Р Е Ш Е Н И Е № 260460
гр.Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на петнадесети
ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Илияна Куцева-Гичева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело
№ 434 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
I.
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
„АЙ ДИ
ЕМ“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:*** – адв. Е. И., твърди, че с ответните
дружества: „ВЕНИ – 97“ ЕООД, ЕИК ********* – град Ямбол и „Електростроежи“ АД,
ЕИК ********* – град Хасково, е придобило в съсобственост движима вещ машина
„ОМАК“ Италия. Твърди също, че с договор за разпределение на ползването от
05.09.2006 г., сключен между съсобствениците на вещта е разпределено ползването
й между тях. Независимо от уговореното, твърди, че за периода 15.11.2018 до
31.12.2018 г. дружеството-ищец, в качеството си на съсобственик, неоснователно
е било лишено от ползване на съсобствената вещ, поради което моли да бъдат
осъдени всеки един от двамата ответници да му заплати обезщетение в размер на
21 000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира
разноски.
Ответното дружество „ВЕНИ -97“ ЕООД
– гр. Ямбол, съдебен адрес:*** – адв. Г. Г., оспорва иска по основание и размер.
Оспорва ищецът да е собственик на посочената машина; оспорва на управителя на
дружеството-ищец или на негов представител да е отказван достъп до машината,
която твърди, че е „сложно съоръжение, състоящо се от множество компоненти“;
оспорва дружеството да е било канено от ищеца да му осигури такъв достъп като
потвърждава получаване на покана за провеждане на среща в периода 26.11.2018 г.
– 30.11.2018 г., на която е изпратен отговор. Не оспорва факта, че процесната
машина се съхранява в производствено помещение на „Електростроежи“ АД като
поради необходимост от отстраняване на авария, е била транспортирана до
складово помещение на „Вени – 97“ ЕООД. Потвърждава факта, че от м. август 2018
г. и до момента вещта се съхранява от това дружество. Твърди, че за периода
м.август 2018 до края на м.декември 2018 г. машината е била негодна за
експлоатация и не се е ползвала от който и да е от двамата ответници.
Ответното дружество „Електростроежи“
АД, ЕИК ЕИК ********* – град Хасково, съдебен адрес:*** – адв. Г. Г., оспорва
исковете по основание и размер по доводи, напълно идентични с изложените в
отговора на „ВЕНИ -97“ ЕООД – гр. Ямбол.
Ответниците ангажират писмени и
гласни доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е прието като
доказателство влязло в сила съдебно Решение № 261792/22.06.2021 г., постановено
по гр.д. № 6761/2019 г. на ПРС, IV-ти
състав, с което съдът допуска съдебна делба на следната движима вещ:
комбинирана машина за опъване и изтегляне с хидравлично задвижване, модел
Р120.АР.30.сериен №1459, ведно със съответните й принадлежности: хидравлична
лебедка модел Р230.40 с допълнителен вал и ОРТ.028.1, 20 бр.скрипци за единични
проводници модел Р150.35.В, 4 бр.скрипци за проводници модел Р144.50.70,
хидравличен стенд за макари, модел Р155.040, хидравлична моторна глава за стенд
за макари, въртящи се шарнирни съединения, заземяващо устройство, комплект
противотежести, самозатягащи се скоби, алуминиеви втулки и прочее, която да се
извърши между: „АЙ ДИ ЕМ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Чинар“ № 11А, „ВЕНИ-97“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Ямбол, ул. „Бели Дрин“ № 1 и „ЕЛЕТРОСТРОЕЖИ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Патриарх Евтимий“ №
1, при следните квоти: 2/8 (две осми) идеални части за „АЙ ДИ ЕМ“ ООД, 3/8 (три
осми) идеални части за „ВЕНИ - 97“ ЕООД и 3/8 (три осми) идеални части
„ЕЛЕКТРОСТРОЕЖИ“ АД.
Между страните не се спори, че така
описаната движима вещ е процесната проводник-машина „ОМАК“ Италия, описана в
исковата молба.
Ето защо, следва да се приеме за
доказано твърдението на ищеца, че с ответните дружества са съсобственици на
процесната движима веш, при описаните в съдебното решение квоти. Възражението
на двамата ответници по отношение съсобствеността на машината е неоснователно и
недоказано.
Съгласно чл. 31, ал.2 от ЗС: „Когато
общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.“
Следващия спорен между страните по
делото въпрос е налице ли е втората от визираните от закона предпоставки, обуславяща правото на обезщетение за
ползване – препятстване на ползването от страна на ответника.
Между страните е обявено за
безспорно, че са сключили договор за разпределение на ползването на посочената
машина от 05.09.2006 г., както и че за периода м. август 2018 г. и до момента
вещта се съхранява от „ВЕНИ -97“ ЕООД – гр. Ямбол като през този период не е
била във владение или държане от дружеството-ищец. Не е налице спор,
следователно, и за това, че конкретно през процесния период 15.11.2018 -
31.12.2018 г. дружеството-ищец не е владяло тази вещ, а тя е била във
фактическа власт на ответника „ВЕНИ – 97“ ЕООД – Ямбол.
Съгласно чл.2 от приложения по
делото договор за разпределение ползването на процесната машина, сключен между
страните на 05.09.2006 г., те са се съгласили да ползват машината „по равно във
времето – например равен брой дни в месеца, на два месеца и т.н. Когато се
налага една от страните да ползва машината през повече дни от даден месец, през
следващия месец /месеци/ се извършва изравняване на времетраенето на
ползването.
Конкретните дни, през които всяка
от страните ще използва за свои нужди машината, ще се определят по взаимно
съгласие и в зависимост от нуждите на изгражданите от страните обекти.“
Казаното означава, че за да бъде
налице втората предпоставка, визирана в закона, обуславяща правото на
обезщетение за ползване, от доказателствата по делото следва да се установи по
безспорен и несъмнен начин, че за периода 15.11.2018 – 31.12.2018 г. не само
дружеството-ищец е било препятствано от ответниците да ползва съсобствената
машина, но и че ползването й от друг съсобственик по същото време, не
представлява предвиденото между страните в чл.2, ал.1 от цитирания договор
„изравняване на времетраенето на ползването“. За последното тежестта на
доказване е изцяло върху ответниците, доколкото е изцяло в техен интерес да се
установи, че са ползвали машината през спорния период именно, защото тя е била
ползвана от ищеца през друг период, равен на посочения, както и че това е
станало по взаимно съгласие, съгласно чл.2, ал.2 от договора.
По делото са приети като
доказателства:
-
„отговор относно
уреждане на имуществени отношения във връзка с Писмо изх.№ 4/10.08.2018 г. и
покана от 11.2018 г.“, както и
-
„отговор относно
плащане на неустойки във връзка с покана изх.№ 7/01.10.2018 г.“,
изпратени до управителя на дружеството-ищец от
управителите на ответните дружества, които доказателства не са оспорени от
ответниците. Видно от същите, в тях се признава на първо място, че
дружеството-ищец е отправило до ответниците искане да ползва машината през
процесния период; признава се, че страните „имат неуредени имуществени
отношения по повод на процесната вещ“, както и че реално не се дава отговор за
такова ползване, а уреждането на отношенията между страните е обвързано с решаване
на техен спор относно друга движима вещ – хидравлична преса. Ответниците са
посочили, че на обща среща следва да се постигне съгласие относно пазарната
стойност на дяловете на всеки от съсобствениците в така посочените движими
вещи, както и спора им относно „разходи за съхранение на процесната вещ“.
Предвид изложеното, съдът намира,
че по делото са налице изходящи от ответниците писмени доказателства, които по
съществото си представляват признания на факта, че се отказва ползване на
машината през процесния период, което е обвързано с решаването на други техни
имуществени отношения. Последните съдът намира за неотносими към спорния до тук
въпрос. Ето защо, съдът намира, че по делото се установява по несъмнен начин,
че дружеството-ищец е отправило искане, достигнало до ответниците за ползване
на машината през процесния период, което е отказано мълчаливо с изложени
аргументи от двете дружества за други спорни между страните въпроси.
В отговорите на исковата молба
ответниците са възразили освен относно съсобствеността на процесната вещ, и за
това, че през спорния период 15.11.2018 - 31.12.2018 г. е „възникнала
неизправност“ в машината, което довело до необходимостта „да бъдат разглобени
цели възли“ от нея „с цел откриване на неизправността, а след това закупуване
на изправни части и детайли от фирмата производител и монтирането им“.
Съдът намира, че по естеството си посоченото
възражение е твърдение, че през процесния период, съсобствената вещ е била
негодна за ползване. Няма спор, че ако съществуват технически или други
фактически основания, препятстващи възможността да се ползва една вещ според
предназначението й, за съсобственикът, установил фактическа власт, са налице
обективни пречки да не може реално да ползва вещта, то това обективно
установено обстоятелство, е условие да не се уважи и искането на неползващия
имота съсобственик по чл. 31, ал. 1 ЗС. Тежестта да се установи такава
негодност е изцяло върху съсобственикът, който твърди такова обстоятелство. В
тази връзка, съдът намира, че самият факт, че машината е била разглобена /дори
да е безспорен/, сам по себе си не е достатъчен, за да се направи такъв извод.
Необходимо е по безспорен начин да се установи, че тя е била негодна за
ползване, което обстоятелство да е наложило нейния ремонт, както и че той е бил
неотложен по естеството си. А не тя да е била негодна, само защото е била
разглобена – нещо, което зависи изцяло от фактическите действия на този, който
я владее.
За установяване верността на
изложения от тях довод, ответниците се позовават на „запитване“, отправено до
производителя на процесната машина относно възможността да бъдат закупени
резервни части. Получена била проформа фактура от 15.09.2018 г. за сумата 1142
евро, заплатена от тях чрез „ОББ“ АД на същия ден в левовата й равностойност от
2236.04 лв. След получаване на резервните части, ремонтът продължил „няколко
месеца“.
Съдът намира, че така посочените от
ответниците твърдения, на първо място, противоречат на изходящите от тях
писмени доказателства-отговори на покани, отправени от ищеца, които те не са
оспорили. Прави впечатление, че макар отговорите на поканите за предоставяне
ползване на машината да са отправени по същото време, в нито един от тях, двете
ответни дружества не са се позовали на негодност на машината и не е споменат
какъвто и да е нейн неотложен ремонт. Напротив, в отговорите машината е
оценена, респ. оценени са собствените на ищеца идеални части от нея и е
поискано изкупуването им.
От друга страна, по делото не бе
ангажирана техническа експертиза, нито бяха ангажирани други доказателства, от
които да се установи негодността на машината към процесния период. Не може и да
се направи извод, че закупените резервни части на обща стойност 2 236.04
лв. са такива, които несъмнено установяват неотложност на ремонта й, както и че
същата не може да функционира по това време.
По делото е изслушан свидетел на
ответниците – Д.В.В., който заявява, че работи в „Електростроежи“ АД. Той
потвърждава изложеното и от свид. На ищците – И.Т., че процесната машина се
състои от две основни машини. Заявява, че собственикът на ответното дружество
„Вени – 97“ ЕООД, е и представител на фирмата – производител, който реално
извършва и ремонт на машината, когато той е необходим. В показанията на
посочения свидетел обаче не се съдържат никакви данни за неотложност на ремонт
на машината, още по-малко за нейната негодност – трайна или временна.
Свидетелят заявява, че „машините имаха нужда от сервизиране – смяна на масла и
отделни елементи, които да се подменят“ като сам заявява, че смяната на масло
не би трябвало да отнеме повече от три дни.
По делото не са ангажирани други
доказателства относно техническата негодност на процесната машина за ползване
през периода, посочен по-горе. Ето защо, съдът намира това възражение за
напълно недоказано и неоснователно.
Съгласно утвърдената по спора съдебна
практика – решение по гр. д. № 133 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 692/18 г. ІІ г.
о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. І г. о., № 204/2005
г. на І г. о. на ВКС и др., писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е
равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му,
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащане на
обезщетение. Веднъж отправено писменото искане за плащането му се разпростира
неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати
ползуването от съсобственика. – Р № 544 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 736/2009
г. на ІV г. о.
По делото е приета като
доказателство покана от дружеството-ищец до управителите на двете дружества с
дата 01.10.2018 г. Нейното получаване от ответниците, според съда се установява
от приложения по делото отговор, изходящ от тях от 08.10.2018 г. /л.16 от
делото/, в първата част на който е възпроизведено съдържанието на поканата, а в
останалата част се излага нейн отговор. Казаното означава, че считано от
08.10.2018 г. ответниците са поканени да заплатят на ищеца обезщетение и от
този момент следва да се приеме, че са в забава относно плащането му.
Относно размера на обезщетението: В
поканата, отправена до ответниците то се претендира в размер на 47 031.70
лв. за период, който предшества поканата – 05.2017 – 30.09.2018 г.
В исковата молба, претендираната
сума е в размер на 42 000 лв., представляваща заплатена от ищеца наемна
цена на идентична машина, която дружеството било принудено да наеме от трето за
делото лице – „Рудин“ ООД. По делото е приета като доказателство фактура №
**********/31.12.2018 г., издадена от посоченото дружество в полза на ищеца, с
предмет на доставка „отдаване под наем на теглителна и спирателни машини за
теглене на проводник за периода 15.11.2018 г. – 31.12.2018 г., като са
фактурирани 35 машиносмени по 1000 лв. и е начислен ДДС в размер на 7 000
лв. при данъчна основа от 35 000 лв. Изслушана е и съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Т. Р., която не бе оспорена от страните и като
компетентно изготвена и непротиворечаща на събраните по делото доказателства,
съдът кредитира изцяло, съгласно която посочената фактура е редовно
осчетоводена от двете дружества – наемодател и наемател, а данъчният кредит е
ползван изцяло. Стойността на фактурата е била заплатена по банков път на
16.01.2019 г.
В мотивите на Тълкувателно решение
№ 7/2012 г. на ОСГК е разяснено, че "личното ползване" по смисъла
на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко осъществено
от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да
ползват вещта според правата си; без правно значение е дали ограничавайки
правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не
допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват.
Осъществявайки такова "лично ползване" съсобственикът дължи на
останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които са били лишени. За
определяне размера на тези ползи е от значение не само вида на съсобствената
вещ и нейното предназначение, но и реално за какви нужди и цели тя се ползва.
Само при съобразяване на това фактическо ползване определеното обезщетение ще
бъде съответно на пропуснатата полза.
В процесният случай, от получаване
на поканата на 08.10.2018 г. до завеждане на иска на 31.05.2019 г., установи
се, дружеството-ищец е лишено от ползването на съсобствената вещ, респ. от
ползите й. Пряка последица от посоченото е необходимостта от заплащане наем за
същия вид машина, доколкото ищецът не може да се ползва от съсобствената си
такава. От друга страна, ползването на наета машина за периода 15.11.2018 г. –
31.12.2018 г., отговаря в пълна степен на притежаваната от дружеството-ищец
идеална част от процесната машина и уговореното в цитирания договор нейно
ползване от всеки от съсобствениците при време и дни, съобразно притежаваната
от него идеална част.
Ето защо, съдът намира, че всеки от
двамата ответници следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 21 000
лв., представляваща обезщетение от неползване на процесната машина за периода
15.11.2018 – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 31.05.2019 г. до окончателното й плащане.
II.
„Електростроежи“ АД,
ЕИК ЕИК ********* – град Хасково, съдебен адрес:*** – адв. Г. Г., твърди че за
периода 08.08.2016 – 31.07.2018 г. е съхранявало процесната машина в свое
производствено помещение с идентификатор № 77195.451.19.2., находящо се в
промишлената зона на гр.Хасково, като „АЙ ДИ ЕМ“ ООД, ЕИК *********, съдебен
адрес:*** – адв. Е. И., в качеството си на съсобственик на същата вещ, не е
изпълнило задължението си по чл.3, ал.2 от договор за разпределение ползването
й и не е заплащало разход за съхранение на така описаната машина, изчислен като
наем за ползване на 450 кв.м. от описаното складово помещение, който наем
претендира за периода 08.08.2016 – 31.07.2018 г. в размер на 9645.00 лв., ведно
с мораторната лихва върху главницата в размер на 1595 лв. за периода 08.08.2016
г. – 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба на 27.08.2019 г. до окончателното плащане.
Ангажира гласни доказателства.
В отговор на насрещната искова
молба, „Ай Ди Ем“ ООД оспорва основателността на така предявения иск. Твърди,
че ищецът не е извършил разходи за общата вещ, както и не е заплащал наем за
помещение, където тя да се съхранява, а е съхранявал в собствен имот.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства по така предявения иск,
намира следното:
Обхватът и предметът на съдебната
защита се определя от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с
която такава защита се търси.
В настоящия случай, ищецът е извел
основанието за своята претенция в сключения между страните и цитиран по-горе
договор за разпределение ползването на обща вещ от 05.09.2006 г., като дословно
твърди: „Ай Ди Ем“ ООД не е изпълнил договорното си задължение, залегнало в
чл.3, ал.2 от договора, съгласно което всяка от страните се задължава да
превежда в 10-дневен срок своята част от разходите, извършени от някоя от
другите страни, респ. не е плащал никаква цена на „Електростроежи“ АД за
съхранението и полаганите грижи на неговата ¼ ид.ч. от общата движима
вещ, което обуславя правния ни интерес от предявяване на настоящия насрещен
осъдителен иск“.
Казаното означава, че ищецът по
този иск го предявява като твърди неизпълнение на сключения между страните
договор. За да е налице такова неизпълнение на цитирания чл.3, ал.2 от
договора, то следва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е
извършил разход за „съхранение и полагане на грижи“ за машината, който разход
винаги е конкретен – с определено основание и цена, както и на второ място – да
е поканил останалите съсобственици на вещта, респ. настоящия ответник по този
иск, да заплати съответната част от стойността на този разход. В настоящият
случай не се и твърди такъв разход да е направен. Ищецът сочи, че е
„съхранявал“ общата вещ в негов собствен имот. Следователно, той не е заплащал
какъвто и да е разход /наем/ за местопребиваването на машината. Не се и
ангажираха доказателства за каквито и да е други разходи, направени от ищеца за
общата вещ, които той да е претендирал за заплащане от ответника.
По искане на ищеца по насрещния иск
бе допусната и изслушана съдебно-техническа оценъчна експертиза за
средномесечния пазарен наем на площ от складово помещение, необходима за
съхранение на такава машина. Тази експертиза, съдът намира за неотносима към
така въведения предмет на делото, доколкото не се претендира от ищеца
обезщетение за ползите от които е бил лишен докато съхранява общата машина в
свое помещение, което обезщетение да се определи на база средномесечния пазарен
наем на такъв склад. Напротив, предявеният иск е на договорно основание и както
се посочи, е недоказан и неоснователен.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, на „Ай Ди Ем“ ООД следва да се присъдят направените по делото разноски
в размер на 3830 лв.
Предвид
изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ВЕНИ – 97“ ЕООД, ЕИК ********* – град Ямбол и „Електростроежи“ АД, ЕИК
********* – град Хасково, двете дружества със съдебен адрес:*** – адв. Г. Г.,
да заплатят на „АЙ ДИ ЕМ“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:*** – адв. Е. И., всяко
от тях по 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева – обезщетение за
неоснователно лишаване от ползване на съсобствена движима вещ - „ОМАК“ Италия,
представляваща комбинирана машина за опъване и изтегляне с хидравлично
задвижване, модел Р120.АР.30.сериен №1459, ведно със съответните й
принадлежности: хидравлична лебедка модел Р230.40 с допълнителен вал и
ОРТ.028.1, 20 бр.скрипци за единични проводници модел Р150.35.В, 4 бр.скрипци
за проводници модел Р144.50.70, хидравличен стенд за макари, модел Р155.040,
хидравлична моторна глава за стенд за макари, въртящи се шарнирни съединения,
заземяващо устройство, комплект противотежести, самозатягащи се скоби,
алуминиеви втулки и др, за периода 15.11.2018 до 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба
31.05.2019 до окончателното й плащане, както и 3830 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен насрещен иск на „Електростроежи“ АД, ЕИК ********* – град
Хасково, съдебен адрес:*** – адв. Г. Г., против „АЙ ДИ ЕМ“ ООД, ЕИК *********,
съдебен адрес:*** – адв. Е. И., за заплащане на сумата 9645.00 лв., представляваща
неплатен разход за периода 08.08.2016 – 31.07.2018 г. по чл.3, ал.2 от сключен
между страните на 05.09.2006 г. договор за
разпределение ползването на обща движима вещ - комбинирана машина за опъване и
изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р120.АР.30.сериен №1459 – „Омак“
Италия, ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 1595 лв. за
периода 08.08.2016 г. – 08.08.2019 г., както и за законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба на 27.08.2019 г. до
окончателното плащане.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: