Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,            2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1278 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от А.Х.К. против ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ гр.София осъдителен иск за сумата 50 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 27.06.2017г. до изплащането.

Твърденията в исковата молба са за настъпило на 27.06.2017г. на път между гр.Луковит и с.Дерманци пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от К.М.В., като водач на л.а.Ситроен Ксара с ДК № ******. Ишецът бил пътник в автомобила на задна седалка зад шофьора и като последица от произшествието получил травматични увреждания-контузио торацис, фрактура косте Х декстра, във връзка с които претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уплаха и продължителна депресия, обезщетяването на които претендира от ответника-застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.

Ответникът оспорва иска по съображения за недоказаност ищецът да е получил травматични увреждания и претърпял неимуществени вреди, съответно прекомерност на претендираното обезщетение. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, с което допринесъл за настъпване на вредите. Оспорва да дължи законна лихва от деня на увреждането.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Ситроен Ксара с ДК № ******, покриваща отговорността за вреди на водача К.М.В..

Не е спорно и настъпването на 27.06.2017г. на ПТП на път ІІІ-307 между гр.Луковит и с.Дерманци в близост до с.Тодоричене на този автомобил, в който ищецът бил пътник на задна седалка. Видно от писмените доказателства, показанията на водача В. и заключението на САТЕ при движение по неизвестни причини автомобилът се отклонил наляво,  напуснал пътното платно и се обърнал на страничната си част откъм шофьора в крайпътна канавка. Причина за произшествието са субективните действия на водача, който не е управлявал непрекъснато превозното средство и допуснал излизането му извън пътното платно, съставляващо нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П. Налице е фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от застрахования водач, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”.

Показанията на св.В. и заключението на вещото лице по СМЕ установяват, че ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан., поради което възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване е неоснователно.

По отношение претърпените неимуществени вреди по делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/, свидетелски показания и заключение на вещо лице по СМЕ. От същите се установява, че като последица от произшествието ищецът получил контузия на гърдите и счупване на 10-то ребро в дясно с малък излив в дясната гръдна кухина. По своя медико-биологичен характер представляват разстройство на З.то неопасно за живота. Непосредствено след катастрофата постъпил в болнично заведение в общо увредено състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време и място и със затруднено дишане, без данни за подкожен емфизем. Ищецът имал предишни заболявания-артериална хипертония от 2-ра ст., хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето и хроничен бронхит. В болничното заведение престоял до 15.07.2017г. с поставяне на строг постелен режим с включени инфузионна, кардиотонична, антихипертонична, седативна и обезболяващи терапии, като след подобрение продължил лечението абмулаторно с контролни прегледи и прием на поддържащи медикаменти. Във връзка с уврежданията не са приложени специфични методи за лечение или оперативна интервенция. Общият лечебен и възстановителен период продължил около 2 месеца, през който е търпял болки и страдания, най-интензивни през първите 2-3 седмици, а след това периодични при рязка промяна на времето, за което е ползвал обезболяващи средства. Към момента се е възстановил напълно от получените от ПТП травми без данни за негативни последици или усложнения.

Според показанията на св.М.К. ищецът се оплаквал от болки в ребрата и в главата, не чувал добре. След като излязъл от болницата и продължил лечението в къщи продължил да се оплаква от болки и споделял, че нещата не са същите. Преди катастрофата работел различна обща работа, която вече не можел да изпълнява. Бил стресиран от произшествието и се страхувал да пътува с автомобил.

Тези доказателства установяват претърпени от ищца неимуществени вреди, за които следва да получи обезщетение. При определяне неговия размер съдът съобрази, че получените травматични увреждания безспорно са причинили болки и страдания, но не са тежки по своето естество и за лечението им е било приложено консервативно лечение без необходимостта от оперативни интервенции. Показанията на св.В. ищецът да е загубил съзнание и „почти умрял” не се подкрепят от останалите доказателства. При произшествието не е получил наранявания на главата, а при постъпването в болнично заведение непосредствено след катастрофата бил контактен и адекватен. Посоченото от св.К. да е имал намален слух също не се подкрепя от представената по делото медицинска документация, нито е посочена като последица от уврежданията според заключението на СМЕ. Придружаващите заболявания на ищеца не се намират в причинна връзка с произшествието и не е установено да са повлияли на лечебния и възстановителен процес, съответно да са допринесли  за неговата по-голяма продължителност.

При отчитане възрастта на ищеца към деня на ПТП /60г./, вида и тежестта на получените травматични увреждания, довели до затруднения в дишането, дискомфорт в ежедневието и съпроводени с болки и страдания; продължителността на лечебния и възстановителен период-около 2 месеца, в който интензивността на болките и страданията е била по-голяма и отшумяващи впоследствие със спорадично проявление; пълното възстановяване без негативни последици или усложнения, както и негативното отражение в психично отношение-силна уплаха при произшествието и впоследствие страх при пътуване с автомобил обосновават справедлив размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД от 8 000лв., до който искът се явява основателен и следва да се уважи.

По делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба за продължителна депресия, нито са събрани доказателства наред с обичайните и доказаните ищецът да е претърпял болки и страдания и от друго естество, които биха обусловили по-висок размер на обезщетението. Поради това за разликата до пълния предявен размер 50 000лв. искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ подлежи на отхвърляне.

 При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 07.09.2017г., когато е получил претенцията за заплащане на обезщетение. По тези съображения искането за присъждане на законна лихва за периода от увреждането 27.06.2017г. до 07.09.2017г. е неоснователно и следва да се отхвърли.

            Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК.

            Направил е разноски по делото от 300лв. за възнаграждения за вещи лица, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от иска ответникът следва да му заплати разноски от 48лв.

            Ищецът е представляван по делото от адв.Б. въз основа представено писмено пълномощно. Не са представени доказателства за сключен с пълномощника договор за правна защита и съдействие, поради което не може да се приеме, че процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38, ал.1 ЗА и в полза на процесуалния представител не следва да се присъжда възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

            Ответникът е направил разноски от 380лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 480лв. С оглед отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски от 403.20лв.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 320лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 27.06.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Ситроен Ксара с ДК № ******, ведно със законната лихва от 07.09.2017г., като

ОТХВЪРЛЯ иска а разликата до пълния предявен размер 50 000лв. и искането за законна лихва за периода 27.06.2017г. до 07.09.2017г.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ******, гр.София да заплати на  А.Х.К., ЕГН **********, от гр.Луковит, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 48лв.

ОСЪЖДА А.Х.К., ЕГН **********, от гр.Луковит, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 403.20лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 320лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: