№ 324
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202784 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Брезово Експрес“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Брезово, общ. Брезово, обл. Пловдив, ул.
„Васил Коларов“ № 8, представлявано от *** Г.И.К. против Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179,
ал. 3б вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2
500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни негови пороци.
Моли се електронният фиш да бъде отменен. С допълнително становище
/лист 15-17/ от адв. Е.М., с пълномощно по делото, се поддържа електронният
фиш да е необоснован, а жалбоподателят да е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимата тол такса чрез закупуване на два броя маршрутни
карти. Твърди се, че заявителят на маршрутна карта при закупуването й не
може да посочва максималната маса на превозното средство, а тя се генерира
автоматично. Взема се становище в електронния фиш да липсва надлежна
индивидуализация на пътното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Поддържа се за същото деяние да има издаден и друг
електронен фиш. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
1
представлява от адв. Мерданожа, която поддържа жалбата и искането за
отмяна на ЕФ. При условията на евентуалност претендира да е налице
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Прави искане
за присъждането на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С.Л.С., която
оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище извършването на
нарушението от страна на дружеството жалбоподател да е категорично
доказано по делото от събраните доказателствени материали. Пледира, че
заплатената от жалбоподателя маршрутна карта е за различен от
действителния тонаж на автобуса, който е използвал платената пътна мрежа,
поради което счита, че е налице неправилно деклариране на данни. Поддържа
последното да представлява годна форма на изпълнителното деяние на
нарушението. Твърди технически допустимата максимална маса на пътното
превозно средство да е 18 тона. Моли електронният фиш да бъде потвърден.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Брезово Експрес“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен
на жалбоподателя на 23.03.2021 г., установено от приложеното по делото
известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на 01.04.2021 г., поради което срокът по
чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, като атакуваният електронен фиш следва
да бъде изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Брезово Експрес“ ООД бил собственик на автобус
„Сетра С 415 ХД“ с рег. № ***, с обща технически допустима максимална
маса 18 000 кг и с 2 оси.
На 09.10.2020 г. свид. Г.И.К. – управител на „Брезово Експрес“ ООД,
закупил чрез мобилно приложение, поддържано от оператора „А1 България“
ЕАД два броя маршрутни карти за използването на участък от платената
пътна мрежа от автобуса с рег. № ***, който щял да извърши превоз на
пътници по маршрута Пловдив – София – Кулата – Република Гърция. Двете
маршрутни карти били с номера *** и ***, като периодът им на валидност
бил от 09.10.2020 г. 00:10:00 ч. до 10.10.2020 г. 00:09:59 ч. за карта с № *** и
от 09.10.2020 г. 00:35:00 ч. до 10.10.2020 г. 00:34:59 ч. за карта с № ***. И в
двете маршрутни карти, които били издадени за автобуса с рег. № ***, било
декларирано, че последният представлява пътно превозно средство с обща
технически допустима максимална маса до 12 тона (12 000 кг), когато в
действителност технически допустимата му максимална маса била 18 тона
2
(18 000 кг).
На 09.10.2020 г. в 23:55 часа Електронната система за събиране на пътни
такси отчела и регистрирала движението на автобуса „Сетра С 415 ХД“ с рег.
№ ***, с обща технически допустима максимална маса 18 000 кг и с 2 оси по
автомагистрала А-1 км 107+663 в посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За движението на автобуса не била
заплатена изцяло дължимата такса за изминато разстояние – тол такса по чл.
10, ал. 1 от ЗП, поради погрешно декларираните данни за категорията на
превозното средство в закупените маршрутни карти. За това деяние
Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било
посочено – има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от
измерената категория.
За извършеното нарушение против жалбоподателя „Брезово Експрес“
ООД бил издаден обжалваният в настоящото производство Електронен фиш
№ **********.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От разписка за маршрутна карта № *** се установява, че тя е издадена за
ползването на платената пътна мрежа от пътно превозно средство с рег. №
***, за което е декларирано, че е регистрирано в Република България, че е с
две оси, а относно категорията му е декларирано, че то представлява автобус
с технически допустима максимална маса, по-малка от 12 тона. Установява се
и че периодът на валидност на тази маршрутна карта е от 09.10.2020 г.
00:35:00 ч. до 10.10.2020 г. 00:34:59 ч.
От разписка за маршрутна карта № *** се изяснява, че тя е издадена за
ползването на платената пътна мрежа от пътно превозно средство с рег. №
***, за което е декларирано, че е регистрирано в Република България, че е с
две оси, а относно категорията му е декларирано, че то представлява автобус
с технически допустима максимална маса, по-малка от 12 тона. Установява се
и че периодът на валидност на тази маршрутна карта е от 09.10.2020 г.
00:10:00 ч. до 10.10.2020 г. 00:09:59 ч.
От свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. № *** (лист 18-19 от
делото) се установява, че последното представлява автобус „Сетра С 415 ХД“,
с брой оси 2, с технически допустима максимална маса 18 000 кг и със
собственик „Брезово Експрес“ ООД. Изяснява се и че няма вписан ползвател
на превозното средство. Тези обстоятелства се установяват и от справка от
АИС-КАТ-Регистрация за МПС с рег. № *** (лист 45 от делото).
От доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че
пътно превозно средство с рег. № *** на 09.10.2020 г. в 23:55 часа се е
3
движило по път А-1 км 107+663 в посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като движението на автобуса е заснето от
контролно устройство с идентификатор № 20212, намиращо се на път А-1 км
107+663.
От резултатите от проведения в съдебно заседание следствен
експеримент – приложение № 1 и приложение № 2 към протокол от съдебно
заседание от 10.01.2022 г., както и от справка-извлечение от електронната
страница на БГ Тол за процедурата по закупуване на маршрутна карта (лист
53-55 от делото) се установява, че при започване на процедура по закупуване
на маршрутна карта първата опция, която се предоставя на купувача, е да
избере тип/клас на превозното средство. При съобразяване на използваното
мобилно приложение от свид. Г.И.К., когато като управител на дружеството
жалбоподател е закупувал процесните два броя маршрутни карти с номера: №
*** и № ***, се установява, че първото действие, което купувачът на
маршрутна карта трябва да извърши, е да избере типа на превозното средство
между следните варианти:
- автобус от 3,5 тона до 12 тона;
- автобус над 12 тона;
- камион от 3,5 тона до 12 тона и
- камион над 12 тона.
Същото по съдържание действие е отразено като първо по време и в
справката на лист 54 от делото, когато услугата се заявява на интернет
страницата на БГ Тол.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.И.К. само от части. От тях се
приема за установено по делото, че свид. К. е закупил маршрутната карта,
използвана при движението на процесния автобус, собственост на „Брезово
Експрес“ ООД, в участък от платената пътна мрежа по маршрут Пловдив –
София – Кулата – Република Гърция на дата 09.10.2020 г. Установява се и че
свидетелят е използвал приложение, поддържано от мобилния оператор „А1
България“ ЕАД, при закупуването на маршрутните карти. Съдът не дава вяра
на показанията на свид. К. в останалата им част, в която твърди, че при
закупуването на маршрутната карта първо е избирал броя на осите на
превозното средство, а след това при направен избор „автобус с 2 оси“
системата автоматично е генерирала показанието за масата като „автобус под
12 тона“. В тази част показанията на свидетеля са оборени от извършените
справки, както и от проведения следствен експеримент, при който се използва
същото мобилно приложение, употребено и от свид. К.. Както основателно се
възразява от процесуалния представител на въззиваемата страна, надписите с
названията на различните предоставени колони за избор (Приложение № 2
към съдебен протокол от 10.01.2022 г.) са ясни, конкретни и изпълнени на
български език. Видно е, че изборът, който се прави, е на вида на превозното
средство – автобус или камион, и на неговата маса. На този етап от
процедурата по закупуване на маршрутна карта все още обстоятелството за
брой на осите не се въвежда. Декларирането на броя на осите се прави след
4
избора на масата на превозното средство, като това се установява и от
приложената на лист 55 от делото разпечатка. По изложените съображения
съдът не дава вяра на показанията на свид. К. в посочената им част, тъй като
ги намира за оборени от останалите събрани доказателствени материали.
Погрешното тълкуване, което свидетелят е направил на опциите за избор на
вид ППС и общата му технически допустима максимална маса като указващи
му да избере броя на осите, не може да се вмени като недостатък на
системата, тъй като, каза се, под всяка от тези опции има изпълнен изричен
надпис за това какво се избира.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото – община
Родопи, път А-1 км 107+663 в посока намаляващ километър; датата –
09.10.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 23:55 часа;
регистрационният номер на пътното превозно средство – ***; собственикът –
„Брезово Експрес“ ООД, ЕИК: *********; описание на нарушението –
движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията във връзка със
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство; нарушените разпоредби – чл. 139,
ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т.
3 от ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната
таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се
освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност;
размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.
Съдът при служебно дължимата проверка за законосъобразност намира,
че приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на
действащото законодателство. Макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179,
ал.3 от ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа
изрична регламентация за „електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 -
3б“ от ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото
законодателство. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от
разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочени норми се
регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на
5
акта за установяване на административно нарушение или на електронния
фиш. Това правило отново сочи, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може
да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ
е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно
средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила,
а не неговият собственик или регистриран ползвател /собственикът е субект
именно на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП/. Собственикът или
ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба дава
регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3 -
3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на
процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от
законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде
установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш.
Най-сетне разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП регламентира
правомощие за определените от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица при изпълнение на
функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в
от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че налагайки санкцията за
извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен
правилно, а съществено нарушение на процедурните правила не е допуснато.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е санкциониран два
пъти за едно и също нарушение. За обосноваването на тази теза
жалбоподателят се позовава на издадения Електронен фиш № **********,
приложен на лист 22 от делото. Със същия е наложена имуществена санкция
за ползването на участък от платената пътна мрежа без заплатена пътна такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП за деяние, извършено на 10.10.2020 г. в 03:38 часа.
Процесното деяние е от 09.10.2020 г. в 23:55 часа. Съгласно чл. 179, ал. 3д от
ЗДвП: „в случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките
на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно
наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б. Движението по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, чрез същото пътно
превозно средство от 00,00 часа до 23,59 часа на следващия календарен ден се
счита за отделно административно нарушение, за което се налага отделно
наказание“. Доколкото двата електронни фиша, на които се позовава
жалбоподателят, са за деяния, извършени в два различни календарни дни, то
следователно се касае и за самостоятелни, отделни административни
нарушения. Допълнителен аргумент, оборващ тезата на жалбоподателя, е, че
за процесното деяние от 23:55 часа на 09.10.2020 г. се установява да е
извършено в периода на валидност на двете маршрутни карти с номера: №***
6
и № ***, чрез които нарушителят твърди да е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, докато деянието по
Електронен фиш № ********** е извършено по време, когато
жалбоподателят се е нуждал от закупена нова маршрутна карта, за да ползва
правомерно платената пътна мрежа. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние маршрутната карта е валидна за
срок от 24 часа. Периодът на валидност на двете процесни маршрутни карти
е, както следва: от 09.10.2020 г. 00:10:00 ч. до 10.10.2020 г. 00:09:59 ч. за карта
с № *** и от 09.10.2020 г. 00:35:00 ч. до 10.10.2020 г. 00:34:59 ч. за карта с №
***. Следователно единствено деянието по обжалвания в настоящото
производство електронен фиш попада в периода на валидност на така
закупените маршрутни карти. Това означава, че жалбоподателят не е
санкциониран в две отделни производства заради допусната грешка при
закупуването на една и съща маршрутна карта. Посочи се, че деянието по
Електронен фиш № ********** е извършено на 10.10.2020 г. в 03:38 часа,
което налага извод, че ако и тогава е извършено съставомерно нарушение, то
ще се дължи на недостатък в закупена нова маршрутна карта или липсваща
такава за този час и ден, което представлява отделно деяние, различно от
това, за което се води настоящият процес. По тези съображения съдът приема
за неоснователно възражението за допуснато нарушение на принципа ne bis in
idem при издаването на обжалвания електронен фиш.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят „Брезово Експрес“ ООД е извършил административното
нарушение, за което е санкциониран с обжалвания електронен фиш. Съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 от ЗП за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние. Относно таксата за изминато разстояние, или тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, заплащането й дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
7
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. Начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси
се определят в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
(наричана Наредбата в мотивите на съдебното решение). Съгласно чл. 16 ал. 2
от Наредбата: „при предварителното заплащане на тол такса се издава
маршрутна карта, която позволява на едно пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата да премине еднократно
разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна точка, с
допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да
са повече от четири“.
Следователно избраният от жалбоподателя подход – да ползва участък от
платената пътна мрежа след предварително закупуване на маршрутна карта за
определен маршрут, е допустим от гледна точка на действащата нормативна
уредба. Въпреки това движението му на 09.10.2020 г. в 23:55 часа по път А-1
км 107+663 в посока намаляващ километър е отчетено и регистрирано от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а от ЗДвП за
нарушение.
На първо място съдът приема, че по делото е приет доклад по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП с приложени към него 2 броя статични изображения във вид на
снимков материал. Макар и представен в трудно четим екземпляр, докладът е
редовен, поради което съдът зачита присъщата му доказателствена стойност и
той служи като доказателство за отразените обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата. В тази връзка съдът приема за доказано от обективна страна въз
основа на доклада и снимковия материал към него, че автобус с рег. № *** на
дата 09.10.2020 г. в 23:55 часа се е движил по път А-1 км 107+663 в посока
намаляващ километър. Тези обстоятелства не са и спорни между страните,
като възраженията на жалбоподателя са за това да е изпълнил надлежно
задължението си за заплащане на дължимата тол такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от
ЗП. Възражението за липса на надлежна индивидуализация на пътното
превозно средство съдът намира за неоснователно. В електронния фиш са
вписани всички необходими индивидуализиращи данни за ППС с оглед
целите на настоящото производство и проверката има ли извършено
нарушение. Посочени са регистрационният номер на автобуса, което е
задължителен реквизит на ЕФ, но освен това марка и модел, неговият
собственик, броят на осите и общата технически допустима максимална маса.
Тези данни са достатъчни за несъмнената индивидуализация на процесния
автобус и за охраняване правото на защита на жалбоподателя. Доказано е и че
8
автобусът попада в категорията пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП, за чието движение по платената пътна мрежа се заплаща тол такса.
На следващо място съдът приема, че дружеството жалбоподател
„Брезово Експрес“ ООД като собственик на автобуса, при чието движение по
платената пътна мрежа е осъществено деянието, е годен субект на
административното нарушение. Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП:
„Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател
на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или
вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер 2500 лв“. Не е налице и хипотеза по чл. 187а, ал. 3 от ЗДвП,
освобождаваща от отговорност собственика, тъй като в свидетелството за
регистрация на процесния автобус с рег. № *** не е вписан ползвател.
Установените по делото факти от правна страна се подвеждат под
хипотезата на частично заплатена тол такса /доколкото все пак има закупена
маршрутна карта/, което се дължи на невярно декларирани данни по чл. 10б,
ал. 1 от ЗП. Последната разпоредба определя обстоятелствата, които
диференцират размера на тол-таксите, а именно: техническите
характеристики на пътя или пътния участък, изминатото разстояние,
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните
му характеристики, като таксите се определят за всеки отделен път или пътен
участък. В случая при закупуването на процесните маршрутни карти е налице
невярно деклариране относно категорията на превозното средство.
В тази връзка съгласно правилото по чл. 102, ал. 2 ЗДвП изпълнителното
деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по
допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – в
случая такса за изминато разстояние (тол такса). По делото по категоричен
начин се доказа от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, че процесният автобус
с рег. № *** е бил допуснат до движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, на датата и часа на извършване на нарушението – на
09.10.2020 г. в 23:55 часа. Съдът приема за доказан и другият необходим от
обективна страна факт за преценката за съставомерно деяние – липса на
изпълнено задължение за заплащане на тол таксата към момента на
използването на платената пътна мрежа. По делото, както сочи и
процесуалният представител на въззиваемата страна, не е спорно, че
жалбоподателят има закупена маршрутна карта. Въпреки това деянието е
отчетено и регистрирано като нарушение от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а от ЗДвП, тъй като в закупената
маршрутна карта невярно са декларирани данни, които са от значение за
9
определянето на размера на дължимата такса. Невярното декларирани касае
общата технически допустима максимална маса на превозното средство,
което ще се движи по участък от платената пътна мрежа. Както от справката
от „АИС-КАТ-Регистрация“, така и от свидетелството за регистрация на
автобус с рег. № *** се установява по категоричен начин, че неговата
технически допустима максимална маса е 18 тона (18 000 кг). И двете
закупени маршрутни карти, на които се позовава жалбоподателят - № *** и
№ ***, са издадени за МПС от категория „автобус с ОТДММ по-малка от 12
тона“. Следователно налице е невярно деклариране на масата на превозното
средство – закупена е маршрутна карта за автобус с маса до 12 тона, но в
действителност платената пътна мрежа се е използвала от автобус с маса 18
тона. Както беше изяснено, това обстоятелство е релевантно за
диференцирането на размера на дължимата тол-такса. Нарушението е
довършено от обективна страна, тъй като освен невярното деклариране на
данни, което е довело само до частичното изпълнение на задължението за
заплащане на дължимата тол-такса, по делото се доказа и фактът на реалното
ползване на участък от платената пътна мрежа от това превозното средство,
за което не е изпълнено задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП.
По делото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
търговско дружество, което е юридическо лице. Имуществената санкция е
отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на техни задължения към държавата
или общината при осъществяване на дейността им (така Тълкувателно
решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на
ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.
При доказано извършване на административното нарушение съдът
приема, че така осъщественото деяние не представлява маловажен случай.
Обстоятелството, че изпълнителното деяние се е изразило в грешно
декларирани данни, а не в изначална липса на закупена маршрутна карта,
също не обосновава само по себе си извод, че е налице по-ниска степен на
обществена опасност в конкретния случай. Това е така на първо място,
защото съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 4а от ЗП: „отговорността при
неправилно декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или на
ползвателя. При неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е
регистрирано, или периода на валидност на маршрутната карта, се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена тол такса“. Следователно така
осъществените по делото факти представляват годна и една от типичните
форми на изпълнителното деяние на процесното нарушение, а не рядка или
изключителна хипотеза. Същевременно прегледът на съдебната практика
показва, че случаите на извършено нарушение поради погрешно декларирани
тол данни не могат да се определят като изключения или по-слабо проявени
10
спрямо хипотезите, при които деецът въобще не е бил предварително закупил
маршрутна карта за ползването на платената пътна мрежа. Това
обстоятелство подкрепя извода, че конкретното деяние не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид. Относимо обстоятелство тук се явява и фактът на доказано по
делото с влязло в сила съдебно решение и на друго нарушение от същия вид,
което завишава интензитета на обществена опасност и не позволява да се
приеме, че извършеното представлява единичен и изолиран случай в
дейността на дружеството. В този смисъл съдът приема, че при извършени
няколко съставомерни деяния обществената опасност на нарушителя не е
пренебрежимо ниска. На жалбоподателя е предоставена и възможност да
отблъсне понасянето на административнонаказателна отговорност, като с
електронния фиш му е разяснено правото му по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
чрез заплащането на компенсаторна такса, която е в значително по-нисък
размер /150 лева/ спрямо имуществената санкция, да се освободи от
предвидената за нарушението отговорност. В този случай електронният фиш
се анулира. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. В
заключение съдът приема, че по делото не се доказаха такива обстоятелства,
които при доказано извършване на административното нарушение да
определят отпадане на понасянето на отговорността за това деяние.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, е предвидена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Размерът на санкцията съгласно разпоредбите на чл. 179, ал. 3б и на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е фиксиран, поради което имуществената санкция,
наложена с ЕФ, е правилно определена и индивидуализирана. Санкцията не
би могла да бъде изменена в размер под предвидения минимум. Съгласно
посочените разпоредби именно собственикът следва да понесе отговорността
за допускане движението на пътното превозно средство без да са изпълнени
задълженията по заплащане на таксата за изминато разстояние – тол такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тъй като в случая собственикът е юридическо лице, се
налага имуществената санкция в размера по чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В заключение следва да се отбележи следното: съгласно Тълкувателно
решение № 8 от 09.16.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС в
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира, описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са налице
законовите предпоставки да упражни правомощието си и да преквалифицира
деянието, за което жалбоподателят „Брезово Експрес“ ООД е санкциониран,
като приложи закон за същото нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В електронния фиш деянието на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с
11
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП гласи, че:
„Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице“. С цитираното правило за поведение
се създава правно задължение за водач на пътното превозно средство.
Жалбоподателят не притежава това качество, а и санкцията му е наложена
като собственик на процесния автобус. Това налага разпоредбата на чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП да отпадне от правната квалификация на нарушението, тъй като
тя е неотносима към юридическите лица - собственици на превозните
средства, с които е извършено нарушението.
Приемането на различна правна квалификация на правилно установените
в ЕФ факти, които не се изменят, не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация, но дори е условие за това. Ако е
налице надлежна правна квалификация, то се явява безпредметно съдът да
преквалифицира фактите по делото. Обстоятелството, че конкретна
разпоредба отпада от първоначално дадената правна квалификация на
нарушението е напълно допустимо и не ограничава правото на защита, тъй
като деецът се е защитавал по релевантните факти в хода на целия процес. В
случая дори не се приема за пръв път със съдебното решение за приложима
нова и различна правна норма, каквито са типичните хипотези при
упражняването на правомощието по преквалификация. Всички правни норми,
които се явяват нарушени, а и всички относими факти са били предявени на
жалбоподателя и след като единствено отпада отделна разпоредба от
първоначалната квалификация, то на още по-силно основание липсва
неправомерно засягане на правото на защита.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
тоест на обстоятелствата, които описват признаците от състава на
нарушението и участието на жалбоподателя в неговото извършване. Това е
така, тъй като по делото по никакъв начин не се изменя фактическата
обстановка, правилно установена в електронния фиш – нито отпадат, нито се
добавят нови факти.
Възможността за районния съд да измени санкционния акт и да
преквалифицира нарушението е изяснена и в практиката на касационната
инстанция, като относимо тук е Решение № 2424 от 09.12.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2114/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. Така
мотивиран, съдът приема, че следва да упражни правомощието си по т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ВАС, като преквалифицира
извършеното административно нарушение от такова по чл. 139, ал. 5 и ал. 7
вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП в административно нарушение по чл. 139, ал. 5 вр.
с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
12
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е несъмнено
доказано, а обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен по
горепосочения начин.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в съдебната реч на процесуалния си
представител. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски в производството пред районния съд. В полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал електронния фиш, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
При определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава
правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница.
В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е
защитаван от юрисконсулт. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят „Брезово Експрес“ ООД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „БРЕЗОВО ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, общ. Брезово, обл. Пловдив,
ул. „Васил Коларов“ № 8, представлявано от *** Г.И.К. и Р.Г.К. - потделно,
на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2
500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с
чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното административно нарушение от
нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението
13
по пътищата в нарушение по чл. 139, ал. 5 вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата и ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата
му част.
ОСЪЖДА „БРЕЗОВО ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Брезово, общ. Брезово, обл. Пловдив, ул. „Васил
Коларов“ № 8, представлявано от *** Г.И.К. и Р.Г.К. - потделно да заплати
на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14