Р Е Ш Е Н И Е
№ 174 18.12.2013г. Гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд ІІІ-ти въззивен наказателен
състав
На 27 ноември 2013година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петранка Жекова
Членове: Иван Иванов
Гергана Кондова
Секретар Ив.З.
Прокурор Д. Георгиева
Разгледа докладваното от съдията Жекова
внохд. № 174 по описа за 2013г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на подсъдимия Д.М.Д., депозирана чрез
защитника му адв. А.Д. против присъда № 72/ 5.04.2013г.постановена по нохд №
1305/2012г.по описа на Ямболския районен съд.
С процесната
присъда подсъдимия Д. е признат за виновен, в това че на 14.04.2012г.около 14,30часа
на път І-7 до с.Веселиново обл.Ямбол при управление на лек автомобил ” А Р” с
ДК № У **** АН е нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил четири средни
телесни повреди на Р.С.К. изразяващи се
в множество травми – контузия на главата, гръдния кош, корема, контузия на
десния бял дроб и десностранния хемопневмоторакс , както и сътресение на
мозъка, което е протекло с липса на спомен за случилото се и изпадане на пострадалата
в състояние на травматичен шок- разстройство на здравето , временно опасно за
живота на , счупването на десните ребра от ІІдо VІ и от Х до ХІІ, довело до
трайно затрудняване движението на снагата , счупването на напречните израстъци
на поясните прешлени , както и счупването на шийните прешлени , довели до
трайно затрудняване движението на снагата , счупването на главоулечната ямка на
дясната тазобедрена става , както и
двустранното счупване на срамните кости довело до трайно затрудняване движенията
на десния долен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия 0, 59 промила, поради което и на основание чл.343 ал.3 буква „а”,
вр.с ал.1 буква “б”, вр.с чл.342 ал.1 и чл.54
от НК е осъден на една година и
шест месеца лишаване от свобода.
На основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.343г НК подс.Д. е лишен от право да
управлява МПС за срок от две години.
Подс.Д. е осъден
да заплати на гражданската ищца Р.К. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 80 000лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата до 100 000лева.
Подсъдимият Д.
е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса
съобразно уважения размер на гражданския иск.
В жалбата на
подсъдимия Д. се навеждат доводи за незаконосъобразност, и необоснованост на
присъдата и за несправедливост на наложеното наказание и присъденото
обезщетение. В допълнението към
въззивната жалба са изложени подробни съображения в тази насока. Твърди се, че
по делото липсват убедителни доказателства относно пияното състояние на
подсъдимия, тъй като при вземането на кръвната проба е допуснато процесуално
нарушение на чл.10 от Наредба № 30/2001г., тъй като протокола за медицинско изследване не е подписан
от подсъдимия. Прави се искане да се изключи от доказателствения материал
изготвената химическа експертиза, тъй
като в постановлението за нейното назначаване е посочено , че същата се
назначава на 25.04.2011г., т.е. една година преди да бъде извършено
инкриминираното деяние. Изразява се несъгласие със становището на решаващия
съд, че в случая се касае за допусната техническа грешка при изписване на
годината и вместо 2012г.е записано 2011г., тъй като в НПК не е предвидена
възможност да поправяне на техническа грешка. Твърди се , че по делото не са
събрани убедителни доказателства за точния час на ПТП- то, като в присъдата е
записано, че същото е станало около 14,30часа и на това основание е прието, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в 14,30часа е 0,59 промила.
При изчислението на съдържанието на етиловия алкохол от значение са не само
часа , но и минутите, поради което термина около 14,30ч. дава приблизителна
ориентация за станалото ПТП, но не и за точен час. На това основание се прави
искане съдът да отмени присъдата в частта, в която е прието, че деянието е
извършено в пияно състояние. Сочи се, че
районният съд неправилно е кредитирал заключенията на първоначалното и
допълнителното заключение на автотехническите експертизи, тъй като същите не са
отговорили аргументирано на поставените им задачи, а боравят с понятието
„вероятно” по отношение на причините за ПТП и вероятността за настъпила повреда
по автомобила преди ПТП. Излагат се и
съображения за прекомерност на присъденото обезщетение за претърпените от
гражданската ищца неимуществени вреди. По
тези съображения се правят две алтернативни искания да се отмени процесната
присъда и се постанови нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан и да
се отхвърли гражданския иск или да се измени присъдата като се намали размера
на наложените наказания и размера на присъденото обезщетение.
Въззивника-
подсъдим участва в съдебно заседание
лично и чрез защитник адвокат Д.,
чрез която поддържа жалбата по изложените съображения и изразява съжаление за случилото се.
Гражданската
ищца участва в съдебно заседание, чрез
повереник адвокат С., чрез която оспорва жалбата на подсъдимия и прави искане
да потвърди присъдата на районния съд.
Участващия
по делото прокурор прави искане да се
потвърди обжалваната присъда, като правилна, законосъобразна и обоснована, а
наложеното наказание съответно на извършеното деяние.
Ямболският
окръжен съд в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите в жалбата,
пледоарията на защитника на подсъдимия и на повереника на гражданската ищца и
заключението на прокурора, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от
лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е частично
основателна по следните съображения:
Приетата от
районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните
доказателства.
Подс.Д.М.Д. е роден на 1`8.10.1990г.в гр.Ямбол,
живее в същия град, неженен е, неосъждан , със средно образование и работи като
машинен оператор в „Т. 2006” ЕООД Ямбол. Същия е правоспособен водач на МПС категория “В” и “М”
от 14.11.2008г., като до инцидента няма налагани наказания за нарушения на ЗДП/ видно от удостоверение
изх. №7160/ 3.05.2012г. на Началника на ООРП при ОДП Ямбол- л.36 от ДП/ . От
справка на КАТ е видно, че Д. е
собственик на л.а.”А Р” с ДК № У**** АН.
Подсъдимият Д.
и свидетелите П.Р. и Р.К. *** и са дългогодишни приятели. На 14.04.2012г. около
обяд подсъдимият, посочените свидетели и св. Н.В. решили да отидат до гр.Бургас
за да посетят свои познати по случай Великденските празници. Подсъдимият взел собствения си лек автомобил,
като на предната дясна седалка седнал св.Н В , зад него седнала – Р.К., а зад
подсъдимия седял св.П.Р.. Подсъдимият и св.Р. си поставили предпазните колани,
докато К. и Р. не сторили това. Около 14 часа тръгнали за гр.Бургас, като
подсъдимият управлявал собствения си автомобил. Спрели за малко в центъра на
с.Веселиново, от където св.К. си закупила цигари и след това което продължили движението по път І-7 в
посока към с.Зимница, по суха асфалтова настилка, без неравности, маркировка М5
/двойна смесена линия, прекъсната от страната на движещите се автомобили в
дясната лента по посока с.Веселиново- с.Зимница/ / и облачно време.
Около 14 часа
преодолявайки десен завой, подсъдимият продължил движението по пръв пътен
участък без ограничение на скоростта с
84 км/ч. В един момент загубил управлението над автомобила, който започнал да
се движи странично, след което задействал аварийно спирачната система.
Автомобила се завърта, преминава движейки се странично през лявата лента за
движение , през затревения банкет, спуснал се по левия откос на пътя и започнал
да се преобръща в ляво от платното за движение
в близост до левия отводнителен канал.
При
преобръщането на автомобила возещата се на задната седалка Р.К. изпаднала от
автомобила и се ударила със значителна сила върху повърхността на терена.
Подсъдимият и свидетелите Н.В. и П.Р. излезли от автомобила след преустановяването
на неговото движение.
В 14,16 часа
на тел.112 е постъпило първото обаждане за настъпило ПТП и на мястото
пристигнали две линейки. Едната е откарала пострадалата Р.К., която била
настанена в ОАРИЛ при МБАЛ „Св.Пантелеймон” Ямбол в кома, а втората е откарала
останалите свидетели и подсъдимия.
Подсъдимият
е хоспитализиран в болницата , където му е
взета кръв за анализ на алкохолна
концентрация. От протокол № 86//25.04.2012г.е видно, че в кръвната проба взета
от подсъдимия Д. в 15,40ч. на 14.04.2012г. се съдържа етилов алкохол с
концентрация 0,42%. Към 14,30ч.на 14.04.2012г.съдържанието на етилов алкохол е
било 0,59%.
Р.К. род.на ***г.е
била хоспитализирана в отделение по анестезиология и интензивно лечение /ОАРИЛ/
в МБАЛ „Св.Пантелеймон” гр.Ямбол в състояние на травматичен шок. Била е с
контузии на главата , сътресение на мозъка и с оток на мозъка. При извършените
рентгенови изследвания на гръден
кош е установено счупване на десните
ребра от ІІ до VІ, контузия на белите дробове с отслабено дишане в основата на
левия бял дроб и липсващо дишане във върховите му области. К. е била с контузия
на корема, и счупване на тазовите кости. Счупване на лявата и дясната срамни
кости и счупване на главоулечната ямка в дясно, където засяга главата на
бедрената кост и по този начин се образува тазобедрената става. Били установени
счупвания на гръбначните прешлени , счупване на напречните израстъци на ІІІ и
ІV поясни прешлени и счупвания на І и ІV шийни прешлени. В областта на дясната
половина на корема са установени охлузвания на кожата.
Във връзка с
десностранния пневмоторакс пострадалата
е била оперирана и включена на активна
аспирация през дреновете, които са били вкарани в дясната гръдна половина.
Целта на операцията е да се аспирира излятата кръв и въздуха от гръдната кухина
с цел разгъване на десния бял дроб.
Операцията е била успешна . На 20.04.2012г. е изписана от ОАРИЛ и приета
за лечение в „Хирургично отделение” на същата болница за продължаване на
лечението.
От изготвените
по делото съдебно медицинска експертиза от д-р Ч., допълнителна комплексна от д-р П, д-р Л и д-р
Ч. е видно, че на Р.К. са причинени четири средни телесни повреди изразяващи се
в множество травми – контузия на главата, гръдния кош, корема, контузия на
десния бял дроб и десностранния хемопневмоторакс , както и сътресение на
мозъка, което е протекло с липса на спомен за случилото се и изпадане на
пострадалата в състояние на травматичен шок- разстройство на здравето , временно
опасно за живота на , счупването на десните ребра от ІІдо VІ и от Х до ХІІ,
довело до трайно затрудняване движението на снагата , счупването на напречните
израстъци на поясните прешлени , както и счупването на шийните прешлени ,
довели до трайно затрудняване движението на снагата , счупването на
главоулечната ямка на дясната
тазобедрена става , както и двустранното счупване на срамните кости
довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.
При
управление на автомобила подсъдимият е нарушил следните правила за движение по
пътищата:
Чл.20 ал.1 и
2 от ЗДП, тъй като водач на МПС е бил длъжен да контролира непрекъснато МПС-то
което управлява, като не допуска същото да напусне платното за движение и да
започне да се преобръща. Скоростта, с която е управлявал автомобила 84 км/ч.е
била несъобразена с собствените му умения, както и с обстоятелството, че е
управлявал автомобила под въздействието
на алкохола.
По делото е
безспорно доказано, че подсъдимият е нарушил посочената разпоредба на ЗДП и
същата има дял за настъпването на ПТП-
то, тъй като от приетата за установена фактическа обстановка е видно, че
подсъдимият в резултат на приетия алкохол се е намирал в пияно състояние, което
от своя страна е повлияло на възприятията
и реакциите му на водач. Движейки се в пияно състояние и със скорост от 84
км/ч, която е несъобразена с интензивността
на пътя, подсъдимият не е успял да контролира управлявания от него автомобил,
който е излязъл от пътното платно и се е преобърнал няколко пъти.
Въззивната
инстанция не споделя приетото от районния, че нарушението на чл.5 ал.1 т.1 ЗДП има дял в настъпването на ПТП,
тъй като разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДП е обща и съгласно практиката на ВКС
при комулативно нарушаване на общи и специални разпоредби на ЗДП следва да се
вменят във вина на подсъдимия само специалните разпоредби, каквато в случая е чл.20 ал.1 и 2 ЗДП.
По тези
съображения въззивната инстанция счита, че подсъдимият следва да бъде признат
за невиновен в това да е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДП, тъй като нарушението на същата няма дял в
настъпванетко на ПТП и неправомерния резултат.
Наред с
посочената разпоредба- чл.20 ЗДП , подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл.5
ал.2 т.3 от ЗДП забраняваща на водачите да управляват МПС-та под въздействието
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, но същата не е предявена в
обвинението на подсъдимия.
За да приеме
за установена горната фактическа обстановка районият съд правилно и обосновано
е кредитирал показанията на свидетелите П.Р., Н.В., Р.К., Л К., И Т и Д С. Правилно са кредитирани и обясненията на
подсъдимия с изключение на тази част в която твърди, че след ПТП-то непознато
за него лице му е дало да пие алкохол. Това твърдение е напълно нелогично, тъй
като лицата оказващи помощ на пострадалите са дали на двамата свидетели Р. и В
да пият вода и не нелогично на шофьора да дадат алкохол.
По отношение
характера на причинените телесни повреди на пострадалата К. правилно са
кредитирани заключенията на съдебно- медицинските експертизи, тъй като същите
са компетентни и съобразени с представените медицински документи.
За
установяване съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия правилно е
кредитирано заключението на химическата експертиза, което компетентно и
обективно. Не се споделят доводите във въззивната жалба на подсъдимия, че е
допуснато процесуално нарушение при вземането на кръвната проба от подсъдимия. При
вземането на кръвната проба за изследване са спазени разпоредбите на Наредба 30
/27.06.2001г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС, а именно на осн.чл.10 е било направено медицинско
освидетелстване, за което има съставен протокол / л.41 ДП/. Липсата на подпис
на освидетелствания не опорочава това действие, тъй като в чл.10 няма такова
изискване. След вземането на кръвната проба същата е съхранявана съгласно
изискванията на наредбата- в хладилник при + 4градуса С и изпратена за
изследване в лаборатория в рамките на регламентираните в чл.15, 72 часа /
пробата е взета на 14.04.2012г.в 15,40ч., а е донесена в хладилна чанта в НТЛ
на 17.04.2012г.в 8,55ч./. Районният съд е отговорил на наведения довод за
допуснато процесуално нарушение при назначаването на химическата експертиза,
тъй като в постановлението е записано, че се изготвя на 25.04.2011г. Това
очевидно е техническа грешка, тъй като обективно е невъзможно разследващия
полицай да назначи експертизата една година преди ПТП.
Не се
споделя довода в жалбата за неправилно изчисление на алкохолната концентрация
към времето на ПТП , тъй като по делото не е установено точно кога е настъпило
произшествието. Въззивната инстанция попълни тази празнина , като от справка
изх.№ 3639/ 11.07.2013г.на дирекция „ Национална система 112” е видно, че
първото обаждане към спешни повиквания тел.112 във връзка с ПТП на път І-7 след
с.Веселиново в посока с.Зимница на
14.04.2012г.е постъпило в 14,16часа. Алкохолната концентрация в кръвта на
подсъдимия е изчислена в химическата експертиза към 14,30часа от което следва ,
че изчислението е в полза на подсъдимия, тъй като 15 минути по- рано, тя би
била по – висока от изчислените 0,59 %.
Предявяването на обвинение против подсъдимия на
9.10.2012г., т.е. след като е изтекъл срока за съхраняване на кръвната проба не
нарушава нито една разпоредба на НПК, поради което съдът не приема, че е било
извършено процесуално нарушение свързано с правото на защита на подсъдимия.
Проверяващата инстанция споделя дадената от
районния съд правна квалификация на деянието по чл.343 ал.3 буква „а”, вр с ал.1
буква “б”от НК, тъй като подсъдимия на инкриминираната дата и място при
управление на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата визирани в чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил на Р.К. четири средни телесни повреди, като е
извършил деянието в пияно състояние.
Изложените
правни изводи на районния съд са напълно обосновани и се приемат от въззивната инстанция.
Безспорно е
установено, че при управление на МПС подсъдимият е нарушил посочената
разпоредба на ЗДП и нейното нарушение има дял за настъпилото ПТП. В резултат на
произшествието са причинени четири средна
телесна повреда на К., които е безспорно установени от заключенията на съдебно
– медицинските експертизи и от показанията на вещите лица д- р Ч., д-р П и д-р
Л в съдебно заседание.
Правилно е
прието, че деянието е извършено в пияно състояние, тъй като концентрацията на
алкохол в кръвта на Д. към момента на причиняване на ПТП е над 0,5 промила, а
именно 0,59 %.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като в тази насока въззивната
инстанция споделя правните съображения на районния съд.
Относно вида
и размера на наказанието:
Районният
съд правилно е определил наказанието на подс.Д. при условията на чл.54 от НК ,
при превес на смегчаващите вината обстоятелства. Наложеното наказание 1 година и
6 месеца лишаване от свобода е справедливо и съответно на степента на
обществена опасност на деянието и на личността
на подсъдимия. Искането на подсъдимия направено във въззивната жалба за намаляване
размера на наказанието е неоснователно,
тъй като не са налице основания за това.
Районният
съд правилно е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно наложеното наказание и
е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Наложеното
кумулативно наказание- лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години
също е съобразено със закона и степента на обществена опасност на подсъдимия и
на деянието.
Относно
размера на присъденото обезщетение на К.
за причинени неимуществени вреди:
При горния
изход на делото районният съд правилно е приел иска на Р.К. за основателен, тъй
като от извършеното от подсъдимия престъпление са причинени неимуществени вреди
на пострадалата.
По делото се
установи по безспорен начин , че
пострадалата К. е пътувала на задната седалка в дясно без поставен
предпазен колан. Горното се установява от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза изготвена от вещите лица д-р Ч. и до. С.,
които са категорични, че Р.К. е получила уврежданията си при изпадането от
автомобила, а не вътре в него от което следва и извода, че същата не е била с
поставен предпазен колан. Това обстоятелство се установява и от показанията на
св. Р., който седял заедно с К. на задната седалка и сочи, че и двамата са били
без колани. Задължението за ползване на
предпазен колан на пътника в автомобила е лично и за същото е предвидена
административно- наказателна отговорност – чл. 184 ал.2 ЗДП.
По тези съображения при определяне размера на
обезщетението следва да се отчете степента на съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като същата е пътувала на задната седалка без предпазен
колан. Функцията и смисъла на поставяне
на предпазния колан е такава, че не е необходимо да се доказва за конкретните
телесни повреди дали той би спомогнал за смегчаване травмите на пострадалата. Още
повече че в тази насока вещите лица сочат, че във всички случаи ако
пострадалата е била с предпазен колан , то получените от нея увреждания щяха да
бъдат по- леки. По тези съображения съдът намира искането на подсъдимия за определяне размера на обезщетението на
пострадалата с прилагане института на съпричиняването за основателно.
Районният
съд обаче е определил размера на обезщетението в занижен размер, като не се е
съобразил със степента на причинените
телесни увреждания, времето за въстановяването на пострадалата, причинените й
болки и страдания. По тези съображения съдът счита, че размера на обезщетението
следва да бъде определен на 90 000лв. и
след прилагане института на съпричиняването същото следва да бъде
намалено с 10 000лв. По тези съображения
присъдената сума от 80 000лв. се явява справедлива и не се налага
нейното намаляване. По тези съображения въззивната инстанция намира жалбата на
подсъдимия, с която се прави искане за намаляване размера на обезщетението за неоснователна. Въззивната инстанция споделя всички
съображения относно вида, характера на уврежданията, продължителността на възстановителния период и съпровождащите
силни болки и страдания, които безспорно подлежат на репариране.
Районният съд се е съобразил и с разпоредбата
на чл. 189 ал.3 от НПК като е осъдил подсъдимия да заплати всички направени по
делото разноски.
По
изложените го- горе съображения, присъдата на първоинстанционния съд
следва да бъде изменена, в частта с която подсъдимият е признат за виновен
, че е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1
ЗДП, като присъдата се отмени в тази част, а в останалата част да
бъде потвърдена, тъй като не са налице
основания за нейното изменение или отмяна.
При горния
изход на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените на
въззивната инстанция разноски за експертиза в размер на 530лв., платими по
сметката на ЯОС, както и следва да заплати направените разноски на гражданския
ищец в размер на 600лв.
Водим от
горното и на основание чл. 337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК, Ямболския окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 72 от 5.04.2013г. постановена по нохд № 1305/2012г.по
описа на Ямболския районен съд, в частта в която подсъдимият Д.М.Д. / с
установена самоличност/ е признат за виновен
, че е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДП, като отменя присъдата в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс.Д.М.Д. да заплати направените на
въззивната инстанция разноски в размер на 530лв.платими по сметката на ЯОС,
съдебна власт, както и 600лв.на гражданската ищца Р.К..
Решението не
подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:1. 2.