Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261138 04.11.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5723 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.В.А., ЕГН ********** ***, пл.
***№***е предавил против ЗП И.Д.К., ЕГН ********** ***, с искане да се осъди
ответникът да заплати сумата от 254 лв.,
представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от
15.07.2016 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.05.2020 г. до
окончателното изплащане.
В
първото по делото о.з.с. ищецът признава факта, че ответникът е изплатил изцяло
дължимите от него суми на 25,09,2020 г. , като непогасени са останали само законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28,05,2020 г. до 25,09,2020 г.
и направените по настоящото производство разноски.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Ищецът
признава неизгодния за него факт, че ответникът е изплатил главното вземане,
като неизплатени са останали само законната лихва.
Поради гореизложеното така предявения иск следва да
се уважи само за законната
лихва върху сумата от 254 лв. за
периода от 28,05,2020 г. до 25,09,2020 г., а за разликата над уважения до пълно
предявения размер следва да се отхвърли, като платен в хода на процеса.
По
отношение на разноските:
Отговорността за разноските по делото е
задължението на едната страна да плати направените разноски на другата
страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който
отговорността за разноски се поражда, включва следните предпоставки:
неоснователно предизвикан правен спор; реално направени разноски, причинени от
водене на дело по повод на този спор и своевременно направено искане за
присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е
обусловено от основателността на главната претенция. Извършеното от ответника
доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с конклудентни
действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява изявление за
неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно доказателствено
средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането за
главницата към момента на подаване на исковата молба.
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото – извършил е плащане на задължението си
след завеждане на делото, поради което съдът намира, че са налице основанията
на чл. 78 ал. 2, тълкувани по аргумент на противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени-
внесена държавна такса в размер на 50 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.В.А.,
ЕГН ********** ***, пл. ***№***иск за осъждане на ЗП И.Д.К., ЕГН ********** ***
да заплати сумата от 254 лв.,
представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от
15.07.2016 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.
ОСЪЖДА
ЗП И.Д.К., ЕГН **********
*** да заплати на А.В.А., ЕГН ********** ***, пл. ***№***законна лихва върху
сумата от 254 лева за периода от 28.05.2020 г. до 25.09.2020 г., както и
направените по делото разноски в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ /п/
/Николай
Стоянов/
Вярно с оригинала
РС