени кучета, разказва за получения при тях сигнал
за ухапана жена от 28.12.2018г. Като ловец на кучета към Приюта отишъл на
място, където ги чакал полицейски екип. Видял кучето, упоил го и го прибрал в
приюта. Установил, че кучето нямал чип и марка, било некастрирано. Предполага,
че кучето е излязло отнякъде, тъй като в този район популацията на бездомни
кучета била овладяна.
Изнесените от свидетелите данни
кореспондират с другите събрани доказателства по делото. Съдът цени техните
показанията, като обективни, непротиворичиви и съответни на събраните
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият състав, счита, че предявеният
иск е допустим. Според действащото законодателство безстопанствените кучета
могат да бъдат настанявани в приюти, а също така и да бъдат пускани на свобода
след извършване на задължителните ветеринарно-медицински дейности, като и двата
варианта са законосъобразни. В чл.47 ал.3 от ЗЗЖ се посочва кому принадлежи
задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и
задължение за кмета на общината, чието неизпълнение (за поетапно настаняване в
приюти по програми за намиране на собственик или в приют за доживотно
отглеждане на животното – чл.55 от ЗЗЖ и съответно ангажиране на административно
-наказателната отговорност съгласно §5
от ПЗР на ЗЗЖ – налагане на глоба,
каквито санкции са предвидени в Глава VII oт
ЗЗЖ за всички нарушители по този закон. Оттук се налага и изводът, че на
общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ
се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от
ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ.
Правната
квалификация, съобразена от естеството на факта, подлежащ на доказване, не само
от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от
житейската логика и опитните правила, се определя като предявен иск по чл.52,
вр. чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за сумата 1000.00лв, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, физически болки и
страдания в следствие на получено на 28.12.2018г. (около 16h00min.) в района на
ж.п. линия преди първия мост над бул.Волов в гр.Русе ухапване от
безстопанствено куче. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде
ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в
определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за
чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: -бездействие от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор
и грижи за върнатите по места след маркиране животни; -причиняване на
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; -причинна връзка
между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските
служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните разпоредби на ЗЗЖ. Вярно е, че наред с общините, адресат на задълженията,
визирани в цитираните норми са и организациите за защита на животните. За
реализиране отговорността по чл.49 от ЗЗД не е необходимо установяване на
конкретния извършител, а на факта, че извършителят е причинил вреди при или по
повод възложена работа. Вредите се считат причинени при изпълнение на
възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват
извършване на тази работа независимо от това дали извършването и става в
течение на определеното работно време или извън него. В някои случаи се касае
до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други
случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.
Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е
отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по
чл.49 от ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа,
не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена работа, какъвто е процесният
случай. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите и други правила и от характера на възложената работа
(Постановление №9/28.12.1966г. на ПВС). Следователно в настоящия случай, за да
е противоправно бездействието на длъжностните лица от администрацията на
ответната община, трябва да има правна норма, която да ги задължава да
извършват дейност по превенция за изолиране на безстопанствени кучета. Такива
правни норми се явяват разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗСЖ, където органите на
местната власт осъществяват контрол за изоставени животни на територията на
общината, а съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ ответникът е длъжен да вземе и мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствените кучета към хора или
животни. Оттук и логичният извод, че
причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание за
гражданската отговорност на общината за обезщетяването им, доколкото самото
настъпване на вредите е винаги последица от непредприети мерки или
недостатъчност (безрезултатност), поради което са и без значение представените
от ответната община доказателства за дейностите и в изпълнение на задълженията
си по ЗЗЖ. В конкретния случай основание за отговорността и е бездействието,
довело до причиняване на вредоносни последици, независимо от това, че са
предприети различни мерки и действия, които са се оказали недостатъчни, за да
прекъснат причинната връзка за настъпване на вредите. Ответната община отговаря
не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна територия, а за
причинените от тях конкретни вреди на ищеца.
Безспорно е установено, че на 28.12.2018г. В.Б. е
бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче. Същото може да бъде определено
като такова, доколкото липсват визуални характеристики, които да определят дали
едно куче е безстопанствено. Самото твърдение, че животното е безстопанствено е
твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за
разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника
следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се
намира животното. Такива твърдения Община Русе не е релевирала, съответно не са
събирани доказателства по тях. В този смисъл показанията на св.Сунай Бахри
Ахмед не установяват наведените от ответника твърдения и факти за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета в този район на града. По делото не е
налице нито едно доказателство, което да води до извод, че кучето нападнало и
ухапало ищеца е домашно и има стопанин. С оглед изложеното, възражението на
ответника, че кучето, причинило увреждания на ищеца, не е безстопанствено се
явява неоснователно. Поради липса на легална дефиниция в действащото
законодателство на понятието „безстопанствено животно“, съдът счита за уместно
да се позове на разпоредбата на чл.70 от ЗВМД (отм. ДВ бр.13/08.02.2008г.),
съгласно която „безстопанствени животни са животните, родени като такива,
загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или
специално определено за тях място“ (в Решение №639/02.07.2009г. по гр.дело
№2398/2008г., I г.о. ВКС и др. "безстопанствено" по смисъла на чл.70
от ЗВДМ (отм.) е всяко животно, което „не е в определено за това място или в
дом и няма стопанин с него, като дори да го хранят хората от квартала, то по
смисъла на посочения текст е безстопанствено“). По отношение на тези животни
общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и
изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез кмета, като изпълнителен орган
на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон.
Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Русе
във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Задължението на търговеца е улавянето на кучетата и задържането им. Именно органите
на местната власт съгласно чл.59, ал.3, т.3 и т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване
както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата,
откъдето са взети по реда на чл.47, ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява
от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са
обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи
носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ
на територията на общината. Последното, обаче не сочи за ефективно изпълнение
от страна на ответника на възложените и със закон задължения за предотвратяване
на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, както и за изолирането
им в съответните приюти. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на Община Русе.
Събраните по делото писмени и
гласни доказателства описани по-горе обуславят категоричен извод за наличие на
причинно - следствена връзка между нападението на ищеца от безстопанственото
куче и причинените телесни увреждания, силна уплаха и стрес на В.Ц.Б.. Ищецът е получил от ухапване от
безстопанственото куче: по външната повърхност на дясно коляно се установява
синкаво-червеникаво кръвонасядане с бледа зеленикава периферия и размери около
1,5/2,2см (причинените увреждания се установяват от лист за преглед на пациент
в Спешно отделение, съдебномедицинско удостоверение, карта за имунизиране против бяс, потвърдени и
от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза). По силата на
чл.179 ал.1 от ГПК съставеният писмен документ се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила в тази си част относно изявленията пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия. От снетите показания
на св. В.Б. съдът намира, че несъмнено
се установява нараняването да е било причинено в резултат на ухапването от
кучето. Съдът приема за неоснователен довода на общината, че по делото не било
доказано дали телесното увреждане на ищеца е настъпило по описания в исковата
молба начин - от ухапване от бездомно куче. Предвид ангажираните по делото
свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза, ищецът е провел главно и
пълно доказване на механизма на увреждането, като ответната община не е
установила друг възможен източник на установеното увреждане, а от друга страна
ищецът не е длъжен да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно
увреждане. По отношения на преживения от
ищеца стрес също са налице категорични доказателства по делото - данните
отразени в цитираните лист за преглед на пациент в Спешно отделение,
съдебномедицинско удостоверение, карта
за имунизиране против бяс, заявеното от вещото лице и разпитаните по делото в
съдебно заседание свидетели на ищцовата страна. От посочените доказателства се
установява по безспорен начин, че вследствие нападението и ухапването от
безстопанственото куче ищеца е преживял стрес.
По делото несъмнено се установи, че в резултат на ухапването е била нарушена
телесната неприкосновеност на ищеца, както и че е търпял физически и психически
болки за един продължителен период от време. Описаните травматични увреждания
са причинили на ищеца временно разстройство
на здравето – неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания, като до
м.април 2019г. същия е имал болки и стягане в коляното на десния си крак.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което
следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на
чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното
зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характера на увреждането, което в настоящия случай е
свързано с причинени физически и психически болки, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в
конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са
причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца /по
естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалия/, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди
ответникът следва да заплати сумата 1000.00лв. Този размер би възмездил по
справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и
уплаха.
Доколкото в отговора на ответника е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, то съдът дължи
произнасяне по него. Това е и във връзка
с приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД,
като следва да се установи дали пострадалия с поведението си е
допринесъл за причинените и вреди и при установяване наличието на такъв принос, да намали размера
на обезщетението за вредите съответно на съпричиняването. Съпричиняване, по
смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от
действията на пострадалото лице. С отчитането на съпричиняването се цели да се
определи обемът на отговорността на виновния причинител на вредите. Съпричиняване
по смисъла на цитираната норма е налице, когато пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите от непозволено увреждане. От значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. В процесния случай, от събраните по делото гласни доказателства се
установи, че ищеца се е намирал в близост до мястото, където е настъпил
инцидента със съпругата му (пострадала от ухапване от безстопанственото куче) и
веднага отишъл с личния си автомобил при нея. от по време ищцата е държала в ръце кучето си, с
цел да го предпази от безстопанственото куче. В същото време се установи, че Б.
вместо да откара веднага св.Б. в спешно отделение е слязъл от автомобила, за да
огледа мястото и безстопанственото куче е проявявало агресия и спрямо него, за
което свидетелстват еднопосочно всички, събрани в хода на настоящото
производство гласни доказателства. При тези данни съдът намира, че ищецът е
допринесъл в известна степен за настъпване на вредоносния резултат - ухапване от страна на безстопанственото куче. В тази връзка съдът
намира, че с поведението си ищецът също е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване и размерът на
дължимото и определено от съда обезщетение за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди следва да се намали. Доколкото обаче не е налице
изключителна вина на пострадалия, отговорността на страните следва да се подели.
Съпричиняването, с оглед преобладаващата
съдебна практика следва да се определи в процентно съотношение и в случая,
според съдът то възлиза на 40% с оглед събраните и обсъдени по-горе
доказателства и следователно с този процент следва да се редуцира размерът на
определеното от съда обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По тези
съображения дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, определено
от съда в размер на 1000.00лв. следва да се редуцира до 600.00лв., с оглед
установеното съпричиняване, като в тази си част искът се явява основателен и
следва да бъде уважен. В останалата му част до пълния предявен размер от 1000.00лв.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е претърпял и имуществени вреди в
размер на 20.00 лв, представляващи разходи за издаване на съдебномедицинско
удостоверение (л.9), което следва да се редуцира до 12,00 лева.
С оглед изложеното, предявените искове
за причинени имуществени и неимуществени вреди, ще следва да бъде уважени, като
основателни и доказани до посочените размери. Вредите от непозволено увреждане
са изискуеми към момента на деликта. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане се дължи
законната лихва от датата на увреждането, а именно – 28.12.2018г. за съответния
период на забавата до пълното издължаване.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат на страните с оглед уважената част от иска.
Направено е съответно искане, представени са и доказателства за сторени такива.
В случая на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 210.00 лв. Същият е
претендирал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода на
спора и на основание чл.38 от ЗА и чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.
от РАК, сумата 360.00лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и
направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноски за отхвърлената част от исковете в размер на 120,00 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК: *********, с адрес гр.Русе,
пл. "Свобода" № 6, представлявана
от кмета П.
М. да заплати на В.Ц.Б., ЕГН: **********, обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 600.00 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на ухапване от бездомно куче на 28.12.2018 г. в
гр. Русе и
сумата от 12,00 лева– имуществени
вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за заплащане на неимуществени вреди и за имуществени вреди
съответно за горницата над 600.00 лв. до 1000.00 лв. и над 12.00 лева до 20.00 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК:
*********, с адрес гр.Русе, пл. "Свобода" № 6, представлявана
от кмета П. М. да заплати
на В.Ц.Б., ЕГН: ********** сумата от 210.00 лв. -разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Ц.Б., ЕГН: ********** ***, ЕИК: *********, с адрес гр.Русе, пл. "Свобода"
№ 6, представлявана от кмета П. М., сумата от 120.00 лв. -разноски по
делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК: *********, с адрес гр.Русе, пл. "Свобода"
№ 6, представлявана от кмета П.М. да заплати на адвокат В.В. от РАК, сумата от 360.00лв.- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: