Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 25.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ.С-Я
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа
докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 712 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана от С.Б.Х., ЕГН **********,***,
въззивна жалба срещу решение №5284/19.12.2018г. по гр.д. №14606/2018г. по описа
на ВРС, 41-ви с-в в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата С.К.Х., с ЕГН ********** и децата
Е.Ст. Х., родена на ***г. и К.Ст. Х., родена на ***г., както следва: два пъти
годишно за периоди от по 30 дни, които периоди да бъдат определени по съгласие
на двамата родители постигнато до 01.03 на съответната година, а ако не бъде
постигнато такова съгласие режима на лични контакти да се осъществи от 10:00
часа на 05 март до 16:00 часа на 04 април, както и от 10:00 часа на 20 август
до 16:00 часа на 19 септември, в които дати и часове бащата ще взема децата от
домът на майката и връща децата в същия дом. В жалбата се твърди, че
определеният режим на лични отношения в обжалваната част не е в интерес на
децата предвид ниската им възраст, както и предвид дългото разстояние до с.
Марикостиново, Петрич. Освен това се излага, че децата не са отделяни от своята
майка повече за три денонощия и режим от 30 дни за тях бил неподходящ. Моли
режимът в обжалваната част да бъде отменен, в евентуалност да бъде определен
по-кратък период при вземане на децата при бащата.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна С.К.Х..
Последният оспорва жалбата и сочи, че твърденията за накърнения интерес на
децата са бланкетни и не са обосновани. Моли решението да бъде потвърдено в
атакуваната част.
Контролиращата страна ДСП гр. Варна не е
изразила становище по жалбата, изготвила
е социален доклад по конкретно поставени от съда въпроси.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 56 ал.3 СК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на 16.05.2015г. пред
длъжностно лице по гражданското състояние при община Петрич. Бракът бил първи
по ред за всеки от съпрузите.От брака съпрузите имали две родени и ненавършили
пълнолетие деца: Е.Ст. Х., родена на ***г. и К.Ст. Х., родена на ***г. След
сключване на брака съпрузите заживели в жилище – етаж от къща, собственост на
родителите на ищеца, находящо се в с. Марикостиново, общ. Петрич, ул. „Карл
Маркс“ №9. Ищецът работел в Хотел „Интернационал“ с. Кулата и получавал брутно
месечно възнаграждение в размер на 510 лева, а ответницата била в отпуск за
отглеждане на малко дете. Докато живеели в с.Марикостиново децата имали избран
личен лекар. Ищецът твърди, че на 06.07.2018г. ответницата след изписване на
децата от Детско отделение на Болница „Югозападна“ гр.Сандански била за 3 дни у
дома на майка си и след това заявила, че заминава с децата на море във Варна.
Ищецът обяснил, че здравословното състояние на децата не позволява да пътуват
толкова дълго разстояние, тъй като току-що били изписани с диагноза „двустранна
бронхопневмония“. Ищецът не поискал да пусне ответницата с децата, но тя
извикала полиция и след намесата им ответницата тръгнала. За скандала били
информирани Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Петрич, Агенция „Закрила на
детето“, чиито представител заявил, че ако родителите не постигнели съгласие
относно пътуването на децата, същите ще бъдат настанени в Дом за деца лишени от
родителски грижи в с.Първомай, община Петрич за срок от 1 месец. Ответницата
натоварила децата в колата си, която била без климатик и ги държала там повече
от три часа докато натовари багажа си. Въпреки опитите на ищеца да я възпре,
ответницата все пак тръгнала самоволно. След няколко дни се обадила на ищеца и
му казала, че няма да се върне никога вече и няма да му дава да вижда децата. Брачният
живот на съпрузите от самото начало не протичал нормално и спокойно. След
сключването на брака ответницата сякаш станала друг човек, а след раждането на
второто им дете между съпрузите настъпил разрив, дължащ се на появата на повече
отговорности и разходи. Ответницата се дезинтересирала от задълженията си към
своя съпруг – ищеца. Започнала да излиза навън с приятелки, прибирала се
употребила алкохол, хокала, обиждала и псувала ищеца, включително в
присъствието на децата. Заплашвала ищеца, че ще го разори, ще го подлуди, ще му вземе децата и няма да му позволи да ги
вижда. След напускането на семейното жилище ответницата не спирала психическия
тормоз над ищеца – почти през ден му звъняла за да иска връщането на пари,
които съпрузите заедно похарчили за нуждите на децата и организирани семейни
тържества. Парите били получени от ответницата като наследство от продажба на
недвижим имот.
Ищецът поддържа, че поради изложеното по-горе
настъпило отчуждение между съпрузите и той взел решение да прекрати брака с
развод. Предложил на ответницата проект на споразумение за развод по взаимно
съгласие, но тя категорично отказала. Моли за прекратяване на брака като
дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпругата. Като брачни
провинения сочи: незачитане на мнението на съпругът, неуважение към неговите
родители и чести скандали с тях в присъствието на децата, неуважение към
съпругът и саморазправяне с него (хокане, обиждане, псуване) в присъствието на
децата.
В срокът по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата С.Х., с който оспорва твърденията, че тя носи
вина за разстройството на брака и твърдените в исковата молба брачни
провинения. Поддържа, че бракът между страните действително е дълбоко и
непоправимо разстроен, но изключителната вина за това била на ищеца. Сочените
от ответницата брачни провинения на съпругът ѝ са неуважително, студено и
враждебно отношение спрямо нея, грубо и унизително отношение с използване на
висок тон и обидни, цинични и дори нецензурни думи. През м.април 2018г. ищецът
избухнал, посегнал и ударил ответницата
с юмрук по рамото в присъствието на баща му К. Х.. Моли да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата и да
бъде определено местоживеенето им при нея. Моли режимът на лични отношения
между децата и бащата да бъде определен до навършване на шестгодишната възраст
на първите в гр. Варна, а впоследствие през лятото за общо 30 дни при бащата в
с. Марикостиново.
В открито съдебно заседание съпрузите са оттеглили исканията
за произнасяне на съда по вината за разстройството на брака.
Решението е влязло в сила в останалите части,
изключая определяне режима на лични отношения между бащата и детето за периоди
от по 30 дни два пъти годишно, които периоди да бъдат определени по съгласие на
двамата родители постигнато до 01.03 на съответната година, а ако не бъде
постигнато такова съгласие режима на лични контакти да се осъществи от 10:00
часа на 05 март до 16:00 часа на 04 април, както и от 10:00 часа на 20 август
до 16:00 часа на 19 септември, в които дати и часове бащата ще взема децата от
домът на майката и връща децата в същия дом.
Контролиращата страна ДСП –Варна е изготвила
социален доклад.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на
16.05.2015г. в с.Кулата, общ.Петрич, обл.Благоевград, за което е съставен акт
за граждански брак №1 от 16.05.2015г. от
длъжностно лице по гражданското състояние, както се установява от представения
с исковата молба дубликат на удостоверение за сключен граждански брак /л.6 по
гр.д.№ 1009/2018г. по описа на Районен съд гр.Петрич/.
От представени с исковата молба дубликати от
удостоверения за раждане се установява, че по време на сключения граждански
брак съпрузите са станали родители на децата Е.Ст. Х., с ЕГН **********, родена
на ***г. и К.Ст. Х., с ЕГН **********, родена на ***г. /л.4-5 по гр.д.№ 1009/2018г. по описа на
Районен съд гр.Петрич /.
Ищецът С.К.Х. е представил Копие от трудов договор
№6/30.03.2015г., с който е назначен като „Администратор, хотел“ при „Хит пласт
БГ“ ЕООД, представлявано от управителя К. С. Х. на 4 часов работен ден при
месечно трудово възнаграждение в размер на 250 лева и анекс от 30.03.2015г., с
който трудовото възнаграждение е увеличено до размер на 265 лева, а /л.43-44/.
Според издадено от работодателя „Хит пласт БГ“ ЕООД
удостоверение получаваното от С.Х. месечно възнаграждения след м.април 2018г. е
в нетен размер на 209,34 лева /л.46/.
В представената с исковата молба декларация от
17.08.2018г. ищецът е посочил, че получава трудови възнаграждения в размер на
510 лева месечно.
Ищецът е представил заверени за вярност копия от
фискални бонове от 16.10.2018г. и 05.11.2018г. за закупени стоки на обща
стойност 306,34 лева /л.47/.
Ответницата е представила удостоверение за
получавани от нея доходи, считано от м.ноември 2017г. издадено от „Луук тайм“
ЕООД, както и квитанции за внесени депозити при приемане на децата в Детска
ясла „Чуден свят“ гр.Варна, за заплащани такси за посещение на детска ясла и
фискални бонове и рецептурни бланки, с които да удостовери извършени в полза на
децата разходи /л.48-58/.
По делото са изготвени социални доклади от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Варна и Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Петрич.
В първият се посочва, че С.Х. отглежда децата Е. и
К. в жилище, представляващо тристаен апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Трошево“, ул. „Йордан Йовков“ №7, вх.Б, ет.2, ап.12. Основните грижи за децата
се полагали от тяхната майка. Потребностите от храна, облекло и обувки били
съобразени с възрастта, пола и сезона и били осигурени. За децата бил определен
дневен режим съобразен с възрастта и потребностите им, като по данни на майката
децата не страдат от заболявания, които изискват специален режим. Считано от
20.09.2018г. С.Х. започнала работа в „Госип бар Формула“ като сервитьор при
месечно възнаграждение в размер от около 500 лева. Работела само втора смяна,
като в това време грижи за децата полагала майка ѝ С. Б. Двете
момичета посещават детска ясла „Чуден
свят“ в гр. Варна. Социалният работник е посочил, че при определяне на режима
на личен контакт на бащата с децата следва да бъде съобразено, че и двете
момичета са на ниска възраст, здравословното им състояние, както и че бащата
живее в отдалечено населено място.
Във вторият социален доклад се посочва, че С.Х.
осъзнава ролята си на родител, необходимостта от полагане на грижи за децата и
има желание и възможност да се грижи за тях. Семейството до раздялата е живяло
в къща собственост на родителите на С.Х. ***. Стаите са много добре обзаведени
и модерно оборудвани, а жилището е описано като просторно, подредено и
обезопасено. С.Х. работел като администратор в хотел „Интернационал, с. Кулата,
общ.Петрич и бил осигурен на минимална работна заплата. С.Х. разполагал с добър
родителски капацитет и готовност да поеме изцяло родителските грижи по
отношение на децата. Не са констатирани прояви насочени към осъзнато
неглижиране и застрашаване интересите на малолетните. Социалният работник е
посочил, че е в интерес на децата да осъществяват пълноценни отношения със своя
баща.
За изясняване на фактическата страна на спора по
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите И. С.
Я. – леля на ищеца и С. А. Б. – майка на ответницата.
В показанията си св.Янчева твърди, че страните са в
брачни отношения от м.май 2016г. Ответницата напуснала семейното жилище на
07.07.2018г. (събота), като след това децата живеели при нея. Ищецът ежедневно
проявявал интерес да поддържа контакти с децата, но такива се осъществявали
само когато майката позволи. През м.август ищецът бил в гр.Варна на почивка и
за да се види с децата си, като за 3-4 дни успял да види децата само за по 10
минути в присъствието на майката. Според свидетелката децата много обичали баща
си, който се грижел за тях, къпал ги е и ги е водил на разходки. В с. Марикостиново
имало детска ясла, като Елена посещавала детската ясла и бързо свикнала. Ищецът
получавал трудово възнаграждение в размер на около 400 лева месечно. Ищецът
живеел в една къща заедно с родителите си, както и с брат си и имало кой да му
помага при полагане на грижи за децата.
Свидетелката Б. заявява, че има преки впечатления
от съпрузите и полаганите грижи за децата от посещенията си в дома им. През
2017г. свидетелката отишла за два месеца за да помага на дъщеря си след
раждането на второто дете. Къпането и храненето на децата се извършвало от
бащата вечер, колкото да мине номера, а през деня много рядко се случвало. След
раздялата бащата не изпращал пари, като на три пъти пращал памперси, мокри
кърпи и някакви играчки без да попита майката от какво имат нужда децата.
Ищецът идвал в гр.Варна и се обаждал по „Вайбър“.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Искът намира
правното си основание в нормата на чл.56 ал.3 СК.
Решението е
влязло в сила в частите, с които е прекратен бракът между страните,
предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата Е. и
К. на майката С.Х., при която е определено и местоживеенето на децата,
предоставено е ползването на семейното жилище на бащата, осъден е последният да
заплаща ежемесечна издръжка от по 150 лв. за всяко дете, считано от предявяване
на иска до настъпване на законово основание за отмяната или изменението й,
както и по 127,50 лв. издръжка за минал период по подаване на иска в полза на
всяко дете, и е постановено майката да носи предбрачното си фамилно име- Б..
Решението не е обжалвано и е влязло в сила и в частта, с която е постановено личните
контакти между С.К.Х., и децата Е. и К. да се осъществяват всяка втора седмица
от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при бащата
на територията на гр.Варна, както и всяка година по два дни от седмицата, в
която се падат рождените дни на бащата /12 март/, и на децата Е. /27 януари/ и
К. /20 юни/, които дни да бъдат определени по съгласие между родителите,
постигнато поне месец преди тези седмици, а ако не бъде постигнато- на 13 и 14
март, 28 и 29 януари и на 21 и 22 юни от 10,00 часа на първия ден до 18ч. на
втория ден с преспиване при бащата на територията на гр. Варна.
Спорният
въпрос между страните е дали режимът на лични отношения следва да се
осъществява на територия извън град Варна, както и в рамките на толкова
продължителен период от 30 дни.
Безспорно е,
че при физическото и емоционалното си съзряване всяко дете има нужда и от
двамата си родители. При определяне режима на лични отношения между детето и
несъжителстващия с него родител, комуто не са предоставени за упражняване
родителските права, следва да се изходи от възрастта, пола на детето,
емоционалното му състояние, емоционалната връзка с родителя, отношенията му с
обкръжаващата среда на този родител, материално-битовите условия, в които живее
последния, родителския му капацитет, морални ценности.
В конкретния
случай и двете деца са на твърде ниска възраст- три и две годишни. Същите са
имали контакт с баща си, когато са били на една и респективно на 2 години,
поради което и може да се приеме, че емоционална връзка в тесния смисъл на
думата не е била все още изградена- децата са свикнал да бъдат в обкръжението
на бащата, да бъдат обгрижвани от него, да прекарват време с него и да играят.
Няма данни към настоящия момент децата да реагират по различен начин към баща
си, но следва да се отчете, че е минал сравнително голям период от време, през
който същите са виждали родителя си за кратко време и то в присъствието на
майка си. Връзки с разширения роднински кръг на бащата също е нямало. Затова и
не може да бъде направена преценка каква е емоционалната обвързаност на децата
с бащата, както и с обкръжаващата го среда. Освен това следва да се отбележи,
че не се навеждат твърдения, а и не се установява от събраните гласни доказателства,
че бащата е полагал самостоятелни грижи за децата. Същият се е грижел за тях,
но винаги в присъствието на майката. Тя именно е била ежедневно и целодневно
тяхната заобикаляща среда. Децата не са отделяни от своята майка нито за
кратък, нито за по-продължителен период от време. Като се съобрази горното
обстоятелство, както и твърде ниската възраст на децата, съставът приема, че
период от тридесет дни, през който децата да остават с преспиване при своя баща
в с. Марикостиново, общ. Петрич, без присъствието на ежедневно отглеждащия ги
родител- майката, както и в непозната за тях среда, е твърде дълъг. Отделянето
на децата от майката, както и от обкръжаващата ги среда и поставянето им в
непознат за тях дом и сред хора, които дори и да са разпознавали, е възможно да
са забравили дори визуално, съдът намира, че ще представлява негативно
емоционално изживяване за децата. Същото следва да се отбележи и досежно
възможността за записването на децата в детска градина в с. Марикостиново. На
такава крехка възраст децата привикват постепенно и трудно с отделянето от
майка си и дома. Същите се приспособяват по-продължително време към
възпитателите в детската градина/яслата, както и към децата. Адаптивният период
се преодолява трудно от детската психика. Затова и съставът намира, че е
абсолютно неподходящо децата да бъде поставяни в положение повторно да се
приспособяват към нова такава среда и то в рамките на два пъти годишно. Следва
да се отбележи и обстоятелството, че разстоянието между двете населени места,
обитавани от всеки от двамата родители, е почти 500 км и пътуването с автомобил
продължава около 6-7 часа, което е неподходящо предвид ниската възраст на
децата и потребностите им.
Следва да се
съобрази обаче, че децата са във възраст, в която тепърва започват да опознават
околния свят, да запомнят и познават близките хора, започва да търсят и
осъществяват контакт и с други лица. Нормално е да са силно привързани към
майка си и трудно да осъществяват контакт с чужди хора, тъй като именно майката
е тази, която е постоянно с тях и ги отглежда. Но именно поради тази причина в
тази най-ранна детска възраст, когато се формират усещанията и отношението на
децата към обкръжаващата среда, същите следва да имат непрекъснат контакт със
своя биологичен баща. Същите следва да се научат да общуват с него, да го
разпознават като значима фигура в живота си. Затова и настоящият състав приема,
че е от изключителен интерес за децата да осъществяват по възможност
най-разширен контакт със своя баща, като обаче този контакт се изгражда
поетапно и постепенно. Следва да се съобрази, че контактите на бащата с двете
деца задължително следва да се осъществява едновременно и с двете, доколкото
децата се отглеждат заедно и имат емоционална връзка помежду си. А и
приспособяването към други хора и чужда среда би било по-лесно поносимо за
двете деца, ако са заедно. Затова и първоначално до навършване на тригодишна
възраст на по-малкото дете Красимира, род. на ***г., ежемесечният режим на
лични отношения следва да бъде осъществяван само на територията на гр. Варна.
През лятото на 2019г. бащата следва да взема и вижда децата за период от една
седмица през месец август по договорка между двамата родители. Ако такава не
бъде постигната, режимът следва да бъде осъществен от 9,00ч. на 05.08.2019г. до
19,00ч. на 11.08.2019г. Следва да бъде определен режим за Коледните празници
през 2019г., както следва: от 9,00ч. на 20.12.2019г. до 17.00ч. на
26.12.2019г. След навършване на
тригодишна възраст от детето Красимира бащата следва да може да взема децата за
период от 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
който период следва да бъде уговорен между страните най-късно до първи май на
съответната година. В противен случай бащата следва да взема децата при себе си
/в с. Марикостиново или гр. Петрич/ от първи юли до двадесети юли. Бащата
следва да взема и вижда двете си деца и за Коледните и Великденските празници,
както следва: за Коледа- всяка четна година от 9,00ч. на 20.12. до 17ч. на
29.12.; всяка нечетна година от 9,00ч. на 27.12. до 17,00ч. 03.01. за Нова
година; всяка нечетна година от 9,00ч. на понеделника от седмицата, предхождаща
Великден до 18ч. на първия понеделник след Великден.
След
навършване на седем години от децата режимът на лични отношения през учебно
време следва да бъде съобразен, като същият не нарушава учебния режим. Всяка нечетна година следва да бъде определен
режим на лични отношения между бащата и децата, като същият да може да взема
децата при себе си от 9,00ч. на първия ден на пролетната ваканция до 16,00ч. на
последния ден на същата.
Съставът
намира, че така определеният режим в най-голяма степен отговаря на интереса на
децата, доколкото осигурява изграждане и поддържане на емоционална връзка между
бащата и децата, както и с обкръжаваща бащата среда.
Решението на ВРС следва да бъде отменено в
атакуваната част и определен посочения по-горе режим на лични отношения.
Предвид изхода на спора и предвид направеното
искане с правно основание чл.78 ал.3 ГПК съдът намира, че в полза на
въззивницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. за
осъществена правна защита пред настоящата инстанция от процесуалния й
представител. Разноските следва да бъдат присъдени направо в полза на адв. Е.М.
предвид представения договор по чл.38 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №5284/19.12.2018г. по гр.д. №14606/2018г. по описа на ВРС,
41-ви с-в, само в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата С.К.Х., с ЕГН ********** и децата
Е.Ст. Х., родена на ***г. и К.Ст. Х., родена на ***г., както следва: два пъти
годишно за периоди от по 30 дни, които периоди да бъдат определени по съгласие
на двамата родители постигнато до 01.03 на съответната година, а ако не бъде
постигнато такова съгласие режима на лични контакти да се осъществи от 10:00
часа на 05 март до 16:00 часа на 04 април, както и от 10:00 часа на 20 август
до 16:00 часа на 19 септември, в които дати и часове бащата ще взема децата от
домът на майката и връща децата в същия дом, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата
С.К.Х., с ЕГН **********,***, с децата Е.Ст. Х., родена на ***г. и К.Ст. Х.,
родена на ***г., както следва:
До навършване
на тригодишна възраст на детето К. Х. бащата С.Х. следва да може да взема и
вижда децата К. и Е. само на територията на гр. Варна, както следва:
-
лятото на 2019г. за период от една седмица с преспиване по договорка между двамата родители, а ако
такава не бъде постигната от 9,00ч. на 05.08.2019г. до 19,00ч. на 11.08.2019г.
-
за Коледните празници през 2019г., както следва: от 9,00ч. на
20.12.2019г. до 17.00ч. на 26.12.2019г.
След
навършване на тригодишна възраст на детето К. Х. бащата следва да може да взема
и вижда децата Е. и К. и да пътува с тях и извън Варна:
-
за период от 20 дни през лятото, когато майката С. Балевска не е в
платен годишен отпуск, който период следва да бъде уговорен между страните
най-късно до първи май на съответната година, като при непостигане на съгласие
бащата С.Х. следва да взема децата при себе си /в с. Марикостиново или гр.
Петрич/ от първи юли до двадесети юли на съответната година.
-
бащата С.Х. следва да взема и вижда децата Е. и К. за Коледните и
Великденските празници, както следва: за
Коледа- всяка четна година от 9,00ч. на 20.12. до 17ч. на 29.12.; за Нова година - всяка
нечетна година от 9,00ч. на 27.12. до 17,00ч. на 03.01.; всяка нечетна година от 9,00ч. на понеделника от седмицата, предхождаща
Великден, до 18,00ч. на първия понеделник след Великден.
След
навършване на седемгодишна възраст на децата Е. и К. режимът на лични отношения
следва да бъде съобразен с учебния график, като бащата следва да може да взема
и вижда децата:
-
всяка нечетна година от 9,00ч. на първия ден на пролетната ваканция до
16,00ч. на последния ден на същата.
ОСЪЖДА С.К.Х., с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на адв. Е.Л.М. от ВАК, сума в размер на 300,00 /триста лева/, представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски за осъществена правна защита на осн. чл.38
ЗАдв вр. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.