Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260094
гр. Пловдив, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7408/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от Й.З.Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-
1030- 008484 от 25.09.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Пловдив, с което на Й.З.Г., ЕГН **********, за нарушаване
състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 / дванадесет/ месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа
страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
Жалбоподателят поддържа, че при навлизането му в кръстовището, съвсем случайно
управляваният от него автомобил е загубил сцепление. Противопоставя се на
констатациите, че преднамерено е ускорявал и е завъртял около оста управлявания
автомобил. Жалбоподателят поддържа, че предвид технически особености на
управляваното от него МПС, при извършване на маневра „обратен завой“, едната от
гумите на задната ос е изсвистяла и това е привлякло вниманието на контролните
органи. Следвайки това, те са го спрели, насилствено са го извадили от
автомобила, задържали са го и са го бутнали на земята по корем, докато е бил
със закопчани ръце зад гърба. Сочи, че едва след това му е съставен акт и му е
разяснено за какво е задържан. Моли се, атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален
представител в лицето на адв. М.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се
становище по същество на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че нарушението
не е съставомерно, доколкото липсва субективният елемент- жалбоподателят не е
извадил извън контрол управлявания от него автомобил умишлено. Сочи се и че на
процесната дата, жалбоподателят не е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, непосредствено преди да извърши т. нар. „дрифт“. Поддържа се, че
противно на житейската логика е, Г. да забележи полицейските служители и
въпреки това да извърши описаните в АУАН и НП действия. Сочи се, че управляваният
от жалбоподателя автомобил не е бил преднамерено изваден извън контрол, а за
кратко е загубил сцепление, без да е налице завъртане на 360 градуса.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят Г. поддържа изцяло казаното от своя защитник. Поддържа,
че за него е било тежко преживяване, да бъде задържан за деяние, което не е
извършил.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на
01.11.2019г., а жалбата е входирана на 07.11.2019г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок
от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за
нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен
му е и е подписан лично от Г. без същия да отрази каквито и да било възражения
в него.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 31.08.2019г.,
на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 25.09.2019г.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на 31.08.2019г., около 21.00ч. в гр.
Пловдив, св. П. и св. М.- * при ОД на МВР- Пловдив, били позиционирани на
кръстовището на бул. „Санкт Петербург“ с бул. „Източен“ във връзка с провеждащо
се спортно мероприятие- футболна среща между отборите на „Локомотив- Пловдив“ и
„Ботев- Пловдив“. Свидетелите се намирали в района на светофарната уредба на
посоченото кръстовище, като имали ясна видимост към преминаващите през него
автомобили. По същото време, жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил марка и
модел „БМВ 316”, рег. № ****, като заедно с него била приятелката му- св. К..
Придвиждайки се с посочения автомобил, жалбоподателят Г. достигнал до
кръстовището на бул. „Санкт Петербург“ с бул. „Източен“. За кратко спрял на
кръстовището, след което рязко ускорил, направил обратен завой, като целенасочено
извел извън контрол задната ос на автомобила ( чрез презавиване до загуба на
сцепление) и извършил пълно завъртане около оста на автомобила (завъртане на
360 градуса). Следвайки това, овладял автомобила и продължил движението си,
като спрял на следващия светофар, който подал червен сигнал. Извършвайки тези
маневри, жалбоподателят препречил движението на други, навлизащи в кръстовището
автомобили, но не настъпило ПТП. Тези действия на жалбоподателя били ясно
възприети от св. П. и св. М.. Те незабавно последвали автомобила на
жалбоподателя, успели да го настигнат и спрат. Снели самоличността на
жалбоподателя и се обадили за съдействие на с-р „Пътна полиция“. На място
пристигнал св. С., който съставил на жалбоподателя АУАН, с бл. № 383396 от
31.08.2019г. Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със
съдържанието му и го подписал без възражения.
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява
въз основа на показанията на св. С. (л. 17 от съд. пр.), който в проведения
разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Думите на св. С.
се потвърждават и от казаното от св. П. ( л. 32 гръб от съд. пр.) и св. М. ( л. 40 от съд. пр.). Изложената от свидетелите
информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид
което съдът кредитира в цялост изложеното от тях. Следва да се акцентира върху
обстоятелството, че св. П. и св. М., освен преки, са и първични информационни
източници досежно развилите се на процесната дата събития. Свидетелите са се
намирали на около 10 метра от автомобила, управляван от Г., когато той е
инициирал опасната си маневра ( т. нар. „дрифт“). И двамата свидетели са
категорични, че жалбоподателят рязко е ускорил, направил е „обратен завой“ и
същевременно с това преднамерено е извадил извън сцепление задната ос на
автомобила си, с цел да го завърти на 360 градуса.
Противостоящи на тези показания са думите на св. К. ( л. 18
от съд. пр.) и изложеното от самия жалбоподател. Съдът не кредитира
твърденията, че автомобилът за кратко е загубил сцепление, като това е било
плод на случайност и не е умишлено търсен ефект. От показанията на св. М. и св.
П. се изяснява, че автомобилът не просто е изгубил сцепление за кратко, а че се
е завъртял около оста си на 360 градуса и то вследствие рязкото ускорение на
жалбоподателя и действията му по презавиване. Ясно е, че подобна маневра не е
може да бъде отдадена на случайност, а е търсен ефект от самия жалбоподател (
св. М., л. 40 гръб- „ Чух свистене на
двигател и на гуми…; …автомобилът беше изваден от управление, завъртя се около
оста си.“). Следва да се посочи, че така изложеното от св. К., не се
кредитира от съда и поради евентуалната й заинтересованост от изхода на делото.
Само по себе си последното обстоятелство не би могло да изключи показанията на св.
К., ако същите се подкрепяха от останалите, събрани по делото доказателства. В
противоположна насока са обаче показанията на свидетелите П. и М., които както вече
бе посочено, съдът кредитира изцяло. Не на последно място, изложеното от
свидетелите П. и М. се подкрепя и от приобщения по делото АУАН бл. № 383396/
31.08.2019 г., който съобразно нормата на чл. 189, ал.2 ЗДвП се ползва с
презумптивна доказателствена сила.
Съдът не цени приложените по делото два броя снимков
материал (л. 38- л. 39 от съд. пр.), доколкото същите не допринасят за
изясняването на фактическата обстановка по какъвто и да било начин. Снимката на
л. 38 от съд. пр. илюстрира автомобила на жалбоподателя от процесната дата,
който е спрян за проверка от служители при ОД на МВР- Пловдив. Последното
обстоятелство не се подлага на съмнение от страните и в тази връзка е безспорно
установено. Снимката на л. 39 от съд. пр. е изглед към процесното кръстовище,
но е видно, че тя не е от процесната дата, предвид което не следва да бъде
подлагана на допълнително обсъждане.
Всъщност, в рамките на своята пледоария, защитата измества
фокуса на доказване в настоящото производство, като го насочва към
обстоятелството дали на процесната дата жалбоподателят е преминал на червен или
зелен сигнал на светофарната уредба. Това обстоятелство е напълно ирелевантно в
процесния случай, доколкото на жалбоподателя не е вменено нарушение по смисъла
на чл. 6, т. 1 ЗДвП ( несъобразяване с подаден светлинен сигнал), а по смисъла
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Прочее, след като нито в АУАН, нито в НП е посочено, че
жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, то това
обстоятелство въобще не е сред тези, които следва да подлежат на обсъждане в
настоящото производство. Именно поради тази причина не следва да бъде подлагана
на задълбочено изследване и приобщената по делото циклограма на светофарната
уредба на кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Санкт Петербург“.
По отношение на твърдението за упражнена спрямо
жалбоподателя физическа агресия от страна на служителите при ОД на МВР-
Пловдив, то съдът счита това твърдение за напълно голословно. Освен, че това
изявление произтича единствено от жалбоподателя, то и св. С., който е
пристигнал по- късно на мястото на нарушението, ясно посочва, че жалбоподателят
се е намирал до своя автомобил и е бил без поставени белезници. Всъщност, ако
толкова интензивна репресия като описаната в жалбата, действително е била
упражнена спрямо жалбоподателя, то той е можел да посочи това в обособената за
тази цел графа в АУАН. Би могъл да релевира възражения в тази насока и след
самото му съставяне. Такива обаче, не са налице, като твърдения за осъществена
агресия от органите на реда се навеждат за пръв път с жалбата, която е подадена
почти три месеца след извършване на нарушението.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 104б,
т. 2 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
процения случай, както вече бе обсъдено от фактическа страна, жалбоподателят е
извършвал действия по преднамерено изваждане от сцепление задната ос на своя
автомобил, чрез рязко ускорение и презавиване. Вследствие на тези действия,
лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е извършил пълно завъртане около
оста си. Настоящият съдебен състав счита, че именно предвид така реализираното
пълно завъртане на автомобила, силен шум от двигател и свистене на гуми, то е
явно, че действията на жалбоподателя са умишлени, а не плод на случайна и
момента загуба на контрол. Предвид това, действията на жалбоподателя не могат
да бъдат определени като непредпазливи или случайни- те са целенасочени и
продиктувани от желанието му да използва пътя, отворен за обществено ползване
като съоръжение за моторни спортове. Именно подобен тип поведение е запретено
чрез нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, доколкото от особена важност е, водачите
на МПС да не предприемат маневри, типични за контролирана състезателна среда. С
поведението си, жалбоподателят е застрашил спокойното придвижване по
обществената пътна мрежа, а с това е поставил в потенциална опасност широк кръг
от лица ( в тази насока Решение № 1366 от
27.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1410/2020 г., Решение № 257 от
13.08.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 216/2020 г.).
Предвид
изложеното, то съдът счита, че с поведението си, жалбоподателят Г. е консумирал
състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
По размера на наложената санкция:
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП,
който предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 3000 / три хиляди /
лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, за
извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил наказания
именно в така посочените стойности, поради което преценката му се явява
законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на двете кумулативно
предвидени наказания е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било
ревизия от страна на настоящия съд.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В настоящия случай се касае
за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може
да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат заключение
за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Дори напротив- ползването на обществен път за
извършването на т. нар. „дрифт“ разкрива множество опасности, както за самия
извършител, така и за всяко трето лице, което по същото време и място преминава
в близост до него. Подобен тип опасни маневри се явяват основен фактор за
настъпването на голям брой пътно- транспортни произшествия и именно предвид
това, подобен тип поведение не следва да бъде поощрявано чрез прилагане на
института, разписан в чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
По разноските:
Съобразно
изхода по делото, разноски се следват на въззиваемата страна. Такива обаче, не
са претендирани, предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този
въпрос.
Предвид
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1030- 008484 от
25.09.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на Й.З.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 104б,
т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 / дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.