Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.12.2015 година гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Омуртагски районен съд
на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
ЙОРДАНОВ-КЮЛЕРОВ
секретар И.Н.
като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело номер № 501 по описа за 2014 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл. 124, ал. 1 от ГПК - установителен иск за собственост на недвижими имоти.
Ищеца Мюсюлманско
Сунитско Ханефитско изповедание, ЕИК:***, рег. по ф. дело № ***/2003год. по
описа на СГС, Ф.О. І състав, представлявано от Н. Х. И. Г., с адрес за
призоваване гр. С., бул. *** № ***, п. к.1303, чрез пълномощник - адвокат К. Я.
– М. от САК, твърди в исковата си молба, че
Мюсюлманското Сунитско Ханефитско Изповедание В Република България било
правоприемник на мюсюлманските религиозни, религиозно-просветни и
социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949год.,
учредени и действали при режима на Временните правила за духовно управление на
мюсюлманите, утвърден и обнародван по силата на Указ № *** на Княз Фердинанд-
ДВ брой ***/26.09.1985 г., Устава за духовно устройство и управление на
мюсюлманите в Царство България, одобрен и обнародван по силата на Указ № ***/23.05.1919
г. –ДВ брой ***/26.06.1919 г. и Устава за духовно устройство и управление на
мюсюлманите в Царство България, одобрен от Министерство на външните работи и
изповеданията на 23.11.1945год. Оспорват легитимацията на изповеданието с име "Мюсюламнско
Настоятелство с. ***, общ. О." като правоприемник и носител на вещни права
спрямо процесния имот, и твърдят, че такива изобщо не са съществували след
утвърждаването с Указ № ***/23.05.1919 г. на първия Устав за духовно устройство
на Мюсюлманите в Царство България. Съгласно уредбата на първия посочен устав -
Устава за духовноустройство и управление на мюсюлманите в царство България
утвърден с Указ № 12 от 23.12.1919год. на цар Б. ІІІ-обн. ДВ ***/26.06.1919гд. най-малката
организационна единица на мюсюлманското вероизповедание е Мюсюлманската
Вероизповедна Община (МВО), която има статут на юридическо лице, и е образувана
в населено място с поне 40 мюсюлмански семейства и е с разрешение на
Министерство на външните работи и изповеданията – пар. 7 и пар. 8 от Устава. Органът,
който управлява и представлява мюсюлманската вероизповедна община е
настоятелството – пар. 28 от Устава. Аналогична е уредбата на мюсюлманските
вероизповедни общини като ЮЛ и тяхното управление и представителство в
останалите устави, след това, които включват, регламентиратправото на
мюсюлманското вероизповедание на неговите вероизповедни общини да представляват
изповеданието, черз техните настоятелства. Всяка отделна вероизоведна община е
била със статут на ЮЛ с право да притежава джамии, медресетата си, както и
круги движими и недвижими имоти, в това число и вакъфски имоти. Съгласно Закона
за изповеданията обн. ДВ бр. ***/01.03.1949 г., отменен ДВ брай ***/2 912.2002 г.
в преиода 1949-2002 г., изповеданиятао се считат за признати и добиват
качектвото на юридическа личност от момента на утвърждаване на уставите им от
МС .По силата на пар. 2 от ПЗР на ЗВ, така регистрираните от МС вероизповедания,
запазват статута си на ЮЛ, както е предвидена служебната им пререгистрация. Правоприемството
между регистрираното вероизповедание и съществуващите религиозни, религиознопросветни
и социално-благотворителни ЮЛ в периода до 1949 г. следва да се установи по
реда на пар. 4 от ПЗР на ЗВ.
От друга страна уредбата на мюсюлманското
вероизповедание съгласно Устава за духовноустройство и управление на
мюсюлманите в царство България, утвърден с Указ № *** от 23.12.1919год. на цар Б.
ІІІ-обн. ДВ ***/26.06.1919гд. не посочва като организационна единица "мюсюлманско
настоятелство" в отделните населени места - градове, а посочените в списъка
27 на брой мюфтийства се отнасят за период след 1949 г. Съгласно чл. 6 от
Закона за изповеданията, обн. ДВ ***/01.03.1949 г. отм. ДВ брой ***/ 29.12.2002
г. в периода 1949 г. -2002 г. Изповеданията се считат за признати и добиват
качеството на ЮЛ от момента на утвърждаването на уставите им от МС. По силата
на пар. 2, ал. 1 и 3 от ПЗР на ЗВ, обн. ДВ брой ***/29.12.2002 г. така
регистрираните от МС вероизповедания, запазват статута си на ЮЛ, като е
предвидена служебната им пререгистрация. А по силата на пар. 4 от ПЗР на ЗВ,
предвижда правоприемство между тях и съществувалите в периода до 1949год.,
учредени и действали рри режима на Временните правила за духовно управление на
мюсюлманите, утвърден и обнародван по силата на Указ № *** на Княз Фердинанд-
ДВ брой ***/26.09.1985 г., Устава за духовно устройство и управление на
мюсюлманите в Царство България, одобрен и обнародван по силата на Указ № ***/23.05.1919
г. –ДВ брой 65/26.06.1919 г. и Устава за духовно устройство и управление на
мюсюлманите в Царство България, одобрен от Министерство на външните работи и
изповеданията на 23.11.1945 г. Така предвиденият ред включва издаването на
удостоверение относно правоприемствеността от директора на Дирекция "Вероизповедание"
към МС, като съдържанието на посочения параграф не се изчерпва с предвиденото в
ал. 1 издаване на удостоверение от директора. Същата разпоредба предвижда още
предявяване пред Софийски градски съд на иск за установяване на
правоприемственост - ал. 2, в което производство се представя удостоверението
по ал. 1, произнасяне на съда по предявения иск с решение, което решение се
дписва в публичния регистър на вероизповеданието със статут на ЮЛ –ал. 2, от
което следва, че наличието или отсътвието на правоприемственост е въпрос, който
се рашева от съда. Създадената правна уредба конкретизира субектите, които
могат да поискат установяването на правоприемственост, определя исковия процес
като средство за решаване на този въпрос и изрично предоставя решаването му на
Софийски градски съд. Осъществяването на правораздаването е свързано с
преценяване на доказателствините средства, изясняващи обстоятелствата от
значение за спорното право. Представянето на удостоверението по ал. 1 на
директора на Дирекция "Вероизповедания" при МС е само една
задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска и отразеното в
него не може да предрешава извода на съда относно спорното право. В тозисмисъл,
че редът за установяване на правоприемство е исков е произнасянето на
Конституционния съд – решение № 12 от 15.07.2003 г. по конст. дело № 3/2003 г. Твърдейки
горното, считат че за тях е налице правен интерес от водене на насотящото дело,
поради което молят съда да постанови решение, с което да признае правото на
собственост върху посочените недвижими имоти. В съдебно заседание не изпращат
предсатвител, постъпило е писмено становище, че иска се поддържа.
Ответникът Мюсюлманско джамийско
настоятелство, с. ***, общ. О., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, не е взел
становище и не е посочил доказателства. В съдебно заседание не изпраща
представител.
В писменото становище, изпратено преди провеждането
на съдебното заседание на 23.11.2015 г., ищеца е направил искане за произнасяне
с неприсъствено решение срещу ответника, който не е подал отговор и не се явява
в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото, както
исковата молба, така и призовката за съдебното заседание са връчени надлежно на
ответника, като той е могъл както да подаде отговор в срока, така и да
организира явяването си в съдебно заседание. Предвид факта на неявяване на
представител в съдебното заседание съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то
не се мотивира по същество. Налице е и третата предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение – видно от събраните писмени доказателства по делото, искът
е вероятно основателен.
Предвид заявлението на ищеца, че претендира от
ответника направените разноски по делото, и предвид изхода на делото, съдът
счита, че следва това искане да бъде изцяло уважено в размер на 2 070 лева, както
следва – 2 000 лева адвокатски хонорар за един адвокат, 50 лева за образуване
на делото, 10 лева за вписване на исковата молба и 10 лева за издадени съдебни
удостоверения.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Мюсюлманско
джамийско настоятелство, с. ***, общ. О., че Мюсюлманско
Сунитско Ханефитско изповедание, ЕИК:***, рег. по ф. дело № ***/2003год. по
описа на СГС, Ф.О. І състав, представлявано от Н. Х. И. Г., с адрес за
призоваване гр. С., бул. *** № ***, п. к.1303, чрез пълномощник - адвокат К. Я.
– М. от САК е собственик на следните недвижими имоти:
1. НИВА с площ от 22,500 дка, представляваща имот с № *****,
по скица № *** от 19.12.2014 г. в землището на с. ***, общ. О., с ЕКАТТЕ *****,
в местността ***, категория осма, при граници и съседи: имот № ***** – полски
път на Общ. О., имот № ***** – залесена територия на А.И.К., имот № ***** –
залесена територия на М.Х.И., имот № ***** – залесена територия на И.Х.Х., имот
№ ***** – пасище, мера на Общ. О..
2. НИВА с площ от 26,899 дка, представляваща имот с № *****,
по скица № *** от 19.12.2014 г. в землището на с. ***, общ. О., с ЕКАТТЕ *****,
в местността ***, категория осма, при граници и съседи: имот № ***** – нива на
Джамийско настоятелство, имот № ***** – полски път на Общ. О., имот № ***** –
нива на С.А.Х., землищна граница.
3. НИВА с площ от 5,000 дка, представляваща имот с № *****,
по скица № *** от 19.12.2014 г. в землището на с. ***, общ. О., с ЕКАТТЕ *****,
в местността ***, категория ***, при граници и съседи: имот № ***** – нива на
Джамийско настоятелство, имот № ***** – полски път на Общ. О., землищна граница.
4. НИВА с площ от 14,877 дка, представляваща имот с № *****,
по скица № *** от 19.12.2014 г. в землището на с. ***, общ. О., с ЕКАТТЕ *****,
в местността ***, категория ***, при граници и съседи: имот № ***** – нива на Общ.
О., имот № ***** – полски път на Общ. О., имот № ***** – нива на насл. на С.П.К.,
имот № ***** – залесена територия на насл. на М. С. П..
5. НИВА с площ от 7,694 дка, представляваща имот с № *****,
по скица № *** от 19.12.2014 г. в землището на с. ***, общ. О., с ЕКАТТЕ *****,
в местността "--------------- ", категория пета, при граници и
съседи: имот № ***** – нива на насл. на Я.М.А., имот № ***** – нива на Общ. О.,
имот № ***** – гробище на Общ. О., имот № ***** – жилищна територия на село ***.
ОСЪЖДА Мюсюлманско
джамийско настоятелство, с. ***, общ. О. ДА
ЗАПЛАТИ НА Мюсюлманско Сунитско
Ханефитско изповедание, ЕИК:***, рег. по ф. дело № ***/2003год. по описа на
СГС, Ф.О. І състав, представлявано от Н. Х. И. Г., с адрес за призоваване гр. С.,
бул. *** № ***, п. к.1303, чрез пълномощник - адвокат К. Я. – М. от САК сумата
в размер на 2 070 /две хиляди е
седемдесет/ лева, представляващи
разноски по делото, както следва – 2 000 лева адвокатски хонорар за един адвокат,
50 лева за образуване на делото, 10 лева за вписване на исковата молба и 10
лева за издадени съдебни удостоверения.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР ЙОРДАНОВ-КЮЛЕРОВ