Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви
състав, в публичното си заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 191
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. М.Д. ***, с ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление
№ 20-0262-000242/ 21.04.2020г. на началник
група към ОДМВР София, РУ Елин
Пелин, респ.наложеното му със същото административно
наказание “ глоба в размер
на 20.00 / двадесет / лева “ на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
оспорва обжалваното НП, като в жалбата
твърди, че в момента на констатиране на
нарушениято от страна на
служителите на РУ Елин Пелин, той се е намирал в процения лек автомобил, на
отворен прозорец и работещ двигател на МПС-то. Оспрова твърдениято в АУАН и НП,
че е паркирал автомобила.
АНО
, редовно призован за с.з. , не е изпратил
представител и не е депозирано становище по жалбата.
РП
Елин Пелин, редовно призована не е изпратила представител и не депозирано становище по постъпилата
жалба.
По
допустимостта на жалбата:
Съдът
намира жалбата за процесуално допустима, като същата е подадена от надлежна
страна и в срок по чл.59 , ал.2 ЗАНН.
По основателността на жалбата:
Съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
АУАН е съставен, а НП издадено от компетентен
орган и в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като съставения АУАН се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
На името на жалбоподателя е съставен
АУАН № 463838/07.04.2020г. за това,
че на същата дата, в 10.59 ч. в гр. Е.П.,
обл. С., на
ул. „Х. Б.“ пред начално училище „Хр.Б.“ е паркирал л.а. „Тойота Айго“,
с ДК№ СА…. НС, като не съобразил поведението си с пътен знак В-27 или В-28. Жалбоподаетелят не е отразил
възражения в съставения му АУАН и не е
подписал акта в графа „нарушител“, но Д.Д.
е получил препис от процесния АУАН, което е потвърдил с подписа си в разписката
под съдържанието на акта, както и, че му е известна възможността да направи
допълнителни обяснения и възражения в 3-дневес срок от получаване на
преписа/л.8 от делото/.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН
Д.Дратостинов е изложил възражения по
съставения му АУАН /л.10,12/.
От показанията на св. Д. е видно, че на
посочената в акта дата установили, че жалбоподателят е паркирал автомобила си
след знак забраняващ паркирането. Знакът бил монтиран непосредствено след
пешегодната пътека при ОУ „Х. Б.“, на ул. „Е. П.“ пред НУ„Хр.Б.“/. Свидетелят
установил, че водачът /жалбоподателя/
бил на шофьорската седалка в автомобила си, а двигателят на МПС-то
бил загасен. Жалбоподателят му заявил,
че можел да си седи с изгасен двигател в колата. Пръвоначално заявил на водача
, че ще му съставил фиш, което историл, но Д.Д. пожелал да му бъде съставен акт , за което свидетелят
съставил АУАН №
463838/07.04.2020г..
Св. М. твърди , че няма конкретен спомен за
случая , но поддържа това , което е
отразено в съставения АУАН. Твърди че е
подписал акта и като свидетел по акта и
като свидетел по установяване на
нарушението.
В показанията си св. Т. заявава пред
съда , че не си спомня датата и годината , но колегата му го повикал за съдействие поради възникнал спор с
проверяваното лице /жалобподателя/. Близо до портала на училището имало спрян
автомобил / чиито
марка ,модел , номер не си спомня
свидетеля/
. Имало спор между колегите му и жалбоподателя , като последният твърдял, че не
бил в нарушение щом е паркирал без да излиза от автомобила. След това,но преди
съставянето на процесния АУАН свидетелят
си тръгнал, тъй като вече се били успокоило и не се карали помежду си.
Въз
основа на процесния АУАН е издадено
обжалваното НП.Същото сочи за нарушена от жалбоподателя разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП -“ Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка”. В обстоятелствената част на НП
отново е отразено, че водачът не е
съобразил поведението си с пътен знак „В-28“ /Забранено е паркирането /.
Фактите
са безспорно установени по делото от
показанията на разпитаните свидетиле , кореспондиращи и с отразените по АУАН
обстоятелства. Показанията на разпитаните
по делото свидетели са логични,
последователни и кореспондиращи помежду
си, както и с обстоятелствата отразени в съставения АУАН. Нормата на чл.93 ЗДвП дава ясно разграничение отното ППС, което е в престой и ППС, което е паркирано.
Престоят на ПС се характеризира със състояние на ППС в покой за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товаро-разтоварни работи в присъствието на водача. Законодателят е
формулирал точно и конкретно състоянието
на престой за ППС. Паркирането е
състояние на покой на ППС, но извън
обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън
изчерпателно изрбоени в чл.93, ал.2
от ЗДвП хипотези свързани с
необходимостта да спре. Конкретният случай, който визират доказателствата по
делото, не попада под хипотезите на
чл.93, ал.2 ЗДвП. Липсват твърдения , а и не са ангажирани доказателства за
евентуално извършване, към момента на констатиране на нарушението, качване, слизане на пътници и/или извършване
на товаро-разтоварни работи с участието на водача на процесния л.а.. Ясно и
недвусмислено св. Д. е заявил в с.з. , че
л.а. на жалбоподателя се е намирал
в зоната на действие/ в гр. Елин Пелин, обл. Софийска, на ул. „Христо Ботев“ пред начално училище
„Хр.Ботев“
/ на п.з. „В-28“, т.е. спрял е
автомобила си след знака, намирал се е в
ППС , чиито двигател е бил загасен. Следователно, като не е съобразил поведението си с пътен знак „В-28“,
жалбоподателят е нарушил нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП вменяваща му в задължение
да съобразява своето поведение с пътните знаци.
Разпоредбата
на чл.183, ал.2,т.1 ЗДвП предвижда наказание „ глоба в размер на 20 лева“ за
водач, който неправило престоява или паркира неправилно, като в
случая е налице втората хипотеза. Установената от законодателя глоба е в
абсолютен размер, поради което не подлежи на
преценка въпросът за нейното намаляване.
Не
са налице и предпоставки по чл.28 ЗАНН. Доказателствата несъмнено сочат на извършено нарушение на чл.6,т.1 ЗДвП. Въпреки
това жалбоподателят е подходил обструктивно
на действията на контролния орган, вместо да измести автомобила си от мястото,
къдете е паркирал, тъй като л.а. е бил
паркиран в зоната на действие на п.з.“В-28“ поставен пред училище в гр.Е. . Знакът е бил поставен с оглед съблюдаване правилата за обществен ред и сигурност и в конкретния случай най-вече за да се гарантира безопасността на учениците
/ децата/. На следващо място приложената
към административнонаказателната преписка
Справка за нарушител/водач на
името на жалбоподателя сочи на множество
констатирани спрямо същия нарушения на ЗДвП, за които са му били връчени
фишове /л.16 от делото/. В тази връзка процесният случай не би могъл да бъде
отнесен, като изключение от евентуално едно безупречно поведение на
жалбоподателя с оглед спазването на ЗДвП.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Предвид горното
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-0262-000242/ 21.04.2020г. на началник
група към ОДМВР София, РУ Елин
Пелин, с което на Д. М.Д. ***, с
ЕГН **********,
е наложено административно
наказание “ глоба в размер
на 20.00 / двадесет / лева “ на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд –София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: