Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 18.08.2020
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На пети
август две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1578 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото
дружество – „А. З. К. Н. П. З.” ООД град С. твърди, че на 16.08.2016г.
между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, като Кредитор и Х.Н.Ш. като Кредитополучател бил
сключен договор за потребителски кредит с PLUS-13767627, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно – 2500.00 лева.
Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при
която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Д. С.“
ЕАД, като застрахователната премия, която била в размер на 392.00 лева била
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“, част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за
заем била включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора
за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса
ангажимент, която била в размер на 87.50 лева, срещу която Кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при
усвояване на кредита, като Кредиторът удържала сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита.
Предоставянето
на посочената сума съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора да
предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 4121.60 лева. Така, размера
на договорната лихва по кредита бил 1621.60 лева.
На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.12.2018г., на 28 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 147.20 лева, при първа погасителна вноска
20.09.2016г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който
бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора
изтекъл на 20.12.2018г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при
забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 21.05.2018г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва е 103.28 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента възлизала в размер на 2986.83 лева, с която
били погасени, както следва: договорна лихва - 1552.21 лева и главница –
1434.62 лева.
На
11.12.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между
„Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК *************, чийто универсален правоприемник бил „Б. П.
П. Ф. С.А.Ф.“, опериращо на територията на Р.Б. чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.“
и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***************, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-13767627 от дата
16.08.2016г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Х.Н.Ш. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ЕИК ************** изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. На кредитополучателя било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-13767627 от дата 12.12.2018г.
за извършената продажба на вземането от страна на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, изпратено
с известие за доставяне на адреса, посочен от кредитополучателя в договора,
като е отбелязано от служителя, че пратката е непотърсена. Между страните
изрично било уговорено в процесния договор - чл. 9 от същия, че „Всички
съобщения с изявления на кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат
за получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факс или на електронна поща, или съобщени по телефон
предоставени от Кредитополучателя. Кредитополучателят удостоверява чрез
подписването на настоящия документ изричното си съгласие за получаване на
съобщенията, отправени от кредитора по начините и чрез средствата, описани в
предходното изречение“.
Алтернативно
моли съда да приеме като доказателство към настоящата искова молба -
уведомлението за извършената цесия с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-13767627 от дата
12.12.2018г., което да бъде връчено на длъжника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. В случая следва да се има предвид, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в
качеството си на цесионер е оправомощена от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия. Позовава се на Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009, II ТО, ТК, постановено по реда на чл.291
от ГПК, съгласно което „доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане не може да бъде игнорирано“.
В тази връзка з.
„А.з.с.н.в.“ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. №971/2019г., като била издадена заповед
за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба.
МОЛИ съда, да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Х.Н.Ш.,
че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сума в общ размер на 1224.05 лева, от които
– главница в размер на 1065.38 лева, ведно със законната лихва за забава от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва в размер на 55.39 лева за периода от 20.05.2018г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.12.2018г. (падеж на
последна погасителна вноска), обезщетение за забава в размер на 103.28 лева за
периода от 21.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в районен съд.
Моли съда, да осъди ответника да заплати направените в заповедното производство
разноски, както и направените в настоящото исково производство съдебно
деловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00 лева.
Ответникът - Х.Н.Ш.,
в срока по реда на чл. 131 от ГПК не взима становище по предявения иск. В хода
на делото се представлява от адв. К.Д., който оспорва иска. Твърди, че
получените заеми са изплатени изцяло и не дължи процесните суми.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
прието ч.гр.д. № 971/2019г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че на 12.07.2019г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 656/12.07.2019г. за следните суми: 1065.38 лева, представляваща
главница - задължение по договор за потребителски кредит № PLUS- 13767627
сключен на 16.08.2016 г между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Х.Н.Ш. (креди то получател),
прехвърлено от страна на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата
11.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г. в полза на .А.з.с.н.в.“ ЕАД; 103.28 лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от 21.05.2018г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд до датата на подаване на заявлението в районен съд –
01.07.2019 г.; 55.39 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.05.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.12.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска), ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда – 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; 25.00 лева, разноски по делото за внесена държавна такса и 50.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Против заповедта е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното
производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в
законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото
исково производство за установяване на дължимост на процесните суми.
На
16.08.2016г. между ответника Х.Н.Ш., в качеството на кредитополучател
и Б. П. П. Ф. – кредитор е сключен договор за потребителски кредит с
PLUS-13767627, въз основа на който кредиторът предоставя на
кредитополучателя сумата в размер на 2500.00 лева. Включена е в размера на
вноските застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на 392.00 лева и такса ангажимент в размер на 87.50 лева.
в срок до 20.12.2018г., на 28 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 147.20 лева, при първа погасителна вноска 20.09.2016г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Общата стойност на плащанията възлиза на
4121.60 лева.
В договора е включен погасителен план с
посочени падежни дати на отделните вноски. Погасителните вноски са 28 на брой,
а крайният срок на договора – 20.12.2018г. По силата на сключения договор за
кредит на ответника е била предоставена посочената парична сума в размер на
2500 лева. На последната страница от сключения договор за кредит се съдържа
удостоверение на изпълнението. С полагането на подписа на кредитополучателя в
тази част на документа се удостоверява, че е получил размера на заема по
банковата му сметка, за което е представено Удостоверение от ЦКБ за наличие на
името на ответника на разплащателна сметка (л. 24 от делото). Подписът не е
оспорен в законоустановения срок. Ето защо същият е поставен от ответника и
доказва сключването на договора между страните и получаването на сумата.
В тази насока
и изслушаната ССчЕ, от заключението на което се установява следното: дължимите
суми по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13767627 от
16.08.2016г. сключен между „Б. П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК ************* и Х.Н.Ш., ЕГН ********** са в общ размер на 1134.77 лева, както следва
по пера:
- 935.30 лева
- главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13767627 от 16.08.2016г.
и 98.00 лева - главница застраховка по кредит или общия размер на главницата е 1033.30
лева;
- 76.41 лева -
обезщетението за забава върху главницата на всяка една вноска до 02.07.2019г. -
дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК;
- 101.47 лева
- договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 20.12.2018г. - падеж на
последна погасителна вноска.
Договора за
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. В тази връзка е представен е Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. (съдържащ се на л.
25-34 от делото), на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК *************,
чийто универсален правоприемник бил „Б. П. П. Ф. С.А.Ф.“, опериращо на
територията на Р.Б. чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.“ и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***************,
по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
PLUS-13767627 от дата 16.08.2016г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Х.Н.Ш. било
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ************** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Приложено е и
пълномощно по силата, на което „Б. П. П. Ф.“ ЕАД е упълномощило „А. з. к. н. п.
з.” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор
от 27.07.2017г. вземания.
На ответникът
- Х.Н.Ш., по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено Уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-П-БНП/PLUS-13767627 от 12.12.2018г. за извършената продажба на вземането
от страна на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД. Видно обаче от представеното по делото копие на
известие за доставяне на адресата – кредитополучател по договора, уведомлението
не е получено с отметка, че пратката е непотърсена.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената
в полза на частния му праводател (цедент) заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и след депозирано по реда
на чл. 414 от ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално
допустим.
По отношение
на цесията: дори и да се приеме, че преди образуване на настоящото производство
ответникът не е бил уведомен за извършената цесия, с връчването на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства той е бил уведомен за
извършеното прехвърляне, за което законът не изисква определена форма и начин.
Поради това извършената цесия има действие спрямо ответника и ищецът в настоящото
производство се явява материално легитимиран да претендира от него вземането по
процесния договор. Без значение е обстоятелството, че към момента на връчване
на заповедта по чл. 410 от ГПК, ответникът не е бил обвързан от извършената
цесия, тъй като не му е съобщена и това не би могло да бъде променено с
последващото връчване на исковата молба и доказателствата. На основание чл. 235
от ГПК, съдът е длъжен да съобрази и настъпилите в хода на процеса факти от
значение за спорното право, какъвто факт безспорно се явява и уведомяването за
цесиите. Освен това ответникът – длъжник може да възрази успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че вече е изпълнил задължението си на стария
кредитор или овластено от него лице, което не е направено по настоящото дело. Съдебната
практика е трайна и непротиворечива, че след като уведомлението за извършената
цесия е връчено на ответника, макар и със самата искова молба, то същият се
счита за редовно и надлежно уведомен за извършената цесия. Ето защо, липсата на
връчено преди това уведомление за цесия не прави предявения в настоящото
производство иск неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество. От
приетите по делото доказателства, съдът приема, че между страните е сключен
договор за паричен заем, по силата на който заемната сума от 2500 лева е
предадена на ответника. В тази връзка, видно от текста на договора, последен
абзац, страните са се договорили, че с полагане на подписа си върху договора,
кредитополучателят удостоверява, че е получил процесната сума по банковата си
сметка. В този смисъл, процесният договор за паричен заем удостоверява
получаването от страна на ответника Х.Н.Ш. на заемна сума в размер на 2500
лева.
Съдът приема,
че процесният договор се явява действителен и по силата на който страните са
постигнали договорки, касаещи – размер на главница;
договорна лихва; обезщетение за забава върху непогасената главница; разходи за
събиране на вземането. Към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски. Размера на дължимите плащанията по
договора са установени в процеса, но доказани до размера от приетото заключение на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, а именно: главница – 1033.30 лева;
76.41 лева - обезщетението за забава върху главницата на всяка една вноска до
02.07.2019г. - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и 101.47 лева - договорна лихва за периода от
20.06.2018г. до 20.12.2018г. - падеж на последна погасителна вноска.
Недоказани по
делото останаха възраженията на ответната страна, касаещи, че сумите по
договора за кредит са изплатени. Доколкото изцяло в тежест на ответника е
възложено да установи, че е извършил съответно заплащане на задължението си
към ищцовото дружество,
а в тази насока липсват доказателства и съдът приема, че иска се явява основателен.
При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът е
изпълнил задължението си към кредитодателя по договора или към ищцовото дружество
след прехвърляне на вземането с договора за цесия от 27.07.2017г. и връчване на
надлежно уведомление за това на длъжника.
Ето защо,
исковете като основателни следва да бъдат уважени, но до размера установен от
вещото лице, като за разликата до размера на претендираните вземания за
главница и обезщетение за забава, исковете следва да се отхвърлят. По отношение
на претенцията за договорна лихва, с оглед принципите на диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът следва да присъди сумата в претендирания с исковата
молба размер, възлизащ на 55.39 лева, а не в размера установен от вещото лице,
възлизащ на 101.47 лева, доколкото не е направено изменение на иска, по реда на
чл. 214 от ГПК.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА РАЗНОСКИТЕ:
По исковото
производство са представени доказателства за направата на разноските за
държавна такса в размер на 125.00 лева, внесен депозит за депозит за ССчЕ в
размер на 150.00 лева, както и се претендира се юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 23, т. 2 от НЗПП. Общият размер на
направените в исковото производство разноски от ищеца е 375.00 лева. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в
размер на 350.00 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. От присъдените в заповедното - 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 75.00 лева, от тях по
съразмерност, съразмерно с уважената част от искове на ищеца ще се присъдят 70.00
лева.
Ответникът не
претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.Н.Ш. *** с
ЕГН ********** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.***, офис ***, сумата от
1033.30 (хиляда тридесет и три лева и
тридесет стотинки) лева, представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски кредит с PLUS-13767627 от 16.08.2016г., сключен между ответника и
„Б. П. П. Ф.“ ЕАД и прехвърлен по силата на цесия от 27.07.2017г. на ищцовото
дружество; сумата от 76.41 (седемдесет и
шест лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата на всяка една вноска до 02.07.2019г. - дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
сумата от 55.39 (петдесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода
от 20.06.2018г. до 20.12.2018г. - падеж на последна погасителна вноска, ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението – 01.07.2019г. до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 565 от 12.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК по ч.гр.д. № 971/2019г. по описа на Р. с. – К., КАТО ЗА РАЗЛИКАТА по
отношение на главницата над 1 033.30 лева до предявения размер от 1065.38 лева И
ЗА РАЗЛИКАТА по отношение на обезщетението за забава над 76.41 лева до
предявения размер от 103.28 лева за периода от 21.05.2018г. до датата
на подаване на заявлението в районен съд, ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х.Н.Ш. *** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л.,
ет.**, офис ****, разноските направени в исковото производство в размер на 350.00
лева.
ОСЪЖДА Х.Н.Ш. *** с ЕГН ********** да заплати „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л.,
ет.****, офис *****, разноските, направени по частно гражданско дело № 971/2019г.
по описа на Р. с. К. в размер на 70.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.