№ 15239
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110137375 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.59,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът ФИРМА е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 314,20
лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен №
*****, през периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г.; 68,58 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.07.2017г. до
06.07.2020г.; 32,29 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., и 6,29 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
31.07.2017г. до 06.07.2020г., заедно със законната лихва върху двете главница от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.07.2020г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 30565/ 2020г. по описа на СРС,68 състав
, срещу която е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника (ответник в настоящото
исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г.
юрисконсулт на ищеца е пладирал за уважаване на исковете.
Ответникът П. Д. Н. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в
представения на 10.09.2021г. отговор на исковата молба. Посочва се , че процесният имот е
1
стопански обект (складово помещение ), за който няма сключен договор за продажба на
топлоенергия, и в него „няма отоплителни уреди , няма монтирани индивидуални
измервателни и разпределителни усторйства за отчитане на изразходваното колиество
топлоенергия” , тъй като „никога не е изграждана топлопреносна инсталация”, като
ответникът не е получавал фактури за начислена топлоенергия за този имот. Изтъква се , че
липсата на вертикални и хоризонтални щрангове за парна инсталация и на израден
водопреносен възел в имота са удостоверени в съставения Протокол от 21.06.2019г. от
ФИРМА, както и от одобрените инвестиционни проекти на сградата , поради което
ответникът не дължи нито суми за потребена топлинна енергия , нито за сградна
инсталация. Отбелязва се , че нито служители на ищеца , нито служители на третото лице-
помагач са посещавали обекта за отчитане на уреди , тъй като такива не са монтирани.
Оспорват се всички представени от ищеца документи за начислени задължения на
ответника. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от
ищеца вземания.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответника поддържа оспорването на
исковете. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г. пълномощникът на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността на исковете
са посочени и в представените на 30.11.2022г. писмени бележки от адвоката на ответника.
Подпомагащата страна – ФИРМА (коноституирана с определението по чл.140 ГПК-
б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото , но представя
писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
30565/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Правопораждащият фактически състав на вземането по чл.59 ЗЗД включва следните
елементи:1)обогатяване на един субект за сметка на друг; 2)обедняване на втория
субект;3) фактическа или правна връзка между обогатяването и обедняването; 4) липса на
основание за обогатяването и 5)отсъствие на друга правна възможност за защита
интересите на обеднелия.
2
За да е налице фактическия състав по чл.59 ЗЗД е необходимо между обедняването и
обогатяването на двата субекта да има връзка , което означава , те да произтичат от едни и
същи юридически факти (действия или събития). Това означава обогатяването на единия да
е за сметка на обедняването на другия.
В съдебната практика и гражданско-правната доктрина е възприето , че
обогатяването може да бъде и под формата на спестени имуществени разходи (както се
твърди в конкретния случай). Обаче спестяването на имуществените разходи се приема
за обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД само ако ответникът по иска е бил длъжен да
ги извърши съобразно нормативните или други изисквания (изрично в този смисъл -
акад. Ч. Г.., "Неоснователно обогатяване.Гражданскоправни
аспекти",изд.1998г.,стр.102- 103 , както и стр. 89,90,91 и 92). В разглеждания случай
ищецът (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал. ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не
е доказал при условията на т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че
ответникът е бил задължен да плаща сумите, начислени от ищцовото дружество за
процесния имот през процесния период , поради което не може да се приеме, че
ответникът се е обогатил за сметка на извършилия разходите ищец. Това е така по
следните причини :
Ответникът твърди , че в процесния имот няма нито радиатори, нито вертикални и
хоризонтални тръби , нито измервателни уреди , тъй като в него няма изградена
топлопреносна инсталация. Това не се оспорва от ищеца.
Според приетото в заседанието на 30.11.2022г. заключение по съдебно-техническата
експертиза , неоспорено от страните , вещото лице е установил според проверените
документи и при оглед на имота , че в него „липсват отоплителни тела и няма начислен
разход за отопление”, „няма и водопроводен възел с водомер за топла вода” и „не са
регистрирани стойности за потребление на топла вода”. Установеното от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се потвърждава и от удостовереното в Протокола от
21.06.2019г. , съставен от служител на ФИРМА , в който е посочено , че в „помещението
няма шрангове за парна инсталация” и „няма изграден водомерен възел”.
Според посоченото от вещото лице в приетото в заседанието на 30.11.2022г.
заключение по съдебно-счетоводната експертиза,неоспорено от страните , в таблицата,
отразяваща начислените суми по издадените от ищеца фактури за процесния имот през
процесния период , не са начислени никакви суми за сградна инсталация и за мощност , но
са насилявани суми за отопление и за топла вода за процесиня имот през процесния период.
Няма спор по делото и , че между ищеца и ответника няма сключен писмен договор за
продажба на топлоенергия за стопански нужди по смисъла на чл.149,ал.1,т.2 ЗЕ,т.е.
страните не са в договорни отношения.
По настоящото дело е безспорно и е доказано чрез приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза, че в процесиня имот през процесния период от 01.06.2017г. до
30.04.2019г. не е потребявана топлинна енергия за отопление и за горещо водоснабдяване.
Ищцовото дружество не представя доказателства за причините , поради които за
3
процесния склад са начислени суми за отопление и за топла вода , които се претендират с
предявения главен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД.
Дори и да се приеме , че начислените от ищеца суми са за сградна инсталация (което
не е доказано) , за да възникне за ответника задължение по чл.153,ал.6 ЗЕ следва ползвания
от него имот да се намира в сграда- етажна собственост и през него да преминават
вертикални тръби или други съоръжения от отоплителната инсталация , отдаващи топлина.
В конкретния случай по делото е доказано , а и е безспорно между страните , че в
процесния склад няма нито радиатори , нито вертикални тръби, което означава , че за
ответника не е възникнало и задължение по чл.153,ал.6 ЗЕ за плащане на такса за сградна
инсталация.
Предвид изложеното доколкото обедняването на ищеца не е за сметка на ответника,
не е налице един от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
Тъй като претендираното от ищеца вземане не съществува, главният установителен
иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято
основателност е обусловена от тази на главния иск. .
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото исково дело ,
тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с
настоящото исково производство.
На подпомащата страна не следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство , тъй като не са представени доказателства да е осъществила разходи във
връзка с това производство.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното дело , тъй като
претенциите му не са уважени.
Ответникът не е представил доказателства за осъществени от него разходи във връзка
със заповедното производство, поради което не следва да му бъдат присъдени разноски за
това дело.
Тъй като ответникът е бил представлявана по заповедното дело от адвокат по реда
на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ищцовото дружество да бъде осъдено
да заплати на този адвокат възнаграждение , чийто размер е посочен в представения с
възражението по чл.414 ГПК договор за правна защита и съдействие № 891553/29.03.2021г.
4
(300 лв) , който съотвества на минимума по чл.7,ал.2, т.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ФИРМА, ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, против П. Д. Н., ЕГН: **********,
град София , район „Красно село” , АДРЕС , със съдебен адрес : гр. София , АДРЕС, чрез
адв. С. С., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на
ищеца сумите: 314,20 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
АДРЕС, с абонатен № *****, през периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г.; 68,58 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
31.07.2017г. до 06.07.2020г.; 32,29 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., и 6,29 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 31.07.2017г. до 06.07.2020г., заедно със законната лихва върху двете главница от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.07.2020г. , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 30565/ 2020г. по описа на
СРС,68 състав.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. С., със съдебен адрес: гр. София , АДРЕС
,сумата от 300 лв (триста лева),представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в качеството й на пълномощник на
ответника П. Д. Н. по заповедното гр.д. № 30565/2020г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна ФИРМА,гр. София,
АДРЕС
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5