РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1785
гр.
Пловдив, 23.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и участието на прокурора Т. Павлов, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева КАНД № 1808 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във
вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е касационна жалба от „КИЕМВИ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул. „Хаджи Димитър“ № 12, с
управител В.Р.Я., против решение № 66 от 10.05.2023 г. по анд № 20235310200104
по описа за 2023г. на Районен съд - Асеновград, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 16-2200220 от 06.12.2022г. издадено от
директор на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на касатора, на
основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание
- имуществена санкция в размер на 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева) за
нарушение на чл.62, ал.1 , във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят намира постановеното от районния съд решение за
немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че същото е постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Моли решението да се отмени или да се измени
същото, като се намали наложената имуществена санкция до минимално предвидения
в КТ размер. Претендират се направените в производството пред двете инстанции
разноски.
Ответникът по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ –
Пловдив, не изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
правилност и законосъобразност на постановеното от районния съд решение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба и потвърждаване на въззивното
решение.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от лице с правен интерес да
обжалва неблагоприятно за него съдебно решение, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Пред първостепенния съд е била установена следната фактическа
обстановка: При извършена на 18.10.2022 г. проверка
в хранителен магазин с топла точка, находящ се в гр. Асеновград ул. „Цар
Калоян“ № 6, стопанисван от „КИЕМВИ“ ООД, с ЕИК
********* от страна на дружеството - работодател е
приета на работа, като кухненски работник Е.Н.Н., която към момента на
проверката е заварена от проверяващите органи в обекта да пържи картофи.
Установено е, че за възложената работа с Н. не е бил сключен писмен трудов
договор преди приемането ѝ на работа, въпреки че от проведената с нея беседа,
както и саморъчно попълнена декларация по чл. 402 ал. 2 от КТ се установяват елементи
на трудово правоотношение - работно място, работно време, два почивни дни в
седмицата и няколко почивки в рамките на работния ден, както и уговорено
трудово възнаграждение в размер на 710 лева. Констатирано е също, че
отношенията между дружеството „КИЕМВИ“ ООД и работника били уредени с граждански договор от
03.10.2022 г. За констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на
работа на Н., без да има сключен за това писмен трудов договор, на касатора бил
съставен АУАН № 16-2200220/24.10.2022г. Същият е подписан, без възражения
от упълномощен представител на
дружеството. Такива били депозирани в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, но счетени
за неоснователни от административнонаказващия орган и за констатираното
нарушение било издадено процесното НП.
За да потвърди същото, районният съд е приел, че на посочената дата и
място жалбоподателят е осъществил вмененото му с АУАН и НП административно
нарушение, т.е. към момента на извършване на проверката от служителите на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив Е.Н.Н. е работела на обекта от с определено работно време и
срещу определено заплащане, без с него да има сключен трудов договор. Приел е, че
са налице всички елементи на трудово правоотношение – работно място, работно
време и трудово възнаграждение. Съдът е изтъкнал, че административното нарушение е
надлежно установено от събраните доказателствата. Приел е, че наетият за
извършване на услуга работник е предоставял работна сила срещу определено
възнаграждение, защото приготвянето на храни се е извършвало в обект на
работодателя и с предоставени за целта стоки негова собственост и за негова
сметка и това е била възложената трудова функция. Изложени са мотиви, че възложената
работа е имала постоянен и системен характер, а възнаграждението се е дължало
именно за престираната работна сила. Според районния съд възникналите отношения
между страните не следва да се уредени с представения в административното
производство граждански договор, защото с наемането на работника на работа
същият е престирал единствено работна сила и са налице всички елементи на
трудово правоотношение, за което не е бил сключен писмен трудов договор.
Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя, че престирането на труд от Н. е
само при краткотрайно възникнала
необходимост от помощ в обекта и затова е бил сключен граждански договор, а не
трудов такъв между страните. Изложено е в мотивите на оспорваното решение, че
чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ урежда отношенията по предоставяне на
работна сила само като трудови и съответно регламентира сключването на трудов
договор в писмена форма преди приемане на работа. Пояснено е, че е налице и специална
нормативна уредба и по отношение на сключването на срочни трудови договори,
включително и до извършването на определена работа, за които също важи правило
на чл. 62, ал. 1 от КТ за задължителната писмена форма. Като не избрал и тази
форма на регламентиране на правоотношенията си с Н., според районния съд,
работодателят е реализирал състава на административното нарушение, описано в
процесното НП, за което му е наложена имуществена санкция. По отношение на същата,
първоинстанционният съд е приел, че е законосъобразно определена, и съобразена
с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и с тежестта на нарушението.
При служебната проверка на решението съдът установи, че същото е валидно, допустимо и правилно, и постановено при
липсата на пороци, които доведат до отмяната му.
Не са налице сочените касационни основания, тъй като на първо място
районният съд подробно е обсъдил всички доказателства по делото, като е
коментирал и направените с жалбата пред него възражения подробно.
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят
от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена
форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа
(така чл. 61 ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ). От анализа на цитираните законови
разпоредби следва, че за да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без
да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния
работодател. Няма съмнение, с оглед данните по делото, че в случая към момента
на установяване на нарушението не е сключен трудов договор. Както в попълнената
декларация, така и в показанията си Н. потвърждава, че към момента на
проверката е извършвала работа в обекта на работодателя „КИЕМВИ“
ООД. Показанията и данните, изхождащи от работника са
последователни, логични и кореспондиращи с установената от контролните органи
фактическа обстановка.
Не се установяват и сочените в касационната жалба
пороци в съдържанието на наказателното постановление. Последното съдържа
съществените обстоятелства, при които е установен и извършено нарушението, в
съответствие с отразената в АУАН фактическа обстановка. При тази фактическа и
правна установеност настоящият състав намира за безспорно, че в конкретния
случай в отношенията между дружеството „КИЕМВИ“ ООД и лицето Н. са проявени елементите на трудово правоотношение -
установен е предмет, работно време и място, уговорено е трудово възнаграждение.
Опитите на жалбоподателя за всяване на съмнения
относно безспорно установената фактическа обстановка, чрез въвеждане на доводи
за спорни изводи на съда относно работното време и работното място на Н. не
обосновават незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.
По отношение на въведените в жалбата
доводи за извършване на услуга по граждански договор, а не престиране на труд,
без трудов договор от страна на лицето, настоящият съдебен състав намира
изводите на районния съд за правилни. При проявени елементите на трудово
правоотношение разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не
предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че дори и
временно да се осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение
на задължението на работодателя, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ /какъвто
е дружеството нарушител по смисъла на §1 от КТ/.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5
от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХІV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 66 от 10.05.2023 г. по анд №
20235310200104 по описа за 2023г. на Районен съд – Асеновград.
ОСЪЖДА „КИЕМВИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Асеновград, ул. „Хаджи Димитър“ № 12, с управител В.Р.Я. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.