РЕШЕНИЕ
№ 730
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя ************ против Наказателно
постановление № 560140-F565859/10.02.2021 г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – София, с което за нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ
във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три
хиляди) лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи, че размерът на наложената имуществена
санкция бил непосилен за управителя на дружеството. По същество не се
оспорва извършването на нарушението.
В съдебното заседание проведено пред настоящата инстанция
дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от
управителя си –г–жа Топалова. Последната в дадения ход по същество
1
поддържа жалбата и сочи, че след извършване на проверката в обекта винаги
използвала функците на фискалното устройство –„служебно въведени“ и
„служебно изведени суми“.
Въззиваемата страна – ТД на НАП, редовно призована, се представлява
от юрк.Илиев, който оспорва жалбата, моли съда да я остави без уважение, и
да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2020 г. около 11:58 часа в търговски обект –кафе –аперитив
„Джамбо“, находящ се в гр. София, ул.“Райчо Алексиев“ № 32, стопанисван
от „Наор” ЕООД, ЕИК ********* била извършена проверка от контролни
органи на ТД на НАП. По време на същата се установило, че разчетената
касова наличност, съгласно дневен финансов Х-отчет № 0001348/06.08.2020
г. била в размер на 0,00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта
била 84,90 лева. Същата била преброена от Лиляна Георгиева Топалова,
която изготвила опис на паричните средства в касата.
В обекта имало монтирано фискално устройство, модел „Datecs DP 150“,
което било въведено в експлоатация и работело. Същото било с ИН на ФУ:
DТ 731347 и с ИН на ФП 02731347, с изградена дистанционна връзка с НАП,
притежаващо опциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установена била разлика в касовата наличност в размер на 84,90 лева.
Констатациите от извършената проверка били отразени в протокол за
извършена проверка № 0034079/06.08.2020 г.
На база на установеното от проверката, на 20.08.2020 г. в присъствието
на управителя на търговското дружество, св. Орлина Лъчезарова
Тепавичарова –на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил
срещу юридическото лице „Наор” ЕООД, ЕИК *********, Акт за
установяване на административно нарушение № F565859 за извършено на
06.08.2020 г. нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
2
устройства, издадена от МФ.
Актът бил подписан от управителя на дружеството с отбелязване, че ще
подаде възражение в законоустановения срок.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение вх. № 53-06-
7180/25.08.2020 г.
Въз основа на АУАН, и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно, на 10.02.2021 г. било издадено атакуваното НП, с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева.
Наказателното постановление било връчено на управителя на
дружеството жалбоподател срещу подпис на 17.06.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля –актосъставител
Тепавичарова, възприемайки ги като обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Именно,
този свидетел, в качеството си на инспектор по приходите е извършил
проверка в търговския обект, при която е установено, че промяната в касовата
наличност не е била регистрирана във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени суми”, каквато операция е била налична и
активна във ФУ. В случая следва да се отбележи, че между страните няма
спор по фактите, жалбоподателят не оспорва установената фактическа
обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване. Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което последната е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
3
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената към
материалите на делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Спазени са
и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на управителя на дружеството –жалбоподател.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно–
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
„Наор” ЕООД, ЕИК ********* е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби,
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени“ суми. В случая дружеството е
4
следвало чрез операция "служебно въведени" суми да регистрира сумата от
84,90 лева, която е установена от контролните органи при извършване на
проверката и представлява въвеждане на пари в касата. В тази връзка следва
да се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената
проверка процесното фискално устройство е поддържало извършването на
такива операции, което е безспорно доказано и от показанията на разпитания
по делото свидетел.
Предвид гореизложеното, като не е била въведена сумата от 84,90 лева
чрез операция "служебно въведени" суми дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС –
Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В атакуваното наказателно постановление обаче, липсва каквато и да
било аргументация от страна на административно-наказващия орган защо
налага точно този размер наказание за конкретното административно
нарушение. Бланкетното посочване, че наказанието е наложено при спазване
на изискванията на чл. 27 от ЗАНН не е и не може да бъде квалифицирано
като мотивиране на наложеното наказание при излагане на съображения кои
обстоятелства административно-наказващият орган приема за такива
смекчаващи отговорността, респективно отегчаващи отговорността. Липсват
каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в касовата наличност
представлява приход по смисъла на закона. В тази връзка съгласно
разпределената доказателствена тежест по чл. 103 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган следваше да
5
докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 84,90 лева във
фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи.
С оглед на гореизложеното, в случая следва да намери приложение
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за
така извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от
500 до 2000 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало
до неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-
благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
При определяне на санкцията за извършеното нарушение съдът счита, че
същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи
отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да
обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се
отчете, че неотразената сума във ФУ не е голяма (84,90 лева), което не
обуславя само по себе си завишена степен на обществена опасност на
извършеното нарушение. Ето защо, обжалваното наказателно постановление
следва да се измени, като се намали наложената на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция от 3000 на 500 лева.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
"маловажен случай" на административно нарушение, обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в
този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с
чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния
вид. В конкретиката на настоящия казус, обаче, съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантен, тъй като
6
приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.
185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване
на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е
предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро
ЗДДС като основен състав на нарушението, поради което не може да се
отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на
правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при
работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Ето защо, с неизпълнение на задължението по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане на сумата от 84,90
лева във функциониращото в търговския обект фискално устройство,
съществено са засегнати обществените отношения, обект на защита от
нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните
постъпления и оборота в търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно размера на наложената имуществена
санкция, като същата следва да се намали от 3000 на 500 лева.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на ЦУ на НАП следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
в размер от 80 лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 560140-F565859/10.02.2021 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП –
София, с което за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на ***********,
ЕИК ******** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева, като НАМАЛЯВА на
7
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС размерът на наложената
имуществена санкция от 3000 лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА ********** да заплати на ЦУ на НАП – София, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8