МОТИВИ ПО НОХД № 776 / 2016
г. НА ТРС
Подсъдимият Д.П.Н. е предаден на съд за това, че на
04.12.2015г., на път ІІ-74 /гр. Търговище – гр. Попово/, в землището на с.
Здравец, общ. Търговище, при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Акорд“, с рег. №Т3752СТ, в посока от гр. Попово към
гр. Търговище, нарушил правилата за
движение по пътищата:
чл. 42, ал. 1 от ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:
1.
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;
2.
след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“
и
чл. 42, ал. 2 от ЗДвП: „Водач, който
изпреварва, е длъжен:
1.
по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2.
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея;
3.
да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.“
и
по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
средна телесна повреда на Д.С.Д. ***, изразяваща се в трайно затруднение
движението на двата долни крайника и разстройство на здравето временно опасно
за живота, както и средна телесна повреда на Д.К.Б. ***, изразяваща се в трайно
затруднение движението на левия долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4,
б. ”а”, предл. 2, във вр. с
ал. 1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Обвинението като безспорно доказано се поддържа от
представителят на ТРП. Не се поддържа
обвинението по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“, пр. 2 във вр.
с ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 42, ал. 1 т. 1 от НК. Представителят на обвинението
пледира се за налагане на наказание към
средния предвиден от закона размер, като счита, че целите на наказанието могат
да бъдат изпълнение и без реалното му изтърпяване. Счита, че изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за
срок от четири години. Да бъде приложена разпоредбата на чл. 343г от НК, като
на подсъдимият се наложи и наказани „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от три години. Да бъдат възложени
направените в хода на наказателното производство разноски на подс. Н. .
Съдът конституира пострадалите от деянието- Д.Д. и Д. Б., като частни обвинители . Защитата на
пострадалите адвокат Б., счита обвинението за доказано по безспорен начин
.Пледира за налагане на наказание около средния предвиден в закона размер, като
счита , че следва да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, но наказанието
да се отложи за изпитателен срок в максимален размер.Защитата пледира за
приложение на чл. 49, ал. 2 от НК, като наложеното наказание „Лишаване от право
за правоуправление на МПС, да бъде за срок от четири години и шест месеца. Подс. Н. да бъде осъден да заплати направените от
пострадалите разноски.
Подс. Н. в съдебно заседание признава вината си и
авторството на деянието . Проявява съжаление за стореното .
Защитата на подс. Н. ,адвокат
Д. счита, че фактическата обстановка във връзка с повдигнатото обвинение е
изяснена, като подзащитният му без съмнение е
допуснал нарушение правилата за движение и е
виновен за допуснатото ПТП. Счита, че вина за настъпилото ПТП имат обаче и пострадалите. Пледира за приложение
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК като изтъква , като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, липсата на други извършени от него автопроизшествия.
Моли за налагане на наказание под минимума, предвиден от закона, което да бъде
отложено за изтърпяване за срок от три години.
След преценка на приетите и събрани в
съдебно заседание писмени и гласни доказателства ,съдът прие за установено и доказано следното:
Подсъдимият Н. е неосъждан, правоспособен
водач на МПС.
На 04.12.2015г., около 14.00 часа, подс. Д.П.Н. управлявал личния си автомобил марка „Хонда Акорд“, с рег. №Т3752СТ, по път ІІ-74 в посока от гр.
Попово към гр. Търговище. Пътната настилка била суха, времето било слънчево и
видимостта била добра. Пред него се движел лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. №8758МТ, управляван от св. Я.Г.М., а пред
този автомобил се движел т. а. „Фиат Дукато“,
управляван от св. А.М.Б.. Срещу трите
автомобила в посока от гр. Търговище към гр. Попово, в собствената си лента за
движение, св. Д.С.Д. управлявал своя лек автомобил марка „Фолксваген Туран“,
рег. №Т8989КТ. С него – на пасажерското място в автомобила, пътувала и св. Д.К.Б..
Зад него в същата посока с микробус „Мерцедес Спринтер“
с рег. №Т3439НТ, се движел св. С.М.И..
Към км. 32+100, в землището на с.
Здравец, подсъдимият решил и предприел изпреварване на л.а. „Опел Астра“. Преди започване на маневрата, той не бил
сигурен относно дистанцията между л.а.
Опел, който искал да изпревари и движещия се пред него микробус. След предприемане
на маневрата и изтегляйки се в ляво, той установил, че дистанцията е около
10 метра, като разчитал, че скоростта на микробуса е по- висока от тази на л.а.
Опел, поради което и разстоянието между тях ще се увеличи и ще бъде достатъчно,
за да се престрои в дясно между двата автомобила. При предприемане на маневрата
и изнасяне в ляво, подс. Н. видял фарове на насрещно
движещо се ППС, но преценил, че то е на около 1000 м Изравнявайки се в л.а.
Опел Астра, подс. Н.
установил, че дистанцията между Опела и микробуса не е достатъчна, за да влезе
между тях, при което за момент се
разколебал за извършването на маневрата, като отнел газта и натиснал
спирачката. Впоследствие отново ускорил. В същото време движещият се насреща
автомобил „Фолксваген Туран“ наближил и подсъдимият направил опит да се прибере
в своята, дясна лента за движение. При това предприето от него движение
надясно, автомобилът „Хонда Акорд“ се ударил
странично в изпреварвания от него автомобил „Опел Астра“,
чиято скорост към момента на удара била около 71 км/ч. От това последвало леко отклонение
наляво на управлявания от подс. Н. автомобил и попадането му в насрещната лента за
движение, където се намирал автомобила на св. Д.. Последвал удар между двата
автомобила, при който л. а. „Фолксваген Туран“, движещ се непосредствено преди
удара със скорост 110 км/ч., се ударил в края на еластичната ограда /мантинела/, прелетял над нея и паднал след ската, а л. а. „Хонда Акорд“, чиято скорост преди и към момента на удара
била 87 км/ч, продължил своето въртеливо
движение около вертикалната си ос, като преустановил движението си в обратна посока.
Междувременно св. М. успял да овладее управлявания от него л. а. „Опел Астра“ и да спре в банкета на дясната лента за движение.
Видно от заключенията на изготвените по
делото съдебно – медицински експертизи в резултат от настъпилото ПТП са били
причинени телесни повреди на повече от едно лице – на свидетелите Д.Д. и Д.Б., които пътували с л. а. „Фолксваген Туран“. На св. Д. са били причинени: счупване на
сакралната кост на таза, на дясната седалищна и срамна кости, което причинило
на пострадалия трайно затруднение движението на двата долни крайника със среден
срок за възстановяване около 5 – 6 месеца, както и масивен ретроперитонеален
хематом, разкъсване на пикочния мехур и травматичен шок, което причинило на
пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота – увреждания,
които по характер и степен отговарят на средна телесна повреда. На св. Б. било
причинено счупване в областта на шийката на лявата бедрена кост, както и и
контузия на лявата раменна става, като счупването в областта на шийката на
лявата бедрена кост довело до поставяне на импланти
/изкуствена става/ и това увреждане причинило на пострадалата трайно
затруднение движението на левия й долен крайник със среден срок за
възстановяване около 12 -18 месеца /в случай, че не настъпят усложнения в
оздравителния процес/. По признаците си тези увреждания също отговарят на
причинена средна телесна повреда.
От заключенията на автотехническите
експертизи по делото се установява, че причината за настъпване на ПТП е била
неправилно предприетото от страна на подс. Н.
изпреварване с управлявания от него л. а. „Хонда
Акорд“. Установено е, че скоростта с която св. Д. е управлявал л. а.
„Фолксваген Туран“ - 110 км/ч, не е била в причинно-следствена връзка с
настъпването на ПТП и дори и с движение в рамките на разрешената за този пътен
участък скорост, той не е имал техническа възможност да го предотврати. В заключението на изготвената на 04.04.2016г. допълнителна автотехническа
експертиза е посочено и минималното разстояние, на което са се намирали един от
друг л. а. „Хонда Акорд“ и л. а. „Фолксваген Туран“
при възникване на опасността – 57.70 метра, както и и опасната зона за всеки от
тези автомобили: за л. а. „Хонда Акорд“ – 84.17
метра, а за л. а. „Фолксваген Туран“ – 122.89 метра.
Със заключението на първоначалната автотехническа
експертиза е била направена и пазарна оценка на причинените вследствие на
ПТП имуществени вреди: 7011 лева са били вредите по л. а. „Фолксваген Туран“,
450 лева вредите по л. а. „Опел Астра“ и 14073 лева –
по л. а. „Хонда Акорд“ /собственост на подсъдимия/.
Изложената по-горе
фактическа обстановка се доказва от приетите по делото писмени и събрани
в съдебно заседание гласни доказателствени средства –
частично от обясненията на подс. Н., от показанията
на свидетелите Д.Д., Д.Б., Я.М., Ст. В., Св. И. и А.Б.,
от изготвените и приети по делото съдебно- медицински и автотехнически
експертизи и дадените в съдебно заседание допълнителни пояснения и отговори на
зададени въпроси на вещите лица, както и приетите химически експертизи, относно
липсата на алкохол в кръвта на подс. Н. и св.Д.Д..
Подс. Д.Н. дава обяснения относно механизма и авторството
на деянието, като едва в хода на съдебното производство в с.з. признава вината
си по отношение допуснатото ПТП. Той изразява несъгласие относно отразеното в
обстоятелствената част на ОА, че след предприемане на маневрата изпреварване и
отчитайки, че разстоянието между движещото се пред Опела ППС-микробус е
недостатъчно, за да влезе между тях , се е разколебал. Подс.
Н. счита, че няма разколебаване от негово страна, като обстойно обяснява начина
на подаване на газ и натискане на спирачната система и поведението на управляваното
от него МПС. Пояснява, как е предприел маневрата изпреварване, като
първоначално се е изнесъл в ляво, ускорил е с намерението , след като се убеди
дали разстоянието между Опела и микробуса е достатъчно, да влезе между тях.
Завява, че след като се е изнесъл в ляво
видял в далечината фарове, като преценява разстоянието на 1000 м и поради което не е идентифицирал вида на превозното средство
и е счел, че разстоянието е много голямо и може да довърши изпреварването. Подс. Н. пояснява, че след като задната част на управлявания от него л.а. Хонда
се изравнява с предната част на л.а. Опел
и разбирайки, че не може да довърши маневрата изпреварване, виждайки в този момент драстично съкратеното
разстояние с идващият срещу него автомобил започнал съвсем леко завиване в
дясно, като подал десен мигач ,след което изправил волана и това е било
последното ,което помни преди удара. Подс. Н. завява
категорично, че предприетата от него маневра не била изпреварване , а само
изнасяне, за да прецени разстоянието между л.а. Опел и микробуса.
При така дадените обяснения , съдът счита, че те не
отговарят на действителната фактическа обстановка, като твърденията по
отношение: разстоянията между л.а. Хонда при започване на маневрата изпреварване и движещият
се срещу него Фолксваген Туран;
поведението на водача и по-скоро липсата на преценка и невъзможност да овладее
управлявания автомобил в създадената от него ситуация; удара, които предизвиква
с л.а. Опел, от който Хондата се отклонява и се стига
до челен удар с насрещно движещият се Фолксваген Туран следствие на което,
колата му се завърта в обратна посока; обяснението, че не карал успоредно с л.а
Опел, а само се бил изнесъл и не бил започнал маневра изпреварване , се опровергават изцяло, както от показанията на
разпитаните свидетели, така и от експертните заключение по изготвените
съдебно-технически експертизи, поради което и съдът ги приема по-скоро като
защитна версия.
Показанията на всички разпитани по делото
свидетели потвърждават изцяло и без
противоречия приетата за установена и изложена по-горе фактическа обстановка.Те
са последователни и не противоречиви с тези дадени в хода на ДП./ с много малки
изключения, уточнени в хода на съдебното следствие/
От показанията на св. Д.Д.
се установява, че на дата 04.12.15 г. , около 14.15 ч. предприел пътуване с
личния си автомобил, марка Фолксваген Туран. С него , на първата седалка
пътувала и св. Д.Б.. На правата отсечка ,преди с. Здравец забелязал в лентата
на насрещно движещите си превозни средства микробус. След него се движел л.а.
Опел. Времето било сухо, слънчево, пътят с гладка настилка и добра видимост.
Внезапно иззад л.а. Опел излязла колата на подс. Н..
Според свидетелят разстоянието между неговия
и автомобила на подсъдимия било около
40-50 м. Свидетелят предполага, че при предприемане на изпреварването на л.а. Опел и
след като изравнил с него, подсъдимия тогава го е видял . Св. Д. видял, как
колата на подс. Н. ударила л.а. Опел, сред като се
изравнили, след което последвал удара с неговата кола, от който загубил
съзнание. Свидетелят пояснява, че поради внезапното излизане на л.а. на
подсъдимия срещу него, нещо което не е очаквал и близкото разстояние с него, не
е могъл да реагира. Св. Д. обяснява, , че е бил в безсъзнание около 10 м. ,
както и нараняванията, които е получил следствие на удара. Пояснява, че на
по-ранен етап от движението, преди ПТП-то е изпреварил товарен
автомобил-микробус.
Св. Д. Б. потвърждава казаното от нея в ДП. Тя
пояснява, че са тръгнали със св. Д., като тя е пътувала на предната седалка.
Пред с. Здравец видяла движещите се срещу тях в насрещното платно, първо
микробус, а след него две леки коли. Според нея се получило трайно изпреварване.
Свидетелката счита, че разстоянието между колата ,в която е пътувала и
автомобила на подсъдимия, при внезапното му изпреварване е около 40-50 м. Тя си спомня удара, стиснала очи, въздушните
възглавници се отворили, като колата спяла движението си в нивата. Св. Б. пояснява, че св. Д. е бил в
безсъзнание, но не може да каже за колко време.
Св. Я.М.
заявява в съдебно заседание, че в
деня на инцидента е пътувал с л.а. Опел Астра . Забелязъл колата на подсъдимия още в селото, която била
след него и се движела бавно. След като излезли от с. Здравец видял в
огледалото, че автомобила на подсъдимия се засилва много изведнъж, доближил се
до неговата кола и започнал да го застига. След като калите се изравнили
свидетелят счита, че тогава подсъдимия е видял насрещно движещият се автомобил,
при което го ударил, а след това последвал и удара с колата на пострадалия. Св.
М. пояснява, че пред неговата кола Опел се е движел микробус, като разстоянието
между двете коли не била голямо. В момента,
в който Хондата на подсъдимия започнала изпреварването
на неговия автомобил свидетелят видял идващата отсреща кола и отбил вдясно, за
да могат да се разминат. След като колата на подсъдимия го настигнала и
започнала да го изпреварва, той малко намалил скоростта и тогава Хондата го ударили. От удара колата на подсъдимия се
отклонила в ляво, след което последвал удара с насрещно движещата се кола.Св. М.
заявява, че е карал с около 70-80 км/ч. След като видял ,че Хондата
започва да го изпреварва и наближаващата срещу нея МПС, той намалил скоростта,
без да удрял спирачки ,за да може Хондата да влезе
между Опела и микробуса. Според св. М., разстоянието между неговия автомобил и
микробуса е било достатъчна, за да влезе Хондата
между тях, но след като тя го ударила се отклонила в ляво и последвал много
силен удар с насрещно движещият се автомобил. Св. М. не си спомня дали
подсъдимият е подал мигач. След удара, колата на подсъдимия останала в средата на пътното платно обърната в посока
гр. Попово, а другата кола участник в ПТП –то била паднала в храстите. Св. М.
спрял и отишъл до колата на пострадалите, където видял жена, която била в шок и
мъж, който имал рана на челото и гърдите и казал, че го болят краката и
гърдите.Свидетелят потвърждава, че има нанесени щети по колата си.
Св.Ст. В. пояснява в с.з., че работи в ПП гр.
Търговище и на процесната дата е бил дежурен. След
получаване на съобщение за ПТП отишъл на место. Пристигайки се разминал с
линейка, в който били откарани пострадалите, които той не видял. Негово задължение
било да обезопаси и запази местопроизшествието. Той установил , че на местото
на ПТП- том имало три автомобила- Хонда, Опел и
Фолксваген Туран. Л.а Фолксваген Туран бил в нивата, като преди това се движел
в посока гр. Попово Лекият автомобил Хонда бил по средата
на пътното платно, обърнат в предната си
част посока гр. Попово, като непосредствено зад него, но в посока Търговище бил
спрял л.а. Опел. По автомобилите имало следи от удар. Л.а. Хонда
бил ударен отпред и отпред в ляво. Л.а.
Фолксваген бил ударен челно и в предната лява врата, като пораженията в задната
му част според свидетеля се дължели на преобръщането
му.
Св. Св.И. пояснява, че на процесната
дата пътувал за с. Подгорица, посока гр. Попово. Бил изпреварен от ла.а.
Фолксваген Туран, червен на цвят, като в момента на изпреварването се движел
със скорост около 80-90 км/ч. На около
200-300 м пред него се случил инцидента, като имал добра видимост. Свидетелят
пояснява, че видял движещият се в с насрещното платно зелен микробус, като пред
него се движел Фолксвагена. Видял внезапното
навлизане в неговата и на Фолксвагена лента на л.а. Хонда,
който предприел изпреварване. В следващият момент видял как Хондата
тръгнала да се прибира, но не успяла и изведнъж изкочила
на пътя и последвал удара.
Предвид това, че свидетелят не си спомня част от
показанията дадени в ДП относно разстоянието между автомобила Фолксваген и Хондата при
предприетото от нея изпреварване се четат показанията му със съгласието на
страните. Св. И. потвърждава казаното от него в ДП, че според него разстоянието
между Фолксвагена и Хондата в момента на започване на изпреварването,
като Хондата
изскочила за първи път в тяхното платно на движение, е било не повече от 50 м.
Св.А.Б. на процесната дата
пътувал в посока Търговище с микробус Фиат Дукато. Зад него с е движел ла.а Опел Астра. Той видял как една сива кола тръгнала да изпреварва
Опела, като предположил, че ще изпреварва и него и видял как двете коли се блъснали странично,
понеже срещу тях се движела друга кола От сблъсъка сивата кола се завъртяла
странично и тогава се ударила с движещият се в насрещното платно автомобил.
Предвид известно противоречие в показанията на
свидетеля дадени в с.з. и тези от ДП, се четат показаният му със съгласие на
страните. Свидетелят потвърждава казаното от него в ДП, а именно, че „Изведнъж Хондата сви на дясно
и се удари странично в синия Опел. От
страничния удар със синия Опел, Хондата се отклони/ а
не както е завил в с.з. завъртяла странично/ рязко в ляво, навлезе в лявата
пътна лента и се удари челно в червения
автомобил“. Относно казаното от свидетеля в с.з., че според него разстоянието
между Хондата и
Фолксвагена в момента на
изпреварването, свидетелят заявява, че е
някъде около 30-40 м. . В дадените от него показания в ДП, прочетени в съдебно
заседание , той е заявил, че не може да каже на какво разстояние са били л.а. Хонда и л.а.
Фолксваген в момента, в който Хондата тръгнала да
изпреварва, тъй като гледал в огледалото за задно виждане. И всичко станало
много бързо. Тези показания свидетелят потвърждава като достоверни.
При така изложеното по-горе, съдът приема и кредитира
изцяло показанията на всички разпитани в
съдебно заседание свидетели. Всички те, с изключение на св. Ст.В. са очевидци
на ПТП-то, като всеки от тях от различен ъгъл е възприел механизма на произшествието. Всички те в
тяхната съвкупност дават пълна ,цялостна и безпротиворечива
картина , като потвърждават изцяло
приетата за установена и изложена по-горе от съда фактическа обстановка.
Установената и изложена по-горе на фактическа
обстановка се доказва изцяло и от приетите по делото заключения на изготвените
експертизи- съдебно медицински, по отношение настъпилите в резултат на деянието
телесни увреждания на св. Д.Д. и Д Б., на авто-техническите
експертизи и изготвените химически експертизи.
От
заключенията на изготвените по делото съдебно – медицински експертизи приети по
делото се установява, че в резултат от
настъпилото ПТП са били причинени телесни повреди на повече от едно лице – на
свидетелите Д.Д. и Д.Б., които пътували с л. а.
„Фолксваген Туран“. На св. Д. са били
причинени: счупване на сакралната кост на таза, на дясната седалищна и срамна
кости, което причинило на пострадалия трайно затруднение движението на двата
долни крайника със среден срок за възстановяване около 5 – 6 месеца, както и
масивен ретроперитонеален хематом, разкъсване на
пикочния мехур и травматичен шок, което причинило на пострадалия разстройство
на здравето, временно опасно за живота – увреждания, които по характер и степен
отговарят на средна телесна повреда. На св. Б. било причинено счупване в
областта на шийката на лявата бедрена кост, както и и контузия на лявата
раменна става, като счупването в областта на шийката на лявата бедрена кост
довело до поставяне на импланти /изкуствена става/ и
това увреждане причинило на пострадалата трайно затруднение движението на левия
й долен крайник със среден срок за възстановяване около 12 -18 месеца /в
случай, че не настъпят усложнения в оздравителния процес/. По признаците си
тези увреждания също отговарят на причинена средна телесна повреда.
Видно от явяването на двамата пострадали в съдебно
заседание, че и към този момент те не са
преодолели причинените им в резултат на деянието телесни увреждания, като са
със затруднено движение и то с помощни средства.
В съдебно заседание в.л. В. Б. автоексперт
изготвил съдебно-техническите експертизи , потвърждава заключенията си, след
изслушване обясненията на подс. Н. и показанията на разпитаните по делото
свидетели и поставените допълнителни въпроси
.В.л. Б. потвърждава, че причината за настъпване на ПТП е била
неправилно предприетото от страна на подс. Н.
изпреварване с управлявания от него л. а. „Хонда Акорд“.
Установено е, че скоростта с която св. Д. е управлявал л. а. „Фолксваген Туран“
- 110 км/ч, не е била в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и дори
и с движение в рамките на разрешената за този пътен участък скорост, той не е
имал техническа възможност да го предотврати. В
заключението на изготвената на 04.04.2016г.
допълнителна автотехническа експертиза е посочено и
минималното разстояние, на което са се намирали един от друг л. а. „Хонда Акорд“ и л. а. „Фолксваген Туран“ при възникване на
опасността – 57.70 метра, както и и опасната зона за всеки от тези автомобили:
за л. а. „Хонда Акорд“ – 84.17 метра, а за л. а.
„Фолксваген Туран“ – 122.89 метра.
Във връзка с дадените
в съдебно заседание пространни обяснения от подс. Н.
относно техническите възможности и начина на действията му при управлението на
лекия си автомобил , който бил с автоматични скорости и това, че не е съгласен
с автотехническото
заключение, че е имало момент на разколебаване в действията му, в.л. Б.
дава простично и точно , както се изразява той ,на
жаргон описание на случилото се. Той заявява:“ Водача каза, че натиснал
спирачката . Натискането на спирачката означава , че ние искаме да намалим тази
скорост. Аз не знам случай, при натискане на спирачката , скоростта да си
остава същата или да се увеличава. Това, което че за да се блокира кутията на
определено ниво, то става когато отнемем газта. В момента, в който отнемем
газта и натискаме, тя се заковава горе-долу на това положение, което сме искали
да караме. За това, от моя гледна точка, след като е тръгнал да изпреварва,
водача е видял, че няма да му стигне
разстоянието, както страничното, да се прибере между буса
и Опела, така и вече приближаващия
автомобил насреща. Според мен той за части се е разколебал. Натиснал е
спирачка, след което дава газ. Едно рязко натискане на спирачката, дори и да не
е много рязко, даване на газ жаргонно „ошашква“
кутията. Тя в един момент вдига обороти, после намаля, после пак и това аз
лично съм го експериментирал и се получава един период от време около секунда, секунда и половина, когато самия автомобил се чуди какво да
прави.Точна този времеви интервал се оказва решаващ.“
При
така установената и доказана по безспорен начин фактическа обстановка , съдът
приема , че подс. Д.Н., управлявайки своя лек
автомобил „Хонда Акорд“, с рег. №Т3752СТ, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно тези, предвидени в
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 , т. 2 и ал. 2 т. 1.2. и 3 от Закона за
движението по пътищата, като поведението му станало причина за настъпилото ПТП
и съответно за причинените в резултат от него телесни повреди на пострадалите.
Показателите на разстоянието между автомобилите и на опасната зона за всеки от
тях са индикация за неправилно предприета маневра „изпреварване“, а страничният
удар с изпреварвания автомобил – и за неправилното изпълнение на самата
маневра.
По описания начин с деянието си подсъдимият Д.П.Н. осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. 4, б. ”а”, предл.
2, във вр. с ал. 1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно:
На 04.12.2015г., на път ІІ-74 /гр. Търговище – гр.
Попово/, в землището на с. Здравец, общ. Търговище, при управление на МПС – лек
автомобил „Хонда Акорд“, с рег. №Т3752СТ, в посока от
гр. Попово към гр. Търговище, нарушил
правилата за движение по пътищата:
чл. 42, ал. 1 от ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен :
2.
след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“
и чл.
42, ал. 2 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен:
1.
по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2.
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея;
3.
да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.“
и по непредпазливост причинил телесна повреда на
повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на Д.С.Д. ***, изразяваща
се в трайно затруднение движението на двата долни крайника и разстройство на
здравето временно опасно за живота, както и средна телесна повреда на Д.К.Б. ***,
изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник.
От субективна страна деянието е
извършено виновно – по непредпазливост.От изложената по-горе и доказана
фактическа обстановка, от обясненията на подс. Н. се
установява, че той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието , но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
След като призна подс. Д.П.Н. за
виновен по повдигнатото обвинение, съдът определи наказание в размер на „Две
години и шест месеца лишаване от свобода“
.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът прецени всички обстоятелства обуславящи степента на
отговорност на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността- чистото съдебно
минало ,проявеното съжаление , добрите характеристични данни. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства- високата степен на обществена опасност на деянието
, а в случая може да се приеме и висока обществена опасност на дееца. Видно от
дадените от подс. Н. обяснения, в ДП той не признава
вината си за предизвиканото от него ПТП. В с.з. заявява, че се признава за
виновен за настъпването на ПТП, но при пространните му обяснения и до момента
на даване на последно дума той не осъзнава вината си относно създадената от
него ситуация и неправилната преценка за нея, поради което е станал и причина
за настъпилото ПТП с тежки последици- причиняване на телесни увреждания на
пострадалите извън съставомерните за повдигнатото
обвинение. Видно е от дадените показания на пострадалите и самото им състояние
към момента на провеждане на съдебното следствие за това, което са преживели,
извън нанесените средни телесни увреждания -шока, който се изживели, травмите
които са получили, последиците от тези травми ,не само във физически аспект, но
и психологически такива, невъзможността да продължат нормалното изпълнение на житейски действия , както към себе си ,така и към близките си си.
Както в хода на ДП, така и в съдебно заседание, подс.
Н. не поднася извинения към пострадалите, а заявява едно формално съжаление за
стореното, като с обясненията и поведението си по никакъв начин не убеждава
настоящия състав в това, че осъзнава вината си и последиците от това виновно
поведени. Към отегчаващите обстоятелства следва да се посочат и причинените от деянието значителни
имуществени вреди, , които макар и несъставомерни в процесния случай, не могат да бъдат изключени при
определяне и баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. При
така изложеното по-горе, съдът счита, че липсват основания и предпоставки за
приложения разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което и не я прилага.
Съдът счете, че така
определеното и наложено наказание би могло да изпълни целите на специалната и
генерална превенция без да бъде изтърпяна ефективно, при наличие на
предпоставките по чл. 66 ал. 1 от НК. Предвид това, наложеното наказание бе
отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
На основание чл. 343г от НК съдът
наложи и наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години“.
За да определи размера на това наказание, съдът взе предвид изложените по-горе
обстоятелства във връзка с преценката за баланса между смекчаващи и отегчаващи
такива, при превес на вторите. Наказание в такъв размер съдът счита, че би
довел до превъзпитание и поправяне на подсъдимия.
Подс.Н. бе
осъден да заплати по сметка на ОД МВР сумата в общ размер от 854.62 / осемстотин
петдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ -разноски от ДП за изготвяне
на експертизи .
Подс. Н. бе
осъден да заплати по сметка на ТРС сумата от 70.00 / седемдесет / лева-
разноски от съдебната фаза на процеса.
Подс. Н. бе
осъден да заплати на Д. Д. и Д.Б. сумата в общ размер от 800.00/осемстотин/
лева, представляваща разноски-възнаграждение за правна защита, в качеството им
на частни обвинители на осн. Чл. 189, ал. 3 от НК.
Съдът постанови, веществените
доказателства : л.а. „Хонда Акорд с рег.№ Т 3752 СТ, на
съхранение в ОДМВР, гр. Търговище, да се върне на собственика Д.Н.; л.а.
Фолксваген Туран с рег. № Т 8989СТ на съхранение в ОД МВР гр. Търговище, да се
върне на собственика Д.Д., след влизане на присъдата
в сила.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: