№ 511
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК.
С Решение № 60055/05.07.2021 г., постановено по т. д. № 2245/2019 г. по описа на
ВКС, I ТО, е отменено Решение № 1423/13.06.2019 г. по гр. д. № 5770/2018 г. по описа на
САС в обжалваните части - относно отхвърлената за разликата над 90000 лв. до 150000 лв.
част от предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на Ю. Х. М. неимуществени вреди
от релевантното застрахователно събитие - смъртта на нейния съпруг Ш. Р. М., настъпила
при ПТП на 12.02.2014 г.
За да постанови решението, касационният съд е приел, че при постановяване на
обжалваното въззивно решение САС е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като не е допуснал събиране на нови доказателства -
разпит на още двама свидетели за установяване вида и обема на претърпените от починалата
по време на процеса ищца неимуществени вреди, поради което е дал задължителни за
въззивния съд указания по правилното тълкуване и прилагане на процесуалния закон.
От Удостоверение за наследници № 12/19.10.2018 г., съставено от длъжностно лице
по гражданското състояние при с. ***, община ***, област *** (л. 227 от кориците на
първоинстанционното дело), се установява, че ищцата е починала по време на настоящото
исково производство - на 28.08.2018 г., поради което на основание чл. 227 ГПК
първоинстанционният съд е конституирал нейните законни наследници - Ш. Ш. И. (дъщеря),
1
Ф. Ш. Д. (дъщеря), Я. Ш. М. (син), Х. Ф. М. (внучка) и Ф. Ф. М. (внук) - по заместване на
починалия син Ф. Ш. М..
Тъй като първото въззивно решение е влязло в сила в частта, в която искът за
заплащане на заместващо обезщетение за причинените на преживелия съпруг
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие - смъртта на
нейния съпруг, е уважен до размера на сумата от 90000 лв., при повторното произнасяне
настоящият въззивен състав трябва да разгледа предявените от страните въззивни жалби
срещу първоинстанционното решение само над размера от 90000 лв. до сумата от 150000 лв.
(ищците са обжалвали както първоинстанционното, така и въззивното решение именно до
този размер на претендираното заместващо обезщетение). Следователно, в частта, в която
осъдителният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
уважен до размера от 90000 лв., респ. в частта, в която този иск е отхвърлен над сумата от
150000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв. е влязло в сила и настоящият
въззивен състав не дължи произнасяне.
В проведеното пред САС на 22.03.2022 г. о. с. з. виззивниците - главни страни,
поддържат предявените от тях въззивни жалби (ищците - за присъждане на допълнително
заместващо обезщетение в размер на 60000 лв., т.е. над 90000 лв. до сумата от 150000 лв., а
ответникът - за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която предявеният
осъдителен иск е уважен над сумата от 90000 лв. до присъдения размер от 120000 лв.).
Третото лице-помагач на ответника не изпраща процесуален представител в
проведеното пред САС о. с. з., като не взима становище по предявените въззивни жалби -
при тяхното ново разглеждане от настоящия въззивен състав.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 21 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба и
нейния отговор, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна
материалноправна разпоредба. Но тъй като пределите на въззивното производство са
очертани със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение на
касационната инстанция, при новото разглеждане на делото САС трябва да се прецени
единствено критериите за справедливост при определяне размера на заместващото
2
застрахователно обезщетение за причинените на първоначалната ищца неимуществени
вреди вследствие настъпилата смърт на нейния съпруг от противоправното поведение на
водача на МПС, чиято деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния период от
ответното застрахователно дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Тъй като ответникът не е подал касационна жалба срещу първото въззивно решение,
респ. не е поддържал в отговора на касационната жалба правен довод за неправилност на
въззивното решение поради необоснованост на правния извод за неоснователност на
своевременно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия (пътуване в процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан), а от
друга страна, касационният съд нито е допуснал в тази част до касационно обжалване
въззивното решение, нито се е произнасял по допуснато нарушение от въззивния съд при
разглеждане на това частично правоизменящо материалноправно възражение, процесуално
недопустимо е настоящият въззивен състав да излага правни доводи за неговата
основателност, респ. неоснователност (в отменителното решение на ВКС не са дадени и
съответни указания относно правилното тълкуване и прилагане на материалния закон при
разглеждане на това възражение).
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 12.02.2014 г. – за сумата от 90000
лв. (в частта, в която първото въззивно решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
3
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - началото на 2014 г., както и нормативно определеният лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 млн. лв., при две и повече
пострадали лица, какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, б. „б” КЗ, отм.).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля Ф. И., съпруг на голямата дъщеря на първоначалната
ищца, се установява, че след смъртта на своя съпруг Ю. М. станала по-затворена, скърбяла
за него. Преди неговата кончина били неразделни, дълги години били в граждански брак,
починалият съпруг й помагал в ежедневието, в бита, при отглеждането на домашните
животни.
От показанията на разпитания от настоящия съдебен състав свидетел Д. Г., приятел
на един от синовете на преживялата съпруга, се установява, че тя тежко изживяла трагичния
инцидент, при който починал както нейният съпруг, така и нейната снаха. До края на живота
си се обвинявала за случилото се, тъй като по нейно желание те заминали за Австрия на
свиждане при другата снаха (тежкоболна) - „Тя казваше: „Няма смисъл да живея, аз съм
виновна, аз ги пратих, най-милите ми хора си отидоха”. Свидетелства, че съпрузите били в
граждански брак около 50 години. Изяснява се, че след кончината на съпруга й нейните деца
не са я изоставили, а напротив - подкрепяли я както морално, така и материално.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и
изживените след кончината на нейния съпруг болки и страдания са непосредствени.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 75 навършени години), към когото
първоначалната ищца е била силно привързана, я е съпътствала до края на нейния живот. Тя
е била лишена както от емоционалния контакт, така и от моралната подкрепа на нейния
съпруг. Следователно, болките и страданията, които ищцата е продължила да изпитва от
загубата на починалия съпруг - до нейната смърт през 2018 г., трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата Ю. Х. М. и съпругът й са
изградили силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг през един
значително дълъг период от време - били са почти 50 години в граждански брак. Кончината
4
на съпруга й е била внезапна, което е предизвикало у нея силен шок, като мъката по него е
продължила и към момента на нейната кончина през 2018 г. От друга страна, социалният
свят на ищцата не е бил свързан основно със своя съпруг (децата, макар и да са изградили
собствени семейства, са били нейна морална и материална опора), поради което нейните
социални контакти съществено не са били ограничени. Следователно, тя не е останала
самотна - нейните деца постоянно са й оказвали емоционална подкрепа, което са й помагали
до известна степен да бъде потисната дълбоката скръб по внезапно починалия й съпруг.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на първоначалната ищца за причинените от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания от загубата на нейния съпруг, възлиза на сумата от 120000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв., при
две и повече пострадали лица, какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, б. „б” КЗ,
отм.). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на
2014 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на съпруг, към
който преживелият съпруг е изпитвал силна привързаност, е в размер на сумата от 120000
лв.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено - в
обжалваната му част.
Настоящият въззивен съд не следва да се произнася по предявените частни въззивни
жалби срещу определението на първоинстанционния съд, с което са оставени без уважение
молбите на новоконституираните по реда на чл. 227 ГПК ищци за изменение на решението
на СГС в частта му за разноските, тъй като с влязло в сила Определение № 639/15.12.2020 г.,
постановено по т. д. № 2245/2019 г. по описа на ВКС, I ТО, образуваното въз основа на
молба с вх. № 83458/15.06.2018 г. производство по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските е било прекратено. Но тъй като
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено - в обжалваните му части, за
яснота на страните трябва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК и Определение №
3443/22.10.2019 г., постановено от първия въззивен състав, с което е отменено
първоинстанционното решение (с характер на определение) в частта, в която ЗК „Лев Инс”
5
АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. С. адвокатско
възнаграждение над сумата от 2038,50 лв. до присъдения размер от 2718 лв.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд, който
повторно разглежда правния спор след отмяна от ВКС на обжалвано въззивно решение,
трябва да се произнесе по разпределение на отговорността за разноските както пред двете
въззивни инстанции, така и пред ВКС.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на процесуалния
представител на въззивниците-ищци трябва да се присъди адвокатско възнаграждение - за
безплатна адвокатска защита пред първия състав на САС (при обжалваем интерес от 110000
лв.), в размер на сумата от 2712,73 лв. (съобразно отхвърлената част от предявените
въззивни жалби) - тъй като ответникът се е защитавал срещу предявените искове, вкл. и по
отношение на обема на търсената съдебна защита (техния размер), отговорността за
разноските, вкл. и когато ищецът е бил представляван безплатно от адвокат, трябва да се
разпредели по правилата, регламентирани в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, т.е. съразмерно с
уважената и отхвърлената част от иска. В този смисъл е и формираната практика на ВКС -
напр. Определение № 289/27.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2020 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че „съдът по молбата на адв. Д. е следвало да допълни на основание чл. 78, ал. 1
ГПК по реда на чл. 248 ГПК решение № 2450/07.11.2019 г. по гр. д. № 4055/2018 г. на САС,
като осъди ЗК „Лев Инс” АД да заплати на ищеца понесените от същия разноски за
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА съразмерно уважената
част на иска. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
09.10.2019 г., в който е договорено процесуалното представителство да се извършва
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 55 от гр. д. № 4055/2018 г. на Апелативен
съд София/”; Определение № 139/22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2245/2018 г., I т. о., ТК -
„Поради изложеното ответникът по касация „Юробанк България” АД следва да бъде осъден
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Д. А., в
качеството на пълномощник на касатора - ответник Щ. Я. Щ., адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция в размер на 163,55 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете” и пр.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на Х. Ф. М. и Ф. Ф. М.
трябва да бъдат присъдени сторените пред настоящия въззивен състав съдебни разноски
(съобразно уважената и отхвърлената част от предявената въззивна жалба) - в размер от по
950 лв. (за всеки един от тях - съобразно представения Списък по чл. 80 ГПК), а за
касационното производство сумата от 615 лв., представляваща заплатената държавна такса
за допускане и разглеждане на касационната жалба (общо в полза на всички касатори), на
Ш. Ш. И. - 300 лв., Ф. Ш. Д. - 250 лв., Я. Ш. М. - 300 лв., Х. Ф. М. - 250 лв. и Ф. Ф. М. - 250
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
За разглеждане на делото пред два въззивни състава и за касационното производство
(за отхвърлената част от предявените жалби) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на въззиваемия-
ответник трябва да бъде присъдена сумата общо от 600 лв. (от по 200 лв. за всяка една
съдебна инстанция) – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред САС и ВКС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 843/07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 9054/2016
г. по описа на СГС, I ГО, 21 състав - в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила
ОТМЕНЯ Определение № 3443/22.10.2019 г., постановено по гр. д. № 5770/2018 г.
по описа на САС, ГО, 1 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на адв. П.
С. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 9, вх. „А”, ет. 3, офис 9 сумата от 2712,73 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по гр. д. № 5770/2018 г. по описа на САС, ГО, 1 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати общо на Ш. Ш. И., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област ***, Ф.
Ш. Д., ЕГН **********, Я. Ш. М., ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, община ***,
област ***, Х. Ф. М., ********** и Ф. Ф. М., ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, ул.
„***” № 13, община ***, област *** сумата от 615 лв., представляваща заплатената
държавна такса за допускане и разглеждане на касационната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати на Х. Ф. М. и Ф. Ф. М. сумата от по 950 лв. (за всеки един от тях) - съдебни
разноски по настоящото съдебно производство, както и сумата от по 250 лв. (за всеки един
от тях) - съдебни разноски пред ВКС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати на Ш. Ш. И. сумата от 300 лв., на Ф. Ш. Д. сумата от 250 лв. и на Я. Ш. М.
сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред ВКС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Ш. Ш. И., Ф. Ш. Д., Я. Ш. М., Х.Ф. М. и Ф. Ф. М. да
заплатят общо на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата общо от 600 лв. (от по 200 лв. за всяка една
съдебна инстанция) – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред САС и ВКС.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД – ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ”, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8