Определение по дело №1118/2019 на Районен съд - Радомир

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Радомир, 30.10.2019 г.

 

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

като сложи за разглеждане гр. д. № 1118 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.К.Т. против Д.К.Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС.

Съдът намира, че така образуваното дело не му е подсъдно, поради следното:

По общото правило на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. То се прилага във всички случаи, в които липсва специална подсъдност по друг критерий. Изключение от това правило е предвидено в редица норми, една от които е тази на чл. 109 ГПК, според която исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът; по местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

В определение № 571 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 519/2010 г., IV г. о., ГК, е прието, че вещни права върху недвижими имоти, са тези, които урежда Законът за собствеността (или специалните закони по материята ЗОС, ЗДС, ЗКонц и др.) - право на собственост, ограничени вещни права, сервитути, както и че искове за вещни права са тези, с които се претендира установяване и защита на право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Приравнени на тях са владелческите искове, които също са уредени в ЗС. В разглеждания случай е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху процесния имот, находящ се в гр. София, е погасено по давност, поради неупражняването му в продължение на повече от пет години. Правото на ползване е ограничено вещно право по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС, поради което приложение в случая намира разпоредбата на чл. 109 ГПК. Съдът следи служебно за подсъдността по местонахождение на недвижимия имот (чл. 119, ал. 2 ГПК) и като съобрази, че вещното право на ползване е учредено върху недвижим имот, находящ се в гр. София, намира, че делото не е подсъдно на РС - Радомир и като такова същото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал. 2, вр. чл. 109 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1118/2019 г. по описа на Районен съд - Радомир.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                   

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: