№ 21406
гр. С., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110131976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. В. С., ЕГН ********** срещу С. К. П.,
ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща
стойността на разходите, необходими за отстраняване на вреди в собствения на ищцата
апартамент, настъпили в резултат на противоправно и виновно поведение на ответницата,
изразяващо се в бездействие – непредприемане на действия по отстраняване на теч и
неизвършване на ремонт в банята в апартамента, използван от ответницата.
Ищцата твърди, че е един от собствениците и ползвател на недвижим имот, находящ
се в гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет. 2, апартамент № 125, състоящ се от дневна, кухня и
сервизни помещения. Твърди, че две години преди датата на депозиране на исковата молба –
от 2020 г. от апартамента на ответницата – апартамент № 128, находящ се в гр. С., ж. к. „М.
1“, бл. 67, вх. Е, ет. 3, намиращ се над жилището на ищцата, започнали дребни течове. В
резултат на това, целият таван на банята на ищцата бил в изключително лошо състояние,
постоянно било влажно, течала вода от горния апартамент № 128. Твърди, че течовете се
разнесли и по съседните на банята стени към другите стаи в жилището, в банята се появила
влага, мазилката от стените и тавана почерняла и започнала да пада. Сочи, че въпреки
отправените й предупреждения, ответницата не предприела действия по отстраняване на
проблема. С оглед на влошеното състояние на апартамента, ищцата се принудила да се
изнесе на квартира, тъй като вследствие на течовете жилището й станало непригодно за
живеене. Според ищцата с бездействието си, изразяващо се в непредприемане на
съответните действия по ограничаване на последствията от настъпилия теч, ответницата е
1
нарушила общото правило да не се вреди другиму, поради което следва да отговаря за
непозволено увреждане спрямо ищцата. По изложените съображения ищцата моли за
уважаване на иска и за присъждане на сумата от 5000 лв., включваща разходите, необходими
за отстраняване на щетите, причинени от ответницата, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата, с който оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Оспорва легитимацията на ищцата да предяви иска с
доводи, че по делото не са представени доказателства, че ищцата е собственик на целия
процесния имот, като за частта, на която не е собственик – същата предявява чужди права и
няма право на обезщетение. Ответницата оспорва да е извършила противоправни действия
като твърди, че не е собственик на апартамент № 128. Оспорва твърдените от ищцата
имуществени вреди и наличието на причинна връзка между поведението на ответницата от
една страна и претърпените от ищцата вреди от друга страна. Моли за отхвърляне на иска и
за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответницата, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори и се установява от приетите писмени доказателства –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том II, рег. № 7246, дело №
315/2005 г., че на 04.08.2005 г. В.С.У. е продала на В.Г.С. следния свой собствен недвижим
имот, находящ се в гр. С., район „М.“, жилищен комплекс „М. 1“, в жилищна сграда – блок
№ 67, а именно апартамент № 125, на втория етаж във вход Е, със застроена площ от 40,71
кв. м., състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток – зЕ. площ,
запад – стълбище, север – Т.П., юг – А.Б., заедно с избено помещение № 3 с полезна площ от
2,60 кв. м., при съседи: изток – коридор, запад – стълбище, север – мазе към апартамент №
124, юг – мазе към апартамент № 126, заедно с 0,505 % идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, както и че ищцата М. В. С. е един от наследниците на купувача В.Г.С.,
починал на 03.04.2010 г. и оставил за свои наследници по закон: Е. Д.а С. – съпруга, К.В.Д. –
дъщеря, Г. В. С. - Д. – дъщеря и М. В. С. – дъщеря (Удостоверение за наследници с изх. №
РОБ23-УГ51-2366 от 22.05.2023 г., издадено от Столична община, район „О.“).
По делото е представен Договор за наем от 14.03.2022 г., видно от който В.К. Д.а -
Праш като наемодател е предоставила на ищцата М. В. С. като наемател за временно и
възмездно ползване апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 111, ет. 2 за живеене
(чл. 1, ал. 2) срещу месечна наемна цена в размер на 600 лв. (чл. 2, ал. 1). Договорът е
сключен за срок от 12 месеца, считано от 14.03.2022 г. (чл. 3, ал. 1), като в Приемо-
предавателен протокол към Договор за наем от 14.03.2022 г. е описано състоянието, в което е
предаден имотът.
За установяване на спорните по делото обстоятелства по делото е прието заключение
2
на СТЕ, както и са разпитани свидетели.
Свидетелката Г. В. С. - Д., сестра на ищцата и съсобственик на апартамент № 125,
заявява, че в апартамента живее само сестра й М.. В късното лято на 2020 г. се появило
петно в банята от щранговите тръби и сестра й се свързала със съседката от горния
апартамент – С. П., за да могат да отстранят теча, който ставал все по-голям. През септември
М. поискала да извикат майстори за съвместен оглед, но С. казала, че е болна от Ковид и
отложили огледа. През октомври петното станало по-голямо и М. се свързала с
домоуправителя, който я насочил към майстор-специалист в областта на отстраняване на
повреди по щранговете, отново уговорили оглед със С.. В края на октомври – началото на
ноември 2020 г., след съгласие от страна на С. в уречен час да дойдат майстори, М., заедно с
един от майсторите, който бил препоръчан, за да измаже и частта на С., след като се
отстрани течът, се качили до апартамента на ответницата, но в уречения час същата заявила,
че няма уговорка с тях, да се махат и ги изгонила, защото била болна от Ковид. Майсторите
не могли да влязат в апартамента. През януари 2021 г. се появило още едно петно встрани на
около 40 см., което свидетелката е виждала, според нея от сифон на горния етаж, както
предположили и някои от майсторите. На 18.01.2021 г. свидетелката пуснала сигнал към
домоуправителя, че съседката наводнява техния апартамент, а на 28.01.2021 г. било
проведено Общо събрание, като било взето решение да бъде извършен ремонт между двата
апартамента. Добавя, че С. категорично отказала да се съобрази с това решение.
Свидетелката заявява, че по същото време се наложило ищцата да напусне апартамента си
поради влошени взаимоотношения с тази съседка, поради това, че ремонтът не могъл да се
осъществи и петното ставало все по-голямо, а банята била след основен ремонт.
Свидетелката заявява, че през лятото на 2021 г. ходила да полива цветята в
продължение на месец и половина и виждала, че петното става все по-голямо. През март
2022 г. сестра й се принудила да се изнесе от този апартамент, защото ставал все по-негоден
за обитаване и един от майсторите й казал, че е възможно изведнъж от ерозиралите тръби да
протече вода, така че ако е топла водата да я обезобрази. Първо се изнесла при сина си, след
това в апартамента на майка им. Впоследствие през март наела апартамент близо до майка
им, но далеч от ж. к. „М.“.
През април заедно с ищцата отишли до апартамента, за да си вземе дрехи, но там
ставало все по-зле. През май 2022 г., когато влезли в апартамента, от горния етаж се стичала
вода, която минавала през контактите и се наложило да спрат тока, присъствал и
домоуправителят. Свидетелката пояснява, че под кухнята на С. е спалнята на ищцата. В
спалнята се образували ръждиви огромни петна, а зад леглото била подкожушена цялата
стена. До подкожушената стена течало вода, струя, която минавала през контакта. Взели
дрехи и се опитали да се свържат със съседа отдолу, защото водата, която се стичала можела
да ги наводни, и за да го предупредят, че апартаментът не се обитава от месец март. Това
било последното посещение на свидетелката в апартамента. Добавя, че имали намерение да
го продадат през юни, но в това състояние нямало как, през юли 2022 г. бил направен
ремонт на тръбите. През ноември ищцата отдала апартамента под наем, за да може да плаща
3
своя наем.
Свидетелката пояснява, че за да бъдат отстранени щетите от теча бил направен
ремонт по инициатива на ищцата през юни 2022 г. в апартамента - измазали банята, цялата
спалня и сменили част от ламината, който бил надигнат заради теча. През юли сменили
източника на този теч - тръбите, със съгласието на С.. С. се съгласила да влязат в нейния
апартамент, за да се сменят тръбите, което било възможно най-щадящият ремонт, за да няма
тя кой знае какви щети. Свидетелката добавя, че не знае дали след ремонта тече, но от сестра
си знае, че според наемателката нямало проблеми. Добавя, че според майстори, причината за
наводнението била тръбите между двата апартамента, както и сифонът в банята на горния
апартамент.
Свидетелят К.В.Б., приятел с ищцата, заявява, че е ремонтирал апартамента в ж. к.
„М.“ – бил наводнен и се наложило да го ремонтират през юни 2022 г. Апартаментът бил
доста наводнен, имало вода по пода, към коридора, към банята, към кухнята, имало теч и на
пода и ламинатът се бил надигнал. Течът идвал от горния етаж от сифона и достигал до
пода. Във всички стаи имало теч, в хола - по-малко, по самите ъгли най-вече имало вода,
включително по тръбите. Махнали подгизналата мазилка, измазали наново и след като
изсъхнало – боядисали и сменили ламината. Пояснява, че не е участвал в спирането на теча,
но той бил спрял и тогава започнали да ремонтират. Заявява, че е майстор вътрешни
ремонти, комплексни ремонти. С оглед познанията си свидетелят пояснява, че според него
течът е от сифон, тъй като течът от сифон прави специфичен кръг - наслагване на дадено
място с вода, която се разпръсква по плочата, намира слаби места и прониква в долния
апартамент.
Свидетелката П.С. П., леля на ответницата, свидетелства, че ответницата живее в ж.
к. „М. 1“, бл. 67, в апартамент, който е собственост на баба й. Блокът е стар и не са правени
ремонти, не само в тези апартаменти, а въобще в хода и в блока. Заявява, че познава М. С. по
име и от разказите на С., знае, че преди известно време е живяла под апартамента на С. и за
спорове за течове. М. обвинявала С., че има течове от нейния апартамент, които се появяват
в долния апартамент. Имало спорове, защото С. няколко пъти искала да извика майстори, за
да проверят двата апартамента, откъде са тези течове, свидетелката водила преговори за
фирма с термокамери. През пролетта на 2022 г. С. направила няколко опита да извика фирма
с термокамери, 2-3 пъти плащала за огледи, но не били допуснати да направят оглед в
долния апартамент. Направили оглед в апартамента на С., със съдействието на
домоуправителя, но не открили причини за течове. През лятото открили проблем в някаква
шахта нагоре и предложили на домоуправителя да направи пълен оглед на всички
апартаменти, защото той твърдял, че има теч в мазето. Не са организирали такъв пълен
оглед с термокамера за откриване на теча, защото домоуправителят и някои от хората не се
съгласили. Доколкото свидетелката си спомня, през лятото на 2022 г. бил направен оглед и в
двата апартамента със съдействието на домоуправителя. Добавя, че в апартамента на С. са
правени преди и след огледа ремонти, защото апартаментът е стар, С. и баща й правили
няколко освежителни ремонта в банята, кухнята, сменяли някои от тръбите. Преди няколко
4
месеца (от 12.07.2023 г.) в банята правили ремонт, сменяли плочи и тръби, правили сифона,
в кухнята оправяли някои неща. Свидетелката няма информация дали след ремонта
проблемите с течовете на долния етаж продължават.
От С. свидетелката знае, че М. искала от баба й сумата 10000 лв., за да направят
ремонт на двата апартамента и някакво финансово обезщетение на ръка, след това звънели
на баба й, че всъщност няма да са 10000 лв., а 5000 лв., за да не заведат дело, да се видят и да
им ги даде на ръка, за да си ремонтират собствения апартамент, с оглед бъдеща продажба. П.
заявява също, че през май 2022 г. получила телефонна заплаха от сина на ищцата, че
племенницата й е направила голяма беля – наводнила долния апартамент, за което следвало
да заплати 10000 лв. за ремонт на двата апартамента. Свидетелката отказала, като поела
задължение да организира огледи и майстори, както и че ако има действително теч ще бъде
направен ремонт. Добавя, че бабата на С. – С. живее при сина си, последните 10 години не е
живяла в този апартамент.
По делото са писмени и „показания на Л.И.С.“ от 20.02.2022 г. относно ремонт на
банята на ищцата на 22.11.2020 г., които съдът не обсъжда, тъй като представляват писмени
обяснения на свидетел, т. е. не са събрани по установения от закона процесуален ред.
По делото е изготвена и комплексна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), от която
се установява, че апартаментът на ищцата се състои от коридор, баня, кухня, дневна, тераси.
При посещение на място от вещите лица са констатирани следи от течове в банята по целия
таван, като шпакловката е започнала да се лющи, в антрето по тавана пред банята и стените,
граничещи с банята, и в дневната има следи от течове, пожълтели петна, започнала да се
отлепя шпакловка, в по-малки количества се наблюдават петна по стената на кухнята,
граничеща с банята и по част от тавана и стената на дневната, граничеща с антрето. При
огледа на 01.02.2024 г. вещите лица са проверили вертикалния щранг, през който преминават
общите тръби за топла и студена вода. Посочили са, че вертикалният щранг е сух, не са
установени течове по общите тръби за топла и студена вода. В заключение експертите са
посочили, че са налице следи от течове в жилището на ищцата – увредени са таваните и
стените на коридора, банята, дневната и кухнята. Касае се за теч от канализацията в банята
на апартамент № 128 на горния етаж, над апартамент № 125, до който апартамент на вещите
лица не е бил осигурен достъп. Според експертите е налице причинно-следствена връзка
между течове в апартамент № 128 и нанесените на апартамент № 125 вреди. При огледа не
са установени вреди по частите от таваните и по стените, които се намират под
апартаментите в съседство с апартамента на ответницата. За да се отстранят щетите е
необходимо да се остърже компрометираната, подкожушена мазилка/шпакловка, да се
намаже с грунд за бетон и положи нова гипсова мазилка и латекс. Това важи за всички места,
където са констатирани щетите. Вещите лица са извършили замерване на място, изчислили
са количествата и са остойностили ремонтните дейности в таблица на стр. 4 от
заключението, като са дали заключение, че стойността на необходимите ремонтни работи за
възстановяване на нанесените щети е в размер на 3619,19 лв., включваща и материали –
430,40 лв. В заключението е посочено също, че не може да се отговори категорично кога са
5
причинени твърдените вреди, както и от кога датират, но те произлизат от течове в
канализацията в банята на апартамент № 128.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В съдебната практика е разяснено, че правната квалификация на предявените искове
се дава според твърденията на ищеца. Според ППВС № 4/1975 г., когато вредите са
настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност или от човешко действие,
или от необезопасяване, отговорността е по чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. В
случая с оглед изложените в исковата молба твърдения за противоправно действие и
бездействие на ответницата, както и при съобразяване на горните разяснения, искът за
обезвреда следва да бъде квалифициран именно по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. По така предявения иск ищцата следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: 1/. деяние (действие или бездействие), а именно, че ответницата е извършила
процесното деяние, изразяващо се в бездействие – неотстраняване на щети от настъпил теч
и на причините за този теч; 2/. вреда, а именно, че ищцата е претърпяла имуществени вреди
в претендирания размер; 3/. противоправност на деянието, и 4/ причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите вреди. Субективният
елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема
за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответницата за оборване на
законовата презумпция.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на задължението или да обори презумпцията за вина.
По делото не е спорно и се установява от приетите доказателства, че ищцата е един
от собствениците на апартамент № 125, находящ се в гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет. 2,
състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, над който се намира апартамент № 128,
използван от ответницата.
По отношение на допустимостта на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД -
допустимостта на претенцията на ищцата се извежда от посочените в исковата молба
фактически обстоятелства и твърдения. В случая ищцата твърди, че е съсобственик на
имота, в който са настъпили вреди, но който ползва самостоятелно, поради което счита, че й
се дължат изцяло разходите за ремонтните дейности, които ще бъдат извършени поради
противоправно бездействие от страна на ответницата, и претендира осъждане на
ответницата да заплати цялата сумата в полза на ищцата. В открито съдебно заседание
ищцата обосновава правния си интерес от претендиране на обезщетение в пълен размер, с
позоваване на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Предвид твърденията на ищцата, че тя е
легитимирана да получи обезщетение в пълен размер, а не че чрез подадената исковата
6
молба упражнява правата и на останалите съсобственици на имота, съдът приема, че същата
не предявява по недопустим начин чужди права. В този случай, въпросът за наличието на
съсобственост по отношение на увредената вещ е относим единствено към основателността
на заявената претенция, но не и към нейната допустимост.
Съдът приема, че ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск. От събраните гласни доказателствени средства, включително показанията на
свидетеля П., които в тази част съдът кредитира като обективни и неопровергани от други
доказателства по делото, безспорно се установи, че апартамент № 128 се ползва именно от
ответницата, включително в периода след 2020 г., като бабата на ответницата – С. К., която е
собственик на имота, не живее в него повече от 10 години. Може да се направи извод, че
имотът се ползва на договорно основание по заем за послужване, по който заемателят има
задължение да се грижи за вещта като добър стопанин и да я поддържа. Съгласно чл. 53 ЗЗД
при иск за обезщетение за непозволено увреждане, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. За доказано причинените с теча вреди в ищцовия
апартамент отговарят съпричинилите ги лица – собственикът и ползвателят, които не са
отстранили причината за теча, поради което съдът приема, че ответницата следва да отговаря
по предявения иск, при доказване основанието на същия.
По делото се установи фактическият състав на непозволеното увреждане, а именно,
че щетите в апартамента на ищцата се дължат на противоправно поведение от страна на
ответницата, която не е предприела действия за отстраняване причината, водеща до течовете
в апартамент № 125 - да извърши необходимия ремонт в собствения си апартамент (сифон в
банята), за да предотврати течовете на вода в имота на ищцата. От показанията на
свидетелите С. - Д., които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, при съобразяване, че
свидетелката е сестра на ищцата и съсобственик на апартамента, в който са нанесени
вредите, както и показанията на свидетеля Б., които съдът цени като обективни, логични и
отразяващи непосредствените възприятия на свидетеля, несъмнено се установи, че от лятото
на 2020 г. до разпита на свидетелите в апартамента на ищцата са налице течове, започнали
като малко петно в банята, впоследствие разнесло се и по съседните на банята стени,
коридор, кухня, в резултат на което мазилката подгизнала, оронила се. И двамата свидетели
са възприели лично следите от течове в апартамента на ищцата – в банята, коридора,
кухнята, по ъглите на стените непосредствено до банята, а наличието на описаните щети се
установява и от съдебно-техническата експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, която
следва да се кредитира като компетентно изготвена и обоснована. Свидетелят К.Б. е
незаинтересован от изхода на спора, показанията му се основават на негови лични
впечатления и наблюдения, логични са и са в съответствие със заключението на съдебно-
техническата експертиза. Според експертното заключение и към момента на огледа в
апартамента на ищцата са налице следи от течове в банята по целия таван, където
шпакловката е започнала да се лющи, както и в антрето по тавана пред банята, по стените,
граничещи с банята, в дневната, в резултат на което са се образували пожълтели петна и
шпакловката е започнала да се отлепя, малки петна от течове има по стената на кухнята,
7
граничеща с банята и по част от тавана и стената на дневната, граничеща с антрето. Видно
от показанията на свидетеля Б. е, че течовете са засегнали коридора, банята, кухнята на
ищцата, което е наложило премахване на подгизналата мазилка, боядисване и смяна на
ламината, като според свидетеля течовете са причинени от сифона в банята на ответницата.
В тази насока са и констатациите на вещите лица - че най – вероятната причина за теча, с
оглед разположението на петната по тавана в банята на ищцата и съседните стени е сифонът
в банята на ответницата. По делото няма данни и не са събрани доказателства за теч, който
да е причинен от друго жилище в жилищната сграда, който да е преминал през банята на
ответницата и да е достигнал до тази на ищцата. В тази връзка следва да се посочи, че ако
вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най-вероятна“, от това не
следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, поради което и преценката на
всички доказателства по делото, включително при изграждане на извод за причинно-
следствена връзка, е задължение на съда – решение № 55/22.02.2018 г. по гр. д. № 984/2017 г.
по описа на ВКС, IV г. о., решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. по описа на
ВКС, III г. о. и др. При преценка за причината на възникналия теч съдът взе предвид и
показанията на свидетеля Б., според който вредите се дължат именно на сифона в банята на
ответницата, тъй като петната отговарят по вид и разположение на такива, образувани
вследствие на теч от сифон и показанията на свидетеля С. – Д., че от горния етаж се стичала
вода, като ответницата отказвала да допусне майстори вкъщи. Само фактът, че вещите лица
не са посетили имота на ответницата не може да послужи като основание за отхвърляне на
иска, на първо място защото самата страна е отказала и не е съдействала на експертите за
изясняване на фактите по спора, и на следващо място защото по делото не са ангажирани
доказателства течовете да произлизат от друго място, а не от имота на ответницата
(включително от шахта, за което свидетелства П.).
Същевременно, вещите лица са отрекли причина за течовете да е вертикалният
щранг, през който преминават общите тръби за топла и студена вода, като са посочили, че се
касае за теч от канализацията в банята на апартамент № 128 на горния етаж. Изводът на
вещите лица не е разколебан от ангажираните по делото доказателства, като съдът не
кредитира показанията на свидетеля П., че през пролетта на 2022 г. в имота на ответницата
са идвали майстори с термокамери, които не са констатирали повреди, които да водят до
течове на долния етаж, тъй като в тази част показанията й възпроизвеждат разказа на
ответницата, т. е. не са преки, не са ангажирани други доказателства, които да сочат, че в
имота на ответницата действително е извършена такава проверка и се разколебават от
извода на вещите лица, разполагащи със специални знания в съответната област.
Кредитирайки показанията на свидетелите С. - Д. и Б. съдът приема за установено, че
причините за теча в имота на ищцата са две – тръбите между двата етажа (вследствие на
което са били налице течове от кухнята на ответницата в спалнята на ищцата, довели до
образуване на ръждиви петна и подкожушена стена), но които тръби са били подменени през
юни-юли 2022 г. (за което е съдействала и ответницата, в който смисъл са показанията на
свидетеля С. – Д. и показанията на свидетеля П., които в тази част следва да се кредитират,
тъй като отговарят на изнесеното и от свидетелите на ищцата, че през лятото на 2022 г. е
8
направен съвместен оглед в двата апартамента и са отстранени част от причините за
течовете), и от сифона в банята на ответницата, който е причинил именно посочените в
исковата молба щети в банята, кухнята и съседните на банята стени в имота на ищцата,
които са установени и при огледа от вещите лица (за премахването на които ответницата не е
предприела мерки или дори да е предприела такива, същите не са били достатъчни за
отстраняване на проблема). Несъмнено се установи, че е налице едно трайно положение,
което съществува и към момента на огледа на апартамента на ищцата от вещите лица, има
теч от канализацията в банята на ответницата, който е активен и от който са настъпили
увреждания в апартамента на ищцата, като течовете продължават и след ремонтите в двата
апартамента, за които разказват свидетелите - през 2022 г. в имота на ищцата и през 2023 г. -
в имота на ответницата.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал – в това число писмени
доказателства, свидетелски показания и изготвена техническа експертиза съдът достига до
извод, че процесният случай касае нанасяне на щети по стените и тавана в кухнята, банята
на ищцата, антрето и съседните на банята стени, които се дължат на проникване на вода от
сифона в банята на апартамента, разположен над този на ищцата и ползван от ответницата.
От техническата експертиза се установява, че твърдените повреди са налице, посочено е
разположението им и вероятният източник – сифонът в банята на ответницата, като са
остойностени и разходите, необходими за отстраняване на щетите. Налице е причинно-
следствена връзка между щетите и виновното поведение на ответницата, която не е
предприела действия за ремонтиране на банята си така, че да предотврати проникването на
вода в долния апартамент. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля П., че
ответницата, заедно с баща си, са правили ремонти в банята, кухнята, сменяли са плочи и
тръби, но намира, че въпреки ремонта, причините за течовете в апартамента на долния етаж
не са били отстранени. Следва да се посочи, че собственикът на недвижим имот,
респективно ползвателят има задължение да го поддържа в такова състояние, че да не
уврежда собствените на съседите си недвижими имоти. Настъпването на теч в жилището на
ищцата е резултат от бездействието на ответницата като ползвател на апартамент № 128 и
неизпълнение на задължението й да поддържа ползваните от нея вещи в състояние, с което
да не вреди на останалите имоти и на техните собственици и да не пречи на същите да ги
ползват необезпокоявано. Като не е предприела своевременно необходимите мерки за
отстраняване на причините за теча, ответницата е станала причина да настъпят щетите в
имота на ищцата. От изложеното следва, че по делото е установен вредоносен резултат,
който има противоправен произход, тъй като е нарушено общото правило да не се вреди
другиму. Налице са предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на
ответницата. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответницата за настъпване
на вредните последици следва да се приеме за установена, доколкото не се представиха
доказателства, които да обосновават извод за липса на вина у ответницата за допуснатия от
нея теч и оттам за причинените материални щети (включително такива съображения не са
изложени в отговора на исковата молба – че към датата на започване на теча ответницата не
е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи).
9
С бездействието си както собственикът на апартамент № 128, така и неговият
ползвател са станали причина за щетите на долния апартамент, поради което отговарят
солидарно пред увредените лица. Отговорността на ответницата по предявения срещу нея
иск следва да се ангажира на основание чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД. Допустимо е искът за пълната
обезвреда (цялото вземане) да се предяви само срещу единия от солидарно отговорните,
както е в случая (така решение № 51/28.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г. по описа на ВКС,
III г. о. и решение № 79/07.06.2019 г. по гр. д. № 3829/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Претенцията е основателна за доказаните по делото имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Принципът е да се получи пълно
обезщетение за всички вреди, за да може ищецът да възстанови имуществото в състоянието,
което е било преди увреждането. Вещите лица са изготвили в табличен вид стойностна
сметка за определяне на ориентировъчна цена за извършване на ремонтните работи за
отстраняване на повредите, настъпили вследствие неправомерните действия на ответницата,
като са посочили, че общата стойност, включваща демонтажни, бояджийски, монтажни и
общи работи, труд и материали, се равнява на сумата от 3619,19 лв.
Както се посочи ищцата, като съсобственик на увредения имот, е легитимирана да
претендира обезщетение за вреди, настъпили в същия. Настоящият съдебен състав приема
обаче, че по иска по чл. 45 ЗЗД ищцата може да получи обезщетение само съразмерно на
своите права в съсобствеността. Предявяването на иск по чл. 45 ЗЗД не е управително
действие. Рискът от погиване или увреждане на вещта е за собственика й, респективно за
всеки от съсобствениците. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС ползите и вредите за и от
съсобствения имот се разпределят съобразно дела на всеки съсобственик, т. е. всеки
съсобственик дължи средства за възстановяване на имота съобразно правата си.
Следователно обезщетението за вреди върху съсобствен имот следва да съответства на
правата на съсобствениците. Затова на ищцата не може да се присъди обезщетение за
припадащата се част от съсобствеността на останалите съсобственици, тъй като в случая не
се касае за вече сторени от ищцата разходи, а за сума, необходима за отстраняване на
настъпилите вреди (в този смисъл решение № 50003/03.02.2023 г. по гр. д. № 122/2022 г. по
описа на ВКС, I г. о.). В случая обезщетението не се равнява на реално вложена от ищцата
сума за възстановяване на вредите, която да се дължи изцяло, а се съизмерява със сума, която
тя като увредена следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Искът е предявен само от един от съсобствениците на увредения имот, поради
което дължимото му се обезщетение следва да бъде изчислено на база сумата, която този
съсобственик следва да разходи за възстановяване на имота съобразно правата му в
съсобствеността. Въз основа на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че
ищцата се легитимира като собственик на 1/4 идеална част от процесния имот – същият е
закупен от бащата на ищцата В.Г.С. на 04.08.2005 г., като няма данни имотът да е придобит в
СИО, вкл. към датата на продажбата В.С. да е бил в граждански брак с Е. Д.а С., както и
същата да е починала. При това положение, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН,
10
ищцата се легитимира като собственик на 1/4 идеална част от имота, каквито квоти в
съсобствеността притежават и Е. Д.а С. (съпруга), К.В.Д. и Г. В. С. – Д. (дъщери), с оглед
представените по делото доказателства. Липсват данни в полза на ищцата да е учредено
вещно право на ползване на имота и при доказване основанието на иска в полза на
последната следва да се присъди обезщетение съобразно правата й в съсобствеността.
Ищцата има материалноправна легитимация да получи само част от дължимото
обезщетение за претърпените вреди в общ размер на 3619,19 лв., съответстваща на
притежаваната от нея квота в съсобствеността, поради което й се дължи 1/4 част от тази
сума, или сумата от 904,80 лв. До тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен,
като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателното плащане на
задължението.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски възниква и за двете страни.
От ищцата се претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК както следва: 200
лв. – разноски за държавна такса, 300 лв. – депозит за експертиза и разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото не са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не присъжда такова. От останалите 500 лв. на ищцата
съразмерно с уважената част от иска следва да се присъди сумата от 90,48 лв.
От ответницата също се претендират разноски, като са представени доказателства
единствено за заплащане на сумата от 200 лв. – депозит за експертиза. От тях съразмерно с
отхвърлената част от иска на ответницата следва да се присъди сумата от 163,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „И.“, бл. 132, вх. Д, ет. 8,
ап. 102, да заплати на М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет.
2, ап. 125, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 904,80 лв., представляваща обезщетение
за разходите, необходими за отстраняване на щетите по таваните, стените на коридора,
банята, дневната и кухнята, причинени в имота на ищцата – апартамент № 125, находящ се в
гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет. 2, вследствие на теч от имота на горния етаж, ползван от
ответницата - апартамент № 128, находящ се в гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет. 3,
съобразно притежаваната от ищцата част от съсобствеността на апартамент № 125, находящ
се в гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет. 2, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 904,80 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „И.“, бл. 132, вх. Д, ет. 8,
11
ап. 102 да заплати на М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет.
2, ап. 125, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90,48 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 67, вх. Е, ет. 2,
ап. 125, да заплати на С. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „И.“, бл. 132, вх. Д, ет.
8, ап. 102, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 163,80 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12