Решение по дело №1024/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 819
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120201024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

819

 

09.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.06.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1024 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба на „КРЪСТ 1“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище в гр.Черноморец, област Бургас и адрес на управление гр.Черноморец, област Бургас, улица „Димо Николов“ №8а, представлявано от управителя Н.М.М..

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №44323/06.01.2020 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол и Сливен със седалище в Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със заповед №675/21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.233, ал.2 и чл.210а от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) за нарушение на чл.68в във връзка с чл.68, ал.4 и чл.68д, ал.1, предл.1 от същия закон на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лева.

           

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП, като се посочва, че дружеството-жалбоподател не е персонифицирано лице и че не се явява юридическо лице, не е обособено като корпоративна структура с отделно имущество. Посочва се също така, че ал.4 на чл.68 ЗЗП не съществува въобще. На следващо място се посочва и че чл.68в и чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП са бланкетни, като както в АУАН, така и в НП липсва конкретно посочена норма от Наредба за изискванията за местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Прави се позоваване и на чл.28 ЗАНН, както произнасяне на наказващия орган според жалбата липсва в обжалваното НП. Претендират се разноски.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се упълномощен представител с молба за потвърждаване на обжалваното НП.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 19.02.2020 г., видно от датата, положена на представеното известие за доставяне (л.8 от делото). Жалбата е постъпила при наказващия орган на 27.02.2020 г. с вх.№Б-03-173/27.02.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.07.2019 г. в закусвалня „Кръст“ в гр.Черноморец, стопанисвана от дружеството-жалбоподател, била извършена проверка от служители на КЗП – РД – Бургас.

За проверката бил съставен Констативен протокол №К-2661789/03.07.2019 г.

В резултат на посоченото и в КЗП – РД – Бургас на 26.09.2019 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Христиана Г. (старши инспектор в КЗП – РД – Бургас) съставила против дружеството-жалбоподател Акт №К-0044323/26.09.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Д.К.и Т.С..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в цифров вид посочено като такова на чл.68 в във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП.

На 18.11.2019 г. срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН с възражение, като в предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило възражение.

На 06.01.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол и Сливен със седалище в Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със заповед №675/21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било връчено на дружеството-жалбоподател на 19.02.2020 г. В цифрово отношение квалификацията на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение се различавала от тази по АУАН и била по чл.68в във връзка с чл.68, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП.

На 27.02.2020 г. и както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№Б-03-173/27.02.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.233, ал.1 и ал.2 ЗЗП.

 

            Налице е разлика в цифровото изражение на правната квалификация на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение в АУАН, даващ начало на административнонаказателното производство и в процесното НП, т.е. в акта на наказващия орган, приключващ предсъдебната фаза на процеса. Това нарушение е от категорията на непоправимите не поради наличието на разлика в цифровата квалификация, а поради несъществуването на ал.4 на чл.68 ЗЗП. Ако това различие беше допуснато в обратен ред, т.е. чл.68, ал.4 в АУАН и чл.68г, ал.4 в НП, то настоящият състав щеше да приеме, че в АУАН е била допусната техническа грешка, преодоляна в НП по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. В настоящия случай обаче нарушението е допуснато в акта на наказващия орган, с който се слага край на предсъдебната фаза на административнонаказателния процес. По своята същност и доколкото настоящия съд действа като въззивна инстанция, процесното НП има силата на присъда на първа инстанция. В ЗАНН не съществува процедурата по чл.414, ал.1, т.1 НПК (тълкуване на постановено определение или присъда), а от друга страна чл.84 ЗАНН не прехвърля към НПК уреждането на такива случаи (той касае само липсата в ЗАНН на особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване).

            Не без внимание следва да остане и обстоятелството, залегнало като довод в жалбата, че както в НП, така и в АУАН не са отразени конкретно и пълно описание на признаците на вмененото нарушение. Безспорно според настоящия състав е, че нормите на чл.68в и чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП са бланкетни и следва да прехвърлят към Наредба за изискванията за местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Това не е сторено както в НП, така и в АУАН, още повече, че е посочена в обжалваното НП. Не е налице обаче каквото и да е препращане в цифровото изражение на вмененото нарушение. Това нарушение настоящия състав също намира, че е от категорията на непоправимите и самостоятелно налага отмяна на обжалваното НП.

            Предвид посоченото дотук настоящия състав приема, че са налице основания за отмяна на процесното НП.

При очерталия се завършек на настоящото производство пред Районен съд – Бургас следва в полза на дружеството-жалбоподател да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №44323/06.01.2020 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол и Сливен със седалище в Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със заповед №675/21.08.2019  г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН; чл.233, ал.2 и чл.210а от Закона за защита на потребителя за нарушение на чл.68в във връзка с чл.68, ал.4 и чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за защита на потребителя,

на „КРЪСТ 1“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище в гр.Черноморец, област Бургас и адрес на управление гр.Черноморец, област Бургас, улица „Димо Николов“ №8а, представлявано от управителя Н.М.М.

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лева;

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на „КРЪСТ 1“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище в гр.Черноморец, област Бургас и адрес на управление гр.Черноморец, област Бургас, улица „Димо Николов“ №8а, представлявано от управителя Н.М.М. сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд