РЕШЕНИЕ
№ 404
Бургас, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Бургас - IX състав, в съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ПАВЛИНА
СТОЙЧЕВА |
|
|
|
При
секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
административно дело № 339 / 2023
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните
превози.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от А.М.А. *** против Заповед № РД-14-557/10.02.2023г. издадена
от директора на РД Автомобилна администрация, гр.Бургас, с която, на основание
чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б.Б и т.4, б.Б, във вр. с ал.2, т.3
от ЗАП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
“временно спиране от движение на автомобил марка Шкода Фабиа, с рег. № А 5874
ВА, собственост на Ема Радкова Милева, както и временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* и контролен талон към него,
издадено на жалбоподателя А.М.А..
Жалбоподателят А.
оспорва издадената заповед в частта относно приложената мярка по временно
отнемане на свидетелството му за правоуправление (уточнение в съдебно
заседание), като възразява, че не са посочени фактически и правни основания за
издаването й, което нарушавало правото му на защита, тъй като не ставало ясно
кой нормативен акт е нарушил. Твърди, че е получил обаждане от негови съседи, с
молба да ги закара до ж.к.“Меден рудник“ в гр.Бургас за купуване на лекарства
за болни деца. По време на пътуването с тях е бил спрян за проверка от
полицейски служители, които не открили нарушения, но повикали служители от ДАИ
за извършване на превоз на пътници срещу заплащане. Твърди, че спрямо неговите
спътнички били отправени заплахи и тъй като били неграмотни подписали
документи, които не разбирали. Възразява, че предварителното изпълнение
нарушава неговите права и интереси. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Административният
орган се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата
и поддържа становището за доказаност на извършен превоз срещу заплащане, при
което, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да издаде
оспорената заповед. Претендира възнаграждение.
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от
действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от
закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Установява
се по делото, че против жалбоподателя А. е бил съставен АУАН № 328553 от
10.02.2023г., видно от който, на посочената дата, около 17,00часа, в гр.Бургас,
по бул.“Захари Стоянов“, жалбоподателят е бил установен от контролни длъжностни
лица да управлява лек автомобил марка Шкода Фабиа с рег. № А5874ВА, собственост
на трето лице, като в автомобила са пътували две лица – К.В.и М.М., които са
дали (продиктували) сведения, че знаят, че жалбоподателят извършва нелегални
таксиметрови услуги, като са се разбрали с него да ги превози по определен
маршрут, за което да му заплатят 10 лева. В съставяния акт жалбоподателят е
вписал „не съм такси, ме помолиха да ги докарам до М.рудник, дават ми 10лв.“.
Въз
основа на съставения АУАН, административният орган издал процесната Заповед №
РД-14-557/10.02.2023г., в мотивите на която посочил, че жалбоподателят А. е
извършвал превоз на пътници с лек автомобил марка Шкода Фабиа с рег. № А5874ВА,
срещу заплащане, по маршрут от кв.“Победа“ до ж.к.“Меден рудник“, като
автомобилът не е вписан в лиценз на Общността за превоз на пътници, лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на Република България или удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което и
на основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.4, б.Б, във вр. с ал.2,
т.3 от ЗАП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
“временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********“.
Заповедта е
законосъобразна в оспорената част.
Съгласно
приложената от административния орган норма на чл.106а, ал.1, т.4, б.Б и ал.2,
т.3 от ЗАП - За преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: …… т.4 временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който: …..
б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. И
алинея 2 - Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се
осъществява от органите по контрол чрез: ……т.3 отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство и контролния талон към него - в
случаите по ал. 1, т. 4 и 5.
Доказан е
по делото правнозначимият факт на превоз на пътници по смисъла на § 1, т.2 от
ДР на ЗАП, съгласно която легална дефиниция "Превоз на пътници" е
дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага. Дадените от установените в автомобила лица сведения сочат, че за
превозването им са се договорили заплащането на сумата от 10 лева, поради което
е доказана хипотезата на превоз на пътници по смисъла на закона. Неоснователно
съдът счете възражението, че лицата са подписали документи, чието съдържание не
разбират, тъй като са били неграмотни. Видно от отбелязването, сведенията са
били продиктувани от тях, поради което дори да са били неграмотни, това не
опорочава дадените сведения. В съставения АУАН жалбоподателят потвърждава, че е
бил помолен да ги закара до „Меден рудник“ срещу заплащане на сумата от 10
лева, което изпълва хипотезата на „превоз на пътници“. При тези фактически
данни материалния закон е правилно приложен.
Неоснователно е и възражението за липса на мотиви на издадената
заповед. Административният орган се е позовал на установен превоз на пътници
срещу заплащане, по определен маршрут, без наличието на лиценз, изложил е това
фактическо основание в мотивите, поради което заповедта е обоснована и не се
констатира твърдяната неяснота или неразбиране за какво се прилага мярката.
Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания, визирани
в хипотезата на посочената правна норма, органът действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно
прилагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в
закона съдържание. Видно от нормата на чл.106а, ал.2, т.3 от ЗАП, прилагането
на мярката се осъществява чрез отнемането на свидетелството за управление на
МПС и в този смисъл не се касае за незаконосъобразно предварително изпълнение,
в какъвто смисъл са друга част от оплакванията на страната, а за законова
процедура, предвиждаща незабавно изземване на СУМПС.
След като е установил правнозначимите факти, свързани с осъществен
превоз на пътници без наличието на надлежен за дейността лиценз,
административният орган е приложил правилно материалния закон с прилагането на
процесната принудителна мярка на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.Б и ал.2, т.3
от ЗАП.
В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се
констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на
релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на
материалния закон и е съобразена с целта на Закона за автомобилните превози.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно
този изход на процеса в порза на ответната страна следва да бъдат присъдени
поисканите разноски в минимален размер от 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложените мотиви и нормата на чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М.А. *** против Заповед № РД-14-557/10.02.2023г. издадена от
директора на РД Автомобилна администрация, гр.Бургас, в частта, с която, на
основание чл.106а, ал.1, т.4, б.Б, във вр. с ал.2, т.3 от ЗАП, е приложена
принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС № ********* и контролен талон към него“.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Председател: |