Определение по дело №431/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

П Р О Т О К О Л

04.09.2019 г. гр. ПАЗАРДЖИК

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА ЧЕТВЪРТИ СЕПТЕМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ

Секретар: ИВАНКА ШАРАПЛИЕВА

Прокурор: СТОЯН ПЕШЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ ПЕТРИЧЕВ

НАХД № 431 по описа за 2019 година

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура Пазарджик се явява прокурор Пешев.

Обвиняемата П.И.Е. се явява лично и с адв. К., редовно упълномощен.

Свидетелят К.Х.Д. се явява лично.

Не се явяват останалите свидетели Д.Н.К. р.пр., И.Н.Г. нер.приз., Р.Ц.Г. р.пр., Д.Ц.Б. не се явява р.пр.

Вещото лице М.Й.В. се явява лично.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

В момента се явяват св. Д.К., Д.Б., Р.Г..

Адв. К.: Аз ще ви моля да не давате ход на делото, да отмените разпореждането за внасяне на делото в с.з., от 01.07.19 г., тъй като изводите в това разпореждане са необосновани, а освен това не са налице условията на чл. 376 от НПК за разглеждане на делото в с.з. Кои са съображенията за да искам това. В разп.на чл. 247, ал.1 т.1. от НПК е посочено, че съдебното производство се образува по обв.акт на прокурора, а в т.2 са делата от частен характер. Настоящето съд.производство е образувано въз основа на постановление на прокурора със съображения за освобождаване от нак.отговорност и делото да се разглежда по глава 28. Постановлението като прокурорски акт, е родово понятие на обв.акт. Те са по същество едни и същи процесуални документи, с които се иска доказване вината на дадено лице, чрез вменяване на определено престъпление. Считам, че постановлението не отговаря на изискванията на чл. 99 ал.1 НПК така и на разп.на чл. 247а ал.2 т.2 на 249, ал.1 във връзка с чл. 248, ал.1 т.3, както и на чл. 376 от НПК.

Както в постановлението на прокурора, така и на ДП постановлението за привличане не е конкретизирано изпълнителното деяние на моята подзащитна в неговата цялост. В постановлението на прокурора е обрисувано каква е процедурата за изплащане по различните европейски фондове и е посочено, че моята подзащитна е била извършила и представила неверни сведения, като е наддекларирала определени хектари, и затова била осъществила елементите на чл. 249 а, ал.2 т.2 от НК. Считам, че този начин на оформяне и постановлението за предаване на съд е допуснато особено съществено проц.нарушение, което е отстранимо, и което се изразява в затрудняване и нарушаване правото на защита на моята подзащитна. Дефиницията на същественото проц.нарушение по смисъла на чл. 248 ал.1 т.3 е дадено в ал.4 т.7. За да е изрядно и привличането и предаване е било абсолютно необходимо да се конкретизира в кои парцели, кои имоти имаме несъответствие между декларираното от моята подзащитна и обективното фактическо състояние, за да може да се прецени дали наистина имаме наддеклариране. За да може да се прецени коя е причината за наддеклариране. Коя е причината ако има такова наддеклариране. Постановлението за привличане и постановлението за освобождаване от нак.отговорност мълчат, няма реална фактическа обстановка. Но изпълнителното деяние, което се вменява на моята подзащитна не е конкретизирано и с това се нарушава правото й на защита. Тя не знае, а и аз не можах да разбера за кои точно имоти, къде се намират точно, каква е площта реалната на тези имоти, и какво точно е декларирала, за да се направи сравнение, за да може да се доказва, или оспорва тези констатации на прокурора. Констатациите на прокурора се той ги превръща в една фикция. Той казва, че има наддекларирани 18 декара, как позна кои имоти влизат в тази схема, за да можем ние да проверим и да възразим или да кажем да, тук има наддеклариране но то се дължи на техническа грешка и т.н. Според мен това е грубо нарушаване на правото на защита. Много лесно е да посочи прокурора че има наддеклариране, тъй като в експертизата е посочено така. Но за да го има това в експертизата, то трябва да го има в обстоятелствената част на постановлението за привличане и в това за освобождаване от нак.отговорност. Така както е написано постановление, все едно е написано присъдата и мотивите. Постановлението е родово понятие на обв.акт. Както обв.акт в своята обст.част определя рамките на обвинението, но в тези рамки може да се защитава моята подзащитна. Когато в тези рамки не се сочи конкретно за какво става реч, как ние да се защитаваме. Все едно по едно дело за телесно увреждане – някой нанесъл много удари по тялото на друг и му причинил увреждания и изведнъж в диспозитива се казва ,че му е нанесена средна телесна повреда. И тук – не се сочи за кои имоти става въпрос. В тази насока постановлението не отговаря на изискванията на тълк.решение № 2 от 7 октомври 2002 г. раздел 4 т.2 какво трябва да бъде съдържанието на обв.акт. Ще посоча няколко изречения – цитира/ в обст.част на ОА прокурорът задължително трябва да посочи фактите. В същият контекст е и по-нататък съдържанието (цитира). Начинът на извършване на деянието е именно това което соча, че липсва в наказателното постановление. Трябва да се обоснове и се опише кой е конкретния имот, на каква площ е и т.н. и като драснем чертата да видим колко декара има тя наддекларирани. В тази насока е трайната практика на Върховния съд тълк.решение 110/1982 г. относно обосноваността на ОА, решение № 484 от 14 ноември 2008 г. по НД № 491/2008 г. на І-во НО (цитира). Фактите, които обуславят съставомерността на деянието, трябва да имаме факти, които да бъдат съпоставени. В тази насока решение на АП Пловдив от 26 страници, от които 12 стр.са изреждане на парцели и обекти за да се съпоставят. Това е решение № 46 от 22 март 2019 г. на ПАС по ВНОХД № 602/2017 г. в същия смисъл е решение № 175 от 7 октомври 16 г. на ВКС, по НД № 599/2016 г. І-во НО. Всички решения могат да се открият в АПИС чл. 248а.

За изискванията за образуване на съд.производство по глава 28 решение № 25 от 18 февруари 2013 г. на Соф.апелативен съд по ВНОХД № 1103. (цитира). В тази насока и решение № 275/15.11.18 г. на ОС Пловдив, по ВНОХД № 1677/2018 г. Във всички тези решения философията им е, че преди да насрочи делото в с.з. съдията проверява дали това постановление отговаря на изискванията на закона. За да отговаря на тези изисквания то трябва да бъде съобразено с разп.на чл. 199. Мотивите представляват обстоятелствената част на обвинението, а тук това липсва. С оглед на тези съображения ще ви моля да отмените разпореждането, да прекратите делото и го върнете на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на моята подзащитна. За много от случаите подобни, да не кажа напълно аналогични не кой да е а ВКС прилага чл. 9, ал.2. Дали степента на обществена опасност на подзащитната ми и на деянието отговарят на това.

Прокурорът: Разбирам аргументите на защитата, те са логични, разбирам, че защитата иска в обвинението да бъдат изложени всички номера посочени в писмените доказателства по делото и за извършените проверки, както и да преповторим едно обширно разследване. Беше въпрос на преценка доколко следва да продължим, до каква степен ще детайлизираме тези моменти от обвинението. Не считам, че не са изложени фактите в случая, тъй като фактите, които определят това обвинение са свързани с невярно деклариране. Защитата иска детайлизиране до степен всяка една карта по имот, всяко едно основание за това деклариране, което е анализирано и направено в експертизата и чийто резултат ние ползваме. Считам, че така изложените аргументи са въпрос по съществото на делото и не водят до ограничаване правото на защита на обвиняемата. Не съм съгласен, че за всеки отделен имот трябва да търсим причина, при положение, че вещото лице след извършване на проверка може да конкретизира това, което е декларирано и е безпредметно обвинението да се занимава с конкретната причина за всеки отделен имот, обвинението се извежда от общите цели на деянието. Съгласен съм, че постановлението трябва да съдържа конструкцията на ОА в максимална степен. Моля да не уважавате искането на защитата.

Адв. К. – формализъм е, но формализма е един от принципите залегнал в НПК защото формализма е гаранция за законност. Аз соча какво иска законът, не адв. К.. Не е въпрос по същество ние да търсим и да установяваме във всяка схема кои имоти влизат. Ние трябва да установим и тогава да установим причините. В договорите за аренда собствениците са посочили конкретната площ на съответния имот, и тази площ е посочена в декларацията от моята доверителка. След това при проверката когато се установява несъответствие между площ по нотариален акт и действителната. Съзнавам, че ще има много работа, съзнавам че може да се стигне до полагане на сизифов труд, но след като се предава на съд едно лице ние искаме да знаем точно какво е това престъпление.

Съдът намира, наведените в днешното с.з. доводи от адв. К., защитник на обвиняемата П.И.Е. ***, свързани с допуснати отстраними процесуални нарушения в хода на проведеното ДП, респ.нарушения в изготвеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78-а от НК, посочено в нормата на чл. 376 , ал.1 от НПК, за основателни, поради което същите ще следва да бъдат уважени, като образуваното съдебно производство по настоящето дело бъде прекратено, а делото се върне обратно на Окръжна прокуратура Пазарджик за отстраняване на посочените по-долу в обстоятелствената част на настоящето определение допуснати отстраними процесуални нарушения.

Както правилно посочи адв. К. – защитник на обвиняемата, в случая производството е образувано по реда на глава 28 от НПК с постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик по реда на чл. 376 от НПК, като този процесуален акт на прокуратурата има своята правна характеристика и съдържание и процесуална идентичност със самият обвинителен акт, въз основа на който по реда на чл. 247, ал.1 т.1 се образува едно съдебно производство. Многобройна е съдебната практика цитирана от адв. К. и известна на настоящия състав, че с оглед тази идентичност и правна характеристика постановлението по реда на чл. 78а от НК, като родово понятие следва да съдържа всички тези обстоятелства, факти и данни, анализирани на ДП, каквито по начало съдържа един обвинителен акт. Т.е. с това постановление се очертават фактическите и правни рамки на обвинението, след като едно обвиняемо лице е привлечено към наказателна отговорност за осъществен престъпен състав на НК.

В пълна и достатъчна степен на конкретика, в обстоятелствената част на постановлението следва да се посочат престъпленията извършени от обвиняемото лице, времето, мястото и начинът на извършване, размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия, отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и доказателствените материали, така както нормата на чл. 246, ал.2 от НПК сочи задължителното съдържание на самия обвинителен акт.

Настоящият състав счита, че внесеното постановление по реда на чл. 376, ал.1 от НПК, с който на обвиняемата П.И.Е. *** е повдигнато обвинение по чл. 248а, ал.2, във връзка с чл. 248а,ал.1 от НК, не отговаря на изискванията на процесуалния закон и на посочените по-горе норми и самото постановление не е годно да изпълни процесуалната си роля да посочи всички релевантни към предмета на делото факти и да очертае пределите на доказване по делото.

Изготвеното постановление е съставено без в неговата обстоятелствена част да е налице необходимата фактическа конкретика, респ. да е налице каквото и да е уточняване на фактическата обстановка приета от прокурора. Всички посочени обстоятелства в постановлението е следвало да намерят отражение в него, за да се дефинира фактическата рамка на съдебното производство. Съгласно тълк.решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС главното предназначение както на обвинителния акт, така и на постановлението очевидно и да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъплението и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита, като в обст.част се сочат фактите които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Категорична е съдебната практика въз основа на цитираното тълк.решение, че липсата или неяснотата на подобни факти представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото винаги ограничават правата на страните в съдебното производство.

В настоящия случай в обстоятелствената част на постановлението липсва яснота за становището на обвинението за приетата фактическа обстановка, от която се извежда съставомерността на деянието за което е привлечена обвиняемата П.Е.. Това е следствие и от липсата на разграничение между фактическите основания на обвинението и направения обзор на доказателствата по делото. В обстоятелствената част на постановлението е направен подробен анализ най-вече на процедурата за финансово подпомагане на българските земеделски стопани, обработващи земеделски имоти, която способства същите да кандидатстват за подпомагане по отделни схеми и мерки, чрез подаване на общо заявление, за плащане на площ за съответната календарна година. Направен е анализ на съответните обособени структури към разплащателна агенция към фонд Земеделие, начин на извършване на директните плащания, като е направен анализ и на съответния подзаконов нормативен акт относно условията и реда за подаване на тези заявления и относимата към това Наредба № 5 от 27.02.2009 г. издадена от Министъра на земеделието и храните. Също така в обстоятелствената част на постановлението изложението на прокурора продължава с преразказ на доказателства и възпроизвеждане на съдебно агрономическата експертиза, както и писмените данни от извършената проверка от Техническия инспекторат към ДФ Земеделие. Посочени са в обобщен вид и декларираните площи по отразените схеми за единно плащане на площ, както и наддекларираните площи, без обаче този факт да е изведен от отразените използвани или не парцели, всеки който има отделен номер, заявена площ, заявена култура със съответен код, като тези отделни парцели не са отразени в съответните таблични площи, в който смисъл тази конкретика е следвало да залегне и съобразно въведеното първоначално твърдение, че обвиняемата Е. е земеделски производител и през 2015 г. е сключила редица договори за аренда на земеделска земя, в посочените землища на посочените съответни населени места. Липсва каквато и да е конкретика на парцелите и земеделски имоти предоставени по тези договори, същите както се посочи по-горе не са изрично конкретизирани, а в този смисъл възражението на адв. К. е основателно, тъй като въпросът за причините за декларирането на тези имоти по арендните договори и съответно причините за наддекларирането са от съществено значение за отговорността на обвиняемата, за което й е повдигнато обвинение. Тази липса на фактическа конкретика лишава в случая обвиняемата да разбере с необходимата конкретика за кои имоти ползвани от нея по тези арендни договори има наддеклариране, за да може да организира защитата си. От друга страна липсата на такава фактическа връзка и фактология лишава съда от възможността да изследва в цялост всички тези факти, които би следвало да се доказват в хода на делото и който порок евентуално би бил заложен в мотивите на крайният съдебен акт. Що се отнася до възпроизвеждането на експертизите и че в самото заключение са изследвани тези въпроси но пък не са отразени във фактологията на постановлението, съдът намира, че само по себе си възпроизвеждането на заключението на назначената експертиза, макар и детайлно, не може да се приеме за обвинителна тази, нито за фактическа обстановка, тъй като съгласно чл. 154 ал.1 НПК експертното заключение не е задължително за съда и органите на досъдебното производство. Така възпроизведеното в постановлението заключение на назначената в рамките на ДП експертиза не може да бъде част от необходимото изложение за обстоятелствата, при които е осъществено инкриминираното деяние. Необходимо е било обвинението в обстоятелствата част да конкретизира всички ползвани по отделно имоти от обвиняемата, да анализира доказателствата свързани с ползването или неползването им, да установи причините по всеки един от имотите с оглед твърдението за наддеклариране, тъй като общо посочването на наддекларираните хектари и площ от всички имоти в съвкупност, затруднява включително и съда да изследва причините за това поведение евентуално на обвиняемата, във връзка с подаденото от нея заявление.

В този смисъл ще следва делото да се върне обратно на Окръжна прокуратура Пазарджик, като съобразно мотивната част на настоящето определение описаните процесуални нарушения бъдат отстранени, включително чрез изготвяне на ново постановление по реда на чл. 376 от НПК.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНХД № 431/2019 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Пазарджик за отстраняване на посочените по-горе процесуални нарушения.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред Апелативен съд Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в 11.30 часа.