Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………, гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1478 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца „И." ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.К.М.срещу ответника „Г.Г.Г.Е."
ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Ц.КТ.К., иск за признаване за установено, че „И."
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.К.М.е
титуляр на вземането в размер на 1192,19 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена
от „Енерго-Про Продажби" АД по фактура № **********/11.05.2010г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И."
ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 24.01.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10261/2014г., в
полза „К.Г.“ ЕООД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
факти и обстоятелства:
Сочи се, че през 2014 год. „К.Г.“ ЕООД е подал пред
ВРС искова молба срещу „Енерго-Про Продажби" АД с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както следва за присъждане на
сумата в размер на 1192,19 лв., представляваща платена без основание стойност
на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Енерго-Про Продажби" АД № **********/11.05.2010г. На
основание така подадената искова молба е образувано гр.д. № 10261/2014г. по
описа на ВРС.
В хода на производството по гр.д. № 10261/2014г. по описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К.Г.“ ЕООД. прехвърлил вземането си в размер на 1192,19 лв., на „И." ЕООД, като
делото продължило между първоначалните страни съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 от ГПК.
С Решение № 1336/19.03.2015г. по гр.дело №
10261/2014г., ВРС уважил предявения от „К.Г.“ ЕООДсрещу
„Енерго-Про Продажби" АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД .
На 24.01.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза
на „К.Г.“ ЕООД за сумата в размер на 1192,19 лв., представляваща главница по фактура
№ **********/11.05.2010г. Сочи се, че на 23.12.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „И."
ЕООД е подписана Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания
сключени на 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „И." ЕООД/.
Излага се, че процесното
вземане е описано в т. 165 от Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс
от 23.12.2014г.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К.Г.“
ЕООД се задължило да им предаде в 14 дневен срок получения изпълнителен лист.
Въпреки, че изпълнителният лист е издаден още на
24.01.2019 год. същият до настоящия момент не им е предаден.
Освен това на 03.07.2019 г. получили Покана от „Енерго-Про
Продажби" АД с изх. № EPRS-1583/03.07.2019r.
От същата покана установили, че на 26.06.2019г.
„Енерго-Про Продажби" АД са получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20197180400519 по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, per. № 718, район на действие ОС -
гр. Варна.
Изпълнителното дело е образувано по вземането, което
им е прехвърлено с договора за цесия от
23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К.Г.“ ЕООД от ВРС
изпълнителен лист по гр. дело № 10261/2014г. по описа на ВРС. Твърди, че
изпълнителното дело обаче не е образувано от „„К.Г.“
ЕООД, а от друго
неизвестно трето лице - „П. М. " ЕООД.
След справка по изпълнителното дело установили, че три
месеца след като са прехвърлили вземането си на ищеца, „К.Г.“ ЕООД е уведомило
длъжника, че прехвърля същото вземане на „П. М. " ЕООД, след което му е
предало и оригинала на изпълнителния лист.
По отношение на правния интерес от завеждане на иска
срещу „Г.Г.Г.Е."ЕООД ищецът сочи, че следва да
се има предвид, че от представената към исковата молба Спогодба-Анекс от
23.12.2014г. е видно, че „Г.Г.Г.Е." ЕООД е
подписал същата в качеството му на солидарен длъжник. В чл. 21 от Спогодбата,
страните са се съгласили, че в качеството си на солидарен длъжник встъпва „Г.Г.Г.Е." ЕООД.
Ищецът твърди, че „Г.Г.Г."
ЕООД изрично е предявил извънсъдебни претенции срещу „И." ЕООД, че ищецът
не е носител на процесното вземане, което ще докаже
по време на съдебното дирене. Оспорванията са
осъществени както писмено, така и устно в телефонен разговор от управителя на „Г.Г.Г." ЕООД. Отделно последното дружество отговаря за
задълженията на „К.Г.“ ЕООД по процесната спогодба
солидарно по аргумент на чл. 21 от Спогодбата, която е и причината този ответник
да оспорва правата на „И." ЕООД.
В
постъпилата по делото уточнителна молба се излага, че
ответникът „Г.Г.Г." ЕООД изрично е предявило
извънсъдебни претенции срещу „И." ЕООД, че ищецът не е носител на процесното вземане, което ще докаже по време на съдебното
дирене. Оспорванията са осъществени с писмено
изявление. Отделно последното дружество отговаря за задълженията на „К.Г.“ ЕООД
по процесната спогодба солидарно по аргумент на чл.
21 от Спогодбата, която е и причината този ответник да оспорва правата на „И."
ЕООД. Сочи се ,че съгласно чл.14 от Спогодбата в случай,че „К.Г.“ ЕООД не
предаде на И. ЕООД издадения по гр.д.№ 9760/2014г. на ВРС изп.лист,
то „К.Г.“ ЕООД дължи на И. ЕООД неустойка в размер на 3000 лева за всеки
непредаден изпълнителен лист в 14-дневен срок. Излага, че като солидарен
длъжник „Г.Г.Г." ЕООД също дължи сумата от 3000 лева. Твърди , че Г.Г.Г."
ЕООД устно и писмено е изразило
становище, че е носител на процесното вземане.
С оглед на изложеното се обосновава правния интерес от
предявената искова претенция.
Ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С допълнителна молба от
24.03.20г.,чрез адв. М. от РАК изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди ,че „Г.Г.Г.Е.” ЕООД е
носител на вземането.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Видно от договор за цесия от 23.10.2014г. , „К.Г.“ ЕООД, ЕИК
********* , в качеството му на цедент, е прехвърлило
на „И." ЕООД, ЕИК *** , в качеството му на цесионер,
вземането си от длъжника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление *** за сумата в размер на от 1192,19 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия, за периода 26.11.2009г. до 23.04.2010г. за обект с абонатен
номер №*** и кл.№ *** , с титуляр на партидата Райчо
Йорданов Димитров за което е издадена
фактура № **********/11.05.2010г. срещу цена от 100 лева. В т.4 от договора се посочва, че към дата 23.10.2014г. „К.Г.“
ЕООД е завело гражданско дело пред Районен съд-Варна по отношение на вземането,
предмет на договора за цесия, но е в невъзможност да заплати задължението си по
договора за цесия с първоначалния цедент – Р. Й. Д. в срок до 08.11.2014г. , както и да заплаща възнаграждение
на юрисконсултите , които осъществяват процесуално представителство по делото и
да поеме разноските по делото, поради което се сключва и този договор.
Представено по делото е пълномощно /л.168 от делото/ , с
което „К.Г.“ ЕООД упълномощава адв. К. Д. Т. да го представлявава пред „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД , пред съда
и други дружества неограничено със срок и в полза на упълномощеното лице.
Представено е уведомление от „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. Д. Т., до „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление *** , с което се уведомява
последното , че съгласно 198 договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г.
„К.Г.“ ЕООД е прехвърлило на „И." ЕООД своито
вземания, подробно описани в уведомлението, сред които в т.21 е посочено процесното вземане в размер на сумата от 1192,19 лева.
Видно от представената разпечатка от електронна поща,
уведомлението е достигнало до
„Енерго-Про Продажби” АД и е регистрирано с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г.
Приобщена към доказателствения материал е Спогодба-Анекс /
към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014г. между „К.Г.“
ЕООД и „И." ЕООД / , сключена на 23.12.2014г. между „К.Г.“ ЕООД, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД. В т.1
страните декларират, че спогодбата има
за цел да уреди отношенията, възникнали по 198 броя договори за прехвърляне на
вземания , сключени между „К.Г.“ ЕООД и „И.” ЕООД на 23.10.2014г., описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от спогодбата.
Видно от Приложение № 1 към спогодба-анекс от
23.12.2014г. в т.165 от същото е
посочено процесното вземане по договора за продажба на вземане от
23.10.2014г. от абоната Р. Й. Д., ЕГН ********** за сумата в размер на 1192,19
лв. , предмет на гр.дело № 10261/2014г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
В чл.1 от Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г., е
изрично посочено, че страните приемат, че на 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД в
качеството му на цедент и „И.” ЕООД в качеството му на цесионер са сключени 198 договора за продажба на вземания,
с които са прехвърлени вземания на длъжника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление ***. В чл.2 от спогодбата е
посочено, че общата стойност на прехвърлените вземания по спогодбата е в размер
на 299148,15 лв. В чл.3 от спогодбата
изрично е посочено , че „К.Г.“ ЕООД е изпълнил задълженията си по всички 198
договора за прехвърляне на вземания, като е уведомил на основание чл.99 от ЗЗД
длъжника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление *** за прехвърлените вземания
с писмо по ел.поща от 26.10.2014г. с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г. В чл.4 се
урежда, че „И.” ЕООД се задължава да заплати цената по договорите от
282 887, 67 лв. на кредиторите на „К.Г.“ ЕООД, т.е. на абонатите, които са
прехвърлил вземанията си на този търговец.
Съгласно чл.13 от спогодбата
„К.Г.“ ЕООД е поел задължение да предаде на „И.” ЕООД оригиналите на
всички изпълнителни листове по прехвърлените вземания в 14 – дневен срок от
издаването им.
В чл.20 от спогодбата страните декларират , че посредник по
всички договори за продажба на вземания е било консултантското дружество „Г.Г.Г.Е.” ЕООД. В чл.21 се посочва, че страните се договарят
и съгласяват в качеството на солидарен длъжник относно задълженията и на двете
страни по спогодбата да встъпи „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според трайно установената съдебна практика
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния
иск е наличието на правен интерес. Правният
интерес от установителен иск предполага оспорване на претендирано
от ищеца право или претендиране на отричано от него право. В случая ищецът
обосновава правен интерес от предявяване на положителния установителен иск
ищецът обосновава с предявени извънсъдебни претенции от „Г.Г.Г.Е.” ЕООД спрямо “И.“ ЕООД.
Позовава се на чл.21 от Спогодба-Анекс, сключена на
23.12.2014г., с която дружеството се е задължило да отговаря за задълженията на
„И.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД. За обосноваване правен интерес ищецът е представил и
възражение, адресирано от „Г.Г.Г.Е.” ЕООД ,получено на 01.08.2019г. от “И.“ ЕООД,
с което изрично се оспорва придобиването на 198 броя вземания към „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* по Спогодба-Анекс, сключена на
23.12.2014г.
За успешното провеждане на предявения положителен установителен иск
по реда на
чл. 124, ал.
1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че на 23.10.2014г. е придобил с
договор за цесия от „К.Г.“ ЕООД вземане в размер на 1192,19 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД фактура №
**********/11.05.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 10261/2014г. по описа на Районен съд – Варна, че
предишният кредитор е уведомил „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за извършената цесия,
че на 23.12.2014г. е сключена спогодба – анекс „К.Г.“ ЕООД, “И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.
С влязло
в законна сила решение по гр.д.№ 10261/14г. На ВРС, което е
служебно известно на настоящия състав
/от справка в деловодната система/, „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** осъден да заплати на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1192,19лева,
представляваща платена без основание от Р. Й. Д., ЕГН ********** сума по
корекция на сметка за електроенергия за периода 26.11.2009г. до 23.04.2010г. за
обект на потребление, находящ се в с. С., с абонатен № *** и клиентски № ***,
за която сума е издадено дебитно известие № **********/11.05.2010г., като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 08.05.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда- 08.08.2014г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД. Това вземане е прехвърлено с договор за цесия от
23.10.2014г. , от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********
на „И." ЕООД, ЕИК ***.
С договора за цесия кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника,
нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да
произведе действието си спрямо длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е
налице валиден договор за цесия потвърден от цедента,
с който вземането на цедента спрямо длъжника е
прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. За да
произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника. Този факт се установява от
представената разпечатка от ел. поща
длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД , като уведомлението е регистрирано с
вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г.
Съобразно
договореностите, постигнати в Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г. между „К.Г.“ ЕООД, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ответното дружество не е поело никакви
задължения спрямо останалите две дружества, а е на практика само посредник ,
консултантското дружество , както е изрично посочено в чл.20 от спогодбата.
Направените от ответника възражения с молба
вх.№23233/24.03.20г. и молба вх.№46920/15.07.20г. са преклудирани,
тъй като са направени след срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК.
С
оглед гореизложеното искът следва да се уважи, като основателен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски за д.т. в размер на 50
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „И."
ЕООД, ЕИК *** и „Г.Г.Г.Е." ЕООД ЕИК ***, че „И." ЕООД, ЕИК *** е носител на вземането в размер на 1192,19 лв.
(хиляда сто деветдесет и два лева и деветнадесет стотинки), представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена
от „Енерго-Про Продажби" АД по фактура № **********/11.05.2010г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И."
ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 24.01.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10261/2014г., в
полза на „К.Г.“ ЕООД, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г.Г.Г.Е." ЕООД ЕИК *** да
заплати на „И." ЕООД, ЕИК *** сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени разноски за държавна
такса, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: