Решение по дело №1213/2015 на Районен съд - Враца

            Мотиви към Решение №446/22.12.2015 г., постановено по н.а.х.д.№ 1213/2015 г. по описа на РС-В.

Районна прокуратура-В. е внесла Постановление с предложение обвиняемият Т.Н.Н. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК за това, че в гр.В., при условията на продължавано престъпление в периода от 16.03.2010г. до 02.11.2011г., като управител на ,,ЗММ Гаврил Генов”Ад-В. четири пъти съответно на 16.03.2010 г.‚ на 12.11.2010 г., на 03.12.2010 г. и на 02.11.2011г. е потвърдил неистина в частни документи-четири броя писмени декларации по чл.264, ал. 1 от ДОПК, в които по изричната разпоредба на чл.264, ал.2 от ДОПК е бил специално задължен да удостовери истината и декларациите са употребени пред нотариус И.Л. с район на действие РС-В. като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, а именно че дружеството няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски-престъпление по чл.313, ал.3 вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението така, както е внесено. Намира същото за доказано от обективна и субективна страна и пледира съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.

Договорният защитник на обвиняемия – адв.Р.Б. моли съда да оправдае подзащитния му, поради недоказаност на деянието от субективна страна. Пледира за липса на пряк умисъл у дееца, поради липсата на влязъл в сила ревизионен акт, образувано изпълнително производство и покана за доброволно изпълнение.

Обвиняемият Т.Н.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********. Същият не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и моли съда да бъде оправдан. Твърди, че преди изповядването на сделките се е консултирал със счетоводителя на дружеството и адвокат и е бил уверен, че действа правилно при липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълненеие задължения.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

Дружество ЗММ”Гаврил Генов” АД гр.В. е вписано в Търговския регистър с Удостоверение за вписване № 20080319090145/19.03.2008 година, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”***” № *** и с предмет на дейност обработка на метали. В периода 2008 – 2014 година обвиняемият Т.Н. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на ЗММ ”Гаврил Генов” АД – гр.В.. В това си качество  обвиняемият е осъществил разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на дружеството, като чрез покупко-продажба е продал недвижими имоти – промишлени и административни сгради и поземлени имоти, находящи се в землището на гр.В.. Сделките са осъществени на 16.03.2010 г., на 12.11.2010 г., на 03.12.2010 г. и на 02.11.2011 г. Пред нотариус И.Л.  с район на действие РС-В. са осъществени сделките на посочените дати, като обвиняемият е подписал пред същия нотариус във връзка с тези сделки четири броя декларации по чл.264, ал.1 ДОПК, в които е отразил, че представляваното от него дружество няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и непогасени публични държавни и общински вземания. След изповядването на сделките е получена информация в ТД НАП-В.Т., че към датите  на осъществените разпоредителни сделки с имуществото на процесното дружество са съществували установени и изискуеми  данъчноосигурителни задължения.

Съдът прие за безспорно установена гореописаната фактическа обстановка. Същата, според съда се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от обясненията на обвиняемия Н., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите от ДП, както и от разпитаните в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, събрани в хода на разследването, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, в това число и  процесните декларации, представени във връзка с изповядване на нотариалните сделки; от изготвените експертни заключения. От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, времето и мястото на извършването му, начина на осъществяването му, както и авторството на деянието.

На ДП е била назначена и проведена графическа експертна справка /л.49 от ДП/, според чието заключение ръкописния текст и подписите, положени за „декларатор" в оригиналите на четири броя декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК от  съответните дати - 16.03. 2010 г., 12.11.2010 г.,03.12.2010 г. и 02.11.2011 г. са изпълнени от обвиняемият Т.Н.Н., което обстоятелство междувпрочем последният не отрича.

На ДП е била назначена и проведена и съдебно-счетоводна експертиза, според чието заключение ЗММ „Гаврил Генов” АД-гр.В. е имало задължения по ДДС по ЗДДДС, по ДОО, по УПФ, по ГВРС, данък печалба и данък превозни средства към процесната дата 16.03.2010 г. общо в размер на 6736, 22 лева, към дата 12.11. 2010 г.  общо в размер на 17 157, 59 лева, към дата 03.12.2010 г. общо в размер на 17 589, 60 лева и към дата 02.11.2011 г. общо в размер на 49 017, 64 лева.

Задълженията по ДДС по ЗДДС към 16.03.2010 г. са били в размер на 5 275, 13 лева, към 12.11.2010 г. са били в размер на 10 015, 45 лева, към 03.12.2010 г. са били 10015, 60 лева и към 02.11.2011 г. – 37 646, 88 лева.

Така депозираните експертни заключения съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени от експерти с необходимите познания и опит в съответните области, неоспорени от страните.

В хода на разследването е разпитан в качеството на свидетел нотариус И.Л. с район на действие РС-В., пред когото са осъществени сделките. С показанията си същият установява, че пред него обвиняемият Н. лично е подписал декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК. Св.Т.Н. – публичен изпълнител дава подробни сведения за задълженията на дружеството по вид и размер, като всички са били изискуеми и  подлежащи на принудително изпълнение по чл.209, ал.2 ДОПК.

В хода на ДП са разпитани и св.И.Ц. и св.Е.А.-счетоводител на дружеството /същата е разпитана и пред съдия по реда на чл.223 НПК, както и в съдебната фаза на процеса/, които установяват начина на получаване на кореспонденцията към дружеството, осчетоводяването на документите и попълването на месечните справки-декларации към ТД НАП. Що се касае до показанията на св.А., същите се възприемат от съда като обективни и логични, поради което съдът ги кредитира, показанията на св.А. като цяло са релевантни към обстоятелствата, подлежащи на доказване в настоящия процес предвид повдигнатото обвинение. Доколкото същата е била счетоводител на дружеството  и свидетелства за наличието на задължения на дружеството, то твърденията й в тази посока потвърждават тези на обвиняемия, а именно че същият е бил своевременно уведомяван за счетоводните опреции на дружеството, за текущите и изискуеми задължения, като тази информацията е обменяна само между тях двамата.

Установява се, че в хода на разследването, че ГДД по чл.92 от ЗКПО са подписвани лично от управителя на дружеството – обвиняемият Т.Н.. Установява се още, че на дружеството е извършена проверка №1006330/10.05.2010 г. и е връчен Акт за установяване на задължение №1014625/09.09.2010 г., връчени лично на обв.Н.. ТД НАП е изпратила и редица покани за доброволно изпълнение на основание чл.221 ДОПК с копия от обратните разписки.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Установява се без съмнение, че към процесните дати обвиняемият е бил представляващ и управляващ дружеството ЗММ „Гаврил Генов” АД-гр.В., а процесните имоти, с които същият се е разпоредил към датите на прехвърлителните сделки безспорно са били собственост на дружеството. Установява се без съмнение и авторството на инкриминираните документи. Нормата на чл. 264, ал.4 вр. с ал.1 от ДОПК не задължава нотариусите при сделки с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти да проверяват за наличието на публични задължения на прехвърлителя, като достатъчна гаранция за това е декларирането на липсата на такива по реда на чл. 264, ал.1 от ДОПК от прехвърлителя. От значение за съставомерността на престъплението е наличието на непогасени публични задължения за прехвърлителя, съзнаването на това обстоятелство и въпреки това попълването на декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК за липсата на такива с цел прехвърляне на вещни права.  Например задълженията по ДДС по ЗДДС са публични задължения, които са изискуеми и принципно подлежат на принудително изпълнение. Този принцип не е обвързан с издаване на ревизионен акт, тъй като задълженията по ДДС се установяват с подаването на месечните справки декларации от данъчнозадълженото лице. Срока за внасяне на ДДС за конкретен месец е 14-то число на следващия месец, за който се отнасят.

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си обвиняемият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.313, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

От обективна страна, обвиняемият Н. четири пъти е потвърдил неистина - че представляваното от него дружество – ЗММ „Гаврил Генов" АД няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, в частен документ - декларация по чл. 264 от ДОПК, в който по изрична разпоредба на закон - ДОПК е бил длъжен да удостовери истина, и го е употребил пред нотариус И.Л., като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.

Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК е частен документ и не притежава реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.5 от НК. За съставомерността на престъплението е необходимо в този документ по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на МС да е въведено специално задължение за удостоверяване на истината. Именно цитираната по-горе разпоредба на ДОПК е предвиждала подаването на такава декларация, в която съществува законово задължение за отразяване на истината. Безспорно се установи от събраните доказателства, че обв.Н. е употребил този документ като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, тъй като въз основа на декларацията, описана по-горе, неотговаряща на истината е било извършено нотариалното прехвърляне на имоти, собственост на дружеството.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия с пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Деецът е съзнавал неистинността на обстоятелствата, която е отразявал в подписаните от него декларации, тъй като в качеството му на управител на дружеството е бил надлежно информиран за текущите задължения на самото дружество.

Извършени са четири на брой деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също по вид престъпление – документно престъпление по чл. 313, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Същите са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – при условията на пряк умисъл, с целени общественоопасни последици, като последващото деяние е от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го, т.е. в условията на продължавана престъпна дейност.

Съдът прецени, че са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а от НК предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или глоба, деецът не е бил осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на престъплението, спрямо него до настоящия момент не е прилаган този институт и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Съдът е длъжен след преценка  на всички тези предпоставки и при установяването им,  да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. При обсъждане размера на наказанието, което следва да наложи, съдът преценява от една страна, че с подписването на процесните декларации, се е стигнало до ощетяване на фиска, като и нотариуса, изповядващ сделката е бил заблуден при преценка на обстоятелствата, относно основанията за издаване на валиден нотариален акт. Обвиняемият е трудово ангажиран, същият е в работоспособна възраст, с добри характеристични данни. Същевременно осъществяването четири пъти на престъплението при условията на продължавана престъпна дейност разкрива по-висока степен на обществена опасност за деянието и мотивира съда да му наложи административно наказание глоба в размер над минималния, а именно 2000 лева, който съдът счита за справедлив съобразно степента на обществена опасност на деянието и дееца.

            При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 НПК Т.Н.Н. да заплати в полза на ОД МВР – В. направените на ДП разноски в размер на 401,40 лева /четиристотин и един лева и четиридесет стотинки/.

            На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК съдът постанови писмените веществени доказателства по делото да останат към делото.

По изложените мотиви, съдът постанови решението си.

04.01.2016 г.                                               Районен  съдия:

гр.В.