Решение по дело №42/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 58
Дата: 15 февруари 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Минчева Велкова
Дело: 20194500500042
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 58

                                 

гр.Русе,  15.02.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на  дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

 

                               

при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N42 по описа за  2019   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от В.Й.К. против решение № 1068/21.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2902/2015 г. на Русенския районен съд относно начина на извършване на делбата. Твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което допуснатия до делба недвижим имот- апартамент , находящ се в гр.Русе му се възложи в негов дял, а останалите недвижими имоти да се поставят в дял на ответника.

Ответникът по жалбата Й.В.К. счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно, както и да му се присъдят направените разноски за въззивното производство.

 

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по нейното извършване.

С решение №1533/24.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 2902/2015 г. по описа на Русенския районен съд е допусната съдебна делба между страните при равни права на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.164.18 с адрес на имота: *******разположена в ПИ с идентификатор 63427.7.164, предназначение: жилище с площ от 81.42 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, килер, три антрета и два балкона, заедно с избено помещение №7 с площ от 6.08 кв.м., заедно с 1.405% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена; дворво място в *******, представляващо ПИ №0.1229 по кадастралния план с площ от 521 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІІ в кв.76 с площ 512 кв.м. по плана на селото, заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв.м., масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 24 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м. и гараж с площ от 18 кв.м., както и на четири земеделси имота, находящи се в землището на с.Николово.

Жалбоподателят е направил искане допуснатия до делба апартамент, находящ се в гр.Русе и представляващ неподеляемо жилище да му бъде възложен по реда на чл.349 от ГПК.

С приетата по делото експертиза е установено, че от процесните недвижими имоти може да се обособят два самостоятелни равностойни дяла с оглед вида на имотите, тяхната стойност и правата на съделителите и е изготвен  проект за разделителен протокол на същите.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че искането на жалбоподателя за възлагане на процесния апартамент е неоснователно, тъй като не са налице визираните в чл.349 от ГПК предпоставки, възприел е заключението на вещото лице относно изготвения разделителен протокол, срещу който страните не са възразили и е приел, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, поради което е обявил разделителният протокол за окончателен.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдебната делба е правен способ за прекратяване на съсобственост върху определена вещ, независимо от начина на възникване на съсобствеността. При избора на способ за извършване на делбата следва да се съобразява, както броя на допуснатите до делба вещи и правата на страните, така и да се отчете техният характер, вид и стойност. Основният способ за извършване на делбата е визирания в разпоредбата на чл.347 от ГПК- чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий в случаите, когато допуснатите до делба вещи съответстват на броя на съделителите и правата им в общността са равни.

Възлагането на неподеляем имот като способ за извършване на делба е регламентиран в разпоредбата на чл.349 от ГПК. Цитираната правна норма въвежда основно законово изискване делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. В настоящият случай апартамента- предмет на делба е жилище, което е реално неподеляемо на два самостоятелни дяла. За да бъде възложено същото обаче, следва да са налице останалите предпоставки, визирани в закона. Възлагане на имот по реда на чл.349 от ГПК може да се извърши само ако имотът е бил съпружеска имуществена общност, респ. съсобствеността да е възникнала в резултат на наследяване.

В настоящият случай съсобствеността между страните по делото е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- прекратена съпружеска имуществена общност спрямо жалбоподателя и придобиване на имота чрез правна сделка от ответника по жалбата. В тази хипотеза на съсобственост съдът не може да извърши делбата чрез възлагане, както правилно е приел районният съд.

С оглед на това доводите на жалбоподателя за неправилност на решението поради неприлагане на възлагането като способ за извършване на делбата са изцяло неоснователни.

В чл.353 от ГПК е предвидена възможност за ликвидиране на съсобствеността чрез разпределение на вещите, която е изключение от правилото, регламентирано в чл.347 от ГПК. Този способ може да намери приложение в случаите, когато тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно.

По делото обаче жалбоподателя не е направил искане делбата да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК и не е релевирал доказателства, които да дават основание за извършване на делбата по този начин.

Обжалваното не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски за въззивното производство в размер на 450 лв.- платено адв. възнаграждение съгласно представения договор за правна защита.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА   решение № 1068/21.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2902/2015 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА В.Й.К., ЕГН ********** ***   да заплати на Й.В.К., ЕГН ********** *** сумата в размер на 450 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

            

                                2.