Мотиви към присъда по НОХД № 99/2017г. по
описа на СНС, 1 състав
Специализираната
прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, с който
С.И.И.
е предаден на съд за това, че: на неустановена дата в периода от
началото на месец март 2007 г. до 30.04.2007 г. в гр. София, с цел да набави за себе си
имотна облага, принудил М.С.И., чрез заплаха - че
ще я набие на следващия ден след деня на падежа, ако не започне да се
издължава, да извърши нещо противно на волята й - да
му предаде парична сума в размер на 61 000 (шестдесет
и една хиляди) лева и с това й причинил значителни имуществени вреди - в
размер на 61 000 лева, като деянието е придружено с причиняване
на средна телесна повреда на М.С.И., изразяваща се в реактивна депресия - престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.
ал.1, вр.
чл. 213а, ал.3,
т.1, пр.1 и т.2 НК.
С определение от 08.03.2018г. на
основание чл.76 от НПК, съдът конституира М.С.И. с като частен
обвинител по НОХД № 99/2017г. по описа на СНС, 1-ви състав.
С определение от същата дата съдът конституира
М.С.И. като граждански ищец по делото и прие за съвместно разглеждане
предявения от М.С.И.
граждански иск срещу С.И.И. за сумата от 61000
/шестдесет и една хиляди/ лева, представляващи имуществени вреди, причинени от
престъплението, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на гражданския иск до окончателното изплащане. Съдът прие
за съвместно разглеждане и предявения от М.С.И. граждански иск против С.И.И. за сумата от 19000 /деветнадесет хиляди/ лева,
представляващи неимуществени вреди, произхождащи от непозволено увреждане,
които са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на
обвинителния акт, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на гражданския иск до окончателното изплащане.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия С.И.И. за извършено от него престъпление
по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.1, пр.1 и т.2 от НК, като
счита, че то е доказано по безспорен и несъмнен начин. В пледоарията си прави подробен
анализ на събраните по делото доказателства и предлага съдът да признае
подсъдимия С.И. за виновен по повдигнатото му обвинение
и да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер на 5
години "лишаване от с.", което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 5000 лева и конфискация на
имущество в размер на ¼ от това, което е налично. Предлага да бъде
уважен изцяло по основание и размер предявения по делото граждански иск.
Адвокат Н. – повереник на
частната обвинитЕ.и гражданска ищца също поддържа
обвинението, както и предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане.
Моли съда да присъди и направените разноски за плащане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат, в размер на 4 800 лева, съгласно наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, която е формирана от сумата 2 550
лева като граждански ищец, както и сумата 2 250 лева за частен обвинител. Повереникът посочва доказателствата в подкрепа на неговата
теза, като счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.214, ал.2, т.2, вр.ал. 1 и вр.ал.213а, ал.3, т.1, пр.1 и т.2 от
НК, с което е нанесъл на М.С.И. имуществени вреди в размер на
61 000 лева, и 19 000 лева неимуществени, които вреди са значителни. Затова
иска да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен и да се уважи предявеният граждански иск. Адвокат Н. счита, че наказание
от 3 години "лишаване от с." с 5 години изпитателен срок и налагане
на конфискация на имуществото на подсъдимия би постигнало целите на специалната
и генералната превенция, предвид продължителния период на досъдебното
производство по делото и чистото съдено минало на подсъдивмия.
Адвокат К. – защитник на
подсъдимия И., моли съда да оправдаете подзащитния му по повдигнатото му от
обвинение, тъй като счита че не са налице категорични доказателства, за да бъде
постановена осъдителна присъда. В
пледоарията си излага подробни съображения в подкрепа на своята теза.
Реализирайки правото си на лична
защита, подсъдимият И. поддържа становището на защитника си. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В края на 2006г.
свидетелката М.С.И. започнала да
стопанисва заведение „****", находящо се в ****. В тази
връзка, в началото на 2007 г. тя имала финансови затруднения и се
нуждаела от парични средства. Това тя споделила в началото на месец януари
2007г. със свидетелката Ю.А., нейна приятелка по това време. Свидетелката А. решила да й помогне с намирането на парите
и се обадила на свой приятел – свидетеля В.М., който пък ги насочил към
подсъдимия С.И..
На 11.01.2007г. свидетелите В.М.
и Ю.А. завели частната обвинителка М.И. в заложна
къща, находяща се на партерния етаж на блок, разположен зад бензиностанция **
в кв. „***“, гр. София, на ъгъла на булевардите „***“
и „***“. Там те я запознали с подсъдимия С.И.,
след което си тръгнали. Свидетелката М.И.
казала на подсъдимия, че има нужда от 11 000 лева, които да вземе на заем.
С.И. й казал, че ще й отпусне искания заем, при условие, че ще му изплаща 25%
лихва върху тази сума на месец, която лихва трябвало да плаща на 11 число всеки
месец, докато не погаси главницата. Свидетелката М.И. се съгласила и
подсъдимият й дал сумата от 11 000 лева в заложната къща. Те си резменили и телефонните номера.
Първата вноска по лихвата,
съгласно направената уговорка, свидетелката М.И. трябвало да заплати на
11.02.2007г. На същата дата частната обвинителка дала
на подсъдимия сумата от 2750 лева – 25% от сумата 11 000 лева. Следващата
вноска по лихвата, съгласно уговорката, свидетелката М.И. трябвало да заплати
на 11.03.2007г. Поради разваляне на договора за стопанисване на ресторанта,
съответно липса на дейност и на приходи от същия, гражданската ищца не могла да
заплати вноска по лихвата на уговорената дата. Това тя съобщила в телефонен
разговор на подсъдимия. От този момент нататък подсъдимият С.И. започнал
ежедневно да звъни по телефона на частната обвинителка,
като й отправял най – различни заплахи срещу нейния живот и здраве. Казвал й,
че ако не му даде парите, ще я убие, ще я потроши, ще й отреже ушите, ще й обръсне
главата. На някои от тези заплахи по телефона свидетели ставали различни лица /св.
Ю.А., свидетелят С.Д./, които били с М.И., докато подсъдимият й звънял, а тя
включвала телефона си на високоговорител и чували заплахите. М.И. била много
уплашена за живота и здравето си и непрекъснато уверявала подсъдимия, че ще му
плати сумата, която му дължала. Подсъдимият С.И. казал на свидетелката М.И., че
й начислява допълнителна лихва върху получената от нея сума, която е в размер
на 5% на ден, считано от 12.02.2007г. Подсъдимият С.И. й заявил, че за
главницата от 11 000 лева, с всички лихви към 30.04.2007г., М.И. му дължи
сумата от 61 000 лева. Междувременно заплахите на подсъдимия продължавали
ежедневно. Частната обвинителка изпитвала силен страх
от подсъдимия и започнала да търси всякакви начини за намиране на парите и
даването им на С.И..
На 17.03.2007г. свидетелката М.И.
подала заявление с искане за кредит до ***, като на 19.03.2007г. й бил отпуснат
кредит от банката в размер на 8 600 лева. Още същия ден тя дала цялата
парична сума на подсъдимия С.И.. Тъй като заплахите от негова страна
продължавали, на 23.03.2007г. тя изтеглила нов кредит от ***, този път в размер
на 11 000 лева и на същата дата предала сумата на подсъдимия. На 30.03.2007г.
от ****на свидетелката М.И. бил отпуснат кредит в размер на 16 000 лева,
която сума частната обвинителка дала на подсъдимия на
неустановена дата през през месец април 2007г.
През този период - до
30.04.2007г., водена от страх от отправяните й непрекъснати заплахи от
подсъдимия, свидетелката М.И. му е предоставяла и други суми, чийто размер и
произход не можа да бъде установен с категоричност в хода на съдебното
следствие по делото. На различните срещи между подсъдимия и частната обвинителка, на които последната му предавала различни
неустановени по размер суми, присъствали и свидетелите Т.Ц. и Г.Н., който били
молени от свидетелката М.И. да дойдат с нея, поради изпитвания страх от
подсъдимия С.И.. Срещите се провеждали до посочената по – горе бензиностанция
на ОМВ в квартал Мусагеница, град София.
В следствие на отправяните
непрекъснати заплахи от подсъдимия към свидетелката М.И., тя развила психично
заболяване – умерено тежък депресивен епизод, включващ и реактивна депресия.
Отслабнала драстично, непрекъснато плачела, станала неадекватна и нервна. Страхът
и ужасът от й от С.И. бил толкова голям, че имало случай, при който подсъдимият
й звъннал по телефона, докато тя излизала от банята и така се паникьосала, че излязла на улицата гола, без дрехи. Стигнало
се дори до опит за самоубийство, като М.И. се опитала да си пререже вените.
За пълнота следва да се отбележи,
че заплахите към частната обвинителка от страна на
подсъдимия, както и неговите претенции за изплащане на лихви за отпуснатия заем
от 11 000 лева, продължили и след 30.04.2007г. След тази дата свидетелката
М.И., в следствие на отправяните й от подсъдимия заплахи продължила да му
изплаща различни суми, като за някои от тях водела свои приятели при него да
вземат в заем пари, които после й предоставяли, за да може тя да погасява
натрупаните лихви, претендирани от С.И.. Такъв е случаят със свидетелите Д. Ф.,
М.Б. и С.Д.. Стигнало се до там, че М.И. била принудена да продаде апартамента,
в който живеела, на свидетеля Л., като парите от продажбата също предоставила
на подсъдимия С.И..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложените факти се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали:
показанията на свидетелката М.И.,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията, дадени от нея във фазата на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /т.
1, л. 45-48 от ДП и т.2, л.26 – 28 от ДП/;
показанията на свидетелката Ю.А.,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията, дадени от нея във фазата на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /т. 1,
л. 49-52 от ДП/;
показанията на свидетелката Т.Ц.,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията, дадени от нея във фазата на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК /т.1, л.82 от
ДП/;
показанията на свидетелката Г.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията, дадени от нея във фазата на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения материал
по делото на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /т. 1, л. 87 – 88 от
ДП/;
показанията на свидетелката К.И.,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията, дадени от нея във фазата на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК /т.1, л. 64 –
67 от ДП/;
показанията на свидетеля С.Д.,
дадени във фазата на досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК /т. 2, л. 35 – 36 от ДП/;
показанията на свидетеля С.И.,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията му, дадени във фазата на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК /т. 1, л. 53 –
55 от ДП/;
показанията на свидетелката Д. Ф.,
дадени във фазата на досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК /т. 2, л. 30 – 32 от ДП/;
показанията на свидетеля В.М.,
дадени в хода на съдебното следствие /частично/;
заключенията на назначените и
извършени комплексни съдебно - психиатрични и психологични експертизи – четири
на брой;
заключенията на назначение по
делото СИЕ, приложени на л.87- 89 и л.98 – 102 в т.2 от досъдебното
производство;
справки
от ****и ***.
След като обсъди изброените
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав прие за установена гореизложената фактическа обстановка.
Съдът подложи на внимателен
анализ показанията на свидетелката М.И., като взе предвид обстоятелството, че тя
е пострадала от престъплението, осъществено от подсъдимия И. и има качеството
на частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес. “Кога следва да се приеме или да не се приеме, че нещата са се явили и
развили така, както ги съобщава свидетелят, а оттам да се правят изводи дали
той е достоверен или недостоверен, зависи от конкретната фактическа обстановка
по делото, както и от другите данни и доказателства. Зависи и от тяхната
логичност и последователност, както и от логическата им връзка с данните за
извършеното престъпление” /Р 136-63-ІІ н.о. ВС/.От такава изходна позиция се
изследваха и показанията на свидетелката-очевидец на деянието – пострадалата М.И.. Показанията
й, дадени в хода на съдебното следствие, съдът намира за обективни, логични и
достоверни. В тях свидетелката подробно описва възникналата й нужда от парични
средства, начинът, по който се е свързала с подсъдимия, взетия от него заем и
уговорената лихва, сумите които му е върнала на конкретни дати и причините,
поради които не е могла да плати цялата лихва. Конкретно посочва отправените
към нея заплахи от подсъдимия, времето на отправянето им, точните му искания,
свързани с тези заплахи, начинът на отправянето им и лицата, който са станали
свидетели на това. Свидетелката описва подробно състоянието, в което е
изпаднала вследствие на отправените заплахи, точните суми на изтеглените от нея
кредити и предаването им на подсъдимия. За тези факти и обстоятелства
показанията й са непротиворечиви и последователни. Освен това те се подкрепят в
различни части от изброените по - горе
доказателствени материали, които съдът ще обсъди подробно в мотивите си.
Съдът не споделя довода на
защитника, изложен в пледоарията му, че предвид тежкия период, в който се е
намирала М.И. и отключеното при нея психично заболяване, показанията й не могат
да бъдат надеждни и достоверни. В СППЕ, изготвена на 26.09.2010г. /т.1, л.109/,
вещите лица са обсъдили точно това, като са приели, че при нея няма данни за
наличие на психотична симптоматика – налудни идеи и промени във възприятията, които биха
нарушили годността й правилно да възприема обективната действителност,
включително обстоятелства и факти, имащи значение за делото. Споменът й е
съхранен, разказът е ясен, правилен, тематично и хронологично подреден. Вещите
лица са категорични, че свидетелката може да участва пълноценно в наказателното
производство и да дава достоверни показания, т. е. – притежава свидетелска
годност в настоящото наказателно производство.
Действително, в показанията,
дадени пред съда на 08.03.2018г. /л.43 и сл. от съд. сл-е/,
частната обвинителка посочва, че до 30.04.2007г. е
платила на подсъдимия сумата от 61 000 лева, като 31 000 лева е взела
като заем от банки /****и ***/, а останалите 30 000 е взела на заем от
приятели. В тези показания обаче тя не посочва колко точно пари е взела и от
кои конкретно приятели. В проведения й допълнителен разпит на 25.04.2018г.
/л.310 и сл. от съд. сл-е/, тя уточнява на коя дата,
какъв точно размер на кредит е изтеглила, за да ги предаде на подсъдимия. Също
така пояснява, че не е сигурна, че точно в периода през месеците март – април
2007г. е взела пари от нейните приятели, за да ги даде на подсъдимия. Това
отново показва, че при нея липсва стремеж за съзнателно изопачаване на фактите
с цел да докаже гражданската си и наказателна претенция към подсъдимия, а е
налице добросъвестно излагане на факти и обстоятелства, за които има налични
спомени.
Именно тези нейни показания /от
25.04.2018г./, съдът кредитира в частта за дадените от нея суми на подсъдимия С.И.
в периода март – април 2007г. В тази част показанията й се подкрепят напълно от
представените справки ****и *** за изтеглени от М.И. кредити в инкриминирания
период. Тук е налице разминаване в размер на 800 лева за сумата отпусната й от ***,
като съдът прие за установено, че сумата е 16 000 лева /както е посочено
от банката/, а не 16 800 лева /както твърди свидетелката/. Допусната
неточност в показанията на свидетелката е обяснима и съдът я отдава, на
обстоятелството, че тя дава показания за факти, случили се преди повече от 10
години. На това е логично
да се дължи и първоначалното й объркване /в показанията й от
08.03.2018г./, че до 30.04.2007г. е платила на подсъдимия сумата от 61 000
лева.
Тук следва да се посочи, както
беше описано и във фактическата обстановка, че след 30.04.2007г. свидетелката М.И.,
в следствие на отправяните й от подсъдимия заплахи, е продължила да му изплаща
различни суми, като е напълно обяснимо , предвид и преживения от нея стрес, тя да бърка
периодите през които е давала на подсъдимия тези суми, които, както беше
отбелязано, не могат да бъдат установени с категоричност по размер.
Що се отнася до показанията на свидетелката
М.И., дадени от нея във фазата на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, то следва да се отбележи, че между тези дадени на 01.02.2010г. /т.1,
л.45-48 от ДП/ и тези от 14.11.2011г. /т.2, л.26–28 от ДП/, е налице
противоречие относно размера на първоначалния заем, отпуснат от подсъдимия С.И.
и уговорената лихва, съответно в размера на изплатената на 11.02.2007г. вноска
по лихвата. В първия си разпит свидетелката твърди, че подсъдимият И. й е
отпуснал заем от 10 000 лева, при лихва от 30%, като на 11.02.2007г. му е платила вноска по лихвата в размер на 3 000
лева. Във втория разпит се твърди, че
заемът е 11 000 лева, при лихва от 25%, като на 11.02.2007г. е платена вноска по лихвата в размер на 2 750
лева. Самата свидетелка във втория си разпит обяснява на какво се дължи това
разминаването в сумите. Същата пояснява, че преди втория по време разпит е
намерила в дома си тетрадка, в която е
записвала какви суми е вземала от С.И., при каква лихва, на кои дати и какви
суми му е изплатила. Именно на тези нейни показания се доверява съдът при
изграждане на изводите си в тази част от фактическата обстановка. В този смисъл
са и показанията на свидетелката, дадени в хода на съдебното следствие. В тази
част те се подкрепят и от показанията на свидетелката Ю.А.. Неточностите при
посочване на сумите и лихвата от свидетелката М.И. в разпита 01.02.2010г. съдът
отново отдава на изминалия близо три годишен период от инкриминираното деяние и
преживения стрес от свидетелката в следствие на него.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Ю.А. дадени, от нея във фазата на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК /т.1, л.49 – 52/. Тези показания напълно
кореспондират с показанията на свидетелката М.И., които съдът също кредитира.
Двете свидетелки са били близки приятелки през инкриминирания период и Ю.
А. е имала непосредствени наблюдения върху поведението както на
частната обвинителка, така и на подсъдимия по време
на осъщественото от него изнудване. От показанията й става ясно, че именно чрез
нея и нейния приятел – свидетеля В.М., гражданската ищца е осъществила връзка с
подсъдимия, взела е пари от него, като се е задължила да изплаща лихва. Ю. А.
е ставала свидетел на отправяни заплахи по телефона от С.И. към М.И., чути на
високоговорител, като е била и непосредствен свидетел на състоянията, в които
частната обвинителка е изпадала в следствие на
отправяните заплахи. Именно пред нея, свидетелката И. е направила опит за
самоубийство чрез прерязване на вените и е излязла гола от банята на улицата
след обаждане на подсъдимия по телефона. От нейните показания става ясно, че тя
е придружавала М.И. при предаването на парични суми на С.И..
Разпитана в хода на съдебното
следствие, свидетелката Ю.А. изразява своето силно негативно отношение към
частната обвинителка М.И.. От показанията й става
ясно, че това се дължи на влошените отношения между двете след инкриминирания
период, като свидетелката А. твърди, че животът й е бил съсипан в продължение
на 10 години заради М.И., поради обвинение за фалшификация на документи и
превеждане на суми, като не става ясно дали обвинението е по наказателно дело. Първоначално
свидетелката говори общо, абстрактно и твърди, че й липсват спомени за различни
факти и обстоятелства. След прочитане на показанията й от досъдебното
производство, свидетелката А. си припомня случая и като цяло ги поддържа. В
общи линии, тя поддържа показанията си около осъществения контакт между
частната обвинителка и подсъдимия, за взетия от нея
заем, за отправена заплаха от подсъдимия, че ще я пребие, ако не върне парите и
за състоянието на М.И. и последвалия опит за самоубийство. В показанията си
свидетелката А. изрично изтъква влошените отношения с М.И., но въпреки това, за
изброените по – горе факти, тя заявява, че поддържа показанията си, дадени на
досъдебното производство. Именно заради това обстоятелство, съдът прави извод,
че свидетелката говори истината и при нея липсва стремеж за съзнателно
изопачаване на възприетите факти. Показанията й се подкрепят и от изброените по
– горе доказателствени материали, поради което съдът ги кредитира.
Показанията на свидетелките М.И.
и Ю.А. се подкрепят от показанията на свидетелките Т.Ц. и Г.Н..
Свидетелката Т.Ц. твърди, че през
пролетта на 2007г. – месец март, е ходила с частната обвинителка
И. на бензиностанция ***, на бул. „***“,
за да дава пари на лице, чието описание отговаря на това на подсъдимия И.. Въпреки
че не посочва точната сума, дадена от М.И. на лицето, свидетелката описва, че
тя е била притеснена и уплашена.
В показанията си, дадени в хода
на съдебното следствие, свидетелката Г.Н. твърди, че е ходила с М.И. на
бензиностанция в „***“, където последната е дала пари на
подсъдимия. Свидетелката го разпознава в съдебната зала, като лицето взело
парите и описва състоянието на страх на частната обвинителка.
В показанията си от досъдебното производство свидетелката описва друг случай на
даване на голяма сума пари от М.И. на подсъдимия, на който тя е присъствала и
на който са отправяни заплахи от подсъдимия И. както към нея, така и към
частната обвинителка. Отново е описано състоянието на
страх на свидетелката И. от подсъдимия. И в двата случая не са посочени от
свидетелката дати и конкретната сума, която е предадена на подсъдимия.
От тези свидетелски показания,
поради липса на конкретика относно предадените суми и дати, на които това е
станало, не може да бъде направен категоричен извод, че се касае за предаване
на някоя от сумите, посочени в приетата за установена фактическа обстановка. И
в двата случая обаче свидетелките са били помолени да присъстват на предаването
на парите от частната обвинителка на подсъдимия
поради огромния страх, който тя е изпитвала към него /което става ясно от
показанията и на двете/. От показанията им се установява, че парите са
предадени на подсъдимия, че е имало заплахи от негова страна и че мястото е
отново описаната бензиностанция на ***. Поради
това съдът приема, че показанията на свидетелките Т.Ц. и Г.Н. кореспондират
напълно с тези на М.И. и Ю.А., кредитира ги и ги приема като още едно основание
да даде изцяло вяра на показанията на показанията на последните две.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката Д. Ф., въпреки че тя описва факти и обстоятелства, развили се след
инкриминираното деяние. Нейните показания са от значение преди всичко за
състоянието на частната обвинителка след
осъщественото спрямо нея изнудване. Те потвърждават и приетото във фактическата
обстановка, че и след 30.04.2007г., свидетелката М.И. е продължавала да връща
лихви на подсъдимия И., като за да го стори, е водила различни нейни приятели
при него, за да вземат пари на лихва уж необходими им за бизнес начинания, а
всъщност те са предоставяли тези пари на частната обвинителка,
а тя е плащала с тях лихви на подсъдимия, но така задълженията й към него вместо
да намаляват са растяли, докато не се е стигнало и до
продажба на жилището, в което е живеела, за да се издължи на подсъдимия.
От показанията на свидетелката Д.
Ф., дадени на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото
чрез прочитането им /т.2, л.30 – 32/, става ясно, че тя описва събития развили
се през есента на 2007г. Но описаното от нея състояние на свидетелката М.И. по
това време напълно съвпада със състоянието, описано от всички гореизброени
свидетелки. Д. Ф. твърди, че частната обвинителка
била много нервна, изпадала в нервни кризи, повръщала и започвала да реве само
при позвъняване на телефона. Тя посочва, че при срещите с подсъдимия,
свидетелката И. треперела и била много неспокойна. От проведения допълнителен
разпит на свидетелката Ф. в хода на съдебното следствие, отново беше
потвърдено, че събитията, които описва в първоначалния й разпит, са се развили
през есента на 2007г. Въпреки че не си спомня за кой точно времеви период
говори, тя потвърди, че тогава е подписала записи на заповед. Тези записи на
заповед /л.307 и 308 от съд. следствие/ й бяха предявени и тя потвърди, че те
са съставени в този период, а от дата им е видно, че са от месец октомври
2007г.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля С.Д., дадени от него на досъдебното производство /т.2, л.35-36/,
приобщени към доказателствените материали по делото чрез прочитането им. Те
напълно кореспондират с показанията на изброените по – горе свидетелки. Въпреки
че свидетелят не посочва точно времето на описваните от него факти, като казва
че те са се развили през 2007г., то те са показателни за отношенията между
подсъдимия и частната обвинителка през този период,
за отправяните от подсъдимия заплахи по телефона спрямо нея, които свидетелят С.Д.
е чул лично, както и за изплащаните
парични суми от М.И. на С.И..
Разпитан в хода на съдебното
следствие, свидетелят С.Д. не поддържа тези свои показания, като твърди, че
майката на М.И. го помолила да й помогне. Съдът обаче не кредитира показанията
му от съдебното следствие. Те се оборват от показанията на свидетелката К.И.,
която в извършения й допълнителен разпит в хода на съдебното следствие /л.235/
твърди, че никога не го е молила за подобно нещо. Нещо повече, в показанията си
тя твърди, че през месец март 2017г. между нея и С.Д. е имало среща инициирана
от последния, на която той й казал, че подсъдимият С.И. му предложил 5000 лева,
за да свидетелства в негова полза пред съда, като поискал от нея 7000 лв., за
да даде показания в полза на М.. Съдът кредитира тези показания на свидетелката
К.И., тъй като не установи при нея съзнателен стремеж за изопачаване на
истината. Освен това, чрез тях се обяснява пълната промяна в показанията на
свидетеля Д. в съдебната фаза на процеса. Затова, както беше казано, се дава
вяра на показанията му от досъдебното производство. Те са логични и напълно си
кореспондират с тези на изброените по – горе свидетелки.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В.М.
в частта относно осъществения контакт посредством него между частната обвинителка и подсъдимия. В тази част показанията му са
източник на преки доказателства и кореспондират с тези на свидетелките М.И. и Ю.А..
Налице е разминаване в показанията им единствено относно времето на
запознанството, като той твърди, че то е през лятото на 2007г., но не е сигурен
в това. Свидетелката И. е категорична, че това се е случило на 11.01.2007г.,
поради което относно датата съдът кредитира нейните показания. В останалата
част, показанията на този свидетел са източник на производни доказателства. Той
пресъздава факти, разказани му от подсъдимия, които не са във връзка с
инкриминираното деяние, предмет на делото, поради което е ненужно и подробното
им анализиране.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите К.И. и С.И. – родители на частната обвинителка.
Техните показания са източник предимно на косвени доказателства относно
осъщественото изнудване спрямо дъщеря им, тъй като те преразказват съобщени им
от нея факти. Те са научили за осъщественото спрямо М.И. престъпление в
началото на 2008г. Въпреки това, показанията им кореспондират с тези на
посочените по – горе свидетели, чийто показания бяха кредитирани от съда. Тоест
показанията им в тази част
са източник на производни доказателства, доколкото те представляват преразказ
на споделеното им от свидетелката М.И..
Действително,с оглед за
непосредствеността в доказателствения
процес е недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични
такива.Не съществува обаче забрана за използване на производни доказателства
въобще - липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за
разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и
за замяна на първичните, ако последните са недостъпни. В разглеждания случай
показанията на тези свидетели служат
за проверка на достоверността на
показанията на пострадалата, които са източник на първични по естеството си
доказателства. В този смисъл проверката на първичните доказателства е една от
допустимите хипотези за използване на производните доказателства,поради което е
процесуално законосъобразна интерпретацията на
показанията на свидетелите К.И. и
С.И. , като подкрепящи тези на пострадалата. В
тази насока се отчита, че съответствието в основните линии между първоначалния й разказ пред свидетелите и дадените от нея
впоследствие показания, което всъщност е белег за истинността на последните. На
следващо място
показанията и на двамата свидетели съдържат преки доказателства относно
състоянието на гражданската ищца след инкриминираното деяние. Като нейни
родители, те са имали преки впечатления относно промяната в поведението и
състоянията в които е изпадала дъщеря им през 2007г. в резултат на
реализираните спрямо нея заплахи от подсъдимия. В тази част показанията им
напълно си кореспондират с тези на свидетелите Д. Ф., Т.Ц., Г.Н., М.И., Ю.А. и С.Д.
/от досъдебното производство/, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля М.Б.. Той свидетелства за събития след инкриминираното с обвинителния
акт деяние, но показанията му са източник на доказателства както за финансовите
взаимоотношения между подсъдимия и частната обвинителка
през 2007г., така и за състоянието в което е изпадала М.И. след разговори с
подсъдимия С.И.. Този свидетел е едно от лицата, които гражданската ищца е
водила при подсъдимия да взема заем уж за негов бизнес, а всъщност тя е
използвала парите за погасяване на лихви към подсъдимия. Той свидетелства и за
факта, че след продажбата на апартамента на родителите на частната обвинителка, част от парите лично той е занесъл в жилището
на С.И. за погасяване на лихви. Показанията му са логични и последователни. Те
са в унисон с тези на изброените по – горе свидетели и няма причина да не бъдат
кредитирани от съда.
В показанията си свидетелят К.Ц.
говори за отпуснат заем през 2007г. от подсъдимия на частната обвинителка, като не си спомня по кое време на годината.
Посочва и място на срещата, различно от установеното по делото и описано във
фактическата обстановка. Твърди, че е присъствал на няколко срещи между С.И. и М.И.
през 2007 и 2008г., които са протичали нормално. Предвид множеството срещи
между двамата през този времеви период по повод предаване на парични суми,
съдът намира че показанията на този свидетел не са източник на доказателства,
касаещи инкриминираното деяние.
Показанията на свидетелите Д.Д., Л.В., А.Г. и Г.А. не носят информация, относима към
предмета на делото, поради което не е нужно подробното им анализиране.
При обсъждането на писмените доказателства по
делото, съдът установи, че гореизложената фактическа обстановка се изяснява и
допълва от събраните по надлежния ред и приложени по делото справки от „****България
ЕАД“ /л.274 от съд сл-е/ и „***“ /л.329 и л.360 от
съд. сл-е/, от които се установяват датите и размерът
на сумите, отпуснати от тези банки на М.И.. От приложените по делото два броя
копия на записи на заповед /л.307 и 308 от съд. сл-е/,
се установява, че фактите, изнесени в показанията на свидетелката Д. Ф., касаят
период след инкриминираното деяние.
Съдът, обсъди заключенията на четирите
назначени по делото комплексни съдебно – психиатрични и психологични експертизи
на М.И. и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите, и счита, че
експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и опит. Разпитани
в хода на съдебното следствие, те поддържат заключенията си и ги допълват,
поради което съдът прие, че експертизите са пълни, ясни, непротиворечиви и мотивирани
и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното следствие не се установиха
основания, които да поставят под съмнение
обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната правилност.
В заключеното на първата по време
съдебно психиатрична и психологична експертиза /от 26.09.2010 г./, назначена в
хода на досъдебното производство /том1, л.96-100/, вещите лица д-р М.К. и Д.З.
твърдят, че М.С.И. към периода на инкриминираното деяние, в резултат на тежка психотравма /оказано ѝ психическо насилие/, е
изпаднала в състояние на стрес и фрустрация и изводими от това тежки адаптивни
затруднения, емоционално волеви разстройства и депресивна симптоматика. По
време на изследването тя е споделила за наличие на депресивни изживявания към
инкриминирания период – подтиснато настроение, нарушен сън и апетит, изолация
от близките ѝ, нежелание за работа, нежелание за живот, безсилие и страхови преживявания, изводими от поведението на С.И..
Вещите лица са й поставили диагноза „реактивна депресия“ и са на мнение, че
това психично разстройство е вследствие на отправените към нея заплахи и
осъществената принуда, и представлява разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Същевременно посочват, че М.И. може да участва пълноценно във всички
фази на наказателното производство и да дава достоверни свидетелски показания,
т.е. притежава свидетелска годност. Разпитани в хода на съдебното следствие,
вещите лица посочват, че реактивната депресия се включва в умерено тежкия
депресивен епизод. Към момента на прегледа през 2010 г. също е била налична
депресивна симптоматика при освидетелстваната, но много по-леко изразена.
В заключението на назначената в
досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза от 11.12.2012 г. /том 4, л.14-34/, вещите лица д-р Е.
С., д-р М.С. – психиатри и Д.А. – психолог посочват, че към 2007
г. при М.И. е възникнало психично разстройство, което са диагностицирали
като „умерено тежък депресивен епизод“, който включва и „реактивна депресия“,
като това представлява разстройство на здравето временно опасно за живота.
Вещите лица категорично посочват, че няма данни освидетелстваната да е страдала
от психично разстройство преди 2007 г., като няма данни и наличното при нея
разстройство да е предизвикано от друг стресогенен
фактор освен инкриминираната дейност на С.И.. Посочват също така, че психичното
състояние на освидетелстваната е позволявало правилно да възприема фактите имащи
отношение към досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.
Това заключение вещите лица поддържат и в хода на съдебното следствие.
Същите вещи лица са изготвили допълнителна
КППЕ на М.И. /от 20.09.2014г./ като в заключението си стигат до същите изводи
относно заболяването на М.И., както в предходната експертиза, като с
категоричност подчертават, че възникналият при нея депресивен епизод с умерена
тежест и паническото разстройство са в пряка причинна връзка с инкриминираното
деяние по досъдебното производство, т.е. тези разстройства при нея са причинени
от действията на лицето С.И.. Вещите лица поддържат тези свои изводи и в хода
на проведеното съдебно следствие.
От заключението на допълнителната
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, извършена от вещите
лица д-р Л.А. и д-р Л.К. – психиатри и клиничен психолог Л.Б. от 04.02.2015 г. /т.6,
л.13-28/ се потвърждава, че М.С.И. в резултат на преживяната през 2007 г. стресогенна ситуация е развила умерено тежък депресивен
епизод, като по-късно при нея се проявяват симптоми на паническо разстройство. Умерено
тежкият депресивен епизод при освидетелстваната, според вещите лица, е пряк
резултат от методичния натиск и психически тормоз, който е продължителен като
времетраене, агресивен като действие, наситен със заплахи, отключващи страхови преживявания и тревожно депресивно състояние.
Преживяното от нея вследствие на това е оставило трайни последствия върху
психичния ѝ живот. Това заболяване представлява разстройство на здравето
временно опасно за живота. Разпитани в
хода на съдебното следствие, вещите лица поддържат заключението си, като
поясняват, че и към момента на извършеният от тях преглед през месец декември
2014 г., освидетелстваната продължава да получава кризи. Описват, че разговорът
с нея е протекъл много трудно, защото при нея е била налице изключително
изразена тревожност. Посочват, че на моменти се е налагало да спират, защото
коментирайки обстоятелствата около случилото се през 2007 г. тя изведнъж е
ставала много тревожна, променяла се е визията ѝ, жестовете ѝ, а когато
е коментирала събития извън тази тема тя е успявала да контролира емоциите си.
От цитираните заключения е видно,
че независимо от състава на експертизата, всички вещи лица стигат неотклонно до
един и същ извод, че през 2007г. свидетелката М.С.И. е развила психично
заболяване – „умерено тежък депресивен епизод“, включващ „реактивна депресия“ и
това е причинено от заплахите и упражнения психически натиск от подсъдимия С.И.
през инкрминирания период. Всички симптоми на това
заболяване са описани идентично в показанията на свидетелите М.И., Ю.А., Д. Ф.,
Т.Ц., Г.Н., С.Д., К.И. и С.И., които кореспондират напълно със заключенията на
експертизите.
Заключенията на назначение по
делото съдебно – икономически експертизи, извършени от вещото лице Е.М.,
приложени на л.87- 89 и л.98 – 102 в т.2 от досъдебното производство и
приобщени към материалите по делото чрез прочитането им в хода на съдебното
следствие, съдът цени само в частта относно посочването на размера на
минималната работна заплата за страната за 2007г., а именно, че тя е в размер
на 180 лева. Това е от значение при преценка на обстоятелство дали причинените
с престъплението имуществени вреди са значителни. В останалата си част, тези
експертни заключения, а и експертните заключения на другите две съдебно – икономически
експертизи не съдържат релевантна към предмета на доказване информация. Те
касаят период, различен от инкриминирания, поради което е безпредметно
подробното им обсъждане.
При преценката на достоверността на
обясненията на подсъдимия съдът отчита обстоятелството, че същите имат
двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и
средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат
подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с
останалите доказателства по делото. /Решение №35/28.01.1986г. на ВС, III н.о./
Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия С.И., тъй като те влизат в противоречие с целия събран по делото
доказателствен материал и в този смисъл се явяват изолирани, а освен това са
нелогични. Обясненията на подсъдимия относно времето на отпуснатия от него на
частната обвинителка заем и размера му влизат в
противоречие с показанията на свидетелките М.И. и Ю.А., които бяха кредитирани
от съда като логични, последователни и взаимно допълващи се. Обясненията,
дадени от С.И. че никога не е отправял заплахи към частната обвинителка
се оборват от показанията на почти всички разпитани по делото свидетели - М.И.,
Ю.А., Т.Ц., Г.Н., С.Д., К.И. и С.И., както и от заключенията на назначените по
делото четири на брой комплексни съдебно – психиатрични и психологични
експертизи. Вещите лица посочват като причина за възникване на психичното
заболяване „реактивна депресия“ на частната обвинителка
именно отправените към нея заплахи и
осъществената принуда от С.И.. Твърденията на подсъдимия, че никога не е
получавал парични суми от частната обвинителка се
оборват от показанията на същите, посочени по – горе свидетели и от приложените
по делото справки от ****и ***. От комплексния анализ на тези доказателства,
съдът достигна до извода, че заемите от двете банки са изтеглени от
гражданската ищца именно за да бъдат предадени на подсъдимия, в следствие на
отправяни от него заплахи. А свидетелките Т.Ц. и Г.Н. са били очевидци на
предаване на парични суми от М.И. на С.И..
Обяснения на подсъдимия в тази насока са
и нелогични, тъй като той твърди, че три пъти е давал пари на частната обвинителка през 30 – 40 дни и не е искал лихви от нея.
Твърди, че с нея не са били близки, а сумите, които й е давал не са никак малки
– първият път 7000 лева, вторият - около 6 – 7 000 лева, а третият –
17 000 лева. Същевременно твърди, че не е получил и „една стотинка от
нея“. Тогава възниква въпросът – след като тя не му е близка приятелка, защо й дава
заеми в размер на хиляди левове, които тя не му връща, няма уговорена лихва, а
той продължава да й дава суми в размер на хиляди левове, част от които взема на
заем от приятел, защото ги няма в наличност. В тези обяснения на подсъдимия
съдът не съзря дори елементарна житейска логика, поради което ги прие за опит
за изграждане на защитна позиция.
Обясненията на подсъдимия
противоречат и на показанията на свидетелите Д. Ф., М.Б. и Г.А.. С първата по
отношение на времето през което тя, заедно с частната обвинителка
са се виждали с подсъдимия, като са взели пари от него за Ф.. След проведен
допълнителен разпит на двете свидетелки става ясно, че това се е случило през
есента на 2007г., а не през пролетта на същата година, както твърди
подсъдимият. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото два
броя записи на заповед, съставени и подписани от Д. Ф., като от дата им е
видно, че са от месец октомври 2007г.
Както беше споменато по – горе
свидетелят М.Б., чийто показания бяха кредитирани от съда, свидетелства за
това, че е взел заем от С.И. уж за негов бизнес, а всъщност е предоставил
парите на М.И. за погасяване на лихви към подсъдимия. Той свидетелства и за
факта, че след продажбата на апартамента на родителите на частната обвинителка, част от парите лично е занесъл в жилището на С.И.
за погасяване на лихви по заем на М.И.. Тези негови показания се подкрепят от
показанията на М.И., но изложените в тях факти се отричат в обясненията на
подсъдимия.
В обясненията си подсъдимият
твърди, че първият път, когато се запознал с частната обвинителка
и тя му поискала пари, той я завел в заложната къща на свидетеля Г.А., който й
отпуснал заема, а не той самият. В тази част, обясненията му категорично се
опровергават от показанията на свидетеля Г.А., както и от показанията на М.И..
В проведената очна ставка между подсъдимия С.И. и свидетеля Г.А., последният
категорично потвърждава изложеното от него пред съда, че финансови
взаимоотношения с М.И. никога не е имал, докато подсъдимият в значителна степен
отстъпва от казаното в предходните обяснения, като на практика признава, че Г.А.
е дал парите на него.
Посочените противоречия между
обясненията на подсъдимия и показанията на последните трима свидетели, макар да
не са пряко свързани с предмета на доказване по делото, представляват
илюстрация на драстичното разминаване на изложените факти в обясненията на
подсъдимия от една страна и в показанията на свидетелите от друга.
Поради всичко изложено по – горе
съдът счете, че на обясненията на подсъдимия не следва да се дава вяра.
При така установените факти съдът приема
следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият С.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.1, пр.1 и т. 2
от НК.
Престъплението изнудване е от категорията на
престъпните деяния против собствеността. Непосредственият обект на горното
престъпление са обществените отношения, гарантиращи нормалното упражняване на
правото на собственост или други имуществени права, както и свободното
формиране на волята за разпореждане с имуществото. Предмет на престъпното
посегателство е от една страна, физическо лице, по отношение на което деецът
упражнява сила или заплашване, а от друга – имущество (движимо или недвижимо),
с което физическото лице се разпорежда, под въздействието на принудата.
Изнудването е класическо резултатно престъпление. Изпълнителното деяние се
осъществява само чрез действие – принуждаване, което се изразява в престъпно
мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си,
като за целта използва физическа или психическа принуда.
Принудата може да се прояви в известните варианти: – използване на сила – деецът упражнява
физическо въздействие върху
изнуденото лице или заплашване – деецът
упражнява психическо въздействие,
застрашава изнудения с бъдещо деяние, което е от естество
да изложи живота, здравето, честта, имота на заплашения или друго лице на опасност,
като за съставомерността няма значение характера на заплашването. От значение е то да е годно
да внуши основателен
страх. Принудата е средство, начин
за мотивиране на лицето да
извърши акт на имуществено разпореждане, поради което тя по необходимост
трябва да предхожда поведението на пострадалия. За съставомерността
на деянието е без
значение дали деецът има намерение
или възможност да изпълни заканата (в този
смисъл Р.563-71-II ВС). Достатъчно е тя да е с такава интензивност и от такова естество, че да възбуди основателен страх у пострадалия, че ако не предприеме изискваните
от него действия, ще бъде поставен в по-неблагоприятно положение, без
да е необходимо психиката
на жертвата да бъде парализирана (в този смисъл Р.477-88-ВК). Без значение е и дали
заплашването е устно или в писмена форма, или по друг начин – важното е да е станало достояние на изнудения и той да го е възприел като
такова. За
съставомерността на деянието по чл. 214, ал.1 от НК е необходимо принудата да е
упражнена с користна цел – деецът да набави за себе си или за другиго имотна
облага, както и да е настъпил целеният престъпен резултат, а именно да е причинил
имотна вреда за изнудвания или за друго лице.
По настоящото дело категорично се
установява, че подсъдимият С.И. упражнил психическа принуда спрямо пострадалата
М.И., изразяваща се в отправяне на заплахи срещу нейния живот и здраве. Казвал
й, че ако не му даде сумата от 61 000 лева, ще я убие, ще я потроши, ще й
отреже ушите, ще й обръсне главата. Всичко това той извършил с цел да набави за
себе си имотна облага – сумата от 61 000 лева.
От анализа на изброените по –
горе доказателства става ясно, че упражнената спрямо М.И. принуда е възбудила у
нея основателен страх и я е мотивирала да се разпореди със сумата от
35 600 лева в полза на подсъдимия С.И.. Това тя направила на три пъти. На
19.03.2007г. изтеглила заем от *** - сумата
8 600 лева, които предала на подсъдимия на същия ден. На 23.03.2007г. тя
изтеглила нов кредит от ***, този път в размер на 11 000 лева и на същата
дата предала сумата на подсъдимия. На 30.03.2007г. от ****тя изтеглила сумата
от 16 000 лева, която предала на подсъдимия на неустановена дата през
месец април 2007г.
За обстоятелството, че това
разпореждане е станало в следствие на отправените заплахи, говори и начинът, по
който М.И. е приела заплахите и какво са предизвикали те у нея. От показанията
на свидетелите М.И., Ю.А., Д. Ф., Т.Ц., Г.Н., С.Д., К.И. и С.И. се установява,
че в следствие на отправяните заплахи от подсъдимия, тя е отслабнала драстично,
непрекъснато плачела, станала неадекватна и нервна. Стигнало се дори до опит за
самоубийство. От заключенията на назначените по делото четири комплексни
съдебно – психиатрични и психологични експертизи се установява, че в следствие
на заплахите, М.И. е развила психично заболяване – умерено тежък депресивен
епизод, включващ и реактивна депресия. И четирите експертизи дават заключение,
че тези заболявания по своя медико – биологичен признак отговарят на
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Съгласно чл.129 от НК,
причиняването на разстройство на здравето, временно опасно за живота,
представлява причиняване на средна телесна повреда.
Ето защо съдът прие, че с
действията си подсъдимият С.И. е осъществил квалифициран състав на изнудване,
като с деянието е причинена средна телесна повреда на М.С.И., изразяваща се в
умерено тежък депресивен епизод /реактивна депресия/, което представлява разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
Подсъдимият е осъществил още един
квалифициран признак на престъплението изнудване, тъй като с деянието си е
причинил на М.С.И. значителни имуществени вреди. Съдебната практика приема, че
квалифициращият признак „значителни имуществени вреди“ е обективен и е налице,
когато причинените неблагоприятни изменения в имуществената сфера на
пострадалото лице са в размер, не по – малък от 14 – кратния размер на
установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на
деянието / Р № 312 от 2008г. на ВКС по НД 273/2008г./.
Минималната
работна заплата за страната ни през 2007г. е била в размер на 180 лева, видно
от заключенията на изготвените и приети по делото СИЕ. Общата сумата, с която М.И.
се е разпоредила в полза на подсъдимия С.И., като резултат от престъплението
изнудване, е в размер на 35 600 лева, която сума многократно надхвърля
стойността на 14 минимални работни заплати за страната ни към момента на
извършване на престъплението, поради което съдът прие, че причинените й имушествени вреди са значителни.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият С.И. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието – знаел е, че свидетелката
М.И. не желае да се разпореди с паричните средства и с действията си умишлено я
е принудил да изпълни желанието му. Съзнавал е, че неправомерното му поведение
води до настъпването на значителни имуществени вреди, следователно подсъдимият
е бил наясно с общественоопасните последици на деянието. Имал е ясната
представа, че действа за постигането на целта, а именно да набави за себе си
имотна облага. От действията на подсъдимия И. е видно, че той е желаел
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
реализиране.
Поради изложените съображения,
съдът призна подсъдимия С.И. И. за виновен в
извършване на престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3,
т.1, пр.1 и т. 2 от НК
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието е средство за постигане целите по чл.36 от НК. За да реши какъв
обем наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимия, съдът
следва да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При
тази преценка следва да бъде отчетена относителната тежест на всички
обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието, каквито са
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването
му, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъплението по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.1,
пр.1 и т.2 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от с. от пет до петнадесет
години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до ½ от
имуществото на дееца.
В настоящия случай, при определянето на наказанието за извършеното от
подсъдимия С.И. престъпление, съдът взе предвид всички обстоятелства визирани в
нормата на чл.54 от НК. Настоящият състав отчете като смекчаващо обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия. Изтеклия продължителен период от време – до момента 12 години от извършване на престъплението, до реализиране на отговорността - съдът преценява като изключително смекчаващо обстоятелство, при което и най – лекото, предвидено в закона
наказание, би се оказало несъразмерно тежко, което води до определяне на
наказанието под най – ниския, предвиден в закона предел от 5 години лишаване от
с. и глоба от пет хиляди лева.
От друга страна, наказанието не трябва
да бъде прекомерно занижавано защото
това
престъпно деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй
като уврежда както нормалното упражняване на правото на собственост, така и
свободното формиране на волята на пострадалия за разпореждане с повереното му
имущество. Като отегчаващи обстоятелства трябва да се отчетат и интензитетът на
упражнената принуда, както и реализирането на два квалифициращи признака на
изнудването. В аспекта на
високата степен на обществена опасност на деянието следва да се отчетат и
настъпилите допълнителни неблагоприятни последици, а именно последвалия опит за самоубийство на
изнудваната следствие на интензивните принудителни действия спрямо нея от подсъдимия.
Ето защо, като взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и изтеклия продължителен период от извършване на
престъплението, съдът приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК по отношение на предвидените наказания
„глоба“ и „лишаване от с.“ и разпоредбата на чл.55, ал.3 НК по отношение на
предвиденото наказание „конфискация“. Като прецени и посочените по – горе
отегчаващи обстоятелства, съдът счете, че за постигане на целите по чл. 36 от НК, най - справедливо е наказание от четири
години лишаване от с. и глоба в размер на четири хиляди лева. Що се касае до
предвиденото в закона наказание „конфискация“ до ½ от имуществото на дееца,
съдът прецени, че налагане на това наказание 12 години след извършване на
престъплението, за това конкретно деяние, би се явило прекомерна репресия,
затова приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК за предвиденото наказание
„конфискация“.
Съдът определи режима при който подсъдимият
И. да изтърпи наложеното му наказание от четири години
лишаване от с., като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. В случая
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, тъй като се
касае за лице, осъдено за първи път на наказание, което не надвишава пет години лишаване от с.. Нормата
на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС предвижда в този случай да бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. Поради това съдът определи
подсъдимият С.И. да изтърпи
наложеното му наказание от четири години лишаване
от с. при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Предявени са два граждански иска
от гражданската ищца М.И. срещу подсъдимия С.И.. Единият е за сумата от
61 000 /шестдесет и
един хиляди/ лева за
обезщетение на причинени от
престъплението, предмет на обвинителния акт, имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на гражданския иск до
окончателното изплащане. Другият е за сумата от 19000 /деветнадесет хиляди/ лева,
представляващи неимуществени вреди, произхождащи от непозволено увреждане,
които са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на
обвинителния акт, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на гражданския иск до окончателното изплащане.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква при
кумулативно наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, вреда,
вина и причинна връзка между поведението и настъпилите вреди.
По делото се установи по
безспорен и по категоричен начин, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на подсъдимия С.И.И. за
причинени на гражданската ищца М.С.И. имуществени вреди в размер на 35 600
лева. Несъмнено, именно с извършеното престъпление, подсъдимият С.И. е причинил
на гражданската ищца посочените по-горе имуществени вреди, с които е намаляло
имуществото на пострадалата. Увреждането по смисъла на чл.45 от ЗЗД е причинено
виновно - умишлено и с цел делинквентът да се обогати.
По делото е доказана пряката причинно-следствена връзка между престъпното
поведение на подсъдимия, предмет на повдигнатото му обвинение и настъпилите за
ищцата имуществени вреди, измерими с дадената от нея на подсъдимия парична сума
в размер на 35 600 лева.
С
оглед на решението на съда по въпросите за деянието, неговият автор, вината и
отговорността, съдът намери предявеният от М.С.И. срещу подсъдимия С.И.И. граждански иск за сумата от 35 600 лева за
безспорно доказан по основание и размер и го уважи, като осъди подсъдимия да
заплати на гражданската ищца сумата от 35 600 лева. Искът в останалата му
част до претендираните 61 000 лева, е неоснователен и недоказан и съдът го
отхвърли като такъв. Предвид изричното искане в тази, насока на гражданската
ищца й бе присъдена и законната лихва от датата на предявяване на гражданския
иск до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно се установи по
настоящото дело, че в резултат на противоправните
действия на подсъдимия С.И., на гражданската ищца са били нанесени неимуществени
вреди – болки, страдания. По делото се доказа, че в следствие на отправяните
заплахи от подсъдимия, тя е отслабнала драстично, непрекъснато плачела, станала
неадекватна и нервна. В тази насока подробно бяха обсъдини
показанията на свидетелите М.И., Ю.А., Д. Ф., Т.Ц., Г.Н., С.Д., К.И. и С.И.. От
заключенията на назначените четири комплексни съдебно – психиатрични и
психологични експертизи става ясно, че в следствие на заплахите, М.И. е развила
психично заболяване – умерено тежък депресивен епизод, включващ и реактивна
депресия. В експертизите изрично се подчертава, че констатираните от експертите
увреждания се дължат изключително на действията на подсъдимия. Т. е. между
действията на подсъдимия и настъпилите настъпилите
психични увреждания на гражданската ищца е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка. В процесния случай вредите са причинени виновно.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Независимо от това, от
събраните по делото доказателства, въведената от закона презумпция се потвърди
по несъмнен начин. Съображения за наличието на вина на подсъдимия съдът вече
изложи по-горе.
Съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ВКС
изтъква в т.2 на ПП № 4/1968 г., че понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните
обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането,
причинените морални страдания и др. Без съмнение на гражданската ищца са били
причинени множество болки и отрицателни психически изживявания. Те не могат да
бъдат остойностени, тъй като поначало нямат паричен
еквивалент. Могат обаче да бъдат възмездени по справедливост. Съдът, след като
прецени фактите по делото, прие че М.И. е бил на една млада възраст към момента
на извършеното спрямо нея престъплението, което я е довело до депресивно състояние
и изолация. Развила е психично заболяване - умерено тежък депресивен епизод
/реактивна депресия/, след отзвучаването на което, на негово място се е появило
паническо разстройство, което е оставило трайни последствия върху психичния й живот
години след инкриминираното деяние, което става ясно и от разпита на вещите
лица в хода на съдебното следствие.
Като отчете характера и интензитета на
изживените от гражданската ищца страдания, съдът й присъди сумата от 10 000 лв.
/десет хиляди лева/, като в останалата част, до пълния предявен размер от 19
000лв. /деветнадесет хиляди лева/ отхвърли като неоснователен искът й за
причинени неимуществени вреди. Предвид изричното искане в тази, насока на
гражданската ищца й бе присъдена и законната лихва от датата на предявяване на
гражданския иск до окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото,
направените разноски във връзка с воденото производство, следва да бъдат
платени от подсъдимия.
Поради
изложеното и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.И.И. бе осъден да
заплати в полза на Държавата и по сметка на СНС, сумата от 2
612.48 /две хиляди шестстотин и
дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв. – направени по делото
разноски, както и сумата от 1824 /хиляда осемстотин двадесет и четири/ лева –
държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият С.И.И. бе
осъден да заплати на М.С.И. направените от нея по делото разноски в размер на
4 800 лева – възнаграждение за упълномощен повереник.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: