РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Я., 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330100840 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д.П.Д. и Р.Н.А. и
двете от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез
адв. С.В.- ЯАК, против Т.В.С. от гр. Я., с която се иска съдът да определи начина на
разпределяне на ползването на незастроена част от дворно място, представляващо ПИ
с идентификатор 87374.556.184, находящо се в гр. Я., ул. ***.
В исковата молба се посочва, че ищците и ответника са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор № 87374.556.184 по КККР на гр. Я., с номер по
преходен план- УПИ ***, целият с площ от 364.00 кв. м., а по документи за
собственост с площ от 370.00 кв.м., с административен адрес в гр. Я., ул. „***. Ищците
били собственици на ½ ид. ч. по силата на договор за покупко- продажба № ***, том
***, рег. № ***, дело № *** г. и по силата на наследяване, след смъртта на Н. Г. Д.,
поч. на *** г., като собственик на останалата ½ ид.ч. от ПИ бил ответника. Между
страните имало неуредени отношения по повод разпределение на правото на ползване
на общият им имот. Ищците, като собственици на 1/ 2 ид.ч. от ПИ, били недоволни от
факта, че в действителност имали достъп и ползвали част от имота, която не
отговаряла на квотата им в собствеността. Същите ползвали по-малка част и поради
тази причина, инициирали производство по заснемането на имота от правоспособно
лице, като заснемането следвало да обхване застрояването и загражденията в имота и
1
да определи по колко площ ползва всеки от собствениците в имота. От направеното
измерване, било установено, че ищците ползвали 165.00 кв. м. от имота, като
ответника ползвал 199.00 кв.м. С оглед на това ищците поканили ответника с писмена
покана, получена от същия на 04.03.2021 г. за да можел всеки да ползва, съобразно
квотата си от по ½ ид.ч. от дворното място, отговаряща на 181.50 кв.м., доброволно да
освободи цялото лице на жилищната сграда от към ул. „***“, да премахне
съществуващото ограждение и всеки да ползва дворното място, съобразно
собствеността, която имал в него. На ответника бил предоставен срок до 02.04.2021 г.
да заяви дали желае да сключи нотариално заверен договор за разпределение правото
на ползване на общия недвижим имот. В този срок, чрез адвокат, в устна форма,
ответника заявил, че не желае да уреди този спор по начина, по който ищците
предлагали. Не бил съгласен да премахне ограждението и да освободи полагащите се
на ищците част, като там отглеждал кучето си и най вече, защото считал, че така бил
заварил имота и така го бил ползвал винаги и нямало основание да се променя.
Иска се разпределение на ползването на незастроената част от дворното място,
съгласно квотите на страните.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответника, чрез пълномощник адвокат
е депозирал отговор на исковата молба. Счита се предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС за
процесуално допустим, но за неоснователен и недоказан. По съществото на спора
излага твърдения, че не било вярно, че нямало разпределение на дворното място.
Същото било разпределено още преди 1967 г., така, както било и до сега, като двете
части от двора били отделени с масивна преграда, представляваща постройка-ограда,
която била и място за съхранение на дърва за огрев още от детството му и била с
размери 5 м. на 1, 5 м.-тухлена зидария и отгоре плоча-цимент и арматура с дебелина
8-10 см. Тази ограда, която преграждала дворното място, била разположена условно
казано в неговата част на двора, отпред, пред лицето на къщата, като разделяла
ползването му на две части, така, че собствениците на първия етаж и собствениците на
втория етаж да имали излаз към улицата. През годините това разпределение на
ползване на дворното място се предоговаряло, когато имало изменение на
фактическата обстановка, при смяна на собствениците му, но винаги оставало по този
начин, като лявата част от страната на улицата до преградата, била винаги ползвана от
неговите дядо и баба, родители, собственици на втория етаж, като това било
пространството пред прозореца на избеното / приземно/ помещение, което се ползвало
като жилище и там живеела сега неговата майка. Дясната част от страната на улицата
до преградата, винаги била ползвана от собствениците на първия етаж. През 2005 г.
когато Н. Г. Д. и Д.П.Д. са закупили етажа и идеалните части от двора били наясно, че
разпределение на правото на ползване на двора било такова към датата на сделката.
Двамата били съгласни и след сделката разпределението на правото на ползване да си
останело такова, защото това било единствено възможно и не е имало конфликти в
2
тази насока. Твърди се, че с оглед на това, че ответника и семейството му ползвали
малко повече от двора, имали уговорка от много години с всички предишни
собственици, че приносът за поправките и поддръжките и ремонтите на общите части
на триетажната къща и дворното място, щял да бъде по-голям. От дълги години
ответника и неговото семейство влагали много личен труд и средства за поддръжката
и ремонтите по къщата и двора, както на общите части, така и в собствеността на
ищците-покрив, улици и т.н. Преди да почине наследодателя Н. Д., се разбрал с него и
с ищцата Д.Д. през 2018 г., като се договорили, че неговото семейство и конкретно той
щял да изгради инсталация за отпадни води и канализационното отклонение на къщата
до включването му във ВиК инсталацията на улицата. Твърди се, че той изпълнил
уговорките по споразумението, като изградил системата с помощта на собственика на
приземния етаж, като ищците не участвали с личен труд и средства, мълчали и не са
заявявали, че били против това разпределение на дворното място и той влага средства,
труд и лично време. В началото на м.февруари 2021 г. ищците решили, че не им
харесвало така разпределеното право на ползване, като това им поведение било
провокирано от майка му, която им била направила забележка. Противопоставя се, да
бъде определено разпределение на дворното място по начина по който било изложено
в исковата молба. Твърди се, че такова математическо изчислено разпределение на
ползване реално не можело да бъде осъществено. По скица дворното място било 364
кв.м., като по-голямата част от него било застроено, имало повече от една сграда и
всяка принадлежала на отделни собственици, като се ползвала самостоятелно от тях.
Незастроеното дворно място, от към лицето на сградата и даващо излаз на улицата,
реално било разпределено на две части от масивна тухлена преграда2, още от първите
собственици. Промяна в разпределението била допустима, когато било настъпило
някакво изменение на фактическата обстоновка относно начина, по който страните по
споразумението са ползвали реално същия имот. Когато собствеността върху дворното
място и отделните жилища преминавала върху други ФЛ, това били новонастъпили
факти, т. е . изменение на фактическата обстановка. Тези други ФЛ не били обвързани
от разпределението на ползването, постигнато от техните праводатели, тъй като това
били договорни отношения и обвързвали само тях. В конкретния случай не били
изправени пред такава хипотеза и нямало изменение на фактическата обстановка. През
2018 г. било сключено споразумение, изразяващо се в неформален договор за реално
разпределение на правото на ползване на дворното място, като се били договорили
разпределението да си останело същото, в който било и в момента. С оглед на това, че
ответника ползвал по-голяма част от него, той се задължил да прави обикновените и не
скъпо струващи ремонти и да поеме изграждането на канализационната система на
цялата сграда, които ангажименти той изпълнявал и до момента. Ищцата Р.А., също
приела условията на неформалния договор за разпределение правото на ползване на
дворното място и до м.февруари 2021 г. не се била противопоставяла на последното,
3
напротив ползвала се от договорките им. Счита се, че нямало настъпило никакво
изменение на фактическата обстановка относно начина, по който страните по
споразумението ползвали реално същия имот, че да се налагало изменение в
разпределението на правото на ползване на последния, от друга страна той изпълнил и
изпълнявал договора, който имал за разпределени на правото на ползване, като спазвал
добросъвестно договорките да влага личен труд и средства в поддръжка на общите
части и изграждане на канализация, като се иска отхвърляне на предявения иск като
неоснователен. В условията на алтернативност се прави искане ако иска не бъде
отхвърлен за постановяване на решение с което имота да бъде разпределен със
сегашното му положение.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищците.
В съдебно заседание отговора на исковата молба се подържа от процесуалния
представител на ответника.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следното от фактическа страна:
По делото са приети документи установяващи правото на собственост на
ищците по отношение на процесното дворно място, а именно:
Видно от НА №***/2005 год. по силата на покупко – продажба Н. Г. Д. в
режим на СИО със съпругата си Д.П.Д., са придобили ½ ид.ч от дворно място, цялото с
площ 370 кв.м., находящо се на ул.“***“ № ***.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, се установява, че Н. Г.
Д., поч. на *** г., като след смъртта си оставил своите законни наследници ищците
Д.П.Д.- съпруга и Р.Н.А.- дъщеря.
От представената скица на поземлен имот № *** г. на СГКК за ПИ с
идентификатор № 87374.556.184 по КККР, одобрени със заповед *** г. на
Изп.Директор на АК, последното изменение на КККР, засягащо ПИ е от 03.07.2020 г.,
с адрес на ПИ в гр. Я., ул. „***, с площ от 364 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-средно застрояване от 10 до 15
м., предишен идентификатор-няма, номер по преходен план-***. Собственици по
данни от КРНИ били Т.В.С.-като нямало данни за идеални части, В. Т. С.-нямало
данни за ид.части, Н. Г. Д.- 1 /2 ид.ч. от правото на собственост и С. С. Б.- нямало
данни за ид.части. Сградите които попадали върху имота- сграда 87374.556.184.1 със
застроена площ 97 кв.м., брой етажи 2, с предназначение жилищна сграда-
многофамилна; сграда 87374.556.184.4 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи 1,
предназначение- друг вид сграда за ползване; сграда 87374.556.184.5 със застроена
площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение- друг вид сграда за ползване; сграда
87374.556.184.6 със застроена площ 3 кв.м., брой етажи 1, предназначение- други вид
4
сграда за ползване и сграда 87374.556.184.7 със застроена площ 59 кв.м., брой етажи 1,
предназначение-постройка на допълващо застрояване. В настоящото производство е
представена покана от ищците, адресирана до ответника с която го уведомяват, че
съгласно договор за покупко-продажба от 2005 г. са собственици на ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 87374.556.184 по КККР на гр. Я., целият с площ от 364.00 кв.м. с
административен адрес в гр. Я., ул. „***, като на останалата ½ ид.ч. той бил
собственик. Между тях имало неуредени отношения, като не били доволни, че имали
достъп и ползвали част от имота, която не отговаряла на квотата им в собствеността,
като ползвали по-малка част. Поради тази причина инициирали производство по
заснемането на имота от правоспособно лице, което заснемане да обхванело
застрояванията и загражденията в имота. От направеното измерване, което
предоставили с настоящата покана, било видно, че те ползвали 165.00 кв.м. от имота, а
той ползвал 199.00 кв.м. За да можел всеки от тях да ползва, съобразно квотата си от по
½ ид.ч. от дворното място, отговаряща на 181.50 кв. м. било необходимо, да се спази
отразената в червено граница в приложената „схема-предложение на разпределение
правото на ползване на ПИ с идентификатор № 87374.556.184 по КК на гр. Я.. За целта
следвало да им бъде освободено цялото лице на жилищната сграда, откъм ул. „***“,
както било показано на графичната част на заснемането и да премахне съществуващото
ограждение. С оглед на това канили ответника на 02.04.2021 г. в 10.00 ч. да се яви в
кантората на пълномощника им, за да сключат нотариално заверен договор за
разпределение правото на ползване на общият им имот, от който момент всеки иден от
тях да ползва законосъобразно и правилно имота, съобразно съсобствеността която
имало в него. Това щяло да бъде възможност за доброволно извънсъдебно уреждане на
отношенията им по повод съсобствеността върху имота и по коректното му ползване.
В противен случай щели да предприемат процедура по съдебно производство за
разпределение правото на ползване на имота, която щяло да го доведе до
натоварването му с разноски по воденото дело. Към поканата като писмени
доказателства били приложени обяснителна записка и схема-предложение за
разпределение правото на ползване в ПИ с идентификатор № 87374.556.184 по КК на
гр. Я., приложени и в настоящото производство, като писмени доказателства. Видно от
известието за доставяне посочената покана била връчена лично на ответника на
04.03.2021 г.
От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, се
установява, че ответника Т.В.С. с договор за покупко- продажба на недвижим имот №
***, том ***, рег. № ***, дело *** от 15.02.2018 г. придобил 1/3 ид. ч. от дворно място,
цялото състоящо се от 364 кв.м. по скица и 374 кв.м. по акт за собственост,
представляващо ПИ с идентификатор № 87374.556.184 по КК на гр. Я., с
административен адрес на имота в гр. Я., ул. „***, заедно с 4/6 ид. ч. от втори етаж на
постраената в това дворно място жилищна сграда, представляваща самостоятелен
5
обект в сграда- жилище, апартамент с идентификатор № 87374.556.184.1.2, находящ се
в сграда с идентификатор 87374.556.184.1 с плащ на обекта от 90.40 кв.м., с
административен адрес в гр. Я., ул. „***“ , както и 1/3 ид.ч. от прилежащите таванско
помещение с площ от 97 кв.м. и избено помещение с площ 33.44 кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, рег. №
***, дело № *** г. ответника Т.В.С. и М. А. С.а, въз основа на обстоятелствена
проверка и съгласно чл.587, ал.2 ГПК и чл. 79 ЗС са признати за собственици по
давностно владение на недвижими имоти, находящи се в гр. Я., на ул. „***“, в ПИ с
идентификатор № 87374.556.184 по КК на гр. Я., постройка за допълващо застрояване
с площ от 37.33 кв.м., представляваща самостоятелен обект в сграда- гараж с
идентификатор № 87374.556.184.7.1, разположен на първи етаж в сграда с
идентификатор № 87374.556.184.7 и постройка на допълващо застрояване, с площ от
21.40 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда-друг вид самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 87374.556.184.2, разположен на първи етаж в сградата с
идентификатор № 87374.556.184.7.
С нотариален акт за дарение № ***, том ***, дело *** г. Т.В.С. придобил 1/6
ид.ч. от дворно място, цялото от 350 кв.м. по НА и 374кв.м. по скица и удостоверение,
както и 2/6 ид.ч. от втори етаж на построената в това дворно място жилищна сграда,
както и прилежащите му избено и таванско помещение.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г. Г. Л. (
без родство със страните). Същия заявява, че се запознал с Т. когато купил къщата,
като живеел в гр. Я., ул. „***“. Живеел на първия етаж в къщата, като бил съсед на
ищците които живеели на втория етаж и ответника който живеел на третия етаж.
Имота закупил през 1994 г. имало ограда между двата имота, която стояла и в момента,
като заварил къщата с постройките. Нищо не било променено от тогава, като дворното
място пред къщата било разделено на две с ограда, която била тухлена. Едната
половина ползвали едните комшии, другата половина ползвал Т.. Още през 1994 г.
когато отишъл да живее в имота го заварил така и като дошъл новия комшия бати Н.,
бащата на Р., нямал никакви претенции. Това било през 2003- 2004 г., когато закупили
имота. Знаел, че техните дядовци се били разбрали, всичко да си останело така, като
било и до ден днешен. Т. ползвал повече от двора, защото покрива на къщата бил поет
от него. Канализацията на къщата на първия и втория етаж била поета от тях двамата,
без участието на Р.. Не знаел и не можел да отговори, дали между тях е имало уговорка
Т. да поеме ремонта на общите части и затова да ползвал по-голямата част от двора. В
момента се извършвали ремонтни дейности, като Р. си правила нейната част с
градешки камъни, като това касаело дворното място което ползвала. Това било само
дворното място до оградата, от нейната страна. Прозорецът , където живеела майката
на ответника, се намирала в Т. част. Когато правили ремонт на къщата, на фасадата,
6
всеки си поел честта според квадратите, които притежавал. При изграждането на
канала Р. не участвала и не му дала да направи изолация на първия етаж. Този канал го
направили двамата с Т., като трябвали да делят на три, но делили на две.
На въпрос на съда свидетеля отговори, че не бил виждал някой да ходи да
прави замервания на двора, затова кой колко от него ползвал. Той не ползвал част от
двора, само ползвал пътеката, която водила до входа.
По искане на страните по делото е назначена съдебно – техническа
експертиза. От заключението на изслушената по делото експертиза, вещото лице по
която след оглед , запознаване с материалите по делото, разглеждане документите за
собственост, скица и преходно геодезическо заснемане, констатирало, че ищците по
делото били собственици по наследство на ½ ид.ч. от имот № 87374.556.184 с площ
364 кв.м., жилище на първия етаж от сградата с идентификатор 87374.556.184.1,
представляващо самостоятелен обект 87374.556.184.1.1 и сгради 87374.556.184.1.4;
87374.556.184.1.5 и 87374.556.184.1.6 по КККР на гр. Я., по силата на н.а. № ***, том
***,рег. ***, дело *** г. Квотата им на съсобственост била ½ ид.ч. от ПИ№
87374.556.184 с площ 364 кв.м., при режим на ползване се равнявала на 182 кв.м. от
имота.
Ответната страна Т.В.С. бил съсобственик на ½ ид.ч. от имот № 87374.556.184
по КККР на гр. Я., с площ 364 кв.м., самостоятелен обект № 87374.556.184.1.2 в сграда
с идентификатор 87374.556.184.1, представляващ жилището на втория етаж и сграда с
идентификатор 87374.556.184.7 по силата на документи за собственост. Квотата му на
съсобственост била ½ ид.ч. от ПИ№ 87374.556.184 с площ 364 кв.м., при режим на
ползване се равнявала на 182 кв.м. от имота.
След уговорка със страните извършил геодезически измервания, като били
заснети границите на имота (87374.556.184), основната жилищна сграда в него и след
уточнение със страните съществуващата граница на ползване на останалата част от
дворното място. Изготвил цифров модел, отразяващ геодизическото заснемане, което
комбинирал с цифровия модел за имот 87374.556.184 по КК на гр. Я.- комбинирана
скица № 1. Заснетата основна жилищна сграда имал площ от заснемане 101 кв.м., като
за тази площ в.лице считало за установена с квотите на ползването по ½ ид.ч., или по
50.5 кв.м. за всяка от страните, като на комбинираната скица № 1 площта на сградата
била щрихована в син цвят. На същата скица посочил и площите, ползвани от страните
за останалата част от дворното място ( без основната жилищна сграда), като било общо
263 кв.м. Ищците по делото ползвали самостоятелно 109 кв.м. (комбинираната скица
№ 1, щрихована с червен цвят ). Ответника ползвал самостоятелно 154 кв.м.
(комбинираната скица № 1, щрихована със зелен цвят ). В тази връзка поради начина
на застрояване и сравнително малкия размер на дворното място, както и
недостатъчното лице към улицата, нямало възможност за варианти за ползване на
7
имота, според квотите на съсобствеността ( по ½ ид.ч.). В комбинирана скица № 1 било
показано, как се ползвала площта на дворното място в момента, като за уравняване на
площите за ползване било необходимо половината от разликата от 45 кв.м., или 22.5
кв.м. да преминели от ответника към ищците. Единствената възможност за намаляване
на разликата в ползваните площи била показана на комбинирана скица № 2- с червена
проектна линия. Както било видно от скицата, не можело да се уравнят квотите
напълно ( само 19 кв.м. предаване на площ ползвана от ответника към ищците, при
необходими за пълното уравняване 22.5 кв.м.), поради необходимост от нормативно
минимален размер за достъп до улица (3м.), който трябвало да бъде осигурен, за
нормалното ползване на имота. Площите за ползване при този начин били за ищците
178.5 кв. м. ( 128 кв.м. от дворното място и ½ от площта на основната жилищна сграда-
50.5 кв.м.) и за ответника 185.5 кв.м. ( 135 кв.м. от дворното място и ½ от площта на
основната жилищна сграда-50.5 кв.м.).
При изслушването си в с.з вещото лице и на въпроси на пълномощниците на
страните е посочило, разликата посочена в комбинирана скица № 2 била за
осигуряване на минимален достъп от 3 м. към лицето на единият от ползвателите,
съобразно правилата на ЗУТ. Същото е уточнило, че посетило имота и го разгледал. В
двете части в червено и зелено на скицата имало преграда, стена. Тя не била много
висока,преградата която ги разделяла, като в делото имало снимка как изглеждала
стеничката. Можело да се каже, че била масивна, била изградена от тухли единички,
наредени в тясната си част. Към момента когато посетил имота, тази стена стояла и
видимо било отдавна. Мисли, че била на гърба на клетката, в която живеело кучето.
Заключението на в. лице по СТЕ не беше оспорено от страните и се приема от
съда, като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС .
С решението по чл.32, ал.2 ЗС, съдът замества липсващото или взето във вреда
на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с
оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Самото искане за
съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се
формира. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава
прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се
уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната
администрация по чл.32, ал.2 ЗС, се осъществява при съобразяване с фактическото
състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове
8
за ползване.
Правната квалификация на всеки иск се навежда от твърденията наведени в
исковата молба и от формирания петитум в същата, като в настоящия случай
предявения иск е с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, съгласно който съдът може да
разреши спор за ползване на обща съсобствена вещ при невъзможност да се формира
мнозинство или при настъпване на нови обстоятелства, при което решението на
мнозинството не отговаря на правата на съсобствениците. В случаите, при което е
налице извършено разпределение на ползване било по общо съгласие на страните, по
решение на мнозинството или след съдебна намеса, при решаване на спорна съдебна
администрация, то ново разпределение може да бъде искано и извършено при
настъпило изменение на фактическото положение. В настоящия случай се твърди в
исковата молба, че при извършване на съществуващото разпределение на ползване
площта на имота и която ползват не отговаряла на квотите им в съсобствеността, като
ползвали по-малка част. Именно поради тази причина инициирали производство по
заснемането на имота от правоспособно лице, което установило, че те ползват 165.00
кв.м., а ответника ползва 199.00 кв.м. Твърдението за ползването на по-малка част от
имота от страна на ищците, се установява от приетата и неоспорена СТЕ, като било
неравенство в площите на обособените дялове за ползване, като ищците ползвали 22.5
кв.м. по-малко от ответника. Тези констатации налагат извода, че при извършеното
разпределение на ползване на страните на база документите им за собственост
страните, ищците ползващи имота, са получили дял за ползване по-малък от този на
ответника, като разликата между реалната площ и тази по документи е останала изцяло
за сметка на ищците. Откриването на това обстоятелство, настоящия съдебен състав
намира, че е съществено относно взимането на решението за разпределение за
ползването. Поради липса на съгласие на нова разпределение, което се доказва и от
приложената покана за това до ответника Т. В. С., са налице предпоставките за
сезиране на съда с иск по чл.32, ал.2 ЗС. Съгласно практиката по реда на чл.290 ГПК,
обективирана в Решение № 1419/17.06.2009 г., гр. д. № 4896/ 2007 г. на ІІ г.о. на ВКС,
съдът се намесва когато не може да се вземе решение по управлението/ ползването на
общата вещ от всички съсобственици или когато взетото решение води до увреждането
на вещта, включително накърняване субективните права на съсобствениците. В
настоящия случай е налице именно такова накърняване на правото на собственост на
една група съсобственици, в случая ищците, притежаващи ½ ид.ч. от правото на
собственост върху имота. В тази насока съдът приема, че същия е допустим и следва
да бъде разрешен по същество.
В случая страните не спорят за начина на разпределение на жилищната сграда и
останалите сгради построени в имота, като не се спори и по правата на страните в
съсобствеността, която е по ½ ид.ч. за всяка една от тях, която е безспорно установена
с приложените документи за собственост.
9
В тази насока съдът не възприема твърдението на ответната страна, че
ползването на дворното място е било разпределено в миналото с участието на
праводателите на страните, като в тази насока липсва влязло в сила решение по иск с
правно основание по чл.32, ал.2 ЗС между страните или подписан от тях, съответно от
праводателите им писмен договор. В тази насока съдът споделя доводите на
пълномощника на ответника, че не е необходимо писмена форма за действителност, но
прави успешно доказването в случай на необходимост. Следва да се отбележи, че
посоченото по-горе обстоятелство не се установява и от разпитания свидетел по
делото, който знаел, че техните дядовци се били разбрали, всичко да останело така,
както било и до ден днешен, но не може да посочи дали е имало уговорки между Т. и
другите, той да поемал ремонтите на общите части и затова да ползва по-голямата част
от двора. В тази насока освен твърденията на ответника, не бяха посочени и събрани
никакви други доказателства, които да подкрепят тезата му в тази насока.
Другия спорен въпрос по делото дали преместването или премахването на
масивната ограда, за да се обособят по нов начин двата дяла, съставлява премахване
или разрушаване на постройки. Настоящия съдебен състав приема, че тази ограда не
съставлява постройка по смисъла, вложен в практиката, забраняващ промяна на
установеното фактическо положение досежно сградите в съсобствения имот. Този
извод се следва от функциите на оградата – до обособи частите от съсобствения имот,
съобразно ползването върху него между съсобствениците. Приемането на довода, че не
може да се извършва разпределение на ползването, при което съществуващата ограда
между отделните части на имота следва да се премести, би означавало, че не могат да
се осъществяват правата на съсобствениците при промяна на обстоятелствата, при
което е било извършено разпределението, а това обезмисля и самата правна норма. В
случая практиката приема, че при разпределяне на ползването на съсобствен имот
следва да се отчете фактическото състояние на съществуващите постройки- било за
жилищно, стопанско или обслужващо предназначение, но не и на ограждения,
извършени във връзка с досегашното разпределение на ползването. В този смисъл е и
Решение № 1225/30.12.2008 г. по гр. дело № 4788/ 2007 г., І г.о. на ВКС, където е
посочено, че при разпределение на ползване на незастроената площ между
съсобственици, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на
отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използваната
от тях и да се съпоставя към правата, които имат върху дворното място. Съдът се
съобразява и с извършените от страните подобрения в мястото и др. При това
положение съдът намира, че наведения довод от страна на пълномощника на ответника
в тази насока е неоснователно.
Съдът намира да посочи още, че построяването на ограда, която разделя двата
имота, страните не се лишават от възможността да поискат от съда разпределение на
ползването на имота, при положение, че при това разпределение правата на ищците в
10
съсобствеността са нарушени. В тази насока експертизата установява, че понастоящем
ищците ползват общо 159.5 кв.м., от които 109 кв.м. от дворното място и ½ от площта
на основната жилищна сграда- 50.5 кв.м., а ответника ползва 204.5 кв.м., от които 154
кв.м. от дворното място и ½ от площта на основната жилищна сграда- 50.5 кв.м. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС на Р.България, ОСГК,
съгласно което невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл.32, ал.2 ЗС е
налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл.32, ал.1 ЗС за
използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява
правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън
правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно действие (
арг. от чл.31, ал.1 ЗС).
По отношение на това, че ответника правил подобрения в имота, следва да се
отбележи, че същите не са предмет на спора, като биха могли да търсят правата си в
отделно производство, като това важи и в пълна сила за ищците, за ползваните от
ответника в повече кв.м. от дворното място.
При разпределяне на ползването следва да бъде съобразено съществуващото
фактическо положение, като разпределението следва да е съобразено не само с
квадратурата на общия имот и квотите на съсобствениците, а следва да се държи
сметка и за ползите от определените дялове. Жилищните и нежилищните помещения,
застроената и незастроената част от имота следва да се разпределят между
съсобствениците не механично, а съобразно идеалните им части, като всеки
съсобственик получи съответен дял от различните части на имота /в този смисъл е
Решение № 243/07.02.1977 г. по гр.д. № 2591/1976 г., І г.о. на ВС/.
Съдът счита, че следва да бъде възприето по делото заключението, което в
максимална степен отговаря както на квотите на страните в съсобствеността, респ. в
правото им на ползване, така и на съществуващото на място фактическо положение в
имота, тъй като предложеното разпределение на ползването не може да изисква
промяна на положението на място и извършването на преустройства /Решение №
71/19.04.2011 г. по гр.д. № 727/2010 г., ІІ г.о. на ВКС/.
При разпределение на ползването в случай на учредено вещно право на
ползване, следва да бъдат отчетени правата на ползвателите, както и на
съсобствениците, които не са се лишили от основното си правомощие да ползват
имота; следва не само да бъдат съобразени квотите на страните, но и особеностите на
имота по начин, който да позволява всеки от съсобствениците да има самостоятелен
достъп до определения му дял, като се държи сметка и за ползите от определените
дялове. При разпределение на ползването следва да се съобразят и индивидуалните
собственически права върху намиращите се в мястото постройки, които се изключват
от разпределението, като за сметка на това на останалите съсобственици се предоставя
11
по-голям дял от незастроената част /Решение № 95/30.01.1974 г. по гр.д. № 2322/73 г., І
г.о.; Решение № 39/10.01.1977 г. по гр.д. № 2401/76 г., І г.о./. Аналогично, когато всеки
съсобственик притежава различна застроена площ спрямо притежавания от него дял в
мястото, разпределянето на ползването на незастроената площ от терена се извършва
по правилото, че съсобственикът с по-голяма застроена площ получава за ползване по-
малка свободна площ и обратно – притежаващият по-малка застроена площ получава в
дял по-голяма свободна площ /Решение № 1603/11.10.1999 г., гр.д. № 395/99 г., ІV г.о./.
Също така, когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в
индивидуална собственост отделен жилищен обект, разпределението на ползването на
терена следва да отговаря на следните изисквания: осигуряване на всеки съсобственик
на достъп до жилището му и до складовите помещения към него; дял от мястото,
съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял /Решение
№ 1798/29.11.1999 г., гр.д. № 584/99 г., ІV г.о./
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Ж. П. Ж., който е предложил вариант за разпределение
на ползването, като е съобразила всички гореизброени критерии, които следва да се
имат предвид при предложеното разпределение: отчел е правата на страните в
съсобствеността и техните квоти, както и съществуващите в дворното място постройки.
Вещото лице при предложения вариант е отчело начина на ползване на постройките в
имота от страните, ползваните от тях входове към основната масивна жилищна сграда,
предназначението на всички постройки в имота и осигуряването на достъп до тях за
страните, които ги ползват; осигуряване на излаз на улица за всички съсобственици,
като се е съобразил и с осигуряване на минималния достъп от 3 метра към лицето на
ползвателя ответник, съобразно правилата на ЗУТ.
С оглед на горното съдът счита, че разпределението на ползването следва да
бъде извършено по варианта предложен в заключение на в.л. инж. Ж..
Комбинираната скицата № 2 на в.л. инж. Ж., по предложения вариант от
заключението, приложена на лист 74 от делото, следва да бъде обявена за неразделна
част от настоящото решение.
С оглед изхода на делото, разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са направени /в този смисъл е Решение № 71/19.04.2011 г. по гр.д. №
727/2010 г., ІІ г.о. на ВКС/. Съгласно Определение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №
3423/2015 г. на ВКС, І г.о., при спорна съдебна администрация, каквото е
производството по чл. 32, ал.2 от ЗС, разноски не се присъждат на никоя от страните.
Тук липсва типичната фигура на ищец и ответник, съдът не разрешава със сила на
пресъдено нещо спор за материално право, а само оказва съдействие на страните по
въпроса за разпределение на ползването. Ето защо, искането за присъждане на
разноски, направено от страните, е неоснователно и следва да се остави без уважение.
12
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, представляващ дворно място
с площ от 364 кв.м., поземлен имот с идентификатор № 87374.556.184 по КККР на гр.
Я., с административен адрес гр. Я., ул. „***, съобразно предложения вариант на
експертно заключение, депозирано в съда на 04.11.2021 г. от вещото лице инж. Ж. П.
Ж., скицата към което се приподписва от съда и е неразделна част от решението, като:
на Д.П.Д. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***“ № *** и Р.Н.А. с ЕГН
********** от гр. Я., ул. „*** и двете със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. В.-
ЯАК, се определя за ползване площ от общо 128 кв.м., оцветена в червено;
на Т.В.С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. ***, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***,
чрез адв. П.- ЯАК , се определя за ползване площ от общо 135 кв.м., оцветена в
зелено.
ОБЯВЯВА комбинирана скица № 2 към предложения вариант от
заключението на вещото лице инж. Ж. П. Ж. за неразделна част от настоящото
решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.П.Д., Р.Н. А. и Т.В.С. за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
13