№ 3388
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110133477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Н. СТ. Л. против К.В.ЕООД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
длъжността си и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е
останал без работа. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от
24.11.2014 г. бил назначен в ответното дружество на длъжност
„счетоводител“. Договорът бил в безсрочен с месечно възнаграждение от
3613 лева. Със Заповед № 410/13.04.2021 г., трудовото му правоотношение с
ответника било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че по
време на работата си към ответника получавал висока положителна оценка на
всяко годишно ревю, за което получавал и годишен бонус към
възнаграждението си. На 28.01.2021 г. ответникът му предложил
прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от 6 брутни месечни
заплати, ведно с попълнена бланка на заявление за приемане на
предложението, която той отказал да подпише. На 13.04.2021 г. било
отправено второ такова предложение. Той отново отказал, при което му било
връчено искане за даване на обяснения на основание чл. 193 от КТ. Искането
било връчено в 16:00 часа, като следвало обясненията да бъдат дадени до края
на работния ден. Установените нарушения на трудовата дисциплина се
изразявали в четири фактури, осчетоводени от ищеца не по съответния ред. В
17:05 часа на същия ден му била връчена и процесната заповед за уволнение.
С уведомление от 26.04.2021 г. ищецът направил опит за свързване с
ответника и евентуална отмяна на заповедта от негова страна, но до такава не
се стигнало. Ищецът оспорва заповедта като незаконосъобразна и
немотивирана. Оспорва тези фактури да са били неправилно осчетоводени от
него. Счита, че не му бил даден достатъчен срок, за да даде обяснения по чл.
1
193, ал. 1 КТ, че тази разпоредба била извършена само формално по
отношение на него. Твърди, че дори и да били доказани, твърдените от него
нарушения не обосновавали налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание, имайки предвид досегашното му поведение на работното място.
Излага становище за злоупотреба с право от страна на ответника. Моли съда
да признае уволнението за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде
възстановен на длъжността счетоводител и да му бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа за периода от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г. в размер на
21678 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1
ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищеца, прекратяването на същото, отправянето на двете предложения за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Счита, че
заповедта била законосъобразна и достатъчно ясно мотивирана. Установените
в заповедта нарушения били доведени до знанието на ищеца преди
отправянето на искането за даване на обяснения. Освен посочените в
заповедта, били установени и други грешки, допуснати от него. Процедурата
по чл. 193, ал. 1 КТ била спазена, като на ищеца било дадено достатъчно
време, за да подготви обяснения. Установените нарушения били системни,
многобройни и достатъчно тежки, за да обосноват налагането на най-тежко
наказание. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на злоупотреба с право
от негова страна. Моли съда да отхвърли исковете претендира разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и поддържат
съответните си искания. От ищеца е направено искане за увеличаване размера
на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вместо за сумата
от 21678 лева на 21684,36 лева. Искането е допуснато с определение на съда
от открито съдебно заседание на 18.10.2021 г.
На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите че ищецът е бил служител към
ответника на основание трудов договор от 24.11.2014 г., че това
правоотношение е било прекратено със Заповед № 410/13.04.2021 г., на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, че това е първо наказание за ищеца, както и че са му
били отправяни две предложения за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. От представената заповед за уволнение
се установява, че нарушенията на трудовата дисциплина, установени от
ответника са следните: на 11.03.2021 г. е осчетоводил фактура № 18396 от
10.10.2020г. с грешна дата на падеж в нарушение на Утвърдени процедури за
изпълнение на процесите в Шотландия, Част 5; нарушението е било
установено от работодателя на 12.03.2021 г.; на 11.03.2021 г. е осчетоводил
фактура № 2028071 от 03.03.2021 г. с грешна дата на падеж в нарушение на
Утвърдените процедури, част 6 за осчетоводяване на документи –
Шотландия; нарушението е било установено от работодателя на 12.03.2021г.;
на 05.03.2021 г. е осчетоводил кредитно известие № 90298 от дата 24.02.2021
г. в нарушение на Утвърдените процедури, Част 3 по обработка и контрол на
фактурите в системата Eye Share за Норвегия; нарушението е било
установено от работодателя на 08.03.2021г.; на 22.02.2021 г. е осчетоводил с
грешно ДДС фактура № 2020-65 от 30.12.2020г. в нарушение на Утвърдените
2
процедури, Част 3 по обработка и контрол на фактурите в системата Eye Share
за Норвегия; нарушението е било установено от работодателя на 24.02.2021г.
По делото е представена и длъжностната характеристика на ищеца, в която
подробно са описани трудовите му задължения. От представените четири
броя бонус форми се установява, че трудовото възнаграждение на ищеца е
било увеличавано четири пъти за периода от 01.02.2017 г. до 01.08.2019 г.
Представена по делото е и форма за изискване на обяснения от ищеца по
смисъла на чл. 193 КТ по повод на установените от работодателя и подробно
описани по-горе нарушения. Като дата на връчване е посочена 13.04.2020 г.,
16:00 часа. Представено е и обяснение от ищеца, връчено на ответника също
на 13.04.2020 г. В същото, ищецът е помолил ответника за копия на
документите и осигуряване на достъп до електронната система, за да може да
установи какви са били допуснатите от него грешки. По делото е представено
писмо, изпратено от ищеца до различни служители на ответника за
обсъждане и евентуална отмяна от страна на ответника на процесната
заповед. По делото е представено копие на трудовата книжка на ищеца, което
беше сверено и удостоверено като идентично с оригинала от председателя на
състава в открито съдебно заседание на 18.10.2021 г. От копието се
установява, че считано от 13.04.2021 г. до приключването на съдебното
дирене по делото на 18.10.2021 г. ищецът не е полагал труд по трудово
правоотношение. По делото са представени справка-извлечение от
ведомостите за заплащане на трудови възнаграждения на ответника и фиш за
изплатено трудово възнаграждение на ищеца за м. март 2021 г., от които се
установява, че последното пълно трудово възнаграждение, изплатено на
ищеца е било в размер на 3614,06 лева.
По делото е представен заверен превод на български език на обучение
„Поръчки в Eye Share“, проведено през м. юни 2020 г. Описан е процесът по
регистриране на поръчки в електронна система, като е посочено, че в случай,
че документ няма конкретна дата на падежа, той трябва да бъде ангажиран с
30 календарни дни от датата на фактурата. Представен е и заверен превод на
български език на обучение „Резервация на стоки“, проведено през м. юни-
юли 2020 г. Описан е процесът по резервация в електронна система, като
отново е посочено, че в случай, че документ няма конкретна дата на падежа,
той трябва да бъде ангажиран с 30 календарни дни от датата на фактурата.
Представен е и заверен превод на български език на обучение „Норвегия –
SGNI Обработка и разпространение на документи в платформата EyeShare“.
По делото е представена имейл кореспонденция адресирана от Красимира
Атанасова до О.И. и Христофор Христов, в която е описано непрофесионално
поведение на ищеца, подканване към нарушение на трудовата дисциплина,
липса на съдействие за доброто разбиране на мигриращия процес и
напрежение в работния процес. Приложена е и аналогична кореспонденция,
адресирана от Катрин Станчева, отново до О.И. и Христофор Христов, в
която е посочено общото впечатление на Станчева от работата на ищеца.
Посочени са десет случая на допуснати от ищеца грешки по обработка на
фактури без да се посочват конкретни номера на фактури. По делото е
представен и заверен препис на писмо, подписано от трето лице – Клаудия
Лопес, адресирано до Кепчър Сървис Акаунт, от което се установява, че
според това лице по фактура 2020-65 не е бил начислен ДДС. Представените
по делото кореспонденции, описани в този абзац, съдът счита, че нямат
качеството на доказателства и не могат да бъдат ценени в процеса. Същите
3
представляват волеизявления на трети за процеса лица по отношение на
възприети от тях факти, т.е. имат качеството на свидетелски показания.
Съгласно принципа за непосредственост в гражданския процес такива
показания се дават единствено пред съда в рамките на съдебно заседание и не
могат да бъдат приемани в писмена форма.
Като свидетел по делото е разпитана Петя Димитрова Тотева. Заявява, че е
работила за ответника за период от приблизително година и половина от
2019г. начало, до 2021г. – юни месец. Работела като счетоводител,
обработвала фактури. Обработването се състояло в това, че всички
пристигащи фактури, които трябвало да се заплатят на определени клиенти,
трябвало да се въведат в текущата счетоводна система. За месец всеки
служител обработвал приблизително 400 фактури, които били разпределяни
по равно между служителите. Фактурите се обработвали от четирима човека,
като ищецът бил един от тях. Всички реквизити по фактурите, като номер,
дата, сума, валута и т.н. ръчно се въвеждали в счетоводната система.
Обработвали единствено фактури, издавани от доставчици към Аква
Нютришън. Прекият ръководител на ищеца бил О.И.. Над него в структурата
на фирмата стоял Христофор Христов. Грешки се допускали от всички
служители в процеса на обработване на фактурите. Можело да се допусне
грешка, например в крайната дата на фактурата, с името на клиента или в
самия превод на ДДС. Получавали обратна връзка с Норвегия и Шотландия,
чрез имейли в които ги уведомявали за определен вид грешка и как да се
коригира. В системата можело да се коригира грешка от всеки един човек от
екипа. За коригирането на грешки се следяло от Норвегия и Шотландия.
Свидетелят не била получавала предупреждение или сигнализация за някаква
грешка. Срещу нея нямало дисциплинарно наказание за допуснати грешки.
Разпознава приобщените по делото преводи на документи за проведени
обучения. Твърди, че били изготвени от нейна колежка в същия екип –
Катрин Станчева. Били изработени с цел да помагат на същата и на други
хора от екипа. Не били съобщавани официално на служителите от ответното
дружество. След всяко едно обучение, Станчева правела тези документи за
себе си, за да се ориентира по-лесно в материала. О.И. не ги е уведомявал за
тях, нито Христофор Христов. Договорът с ответника бил прекратен по
взаимно съгласие по нейно желание. Работела по проекта от неговото
иницииране, което било през месец март 2020г. Преводите на документи за
проведени обучения, видяла за пръв път 5 месеца по-късно или месец август
2020г. Преди това не била работела по правила, тъй като официално не ми
били дадени такива от партньорите в Норвегия, като не знае дали да одобрени
от тях. Доста често допускала грешки, тъй като това било ново за всички в
екипа и преди и след въвеждането на тези инструкции. Голяма част от
грешките били връщани от партньорите с отбелязване за допусната грешка.
Свидетелят сама поправяла всичките си грешки. Представените преводи на
документи за проведени обучения били помощни материали, те били на word
документ и лесно можели да бъдат поправяни. Не били възприемани като
официални насоки. В организацията на ответника нямало официални правила,
които да се следват.
Като свидетел по делото е разпитан и Христофор Тодоров Христов. Заявява,
че работи за ответника като Главен мениджър в отдел „Осчетоводяване на
фактури“. Ръководел екип от четирима мениджъри, по настоящем трима.
Екипът бил от около петдесет човека разпределени пропорционално под
4
тримата мениджъри. Неговата работа била свързана с връзки с бизнеса с
отделните държави, миграция, стандартизирани процеси и мигриране към
България на процеси, базирани в отделните страни на ЕС. Бил представител
на ответника за тези чужди бизнеси. Към тримата мениджъри били
разпределени определени държави и определени бизнеси, като всеки от тях
отговарял за конкретна държава и бизнес. Тяхната работа била да следят, да
няма голям брой необработени фактури и всичко да се плаща навреме,
съответно и да не се допускат грешки. Всеки един от тези 50 човека следял
валидирането на фактурите, осчетоводяването им навреме. Мениджърите по-
скоро имали контролна функция и следели за качественото изпълнение на
работата на тези 50 човека. Ищецът бил на негово непряко подчинение.
Свидетелят бил от около 2 години на съответната позиция, като последно при
мен ищецът е работил като обслужвал бизнес, ситуиран в Полша, който се
занимавал със смески за храна за животни. В последствие се прехвърлил в
Аква Нютришън – бизнес, обслужващ Норвегия и Шотландия. Информацията
пристигала под формата на имейли, както и вербална информация за
допускани от ищеца грешки, както и от други служители. Грешките като цяло
били в областта на неспазване на разписаните процедури – неправилно
определяне на датата на плащане на фактура, пропускане да бъде
осчетоводена дадена фактура на даден доставчик, както и осчетоводяване на
фактури с погрешно ДДС. Последиците от тези грешки, били по-скоро
разваляне на отношенията с бизнес партньорите на ответника. При всяка една
стандартна миграция на процеси към България от други държави,
съответните процеси се описвали в писмен вариант и били одобрени от
бизнеса. Ответникът работел от дистанция. Процесите съществували в
писмен вариант на таблици на excel или документи на word. Тези процедури
се изготвяли от центъра в София, след което бивали одобрени от отсрещната
страна. Това било задължително условие за да може да стартира работата от
София. Всеки служител бил длъжен се запознае с тях, да ги прегледа и да ги
спазва. Разпознава приобщените по делото преводи на документи за
проведени обучения. Това били процедури, написани на английски език,
които отговаряли на самия процес на осчетоводяване. Не можело служител
сам да измисли подобни на тези правила. Не било част от задълженията му да
обръща внимание от допуснати грешки от ищеца. Той имал пряк
ръководител. Свидетелят нямал преки впечатления върху работата на ищеца,
тъй като между двамата в йерархията имало друго лице. До него достигали
само писмени оплаквания от колеги от екипа. Получавал имейли от бизнеса,
както и информация по време на регулярни мениджърски срещи. Присъствал
лично на уволнението на ищеца. Ева Елвис – управителя на фирмата – не
присъствала. Било му предложено трудовото правоотношение да се прекрати
със заплащане, което предложение било отхвърлено от него. Била му
предоставена възможност да даде обяснение, до края на съответния работен
ден по спомени на ответника. Той не се възползвал. Поискал достъп до
системите преди да даде обяснение. Не му бил осигурен такъв, тъй като
системите позволявали извършването на промени по фактурите и рискът от
манипулации бил значителен. Освен това по отношение на неговите грешки,
били ангажирани негови колеги, които да ги отстранят. Неговите грешки били
посочени в общ имейл и част от тях били опоменати от бизнеса. Грешките
били елементарни. Свидетелят не си спомня в колко часа на ищеца била
връчена заповедта за уволнение. Не си спомня за точен час, в който му било
предоставено искането на обяснения, но най-вероятно било около обяд.
5
Ищецът имал 5-6 часа да представи обяснения, но не го направил. Бил
уволнен заради четири броя фактури. Грешките по тях не били отстранени
повече от месец. Единствено тези с падежната дата били останали, за ДДС
задължително била коригирана. Имали информация, че месец януари и
февруари 2020г. също били допуснати грешки от ищеца. Тази информация
достигнала до свидетеля от трети лица – Катрин Станчева, Красимира
Атанасова и О.И.. Срещу ищеца нямало други дисциплинарни наказания.
Допускал грешки през 2020г., когато работел в два различни екипа. Ищецът
допускал грешки докато работел в бизнеса с Норвегия и Шотландия. Тези
грешки ставали ясни по време на регулярни срещи с мениджъра на другата
страна. Грешки били допускани от целия екип. Не били образувани
дисциплинарни наказания срещу други служители през 2020 г. за допускани
от тях грешки, както и през 2021 г. Служителите, участвали в обучения.
Правилата, които съдът предоставил на свидетеля, били одобрени от трето
лице – Гиске Сьоренсент. Това се случило през 2020 г. през април месец.
Самите процедури били писани от служители, включително и от ищеца.
Може би над 2000 броя фактури били за Шотландия и Норвегия.
Разпределяли се между служителите, без пропорционално разпределяне. Тези
фактури се обработвали от трима служители. В критериите за оценка на
работата на служителите съществувал показател за процент грешки. Всеки
мениджър можел да определи процента. Свидетелят участвал в процедура,
чиято цел била да установи извършваните от ищеца грешки. Процентът
грешки в случая не бил взет под внимание, а по-скоро тежестта на грешките.
Свидетелят поканил ищеца на среша на 13.04.2021 г., но не си спомня час. Не
си спомня дали ищецът поискал да извърши справка в присъствие на
служител. Имало документ, който да удостоверява характера на изработените
от служителите правила. Казвал се план гейт ревю и без него не можело да
започнат работа съответните процедури. Процентът грешки в личните цели
на служителите имал по-скоро пожелателен характер. Основният критерий
бил качествен, не количествен.
След анализ съдът констатира противоречие между показанията на двамата
свидетели по отношение на въпроса дали приетите по делото правила за
обучение са били официално доведени до знанието на служителите към
ответника. Съдът взима предвид фактите, че тези документи не са подписани
от никого, по делото липсва информация от кого са съставени и липсват
каквито и да било индикации, че липсва обозначение на дружеството, в което
са създадени и използвани. На следващо място по делото липсва приемо-
предавателен протокол, удостоверяващ предаването на тези документи на
служителите или присъствен списък за проведените на база на тях обучения.
С оглед на това съдът намира, че показанията на свидетеля Тотева следва да
се кредитират с доверие и приема, че документите, представяни на
свидетелите по делото не били съобщавани официално на служителите на
ответника.
В хода на процеса обяснения бяха снети и от управителя на ответника – Ева
Елгес-Пинка. Заявява, чрез заклетия преводач М.Р., че ищецът е бил
единственото лице от този екип, по отношение на което към 28.01.2021г. било
отправяно предложение за прекратяване на трудовото правоотношение.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
6
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание
„дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. При
евентуално оспорване на общо основание е в тежест на работодателя да
докаже при условията на пълно и главно доказване извършването на
нарушението на трудовата дисциплина, спазването на процедурата по чл. 193
КТ и обосновката на тежестта на наложеното наказание. В случая наказанието
е наложено поради конкретни четири нарушения на трудовата дисциплина,
извършени на 22.02.2021 г., на 03.03.2021 г. и на 13.03.2021 г. – две от тях.
Нарушенията са в осчетоводяване на следните документи: фактура № 18396
от 10.10.2020г., фактура № 2028071 от 03.03.2021 г., кредитно известие №
90298 от дата 24.02.2021 г. и ДДС фактура № 2020-65 от 30.12.2020 г. След
анализ на доказателствената съвкупност, съдът не намира, че твърдените
нарушения на трудовата дисциплина са доказани от ответника при условията
на пълно и главно доказване. Самите документи не са представени по делото
и не може да се установи дали действително при тях не фигурират
съответните реквизити. Нито един от свидетелите не можа да посочи кои са
документите, при обработването на които ищецът е допуснал твърдените
нарушения. По отношение на № 18396 от 10.10.2020 г. и фактура № 2028071
от 03.03.2021 г. не е установено коя е посочената в тях дата на падеж и коя е
следвало да бъде посочената дата на падеж, за да се приеме за доказан извода,
че фактурите са осчетоводени с грешен падеж. По отношение на кредитно
известие № 90298 от дата 24.02.2021 г. и на ДДС фактура № 2020-65 от
30.12.2020 г. в заповедта не е посочено в какво се състои нарушението на
утвърдените процедури. Още повече, че както съдът вече посочи, по делото
не е доказано че тези утвърдени процедури са били действително утвърдени и
с какъв акт, дали са били представени на ищеца, дали същият е бил запознат с
тях и дали е бил длъжен да ги спазва. Най-малкото в представената
длъжностна характеристика спазването на такива процедури не е посочено
като трудово задължение на ищеца. Поради изложеното съдът не намира за
доказан твърдения от ответника факт на нарушение от страна на ищеца на
трудовата дисциплина.
По отношение на направеното възражение на ищеца за липса на предоставяне
на реална възможност на даде обяснения по чл. 193 КТ, съдът намира
следното: съгласно съдебната практика на върховната инстанция дали на
работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен
случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или
налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и
пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на
работника да ги даде – така Решение № 159 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
563/2019 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай, по делото беше установено, че
обяснения са изискани от ищеца на 13.04.2020 г. от 16:00 часа, като му е бил
даден срок за депозиране до 18:00 часа на същата дата. Били са му посочени
номерата на сгрешените от него документи, като му е отказан достъп до
информационната система на ответника. По делото липсват доказателства
самите документи да са му били представени. От свидетелските показания е
7
установено, че всеки от четиримата служители, работили в екипа на ищеца, е
проверявал между 400 и 500 броя документи в рамките на един месец. От
твърденията в заповедта става ясно, че датите на твърдените грешки обхващат
период от два различни месеца, т.е. може обосновано да се приеме, че са
налице поне 500 броя документи, които да са обхванати от този период.
Съдът счита, че е извън възможностите на човешката памет да пресъздаде
отделен документ с всички негови реквизити от общо 500 подобни само на
база пореден номер и дата на документа. Поради това намира, че е било
необходимо на ищеца да бъде предоставен достъп до информационната
система на ответника, било то и в присъствието на друг служител. Целта на
обясненията по чл. 193 КТ е да осигури възможност на работника или
служителя да вземе становище и да даде своята оценка и отношение спрямо
конкретните факти, приети за нарушение на трудовата дисциплина и
послужили за основание на наложеното дисциплинарно наказание. От
гореизложеното следва, че като не е осигурил достъп на ищеца до
информационната си система, ответникът го е лишил от реална възможност
да се запознае с твърдените от него нарушения на трудовата дисциплина и да
даде обяснения по тях. Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е извършена
единствено формално.
По отношение направеното възражение от ищеца по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът го
приема за недоказано. Съгласно тази разпоредба всяка от страните упражнява
добросъвестно правата си по трудовото правоотношение до доказване на
противното. Въпреки че осъществената от ответника процедура по налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ страда от съществени пороци,
настоящият състав не намира основание са счете, че ответникът е
злоупотребил с права в случая.
В заключение съдът намира, че нарушението на трудовата дисциплина не е
налице, реални обяснения не са били снети от ищеца, т.е. уволнението е
незаконно. Първият иск е основателен и следва да бъде уважен.
В заключение, съдът намира, че издадената заповед за уволнение е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. На това основание настоящата
инстанция намира искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за доказан
и основателен. Трудовият договор е бил безсрочен, т.е. основателен е и
вторият иск на ищеца на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, като същият следва
да бъде възстановен на длъжността „Счетоводител”.
По предявения от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съдът
намира следното: безспорно е по делото, че ищецът е бил останал без работа
за период от над 6 месеца, считано от 13.04.2021 г. до 18.10.2021 г. – момента
на приключване на съдебното дирене – както и че последното, получено от
него месечно трудово възнаграждение е било в размер на 3614,06 лева.
Умножено по периода от шест месеца, дава сумата от 21684,36 лева. Искът,
така както е предявен с уточняващата молба от 01.10.2021 г. е основателен и
следва да бъде уважен в цялост.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха доказани такива на стойност 1000 лева – адвокатско
възнаграждение. По направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира следното: съгласно
8
задължителните тълкувателни указания, дадени с Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 16 минималният
размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен
материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. на сумата от 650 лева, тъй като това е бил размерът на
минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 27.09.2021 г. На общо основание
съдът счита, че страните по договора за правна защита и съдействие не са
длъжни да се съобразяват с този размер и могат да уговорят и по-висок такъв.
Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е конкретна и зависи от фактическата и
правна сложност на делото. Като съобрази фактите, че делото приключи в
рамките на две заседания, през които бяха разпитани двама свидетели като
бяха представени и различни писмени доказателства, както и че беше
необходим юридически анализ на различни нормативни актове, съдът намира,
че сумата от 1500 лева, действително е прекомерна и присъденото адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1200 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда
сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и сумата от 867,37 лева – държавна такса по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378 от
18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Н. СТ. Л., ЕГН
********** с адрес гр. София, бул. Македония № 21, ет. 1, ап. 6 със Заповед
№ 410 от 13.04.2021 г., издадена от К.В.ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Каблешков № 71, офис-сграда
Каргил Тауър, ет. 1 на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. СТ. Л., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност „Счетоводител” към К.В.ЕООД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА К.В.ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Н. СТ. Л., ЕГН
********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от
21684,36 лева – обезщетение за времето, през което е останал без работа за
периода от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от
11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.В.ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на Иван Емилов И., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
********* да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от
50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
сумата от 867,37 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ.
Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски градски
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от 29.10.2021 г., на основание чл.
315, ал. 2 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
Решението в тази му част има характера на определение и може да бъде
обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок
от 29.10.2021 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10