Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
10. 03.2020г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Йовка Банкова
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАН дело № 222 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, против решение
№ 205 от 03.12.2019г., постановено по НАХД № 365 по описа за 2019г. на
Районен съд гр. Царево, с което е изменено Наказателно постановление № 16-002639/30.08.2019г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Кукеритурс“
ЕООД за
нарушение на чл.152 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 700.00 лв., като с обжалваното решение имуществената санкция е
намалена на 100.00 лв., като деянието е преквалифицирано по чл.415в, ал.1 от КТ.
Касаторът счита решението за неправилно. Не споделя
мотивите на съда обосновали изменение на издаденото наказателно постановление. Иска
се отмяна на съдебното решение, като се потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, се представлява от юрисконсулт
Н., която поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – „Кукеритурс“ ЕООД, редовно уведомен,
се представлява от законният представител на дружеството - Тодорова.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено,
а издаденото наказателно постановление потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
С обжалваното решение
Районен съд гр. Царево е изменил Наказателно постановление №
16-002639/30.08.2019г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
с което на „Кукеритурс“ ЕООД за
нарушение на чл.152 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.1
от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 700.00 лв., като имуществената санкция е намалена на
100.00 лв. Районният
съд е приел, че в настоящия случай са налице предвидените от закона
предпоставки за квалифициране на нарушението като по чл.415в от КТ, тъй като са
взети мерки след установяването на нарушението същото да бъде отстранено, както
и поради липса на вредни последици за работника. Предвид това съдът е намалил
наложената имуществена санкция от 1 700.00 лв. на 100.00 лв.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Разпоредбата на чл.415в от КТ предвижда за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Според ал.2 на същия член, не са
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал.3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.
Процесното нарушение се изразява в
бездействие на работодателя да осигури непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малка от 12 часа на М. Г.Ат., която е наета на длъжност
"готвач" в бистро "Кукери", находящ се в гр. Приморско, като
неосигурената междудневна почивка е в периода между 29 и 30
юли 2019г.
Както и районният съд
е приел, нарушението е установено по несъмнен начин. Действително наетото лице
е работило на 29.07.2019г. до 23: 00ч., а работният й ден на 30.07.2019г. е
започнал в 10:00ч. – разликата, представляваща междудневна почивка е 11 часа,
вместо изискуемите от закона минимум 12 часа.
За да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, е необходимо
нарушението да не е сред посочените в ал.2, при които се изключва приложението
на маловажното нарушение и освен това кумулативно да са налице регламентираните
в ал.1 две предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след
отстраняването му и от него да не са произтекли вредни последици за съответния
работник или служител, спрямо който е допуснато това нарушение.
В процесния случай нарушението е на чл.152 от
КТ, което означава, че то не попада в изключенията визирани в чл.415в, ал. 2 от КТ и спрямо това
нарушение може да бъде приложен привилегирован състав. Но не се установява
наличието на двете кумулативни предпоставки, визирани в ал.1. Самото естество
на нарушението е такова, че то веднъж случило се, не може да бъде отстранено. В
случая, не само, че не е отстранено нарушението, но от представения
график на работното време през м. юли 2019г. се установява, че това нарушение е
допуснато и през останалите дни, в които същият служител е престирал труд. Във
всички тези дни работния ден е завършвал в 23: 00ч. и на следващия ден е
започвал в 10: 00ч. Това води до извода, че работодателят е извършвал системно такива
нарушения. И макар конкретното нарушение да обхваща фактите, относими само за междудневната
почивка, заключена между 29 и 30 юли, обстоятелството, че през целия месец
нормата на чл.152 от
КТ е била нарушавана, категорично изключва приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.
Според настоящия съдебен състав не е
налице и втората хипотеза, изразяваща се в липса на произтекли вредни последици
за съответния работник и служител. По конкретното дело нито
административнонаказващият орган, нито районният съд е събрал доказателства за
това дали са настъпили или не такива вредни последици. След като не са събрани доказателства не може да се твърди, че вредни последици няма,
когато те всъщност не са изследвани.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а по съществото на
спора - да бъде потвърдено наказателно постановление № 16-002639/30.08.2019г. издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“.
Процесуалния
представител на касатора е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 205
от 03.12.2019г., постановено по НАХД № 365 по описа за 2019г. на Районен съд
гр. Царево, вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 16-002639/30.08.2019г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, с което на „Кукеритурс“ ЕООД за нарушение на чл.152 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 700.00 лв.
ОСЪЖДА „Кукеритурс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, ул. „Ропотамо“ № 32 да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за направените по
делото разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.