№ 1888
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110216107 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-024263/26.11.2021 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към отдел
„ПП” при СДВР, на Ж. Н. Й., с ЕГН **********,
за това, че на 15.11.2021 г., около 10:05 часа, в гр. София, по ул. „ххх“, с посока на
движение от ул. „527-ма“ към бул. „Ботевградско шосе“, управлява собствения си лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. ххххх, като: 1. Използва мобилен телефон без устройство,
позволяващо ползването му без участието на ръцете, с което нарушил чл. 104А от ЗДвП; 2.
Водачът не поставя обезопасителен колан, са какъвто е оборудван автомобила, с което
нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; 3. Водачът не представя контролен талон към СУМПС, с
което нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид гореизложеното са му наложени
следните наказания:
1. По т. 1 – на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева;
2. По т. 2 – на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева;
3. По т. 3 – на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Ж. Н. Й., който в подадената жалба моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством
процесуален представител, се отрича жалбоподателят да е осъществил вменените му три
нарушения, тъй като не ползвал мобилен телефон по време на движение и бил с поставен
обезопасителен колан. Не носил контролния талон, тъй като същият бил отнет и се намирал
в полицията. В с. з. се допълва, че АУАН бил без подпис на един от свидетелите. Моли се за
1
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН. Съображенията на съда за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН , актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. Видно от съдържанието на
АУАН бл. № GA 540427 от 15.11.2021 г., актосъставителят ххх е вписал в него един
свидетел – С. К., срещу чието име липсва положен подпис. Горното се потвърждава от
самия св. К., който, след предявяване на акта, заявява в с. з., че липсва негов подпис.
Законодателят е пределно ясен, че актът, освен от актосъставителя, следва да е подписан от
поне един свидетел, в случая К., единствен свидетел, което не е сторено. Последното
представлява грубо нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което
влече незаконосъобразност и на издаденото впоследствие НП.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосоченото съществено процесуално нарушение по съставяне на АУАН
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон, още повече,
предвид изложеното от св. К. в рамките на съдебното следствие. Същият, независимо че му
бе предявен процесния АУАН, заяви, че нямал никакви спомени от случая, което, в
съвкупност и с липсата на подпис върху АУАН от негова страна, поставя под съмнение
присъствието му по време на проверката и при съставяне на акта. За пълнота следва да се
посочи, че актосъставителят също декларира липса на спомени от случая. При липсата на
приложени по преписката писмени доказателства и липсата на гласни доказателства в
подкрепа на вменените административни нарушения, НП следва да бъде отменено на
самостоятелно основание, поради недоказаност.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение е
основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, на адв. К. от САК е заплатен хонорар в размер на 400 лева, който е
съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка на жалбоподателя
Й. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-024263/26.11.2021 г., издадено от Д.Д. - началник сектор
към отдел „ПП” при СДВР, на Ж. Н. Й..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати разноски в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение в полза на Ж. Н. Й..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3