Решение по дело №416/2019 на Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                                                08.01.2020 Година                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Айтоски     Районен      съд                                                            Граждански състав

На             18.12. /осемнадесети ДЕКЕМВРИ/                                     2019   Година

В публично заседание в следния състав:

 

          Председател:  МАРИЯ ДУЧЕВА

                                                                                

Секретар: Яна Петкова      

Прокурор :……..

като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева

ГРАЖДАНСКО         дело   №  416       по    описа    за    2019  година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото  е образувано по искова молба  oт "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенцията пo вписвания с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано oт Г.А.Г. — излълнителен директор, действащо чрез упълномощен представител - юрисконсулт И.З., против П.И.Т., EГH **********, с адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че между П. И. Т. и „БАНКА ДСК" EAД е сключен Договор за стоков кредит № 69683 от 16.12.2014г., съгласно който банката му е предоставила стоков кредит в размер на 1968.00 лв. за закупуване/заплащане на стоки oт търговец „Технополис България" ЕАД, a Т. се е задължил да върне кредита за срок oт 24 месеца заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на посочени в договора за стоков кредит и погасителния план към него 24 ежемесечни анюитетни вноски, всяка oт които в размер на 114.47 лв. и последна изравнителна в размер на 114.48 лв., при падеж 16-то число на месеца, за който се отнасят.

Ha 16.12.2014 г. разрешеният кредит е бил усвоен еднократно, безкасово, пo сметка на търговеца, oт когото са закупени стоките, след получаване на оригиналните документи в банката за сключения договор за продажба.

B срока на действие на договора зa кредит, Т. не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 25.01.2016 r. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от Т. сума възлиза на 2785.81 лв. и включва: 1968.00 лв. — главница, дължима за периода от 16.01.2015 r. до 16.12.2016 г вкл., 775.08 лв. — договорна лихва, дължима за периода oт 18.01.2015 г. дo 16.12.2016 г. вкл. и 42.73  лв. — наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 04.04.2015 r до 25.01.2016 г. вкл.

C Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-предавателен протокол към него „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* прехвърля на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, EИK ***, вземания no договори за кредити, предоставени на физически лица, в това число и ответника.

B съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, длъжникът П. И.Т. бил уведомен за извършената цесия и за новия кредитор, нo въпреки това нe били извършени никакви плащания за погасяване на задължението, поради което на 06.03.2019 г. от страна на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ е подадено заявление за издаване нa заповед за изпълнение пo чл.410 от ГПK и изпълнителен лист срещу TOДOPOB за дължимите суми.

Връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение no чл.410 от ГПК на П.И.Т. чрез залепване на уведомление no постоянния и настоящия му адрес no pena на чл.47, ал.5, вp. an.1 от ГПК, обоснова.ва правният интерес на „ДЕЛТА КРЕДИт" АДСИЦ зa предявяване на настоящите искове съгласно чл.415, ал. 1, т.2 oт ГПК за установяване съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение no чл.410 от ГПК.

 

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особеният представител на ответника П. И.Т.- адв.Д.Я.. В отговора на ИМ се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва се факта на усвояването на описания кредит , а от там и качеството на изправна страна по договора. Твърди се, че длъжника не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.

Оспорва се фактът на редовното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД, както и че в случая е неприложима разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК , относно връчването на уведомлението за настъпилата цесия. Излагат се твърдения, че част от клаузите на договора противоречат на добрите нрави, което ги прави неравноправни спрямо длъжника.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от особеният представител –адв.Я., който поддържа въведените възражения, че Т. не е бил редовно уведомен за изискуемостта на кредита, както и за настъпилата цесия. В о.с.з. адв.Я. поддържа и твърдението, че договорът не е подписан от ответника, като прави искане за експертиза в тази посока.

            Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните  и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:

            Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове,  с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД  за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

            Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№273/2019г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника П.Т. Заповед №143/07.03.2019 за изпълнение по чл.410 от ГПК.

            Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 07.05.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.

            В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.

            От ищцовото дружество е представен като писмено доказателство Договор за стоков  кредит № 69683/ 16.12.2014г . Съгласно посоченият договор „Банка ДСК“ ЕАД предоставя на ответника П.Т. стоков кредит в размер на 1968,00лева, който кредит Т. се задължава да върне на 24 равни месечни вноски по 114,47лева всяка, за срок от 16.01.2015г до 16.12.2016г. Финансираните Стоки съгласно договора за кредит сa:преносим компютър марка ACER на стойност 1069лв. и телевизор марка SAMSUNG на стойност 899лв. В потвърждение на извършеното от банката плащане на стоките е издаден касов бон №0097556 от 16.12.2014г.(л.24)

            Има спор между страните дали представеният от ищцовото дружество като писмено доказателство Договор за стоков  кредит № 69683/ 16.12.2014г, е подписан от ответника П.Т.. С цел изясняване на спора съдът допусна и изслуша заключението на ВЛ графолог, според което „подписите в договора са идентични помежду си и са изпълнени от едно и също лице- П.И.Т., ЕГН: **********.“ Въз основа на цитираното заключение съдът приема , че Договор за стоков  кредит № 69683/ 16.12.2014г е подписан от ответника П.Т..

 

            Спори се между страните, че длъжникът е бил уведомен за настъпилата изискуемост на кредита. Ответникът твърди, че не е получил съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост. От ищцовото дружество се застъпва тезата, че кредитът не е станал изискуем предсрочно, а поради изтичане на срока за погасяване, в който случай кредитора не е задължен да уведомява  изрично длъжника. Съдът приема за правно обосновано твърдението на ищцовото дружество. В случая ответникът е подписал договора и погасителния план и се предполага,че е наясно кога следва да внася погасителните вноски и кога изтича срока за погасяване на кредита. Видно от Договор за стоков  кредит № 69683/ 16.12.2014г и приложеният към него погасителен план, срокът за погасяване на кредита е бил от 16.01.2015г до 16.12.2016г. и ищецът се позовава именно на изтичане на този срок , за да претендира вземането си. Не се твърди от ответника и не са представени доказателства да са били внасяни суми по погасяване на кредита, за което потвърждава и допуснатата съдебно -счетоводна експертиза.

            Относно настъпилата цесия, длъжникът се счита редовно уведомен в производството по чл.422 ГПК, където чрез особеният представител са му връчени всички книжа, вкл.съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД. Участието на ОП се счита, че обезпечава правото на защита на длъжника.

            С оглед на наведените възражения съдът дължи произнасяне и по въпросите относно съответствието на договора със ЗПК. Безспорно между Банка ДСК ЕАД и ответника в настоящото производство е сключен Договор за стоков  кредит № 69683/ 16.12.2014г . Спрямо сключения между страните договор приложение намират съответно разпоредбите на  чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.  Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по- особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.

            Извършената от съда проверка за съответствие на договора с императивните разпоредби на ЗПК сочи, че договор за стоков  кредит № 69683/ 16.12.2014г е сключен при спазване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 Закона за потребителския кредит. От съда не бяха констатирани нарушения на посочените  разпоредби на ЗПК.

            Относно размера на вземането в заключението си (л.122-123) ВЛ е категорично, че по кредита не са постъпвали никакви плащания и ответникът дължи на ищеца общо 2785,81лева , от които 1968лева главница; 775,08лв. договорна лихва и 42,73лев.наказателна лихва. Не се твърди от ответника да са били правени плащания по кредита.

            С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претендираното от ищеца парично вземане се явява доказано по основание и размер от 2785,81лева , от които 1968лева главница; 775,08лв. договорна лихва и 42,73лев.наказателна лихва.

            При този  изход на спора относно основния иск, обосновано се явява и уважаването на иска за присъждане на лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда -06.03.2019г до окончателно изплащане на сумата.

              По изложените съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства разноски в размер на 1173лева, от които 123лв.ДТ; 500лв депозит за ОП; 250лв за счетоводна експертиза и 300лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Също така ответникът следва да бъде осъден да заплати 235лева за съдебно-графическа експертиза по сметка на АРС.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

 Р    Е    Ш    И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника П.И.Т., EГH **********, с адрес: *** съществуването на вземането на ищеца "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ,  ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано oт Г.А.Г. — излълнителен директор, действащо чрез упълномощен представител - юрисконсулт И.З., за сумата от 1968,00 лева /хиляда деветстотин шестдесет и осем лева/ – неизплатена главница по договор за стоков  кредит № 69683/ 16.12.2014г; 775,08лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и 08ст./договорна лихва ; 42,73лев./четиридесет и два лева и 73ст /наказателна лихва.; ведно със законната лихва за забава от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника П.И.Т., EГH **********, с адрес: ***   да заплати на ищеца "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ,  ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, направените по гр.д.№ 416/2019г на АРС и ч.гр.д.№273/2019 на АРС разноски в размер на 1173лв./хиляда сто седемдесет и три лева/.

 

 ОСЪЖДА ответника П.И.Т., EГH **********, с адрес: ***   да заплати по сметка на РС-Айтос разноски за съдебно-графическа експертиза в размер на 235лв./двеста тридесет и пет лева/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                        

 

 

 

          Районен съдия: