ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 11.03.2020г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI -ти
граждански състав
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело № 1682 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, действащ чрез упълномощения юрисконсулт Десислава Бонева Златева, с която е предявил срещу ответника ХРИСТИЯН М.М., ЕГН: **********, с посочен адрес *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземанията по издадената заповед № 4516 от 26.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9927/2019г. по описа на БРС. Ищецът претендира присъждане на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на направените в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След преценка по чл. 118 от ГПК, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 118, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК всеки съд
решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно, и ако прецени, че не
му е подсъдно го изпраща на компетентния съд.
Съгласно правилата за общата подсъдност на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
В случая обаче
се касае за искове, произтичащи от вземания по твърдяно между страните
облигационно правоотношение във връзка с ползване от ответника на ВиК услуги,
придаващо на ответника качеството на „потребител“ по смисъла на параграф 13, т.
1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
В тази връзка разпоредбата на чл. 113 от ГПК предвижда, че иск на или срещу потребител се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липсата на настоящ адрес по постоянния. Тази специална подсъдност дерогира общата подсъдност по чл. 105 от ГПК.
Съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
В случая видно от служебно извършената по делото справка съдът констатира, че настоящия адрес на ответника /преди подаване на исковата молба, в т.ч. и преди образуване на заповедното производство/ е в гр. София.
С оглед горното и съгласно подсъдността по чл. 113 от ГПК, за която съдът следи служебно съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК и може да повдигне този въпрос служебно до приключване на първото по делото заседание, се налага извода, че местно компетентен да се произнесе по предявеният иск е Районен съд - София, в чийто съдебен район се намира настоящият адрес на потребителя –ответник.
Мотивиран от изложено и на основание чл. 118 вр. с
чл. 119, ал. 3 от ГПК и чл. 113 от ГПК, Бургаският районен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1682/ 2020г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- гр. София.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на определението на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: