Решение по дело №67/2019 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 103

гр. Пловдив, 03.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                                            ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

         в присъствието  на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА, след като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 67/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

         Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба на адв. П.Х. – защитник на подсъдимия К. Ю. М. срещу присъда № 50 от 25.10.2018 г., постановена по НОХД № 511/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, наказателно отделение.                                            С посочения съдебен акт подс. К.Ю.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 предл. 1, т. 6 предл. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК четири години и шест месеца лишаване от свобода. Със същия съдебен акт на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е кумулирал наложените на М. наказания с цитираната присъда и наказанието му по влязлата в сила на 29.09.2016 г. присъда, постановена по НОХД № 313/2016 г. на Районен съд – В., като му е определил едно общо най-тежко наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода,  към което е присъединил и наказанието глоба от 700 лева. Първият съд е постановил така определеното общо най-тежко наказание на М. да се изтърпи при първоначален общ режим. Със съдебния си акт се е произнесъл и по предявения от Държавата граждански иск, като го е уважил в пълен размер. Взел е отношение и за дължимата държавна такса и  разноските по делото.    

         Подсъдимият, чрез своя защитник, обжалва присъдата с оплаквания за липсата на елементите от обектвина и субективна страна на престъплението, по което е бил признат за виновен подсъдимия. Алтернативно се релевират доводи за неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. От въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по обвинението за данъчно престъпление. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата на първата инстанция и намаляване на наказанието.

            В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. К. като защитник на подсъдимия, релевира подробни доводи за противоречие на присъдата с материалния закон, поради реалността на процесните доставки, като се позовава на практика на ВАС и Съда на ЕС. Оспорва проведената процедура за връчване на акта за дерегистрация по ДОПК, от което се правят изводи за липсата на пряк умисъл за извършване на престъплението. Позовава се и на нарушение на чл. 287, ал. 1 от НПК, свързано с обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно която подсъдимият представлявал „Д. *" ЕООД и "Д. *" и управлявал правно и фактически „Д. *“. От друга страна, за данъчни цели, както и по други наказателни производства, различно от подсъдимия лице, е било прието за управляващ и представляващ. Оспорват се изводите на първия съд за невъзможност на титуляра на „Д. *“ЕООД лично да осъществява фирмена дейност, по здравословни причини. Поддържат се и оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание и липсата на необходимост подсъдимият да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода.

         В пренията, адв. Х. като защитник на подсъдимия, мотивира становище за неправилно приложение на материалния закон при осъждането на подсъдимия във връзка с нормите на данъчното законодателство при наличието на бланкетен състав по НК. Адв. Х. сочи, че от данъчна гледна точка, макар и дерегистрирано, дружеството - доставчик подлежи на облагане, а получателят по доставката правомерно получава право на данъчен кредит. С това претендира за неправилно приложение на материалния закон по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит по т. 7 на чл. 255 НК като форма на изпълнителното деяние, очертано в мотивите на присъдата, в които се приема, че не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Обосновава противоречие в мотивите на Окръжен съд П. по отношение на въпросите дали управляващ и представляващ дружеството „Д. *“ е бил Р. М., търсен от органите на НАП само за дерегистрацията на дружеството или синът му Ю. М. – баща на подсъдимия К.М.. Навеждат се и доводи за процесуални нарушения във връзка с допускането от първия съд на задавеното на конкретни въпроси на прокурора към свидетели по делото.

         Подсъдимият поддържа доводите на своте защитници адв. К. и адв. Х..

         В последната си дума моли да бъде оправдан по обвинението.

         Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

         След настоящото деяние, К.Ю.М. е бил осъждан с присъда от 29.09.2016 г., постановена по НОХД № 314/2016 г. по описа на Районен съд – В., за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК за престъпление, извършено на 27.06.2016 г., за което му било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години. Преди това, с влязло в сила на 28.12.2010 г. решение № 1644/10.12.2010 г. по НАХД № 2191/2010 г. на Районен съд П., подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 626, ал. 1 и чл. 608 от ТЗ – незаявяване на неплатежоспособността на търгоско дружество, спряло плащанията, като негов представляващ и управляващ, за което му e било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

         Търговско дружество „Д.-*" ЕООД със седалище и адрес на управление ***, И. зона, било регистрирано по ф. д. от 13.06.2012 г. по описа на ОС - П.. Като едноличен собственик на капитала и управител била вписана майката на подсъдимия Г.М.М.. Основната дейност на търговеца се изразявала в производство и търговия с мебели и туристическа дейност, които се извършвали в дърводелски цех и хотел в с. Д.. Д. цех бил построен върху общинска земя от бащата на подсъдимия Ю. М. с отстъпено право на строеж по договор от 19.05.1995 г. с Общината. В периода 2012 г. - 2014 г. цехът бил ползван от „Д. - *" ЕООД с. Д. - основен доставчик на дървени мебели на „Д.-*" ЕООД. Назад във времето спа-хотел „С." бил собственост на ЕТ „Ю. М.", но с договор за дарение № 168 по н. д. № 1764/2006 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – В.  /л. 78, том І от досъд. пр./ бил прехвърлен от Ю. М. и съпругата му Г.М. на техния работник С. Ц. А.. С договор за наем на недвижим имот /л. 18-19, том ІІ от досъд. пр./ от 01.07.2012 г. последният го отдал под наем на „Д.-*" ЕООД.

         Междувременно на 14.06.2012 г. „Д.-*" ЕООД се регистрирало по ДОПК в ТД НАП - офис П.с ЕИК: **, а на 29.06.2012 г. на основание чл. 100, ал. 1 на ЗДДС – и по ЗДДС.

         След учредяване на дружеството - на 09.07.2012 г., Г.М. подписала пред нотариус генерално безсрочно пълномощно /л. 93, том ІІ от досъд. пр./, с което упълномощила сина си - подс. К.М. да извършва всякакви правни и фактически действия от името и за сметка на „Д.-*" ЕООД с. Д. във връзка с основната дейност на фирмата; да представлява дружеството пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея, включително и да извършва разпоредителни действия; да открива и закрива банкови сметки на името на дружеството и да извършва всякакви операции без ограничение и прочие. Подс. К.М. осъществявал търговската дейност на дружеството през инкриминирания период и представлявал юридическото лице в хода на ревизионното производство. Впоследствие, с договор от 10.07.2014 г. Г.М. продала дружествените си дялове в „Д.-*" ЕООД - с. Д. на своя съпруг Ю. М.. Така същият станал едноличен собственик на неговия капитал, а с договор за възлагане на управление от същата дата - и негов управител. Със заповед за възлагане на ревизия № **г., изменена със заповед № **. на Началник сектор „Ревизии" в Дирекция „Контрол" при ТД НАП - П., свидетелите К. Я. и Т.Ц. - инспектори по приходите при ТД НАП - П. били определени да извършат данъчна проверка на „Д.-*" ЕООД с. Д. за периода от 01.07.2012 г. до 31.01.2014 г. В хода на ревизионното производство К. Я. контактувала единствено с подс. К.М. като упълномощено лице на проверявания търговец. Всички документи, свързани с ревизионното производство - заповеди за назначаване на ревизията, искания за предоставяне на документи и други, били връчени на него.

         При ревизията се установило, че за проверявания период „Д.-*" ЕООД - с. Д. декларирало изпълнение по доставки на мебели по чл. 6 от ЗДДС и на туристически услуги по чл. 9 от ЗДДС. Ползвало данъчен кредит по 156 фактури, всички с издател „Д. - *" ЕООД с ЕИК * - с. Д. и предмет на доставките дървени мебели. За установяване на реалността по тези доставки органите по приходите извършили насрещна проверка на „Д.-*" ЕООД. В хода на същата се установило, че едноличен собственик на капитала на дружеството е Р. М. /дядо на подс. К.М./, който след като учредил дружеството, упълномощил сина си -  Ю. М. да го управлява и представлява. С безсрочно пълномощно от 13.11.2009 г. /том II, л. 23 гръб/ Р. М. упълномощил и внука си - подс. К.М. да представлява дружеството му пред всички държавни, данъчни, административни органи и трети лица. При насрещната проверка на „Д. - *" ЕООД, бащата на подсъдимия - Ю. М., представил част от изисканите материали по опис - копия на фактури с получател „Д.-*" ЕООД, фактури за покупки на дървен материал от предходни доставчици и  копия от трудови договори. От „Д. - *" ЕООД не били представени придружаващи фактурите документи - договори, товарителници, пътни листове, приемо-предавателни протоколи и др. спедиционни документи за предадените стоки. Извършена била и справка в информационните масиви на НАП, при която се установило, че „Д. - *" ЕООД с. Д. има натрупани данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, за което, считано от 02.09.2013 г., било дерегистрирано по инициатива на данъчните органи.

         В хода на ревизионното производство и от ревизираното лице - „Д.-*" ЕООД с. Д., били изискани документи, доказващи реалността на сделките. Подс. М. не представил копия от всички първични документи, а само фактури и банкови документи за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2013 г. Не представил придружаващите ги документи  за доказване на реалността на сделките, вида и начина на транспортиране на стоките, такива за материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяването им. С оглед на тези констатации органите по приходите приели, че за периода от 01.07.2012 г. до 30.08.2013 г., „Д. - *" ЕООД и ревизираното дружество не са представили доказателства за наличие на реални облагаеми сделки, удостоверяващи физическо прехвърляне на мебелите, както и първични данъчни документи за част от декларираните доставки. Предвид това, на основание чл. 70 ал. 5 и чл. 71 от ЗДДС данъчните органи, отказали приспадане на данъчен кредит по тези фактури, издадени от „Д. - *" ЕООД в размер на 251 408.05 лв.

         Отделно от това, по отношение на останалите фактури, издадени в периода 02.09.2013 г. до 31.01.2014 г. от „Д. - *" ЕООД с. Д.,  било установено, че дружеството-доставчик е дерегистрирано по ЗДДС от 02.09.2013 г. и няма право да издава данъчни фактури, поради което и получателят им няма право на приспада данъчен кредит. С това, ревизиращият екип достигнал до извод, че не са налице облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Отказано било правото на приспадане на данъчен кредит на „Д.-*" ЕООД по тези фактури в размер на 83 500.13 лв. на основание чл. 69 от ЗДДС, съгласно който регистрирано по ЗДДС лице, има право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки или услуги, доставени му от регистрирано по ЗДДС лице.

         Отделно от горното, в хода на ревизията било установено и ДДС за довнасяне в размер на 14 272.60 лв. Органите по приходите отказали право на приспадане на данъчен кредит по всички 156 данъчни фактури с издател „Д.-*" ЕООД - Д.. Ревизията приключила с РД № *г. и РА № * г. На данъчнозадълженото лице били определени задължения по ЗДДС в размер на 349 180.78 лв. - главница и 47 349.16 лв. - лихви /стр. 1 - стр. 41, том VІІІ от делото/ за ревизирания период. РА влязъл в сила.

         В хода на воденото разследване се установило, че част от сделките в ревизирания период касаят реално извършени покупки от „Д. - *" ЕООД и последващи доставки на мебели на утвърдени в мебелния бранш фирми, като „М." ЕООД - С.3, М к..„Л." АД - В., „П.м." АД -Б..и др. Тези сделки останали извън параметрите на повдигнатото обвинение. Били инкриминирани само сделките с „Д. - *" ЕООД в периода от 03.09.2013 г. до 31.01.2014 г., т. е. след дерегистрацията на доставчика “Д. – *”, считано от 02.09.2013 г. За тях били съставени и използвани първични и вторични счетоводни документи с невярно съдържание, с цел укриване на данъчни задължения по ЗДДС и неправомерно приспадане на данъчен кредит.

         В хода на проведеното разследване по досъдебното производство не било установено лице, което да е извършвало счетоводното обслужване на Д.-*" ЕООД в инкриминирания период. Установило се лицето, което подавало процесните вторични документи от предоставената детайлна информация за Д.-*" ЕООД и заявлението за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги на НАП с КЕП на задълженото лице вх. № *. Видно от материалите за периода от м. юни 2012 г. до м. май 2015 г. всички месечни СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби на Д.-*" ЕООД, били подавани по електронен път в НАП от подсъдимия К.М., който притежавал удостоверението за КЕП /стр. * - стр. 89, том ІІ от досъд. пр./.

         Инкриминираните данъчни фактури и справки-декларации /СД/ по ЗДДС са следните:

         За данъчен период 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г. подс. К.М., като управляващ и представляващ „Д.-*" ЕООД с. Д. с нотариално заверено пълномощно № 1 от 09.07.2012 г. от майка си Г.М.М. – управител на дружеството, подал в ТД НАП офис П.СД по ЗДДС № *г. по чл. 125 от ЗДДС / стр. 48, том - ІХ от делото/. За този отчетен период, в Раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит", колона 31 в СД вписал данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит - 113 723.78 лв., а в колона 41 „Начислено ДДС с право на пълен данъчен кредит" - 22 744.82 лв. Справката- декларация била подадена от подс. К.М. на 14.10.2013 г. в 12.16 часа чрез КЕП със сериен номер на удостоверението 99F51С /стр. 87 гръб, том ІІ от досъд. пр./.

         За данъчен период 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г. „Д.-*" ЕООД с. Д. декларирало в Дневника за покупки /стр. 49-56, том ІХ от делото/ и в справката - декларация общо 145 данъчни фактури, от които 8, издадени от „Д. - *" ЕООД, както следва: ДФ № *г., с данъчна основа 12 400,00 лева и начислено ДДС 2 480,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 470,00 лева и начислено ДДС 2 494,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 11 600,00 лева и начислено ДДС 2 320,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 470,00 лева и начислено ДДС 2 494,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 10 650,00 лева и начислено ДДС 2 130,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 10 700,00 лева и начислено ДДС 2 140,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 10 650,00 лева и начислено ДДС 2 130,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 400,00 лева и начислено ДДС 2 480,00 лева;

         Всички тези данъчни фактури са приложени от стр. 109 до стр. 116, том VІІІ от делото. В конкретния случай, към датата на издаване на фактурите, „Д. - *" ЕООД било с прекратена регистрация по ЗДДС и съгласно действащото данъчно законодателство нямало право да начислява ДДС, съответно „Д.-*" ЕООД с. Д. нямало право на приспадане на данъчен кредит по доставки от нерегистрирано по този закон лице.

         Непризнатият данъчен кредит за м. септември 2013 г. по осемте  фактури с издател „Д. - *" ЕООД бил в общ размер на - 18 *8,00 лв.

         За данъчен период 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. подс. К.М., като управляващ и представляващ „Д.-*" ЕООД с. Д., по силата на нотариално заверено пълномощно № 1 от 09.07.2012 г. от управителя на дружеството майка му - Г.М.М., подал в ТД НАП офис П.СД по ЗДДС № *г. по чл. 125 от ЗДДС /стр. 39, том ІХ от досъд. пр./. В СД за този отчетен период, в Раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит", колона 31 била вписана данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит - 78 048.29 лв., а  в колона 41 „Начислено ДДС с право на пълен данъчен кредит" - 15 609.59 лв. Справката-декларация била подадена от подс. К.М. на 13.11.2013 г. в 09.56 часа чрез КЕП със сериен номер на удостоверението 99F51С /стр. 87 гръб, том ІІ от досъд. пр./.

         За данъчен период 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. „Д.-*" ЕООД с. Д. декларирало в Дневника за покупки /стр. 40-49 том ІХ от досъд. пр./ и в справката - декларация общо 116 данъчни фактури, от които 5 с издател „Д. - *" ЕООД, както следва: ДФ № *г., с данъчна основа 12 400,00 лева и начислено ДДС 2 480,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 470,00 лева и начислено ДДС 2 494,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 175,00 лева и начислено ДДС 2 435,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 350,00 лева и начислено ДДС 2 470,00 лева; ДФ № *г„ с данъчна основа 12 470,00 лева и начислено ДДС 2 494,00 лева;

         Всички тези данъчни фактури са приложени в досъдебното производство от стр. 104 до стр. 108, том VІІІ от същото. В конкретния случай, към датата на издаване на фактурите, „Д. - *" ЕООД било с прекратена регистрация по ЗДДС и съгласно действащото данъчно законодателство нямало право да начислява ДДС, съответно „Д.-*" ЕООД с. Д. нямало право да приспада данъчен кредит по доставки от нерегистрирано по този закон лице.

         Общо непризнатият данъчен кредит за м. октомври 2013 г. по петте фактури с издател „Д. - *" ЕООД бил в общ размер на 12 373,00 лв.

         За данъчен период 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г. подс. К.М., като управляващ и представляващ „Д.-*" ЕООД с. Д. по силата на нотариално заверено пълномощно № 1 от 09.07.2012 г. от управителя на дружеството майка му- Г.М.М., подал в ТД НАП офис П.СД по ЗДДС № *г. по чл. 125 от ЗДДС /стр. 28, том ІХ от делото/. В СД по ЗДДС за този отчетен период, в Раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит", колона 31 била вписана данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит - 113 069.18 лв. и в колона 41 „Начислено ДДС с право на пълен данъчен кредит" - 22 613.88 лв. Справката- декларация била подадена от подс. К.М. на 14.12.2013 г. в 17.28 часа чрез КЕП със сериен номер на удостоверението 99F51С /стр. 87 гръб, том ІІ от досъд. пр./.

         За данъчен период 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г. дружество „Д.-*" ЕООД с. Д. декларирало в Дневника за покупки /л. 29-37, том ІХ от делото/ и в справката - декларация общо 155 бр. данъчни фактури, от които 7 бр. данъчни фактури, издадени от „Д. - *" ЕООД, както следва: ДФ № *г., с данъчна основа 12 400,00 лева и начислено ДДС 2 480,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 335,00 лева и начислено ДЦС 2 467,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 450,00 лева и начислено ДЦС 2 490,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 416,67 лева и начислено ДЦС 2 483,33 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 447,50 лева и начислено ДДС 2 489,50 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 464,00 лева и начислено ДДС 2 492,80 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 11 500,00 лева и начислено ДДС 2 300,00 лева. Всички тези данъчни фактури са приложени по делото от стр. 97 до стр. 102, том VІІІ от досъд. пр. В конкретния случай, към датата на издаване на фактурите, „Д. - *" ЕООД е било с прекратена регистрация по ЗДДС и съгласно действащото данъчно законодателство няма право да начислява ДДС, съответно „Д.-*" ЕООД с. Д. няма право на приспадане на данъчен кредит по доставки от нерегистрирано по този закон лице.

         Общо непризнатият данъчен кредит за м. ноември 2013 г. по 7-те  фактури с издател „Д. - *" ЕООД е в размер на - 17 202,63 лв.

         За данъчен период 01.12.2013 г. - 31.12.2013 г., подс К.М. като управляващ и представляващ „Д.-*" ЕООД с. Д. по силата на нотариално заверено пълномощно № 1 от 09.07.2012 г. от управителя на дружеството майка му. Г.М.М., подал в ТД НАП офис П.СД по ЗДЦС № *г. по чл. 125 от ЗДДС /стр. 17, том ІХ от делото/. В СД по ЗДЦС за този отчетен период в Раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит", колона 31 била вписана данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит - 156 363.91 лв. и в колона 41 „Начислено ДДС с право на пълен данъчен кредит" - 31 272.74 лв. Справката- декларация е била подадена от подс. К.М. на 14.01.2014 г. в 21.10 часа чрез КЕП със сериен номер на удостоверението 99F51С /стр. 87 гръб, том ІІ от досъд. пр./.

         За данъчен период 01.12.2013 г. - 31.12.2013 г. дружество „Д.-*" ЕООД с. Д. декларирало в Дневника за покупки /л. 18-25, том ІХ от досъд. пр./ и в справката - декларация общо 162 данъчни фактури, от които 7 данъчни фактури, издадени от „Д. - *" ЕООД, както следва: ДФ № *г., с данъчна основа 10 375,00 лева и начислено ДДС 2 075,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 11 *6,67 лева и начислено ДДС 2 333,33 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 11 *6,67 лева и начислено ДДС 2 333,33 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 11 200,00 лева и начислено ДДС 2 240,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 14 000,00 лева и начислено ДДС 2 800,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 450,00 лева и начислено ДДС 2 490,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 11 200,00 лева и начислено ДДС 2 240,00 лева. Всички тези данъчни фактури са приложени по делото от стр. 90 до стр. 96, том VІІІ от досъд. пр. В конкретния случай, към датата на издаване на фактурите, „Д. - *" ЕООД е било с прекратена регистрация по ЗДДС и съгласно действащото данъчно законодателство няма право да начислява ДДС, съответно „Д.-*" ЕООД с. Д. няма право на приспадане на данъчен кредит по доставки от нерегистрирано по този закон лице.

         Общо непризнатият данъчен кредит за м. декември 2013 г. по 7-те  фактури с издател „Д. - *" ЕООД е в размер на - 16 511,* лв. За данъчен период 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г. подс. К.М., като управляващ и представляващ „Д.-*" ЕООД с. Д. по силата на нотариално заверено пълномощно № 1 от 09.07.2012 г. от управителя на дружеството майка му- Г.М.М., подал в ТД НАП офис П.СД по ЗДДС № *г. по чл. 125 от ЗДДС /стр. 1, том ІХ от делото/. В СД по ЗДДС за този отчетен период в Раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит", колона 31 била вписана данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит - 170 327.00 лв. и в колона 41 „Начислено ДЦС с право на пълен данъчен кредит" - 34 045.35 лв. Справката- декларация е била подадена от подс. К.М. на 14.02.2014 г. в 22.09 часа чрез КЕП със сериен номер на удостоверението 99F51С /стр. 87 гръб, том ІІ от досъд. пр./.

         За данъчен период 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г. „Д.-*" ЕООД с. Д. декларирало в Дневника за покупки /стр. 2 -14, том ІХ от досъд. пр. / и в справката - декларация общо 242 данъчни фактури, от които 8 с издател„Д. - *" ЕООД, както следва: ДФ № *г., с данъчна основа 11 000,00 лева и начислено ДДС 2 200,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 150,00 лева и начислено ДДС 2 430,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 365,83 лева и начислено ДДС 2 473,17 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 375,00 лева и начислено ДДС 2 475,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 458,33 лева и начислено ДДС 2 491,67 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 12 375,00 лева и начислено ДДС 2 475,00 лева; ДФ № *г„ с данъчна основа 12 250,00 лева и начислено ДДС 2 450,00 лева; ДФ № *г., с данъчна основа 8 750,00 лева и начислено ДДС 1 750,00 лева. Горепосочените данъчни фактури за този данъчен период не били предоставени нито от подс. К.М., нито от баща му - Ю. М. нито в хода на ревизионното производство, нито в досъдебното производство. Същите били включени във вторичните счетоводни документи на „Д.-*" ЕООД с. Д. за м. януари 2014 г. и въз основа на тях, подс. К.М. ползвал неоснователно данъчен кредит. В конкретния случай, към датата на издаване на фактурите, „Д. - *" ЕООД било с прекратена регистрация по ЗДДС и съгласно действащото данъчно законодателство нямало право да начислява ДДС, съответно „Д.-*" ЕООД с. Д. нямало право да приспада данъчен кредит по доставки от нерегистрирано по този закон лице.

         Общо непризнатият данъчен кредит за м. януари 2014 г. по 8 - те бр. фактури с издател „Д. - *" ЕООД е в размер на - 18 744,* лв.

         Така за периода от 03.09.2013 г. до 14.02.2014 г. подс. К.М. неправомерно ползвал право на данъчен кредит по инкриминираните фактури с издател „Д. - *" ЕООД общо в размер на 83 500.13 лв.

         В хода на ревизионното производство било установено, че търговската дейност на „Д. - *" ЕООД с. Д. реално се е осъществявала от пълномощниците – бащата Ю. М. и подс. К.М.. С цел установяване на лицето, което е декларирало данни и е подавало вторичните счетоводни документи от името на „Д. - *" ЕООД с. Д. пред Т.Н.П. било направено искане до Административен съд – П.  за разкриване на данъчно-осигурителна тайна за това дружество. След съдебното разрешение, от ТД НАП офис П.са били представени счетоводни документи за „Д. - *" ЕООД с. Д., /том Х, том ХІ, том ХІІ от досъд. пр./. Материалите съдържат РА и РД, ведно с приложения към тях от извършената данъчна ревизия на това дружество, заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните  услуги на НАП, справка - детайлна информация за подадени СД по ЗДДС по електронен път, акт за дерегистрация на „Д. - *" ЕООД с. Д. и документи по връчването му.

         Видно от същите, „Д. - *" ЕООД с. Д. било регистрирано на 09.11.2009 г. със седалище и адрес на управление *** и ЕИК: *. Управляващ и представляващ дружеството бил Р. М., починал на 08.04.2015 г. / съгласно акт за смърт № 11/09.04.2015 г. на л. *, том ІІ от досъд. пр./. С нотариално заверено безсрочно пълномощно № 2/12.11.2009 г. /л. 49-50, том ХІІ от досъд. пр./ последният  упълномощил  Ю. М. - негов син, да представлява дружеството с генерални права и именно той се е занимавал с експедицията на мебелите към „Д.-*" ЕООД с. Д..

         От предоставените документи на „Д. - *" ЕООД с. Д. е видно още, че дружеството било регистрирано по реда на ЗДДС на 27.11.2009 г. Първоначално, за периода от м. ноември 2009 г. до м. ноември 2010 г., вторичните счетоводни документи от името на данъчнозадълженото лице в ТД НАП офис П.били подавани служебно от А.В.Б., М.И.М., Р.Б–В.. Впоследствие, в периода за данъчен период м. декември 2010 г. до м. ноември 2011 г. СД по ЗДДС и отчетните регистри на „Д. - *" ЕООД с. Д. били подавани от подс. К.М. по силата на Удостоверение за КЕП сериен номер № * /л. 218-222, том ХІІІ от досъд. пр./. На 07.01.2012 г. от името на данъчнозадълженото лице било депозирано последващо заявление за подаване на документи по ел. път и ползване на ел. услуги на НАП с вх. № *г. /л. 216-217, том ХІІІ от досъд. пр./. В последното подс. К.М. бил посочен като автор в удостоверението за КЕП и декларирал, че желае да получава пълен достъп до информацията по предоставяните услуги от ТД НАП на електронна поща m=. Т. е. за данъчен период от м. декември 2011 г. до м. август 2013 г., в периода 14.01.2012 г. 10:40 часа – 15.09.2013 г.  18:14 часа, именно подсъдимият подавал ежемесечните СД по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби на данъчнозадълженото лице „Д. - *" ЕООД, като ги е подписвал с посочения КЕП, по силата на Удостоверение със сериен номер * /стр. 216 - стр. 222, том ХІІІ от досъд. пр./.

         През 2012 г. „Д. - *" ЕООД било обект на данъчна ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за периода от 27.11.2009 г. до 30.04.2012 г. Ревизията приключила с РД № *г. и РА № *г., с които на дружеството били начислени допълнително дължими задължения по ЗДДС общо в размер на 482 155.10 лв. без лихви. Предвид натрупаните публични задължения на „Д. - *" ЕООД с акт № * от 23.05.2012 г., дружеството било дерегистрирано /л. 43 – 44, том ХІІ от досъд. пр./. За връчване на акта за дерегистрация, упълномощеното лице - бащата Ю. М. многократно бил търсен на адреси в с. Д. и в гр. П. от органите по приходите, като бил призоваван и от органите на МВР. Осъществен бил контакт със съпругата му – майката на подсъдимия Г.М., която на няколко пъти обещавала, че на определените дати М. ще посети данъчните органи. Впоследствие, на 13.12.2012 г., Ю. М. изпратил болничен лист, издаден от д-р Е.К.на 12.12.2012 г., с определен режим на лечение „домашен - амбулаторен". След посещение на домашния адрес на М. ***.12.2012 г. от органите на приходите, последният не бил открит вкъщи, въпреки предписания му режим. При посещение на личния лекар, издал болничния лист - д-р К., последният заявил пред данъчните органи, че на 13.12.2012 г. Ю. М. не бил посещавал кабинета му. В продължение на повече от една година, бащата на подсъдимия - Ю. М. съзнателно успял да избегне връчването на акта за дерегистрация от ограните по приходите на „Д. - *" ЕООД, тъй като от този момент, дружеството щяло да се счита за дерегистрирано и нямало да има право да издава данъчни фактури с начислено по тях ДДС. Впоследствие актът бил изпратен за връчване с обратна разписка. На 02.09.2013 г. управителят Р. М. отказал да получи копие от акта за деригистрация по ЗДДС на фирмата си, което било удостоверено с подписите на двама свидетели и било отбелязано в обратната разписка от връчителя на акта /стр. 41, том ХІІ от досъд. пр./. Въпреки отказа за получаване на акта, считано от 02.09.2013 г. „Д. - *" ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС лице. Тъй като това обстоятелство било вече известно на подсъдимият К.М. /упълномощено лице пред ТД НАП, съгласно заявление № *г./, той преустановил подаването на СД по ЗДДС, ведно с отчетните регистри. Видно от приложената справка, последната СД по ЗДДС на „Д. - *" ЕООД била подадена от него на 15.09.2013 г., но тя касаела данните за изминалия данъчен период м. август 2013 г.

         Като бил наясно с дерегистрацията на „Д. - *" ЕООД по ЗДДС, станала по  инициатива на органите по приходите и като съзнавал условията за ползване на данъчен кредит, както и че купуването на стоки от нерегистрирани по ЗДДС доставчици е пречка за упражняване на това право, подс. К.М., който реално осъществявал търговската дейност като пълномощник на управителя и представляващ дружество „Д.-*" ЕООД с. Д., общ. В. неправомерно отразил данъчните фактури с номера от № *г. до № *г. /общо 35 броя/ в дневниците за покупки на „Д.-*" ЕООД за петте данъчни периода по ЗДДС - месец септември 2013 г., месец октомври 2013 г., месец ноември 2013 г., месец декември 2013 г. и месец януари 2014 г. в графите „ДО на доставки с пълен ДК" и „Начислен ДДС с право на пълен ДК", и потвърдил неистина в подаваните от него справки декларации по ЗДДС- СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г., СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.10.2013 г.-31.10.2013 г., СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.11.2013 г.-30.11.2013 г., СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.12.2013 г. - 31.12.2013 г. и СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г., в които в раздел Б „данни за упражнено право на данъчен кредит" колона 31 и колона 41 неправомерно декларирал стойности по доставки от „Д. -*" ЕООД с. Д. и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 83 500,13 лева, за които нямал право да приспада данъчен кредит по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като доставчикът „Д. -*" ЕООД с. Д. бил дерегистриран по ЗДДС и не била налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, като приложил към тях дневниците за покупки с невярно съдържание. Подс. М. извършил горепосочените действия, за да осигури неправомерно ползване на данъчен кредит от „Д.-*" ЕООД с. Д., общ. В. в нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

         По делото са били назначени съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, с оглед установяване размера на неправомерно приспаднатия и допълнително дължим от „Д.-*" ЕООД данък по ЗДДС.

         Съгласно заключението на първата експертиза, за периода от м. юли 2012 г. до м. февруари 2014 г. „Д.-*" ЕООД не дължи допълнително ДДС /стр. 229 - стр. 238, том ХІІІ от делото/. Правилно първият съд е посочил, че това заключение на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като през посочения период данъчно задълженото лице „Д.-*" ЕООД е осчетоводило и фактури, издадени от „Д. - *" ЕООД, след като последното вече е било дерегистрирано по ЗДДС и нямало право да издава първични счетоводни документи, в които на отделен ред да начислява ДДС, респективно получателят нямал право на приспадане на данъчен кредит. Последното обстоятелството не е било възложено за проверка и изследване от вещото лице, поради което изчисленията са били извършени без да се вземе под внимание дерегистрацията по ЗДДС на един от доставчиците на дружеството, който въпреки това продължил да издава фактури.

         Поради обстоятелството, че от 02.09.2013 г. „Д. - *" ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС, но продължило да издава данъчни фактури с начислен в тях ДДС, по делото била назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза само за периода след дерегистрацията от м. септември 2013 г. до м. февруари 2014 г. /стр. 241 - стр. 244, том ХІІІ от досъд. пр./. Съгласно заключението на същата, данъчните фактури с номера от *г. до № *г. /общо 35 броя/ неправомерно са били отразени в отчетните регистри на „Д.-*" ЕООД по ЗДДС - дневници за покупки, тъй като считано от 02.09.2013 г. „Д. -*" ЕООД, посочен като доставчик в тях, е дерегистрирано по ЗДДС. Предвид това, доставките по тези фактури не са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Ето защо, вещото лице е посочило, че „Д.-*" ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и неправомерно е приспаднало данъчен кредит по инкриминираните данъчни фактури, общо в размер на 83 500.13 лв. по данъчни периоди, както следва:

         -        за периода от 02.09.2013 г. - 30.09.2013г. - 18 *8,00 лв.      

         -        за периода от 01.10.2013 г. - 31.10.2013г. - 12 373,00 лв.

         -        за периода от 01.11.2013 г. - 30.11.2013г. - 17 202,63 лв.

         -        за периода от 01.12.2013 г. - 31.12.201 Зг. - 16 511,* лв.

         -        за периода от 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г. - 18 744,* лв.

         Описаната фактическа обстановка е била приета за установена от  първия съд от събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства, показанията на свидетелите, дадени пред първата инстанция, както и тези приобщени чрез прочитане от досъдебното производство паради липса на спомен и констатирани противоречия, като показанията на същите са били подложени на подробен анализ от първия съд. В една своя част тези показания са били кредитирани като обективни, непротиворечиви и логични, както и съответни на приложените по делото писмени доказателства, подробно цитирани в обстоятелствената част на изложението на първия съд. Първата инстанция не е кредитирала изцяло показанията на свидетелите, обвързани с фирмите, които са били пряко и/или фактически управлявани от членове на семейство М., както поради небезпристрастното отношение на тези лица към техните дългогодишни работодатели, така и поради изолираността им от други данни в останалата доказателствена маса, изложила е подробни съображения, които няма да бъдат преповтаряни дословно, тъй като се споделят от настоящия съд.   Правилно първият съд е посочил, че обстоятелство, че търговската дейност на двете дружества се осъществявала от подсъдимия и неговия баща, а не от фигуриращите като технити еднолични собственици и управители според Търговския регистър се потвърждава частично и от показанията на лицата, работили по трудов договор в „Д. - *" ЕООД, включително и към момента на извършване на ревизията на „Д.-*" ЕООД с. Д.. В този смисъл са били разпитани като свидетели по делото А.Д.М., С. Ц. А., А.Д.М., Е.С.Г., Ц.М.К., М.А.К., О.М.Е., А.М.К., А.М.А., М.Ю.В., М.М.Д., М. Б.Ю., А.А.Ю.. Правилно първият съд е посочил, че показанията на тези свидетели, дадени в съдебно заседание, както и прочетените пунктове от  от досъдебното производство, следва да се кредитират като непротиворечиви, обективни и последователни за посоченото от тези работници, че дружеството се занимавало с производство на мебели от дървен материал и ползвало цех в И.та зона на с. Д., където едновременно се произвеждала, складирала и експедирала готовата продукция. От посочените гласни източници, както е заявил и първият съд, следва да се кредитира и възприеме за установено също така, че първоначално фирмата била  ръководена от Р. М., като началник на цеха бил свид. С.А.. Впоследствие, поради здравословни си проблеми, Р. М. се оттеглил и дейността на дружеството била поета от сина му Ю. М. и внук му подс. К.М., като последните двама често посещавали производствения цех. Първият съд е дал отговор и но доводите на защитата, свързани с претенцията, че подсъдимият не е знаел за дерегистрацията по ЗДДС на дружеството-доставчик /“Д.-*“ ЕООД/ по инкриминираните фактури, като е изложил подробни аргументи, които следва да бъдат споделени. С основание инстанцията се е ползвала и от експертното знание на вещото лице, депозирало съдебно-счетоводните експертизи по делото, като е приела, че същите са изготвени обективно и компетентно от лица със съответния професионален ценз, като не са били оспорени от страните. Правилно е било посочено, че допълнителната експертиза се явява от значение за предмета на доказване в настоящото производство, тъй като е взела под внимание всички факти и обстоятелства, свързани с дрегистрацията по ЗДДС на доставчика “Д. *” ЕООД и е била фокусирана само над дейността на процесното дружество след този момент до приключване на инкриминирания период.      

         Гореизложената фактическа обстановка първият съд извел от всички събрани по делото доказателства - частично от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на свидетелите – работници в цеха за дърмвени мебели и другите лица, свързани с контрагентите на осъщедствяваната търговска дейност - С.Ж.Б., Ж.С.Б., Д.К.К., С.К.Ц., В.Й.Н.,       М.Д.Д.,      В.М.Б., Д.А.К., за кито ще стане въпрос и по-късно. Правилно първият съд се е позовал на показанията и на д-р Е.А.К. – лекар на Р. М., както и на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителна такава, като е ползвал и приложените по делото писмени доказателства, изрично посочени вече по-горе в настоящото изложение – том І -  уведомление от ТД НАП П., справка от сектор ПП КАТ П., справка от Служба по вписвания В., нотариални актове, том ІІ - договор за наем на недвижим имот от 01.07.2012 г., решение на PC -П. по НАХД № 2191/2010 г., справка М к..„Л.", акт за смърт № 11/09.04.2015 г. на Р. М. М., материали от ТД НАП П. - офис П.за дружество „Д.-*" ЕООД - справка за подадени заявления за регистрация по ЗДДС, детайлна справка за подадени СД по ЗДДС, дата на подаване, потребител, заявление за подаване на документи по електронен път, банкови сметки, пълномощно на подс. К.М., справка трудови договори, ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г., том ІІІ, ІV и V - материали от „П.м." гр.Б..- копия фактури, договори, копия от спецификации, превозни билети, справки плащания, доставки, том VІІІ - РА и РД на „Д.-*" ЕООД, трудови договори на „Д. -*" ЕООД, договори за отстъпено право на строеж, копия данъчни фактури с издател „Д. -*" ЕООД, справка за действащи трудови договори на Д.-*" ЕООД, пълномощно на К.М., заповеди за възлагане на ревизия, том ІХ - СД по ЗДДС, ведно с отчетни регистри на „Д.-*" ЕООД, том Х - РА и РД, ведно с приложения на „Д. -*" ЕООД, том ХІ - протоколи от насрещни проверки на доставчици на „Д. -*" ЕООД, том ХІІ - писмени документи във връзка с дерегистрацията на „Д. -*" ЕООД, акт за дерегистрация, том ХІІІ - копия от данъчни фактури от „Д.-*" ЕООД на клиенти, заявление за подаване на документи по електронен път на „Д. -*" ЕООД, ведно с детайлна справка за подадени СД по ЗДДС, дата на подаване, потребител, свидетелство за съдимост на подс. К.М., характеристична справка, декларация за семейно и имуществено състояние.

         Първият съд е отбелязал, че подсъдимият не се признава за виновен, дава кратки обяснения. От тях действително става ясно, че бил упълномощен представител и на „Д.-*“ ЕООД с. Д. от дядо си Р. М., като бил упълномощен да представлява дружеството, включително и пред НАП с т. нар. „генерално пълномощно“, т. е. с всички права по управление и представляване на дружеството. Подсъдимият потвърждава, че е подал заявление и му бил издаден електронен подпис, който обаче бил връчен на дядо му на флашката, на която се намирал с ПИН-кода, който бил в плика, след което само дядо му се е занимавал с дейността на дружеството и електронното подаване на данни, като самият подсъдим отрича да е знаел за дерегистрацията на Д.-*“ по ДДС. Не отрича, че е бил  управляващ и представляващ дружество „Д.-*" ЕООД с. Д., общ. В. /по силата на нотариално заверено пълномощно/ от управителя на дружеството неговата майка - Г.М.М.. Правилно първият съдът е отчел двояката природа на обясненията на подсъдимия, като не ги е възприел, в частта им, в която отрекъл да е извършвал ръководна дейност, макар и като пълномощник, на двете процесни фирми, за заявеното незнание за дерегистрацията на едната от тях по ДДС. С основание първият съд е приел, че тези негови обяснения са изолирани от останалата доказателствена маса, като е приел, че фактически е извършвал ръководна дейност при двете процесни дружества като техен упълномощен представител, като е имал задължението да подава справките-декларации по ЗДДС съобразно пълномощните, с които бил снабден и заявленията си за подаване на данъчни декларации от името на двете дружества по електронен път. Правилно първият съд е акцентирал върху обстоятелството, че считано от 02.09.2013 г. „Д. - *" ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС, поради което подсъдимият преустановил подаването на СД по ЗДДС за това дружество, ведно с отчетните регистри за данъчните периоди след месец септември 2013 г. Последната СД по ЗДДС на „Д. - *" ЕООД била подадена от него по електронен път на 15.09.2013 г. за предходния данъчен период м. август 2013 г. Правилно първият съд е посочил, че К.М. е бил наясно с дерегистрацията на „Д. - *" ЕООД по ЗДДС на 02.09.2013 г., по инициатива на органите по приходите, съзнавайки условията за ползване на данъчен кредит и че купуването на стоки от нерегистрирани по ЗДДС доставчици е пречка за упражняване на това право, подсъдимият в качеството на управляващ и представляващ дружество „Д.-*" ЕООД с. Д., общ. В. неправомерно отразил данъчните фактури с номера от № *г. до № *г. /общо 35 броя/ в дневниците за покупки на „Д.-*" ЕООД за петте данъчни периода по ЗДДС - месец септември 2013 г., месец октомври 2013 г., месец ноември 2013 г., месец декември 2013 г. и месец януари 2014 г. в графите „ДО на доставки с пълен ДК" и „Начислен ДДС с право на пълен ДК", и потвърдил неистина в подаваните от него справки декларации по ЗДДС- СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.09.2013 г. - 30.09.2013г., СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.10.2013 г. -31.10.2013г. ,СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.11.2013г. - 30.11.2013г.., СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.12.2013 г. - 31.12.2013г. и СД по ЗДДС № *г. за периода от 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г.., в които в раздел Б „данни за упражнено право на данъчен кредит" колона 31 и колона 41 неправомерно декларирал стойности по доставки от „Д. -*" ЕООД с. Д. и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 83 500,13 лева, за които няма право да приспада данъчен кредит по смисъла на чл. 69 ал.1 т.1 от ЗДДС, тъй като доставчикът „Д. - *" ЕООД с. Д. е дерегистриран по ЗДДС и не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, като приложил към тях дневниците за покупки с невярно съдържание. Подсъдимият М. е извършил горепосочените действия, за да осигури неправомерно ползване на данъчен кредит от „Д.-*" ЕООД с. Д., общ. В. в нарушение на чл. 69, ал. 1 т. 1 от ЗДДС. Предвид, че К.М. е декларирал данни пред НАП и от името на доставчика по инкриминираните фактури и от името на получателя по тях, то той напълно съзнателно е „манипулирал" ежемесечните финансови резултати на „Д.-*" ЕООД, с цел ощетяване на държавния бюджет и облагодетелстване чрез неправомерно приспадане на ДДС.

         Разпитани като свидетели по делото, лица работили по трудов договор в „Д. - *" ЕООД, включително и към момента на извършване на ревизията на „Д.-*" ЕООД с. Д. - А.Д.М., С. Ц. А., А.Д.М., Е.С., Г., Ц.М.К., М.А.К., О.М.Е., А.М.К., А.М.А., М.Ю.В., М.М.Д., М. Б.Ю., А.А.Ю. поотделно сочат, че дружеството се е занимавало с производство на мебели от дървен материал и е ползвало цех в И.та зона на с. Д.. Поотделно разказват, че първоначално фирмата се е ръководила от Р. М., като началник - цех бил св. С.А.. Впоследствие, поради здравословни проблеми, Р. М. се оттеглил и дейността на дружеството била поета от сина му- Ю. М. и внук му К.М.. Двамата често са посещавали производствения цех. От една страна, в това помещение „Д. - *" ЕООД е произвеждало продукцията си - мебели, която впоследствие продавало на „Д.-*" ЕООД. От друга страна, последното ползвало цеха като склад и именно от там мебелите са били транспортирани от „Д.-*" ЕООД до големи мебелни къщи - техни клиенти. Пръвилно първият съд е посочил, че от определени пунктове от показанията на тези свидетели, които корелират помежду си и съответстват на други данни по делото може да се направи извод, че подсъдимият К.М. е изпълнявал ръководна дейност в цеха или фактическа дейност за управление на „Д.-*“ЕООД. Правилно първата инстанция е отбелязала, че свид. А. посочил, че Р., К. и Ю. се явяват негови работодатели, А.М.заявил, че след като се поболял Р. М. бил заместен от сина си и внук си Ю. и К.  М., които казвали на работниците в цеха какво да работят, А.М.посочил, че К. и Ю. М. влизали в цеха, гледали производството продукцията, Е. Г.посочил, че от М. повечето К.М. идвал в цеха, разбирал от машините и му давал насоки в работата, К. бил виждал К.М. да влиза в офиса, а К. заявил, че подсъдимият идвал един–два пъти в седмицата. Първият обърнал внимание и на заявеното от О.Е., че подсъдимият идвал три четири пъти седмично, наблюдавал как работят на машините, гледал готовата продукция, като свидетелят Е. възприемал К.М. за шеф. А.К.обявила, че подсъдимият е  посещавал цеха и го възприемала, наред с Ю. М. и за шеф. М.В.обявил пред първия съд, че подсъдимият бил управител на „Д. *“ – идвал, минавал и заминавал, К.М. и С.А. отговаряли за продажбите, като К. говорел за стоките с клиентите. При тези данни първият съд е приел за установено, че подсъдимият фактически е извършвал ръководна дейност в цеха в с. Д., организирал е работата на работниците наред с Ю. М.. Т. е. фактически упражнявал търговска дейност в качеството на пълномощник на дружеството, като освен това във връзка с подробно описаните писмени доказателства, свързани с представителство на процесните дружества пред данъчни и съдебни органи е приел, че е извършвал и правни действия като е представлявал процесните дружества, поради което на практика осъществявал управленска дейност, макар и под формата на пълномощник. Правилно първият съд е отчел, че при преценка на показанията на работниците на процесното дружество, следва да се държи сметка за зависимостта на работниците на „Д. -*“от сем. М., като от вниманието му не са убягнали всички данни, свързани със здравословното състояние на Р. М. и неговите възможности са борави с елекпонна техника, като е кредитирал показанията на свидетелите Д., М.Ю., А.Ю.като корелиращи помежду си и подкрепени от показанията на личния лекар на Р. М., както и писмените доказателства по делото. Правилно е било отбелязано, че свидетелите С.Б., Ж.Б.и Д.К.са били категоричен, че по повод преводите, които осъществяват са контактували единствено с К. и Ю. М., което също подкрепя останалите данни за  осъществяваната от последните ръководната дейност. Пръвилно е било отчметено, че показанията на свидетелите, осъществявявали доставки от цеха на М. - В.Б., В.Н., М.Д., Д.К.и С.Ц.се установило, че са имали търговски взаимоотношеня с „Д.-*“ с „Д.“ и „М.“, като са комуникирали, както с подсъдимия, така и с неговия баща. Правилно е било отчетено значението на показанията на св. К. Я. – данъчен инспектор. Не следва да се кредитира само заявеното от нея, че данъчните декларации били подавани от майката на подсъдимия, тъй като при все да са били от нейно име са били подавани по електронен път от самия подсъдим, за което са налице писмени доказателства от НАП. Следва да се посочи от настоящатата инстанция, че съгласно приложените по делото извлеченя от регистъра на РЗОК, напълно се потвърждават показанията на д-р К., дадени пред първата инстанция, че противно на заявеното от свидетелите, в инкриминирания период като пациент Р. М. е бил под интензивно медицинско наблюдение, като е провел множество консултации във връзка с установените си заболявания – последици след мозъчен инсулт и мозъчно-съдова болест, мозъчен инфаркт болест на Паркинсон /л. 160-168, делото на ОС/. Действително, както е забелязал първият съд показанията на разпитаните свидетели-работници в процесния цех, са много непоследователни и противоречиви за обстоятелствата, свързани с фактическото управление на търговската дейност в цеха. Например свидетелят М.В./ л. 180 гръб  от делото на първата инстанция/, след като бил категоричен, че са продажбите в цеха са отговаряли свид. А. и подсъдимия, като клиентите, които можели да гледат на место говорели с К.М. /правилно кредитирано от първия съд поради съответствието му с други данни по делото/, се отрекъл от заявеното още при същия разпит, като на л. 181 от делото на ОС, е протоколирано, че всъщност само предполагал, че К. говори за стоката с клиенти, но все пак устойчиво поддържал, че А. или подсъдимия му казвал каква работа трябва да се свърши. След прочитане на неговите показания от досъд. пр. за периода, в който е работил - 2009 -2012 г., както е било заявено тогава, се постарал да определи К.М. за управител на фирмата, а като „шеф“ само Р. М., макар да заявява, че К.М. е ивал в цеха по-често от Р. М.. /л. 180 гръб от делото на ОС/. Независимото, че съгласно приобщените чрез прочитане показания на този свидетел от досъдебното производство, се установява, че периодът в който е работил за „Д.-*“ ЕООД се явява 2009-2012 г., като е бил там на повикване от свид. А., те сами по себе си са показателни за пряката ангажираност на подсъдимия с фирмената дейност и постепенното отпадане на активната функция на неговия дядо във фирмената дейност, при все непоследователността на свидетеля, която е обяснима точно с отношенията му на зависимост от подсъдимия и неговите близки във връзка с работата му в процесния цех. Коментираните и от първия съд показания на свид. М. Д. /л. 181-182 гръб от делото на ОС/ действително следва да бъдат възприети с кредит на доверие по отношения на обстоятелството, че до 2012 г. е ходил да получава заплати при касиер /л. 181 гръб от делото на ОС/, като се е колебаел дали да даде отговор на въпроса от кого получава заплатата си след това /л. 181 гръб – пред ОС/, безпомощно обръщайки се към страната на подсъдимия и неговия защитник в залата, като в крайна сметка съдът е получил отговор само за последната заплата на свидетеля. Твърдението на свидетеля за наличие на касиер само до определен момент следва да се кредитира като подкрепено и от други данни по делото, а именно изоставянето на практиката да се ползват услугите на счетоводител и подаване на справките и регистрите по ДДС в НАП с електронен подпис от подсъдимия /справка за месечните справки декларации на „Д.-*“ и техния подател – л. 218-222, том ХІІІ от досъд. пр./. По отношение на ролята на Р. М. в цеха, същият свидетел е посочи, че само е идвал оглеждал се е и излизал /л. 182 от делото на ОС, с което на практика също подкрепя данните за оттеглянето на дядото на подсъдимия от търговската дейност. Този свидетеля също потвърждава, че подсъдимият е живеел в къщата на дядо си /л. 182 гръб/. Видно от представената пред първата инстанция справка от Агенцията по вписванията на името на дългогодишния работник при семейство М. - С.А. /л. 171-176 от делото на ОС/, след надаряването му с масивен хотелски комплекс на три етажа и ресторант на два етажа, на 29.12.2006 г. от родителите на подсъдимия, хотелският комплекс ведно с дарения му малко след това през 2007 г. и четвърти тавански етаж на хотела, е бил многократно ипотекиран, включително и с кредитор Общинска банка за кредити на дружествата „Д.“ и „Д.-*“ /л. 172 и л. 171 от цитираната справка/. Следва да се посочи, от настоящата инстанция, че инкорпорираните чрез прочитане показания на свид. А.Ю./л. 2*-2*, том ХІІІ от досъд. пр./, че Р. М. идвал редовно до 2015 г. в цеха и е „бил в час“, без да може да уточни пред първата инстанция, защо след като е идвал не било ясно разбира ли от мебели, тъй като никога не го е виждал да работи нещо, като не се занимавал с продажби не следва да се кредитират като изцяло изолирани от данните за медицинския статус на Р. М. според подробната справка от РЗОК, представена пред първия съд, разпита на личния му лекар и данните от купувачи на продукция от цеха, които дори са заявили, че не не са виждали или не познават свидетеля – обстоятелство изрично коментирано от първия съд.  Така свидетелят С.Б.е заявил пред първия съд /л. 192 гръб – л. 193/, че последните години не е контактувал и не е виждал  покойния Р. М. във връзка с възлаганите му превози до „П.м.“ – Б., тъй като бил „на възраст“. Следва да кредитират показанията на свид. С.Б., че извършваните от него превози му били заплащани само Ю. М. и С.А., като първият от тях се свързвал по телефона, за да заявява превозите на дървения материал, тъй като напълно съотвестват и на други данни по делото за фактическите ръководни функции на подсъдимия и неговия баща. На показанията на свид. Ж.Б.– син на предходния свидетел, който е извършвал чести транспортни услуги на фирмата на М. – 1-2 седмично, също следва да се даде вяра по отношение на съобщеното, че когато товарел в цеха, е заварвал само подсъдимия и неговия баща, наред с А., получавал е пари на ръка за превозите от подсъдимя К.М. и от неговия баща Ю. М., като е категоричен, че в цеха не е виждал възрастен човек /л. 193 от делото на ОС/. Всички тези данни намират опора в останалата доказателствена маса и следва да се кредитират изцяло. По същия начин, свид. Д.К./л. 193 гръб – л. 194 от делото на ОС/ е заявил, че се познава с Ю. М. от работата си в ДАП, поради което му извършва превози срещу плащане на горивото или услуги, но не винаги Ю. бил с цеха. Свидетелят също така е бил категоричен, че никога не е виждал в цеха  Р. М.. По същия начин стои и въпросът със свид. С.Ц./л. 194 от делото на ОС/, който макар да е възприемал присъствието на  подсъдимия в цеха, никога не се е срещал с неговия дядо там. Следва да се посочи, че от проведеното в хода на съдебното следствие пред първия съд разпит на свидетеля В.Н., не са се установили факти пряко относимо към предмета на делото, освен обстоятелството кой е отговарял за търговските отношения с процесните фирми. Съгласно разпита на нейната колежка - свид. В.Б. / л. 203 гръб – л. 204 от делото на ОС/ по категоричен начин се установява, че фирмата на свидетелката е дългогодишен партьор на фирмите на Ю. и К. М., като никога не е контактувала и не познава лицата Р. М. и С.А.. Категорична е, че са работили с „Д. – *“, „Д. *“, Д. – *“ , „С.“ и „М..“ и имат издадени от тях фактури, а по извършените към тяхната фирма доставки никога не е имало значение от името на коя фирма са били издадени фактурите, като преговори са били водени, както с подсъдимия, така и с неговия баща. Посоченото от тази свидетелка следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като се подкрепя от представените от фирма „Л.-В.“ фактури и други придружаващи документи. Също така видно от представените пред първата инстанция извлечения за регистрацията на посочените фирми /л. 93, 97, 101 и следв., л. 108 и следв./ се налага извод, че те се явяват свързани лица. В същата насока са и показанията на свид. Д.К.– управител на „П.м.“ АД – Б., като първият съд с основание е кредитирал и заявеното от този свидетел, както в СЗ, така и чрез прочитане на показанията му от досъд. пр. /л. 61-62, том ХІІІ от досъд. пр./, като е било напълно изяснено обстоятелството, че името на подсъдимия му е било познато само документално и телефонно във връзка с търговските взаимоотношения с фирмите “Д. *”, “Д. *” и ЕТ “Ю. М.”, докато бащата на подсъдимия познавал и лично. Следва да се посочи, че разпитът на свид. А. пред първия съд също така е показателен за обстоятелството, че този работник е бил ползван като подставено лице от страна на подсъдимия и неговия баща, чрез регистрираните на негово име фирми и във връзка с посоченияте по-горе дарения и последвалите действия по ипотекиране на имота от страна на надарения в полза на процесната фирма „Д.-*“ ЕООД, свързана с подсъдимия и фамилния бизнес на семейство М.. Правят впечатление изключително уклончливите отговори на този свидетел пред първия съд по въпросите колко фирми разполага, като само по себе си обстоятелството, че е ежедневно трудово ангажиран в цеха на М. като бригадир и не може да съобщи никакви подробности за  дейността на фирмите, които се водят на негово име /съобразно представените пред първия съд от обвинението писмени документи, приложени на л. 92-127 от съдебното делото/. Все пак последните по ясен начин илюстрират свързаност и контрол на множество фирми, включително и процесните две, за които подсъдимият и неговият баща са имали „генерални пълномощни“ от едноличните собственици и управителите на същите, като са извършвали търговска дейност. Прави впечатление, че самите работници, за които е безспорно, че са били ангажирани в цеха на М. с производството на мебели, не са могли да кажат с точност към коя от много фирми са били преназначени към момента на разпита. Видно е от приложената на л. 170 пред първия съд справка за трудовите договори, регистрирани на името на С.А., че първоначално е бил назначен към ЕТ „Ю. М.“, след това последавателно към „Д.“, „Д. – *“ и към „М.. – *“.  Независимо от обстоятелството, че работниците от процесния цех, са отговаряли изключително уклончливо на въпросите кой ръководи бизнеса, следва да се посочи, че приетото от първия съд, изводимо най-вече от външните контрарагенти на подсъдимия и неговия баща, се подкрепя от приложени по делото писмени документи, от които по безспорен начин се установява пряка ангажираност на пълномощника – подсъдимия на фирма „Д.-*“ към фирмената дейност като например подаване на жалба вх. № 10.09.2012 г. срещу действията на ДСИ от името на „Д. – *“ ЕООД – с. Д., ул. „К.и М.“ № 3 /л. 211-212 от делото на ОС/, както и внасяне на данъчна декларация от подсъдимия по ЗКПО вх. № от 31.03.2011 г. пак за същото дружество като негов пълномощник /л. 96-104, том 12 от досъд. пр./. Видно от разпита на свид. Е.К./л. 213 гръб – л. 214 гръб от делото на ОС/, кредитиран от първия съд, Р. М. е получил инсулт пред 2011 г., като се е движел трудно с бастун, с две патерици, имал недобро здравословно състояние, бил посещаван от лични си лекар на домашни визити, макар все пак да можел да се придвижва по-бавно и сам. Отделно от гореизложеното при съпоствка на подадените СД по електронен път за двете процесни фиррми, приложени респективно на л. 218-222, том ХІІІ от досъд. пр. /за „Д.-*“ ЕООД/  и на л. 87-88, том ІІ от досъд. пр. /за „Д.-*“ ЕООД/, че например на 15.09.2013 г. подсъдимият със своя електронен подпис е подал едновременно декларациите на двете посочени дружества, като е сторил това в близък много близък времеви диапазон  - в 18:14 за „Д.-*“ и 17:29 – за „Д.-*“, като и двете подавани справки-дкеларация са касаели дейността на дружествата за месец август 2013 г.                         

         Правилно първият съд е приел, че доказателственият материал по делото, се подкрепя тезата на обвинението, че за подсъдимия К.М. като пълномощник на „Д.-*" ЕООД са възникнали нормативно определени права и задължения във връзка с осъществяваната фактически дейност по управление и представителство пред органите на държавната власт. През инкриминирания период подсъдимият е имал задължението да декларира пред Агенцията по приходите за всеки данъчен период вярна информация, свързана с дейността на дружеството, като „Д.-*" ЕООД като регистрирано по реда на ЗДДС от 29.06.2012 г. и представляващия и управляващ данъчно задълженото лице подсъдим е имал задължението да подава СД по ЗДДС по чл. 125 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, в които да отрази извършените от дружеството сделки, съгласно счетоводните изисквания. За данъчните периоди от м. септември 2013 г. до м. януари 2014 г. включително, именно подс. К.М. е подал по ел. път, чрез личния си КЕП СД по ЗДДС, ведно с отчетните регистри - дневник покупки и дневник продажби на „Д.-*" ЕООД пред ТД НАП офис П.. В тези вторични счетоводни документи в графи „с право на пълен данъчен кредит", без правно основание са били отразени всички данъчни фактури с доставчик „Д. - *" ЕООД, което към момента на издаването им вече не е било регистрирано по ЗДДС лице, т. е. фактурите са касаели  необлагаеми сделки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, по тях неправомерно е начислен ДЦС и същите са счетоводни документи с невярно съдържание.

От една страна, чрез включването на тези фактури в СД по ЗДДС, респективно в дневник за покупки в графи „с право на пълен данъчен кредит" през инкриминираните данъчни периоди, подсъдимият е потвърдил неистина, като е въздействал върху месечните финансови резултати на дружеството и неправомерно е приспаднал данъчен кредит. От друга страна, ползвайки тези първични документи при водене на счетоводството, подсъдимият е създал погрешна представа у органите по приходите, че продукцията е закупена от регистрирано по ЗДДС лице и съответно, че за нея е заплатено ДДС в пълен размер, поради което данъчнозадълженото лице има право на приспадането му. Впоследствие, мебелите, предмет на тези сделки, са били продавани /префактурирани/ на мебелни къщи в страната, като за тези доставки „Д.-*" ЕООД е издавало данъчни фактури, с начислено ДДС, включвани в месечните СД по ЗДДС и отчетни регистри. Т. е. подсъдимият неправомерно е декларирал за приспадане ДДС от бюджета за закупени стоки от дружеството, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и по този начин е избегнал установяване и плащане на дължим ДДС за инкриминирания период. Правилно пръвият съд е посочил, че в случая са налице предпоставките за приложение на института на продължаваното престъпление по чл. 26 ал. 1 НК, като доводите му няма да бъдат преповтаряни. Укритите данъчни задължения по ЗДДС с оглед общия си размер от 83 500.13 лв. представляват „особено големи размери" по смисъла на чл. 93 т. 14 НК, тъй като надхвърлят многократно сумата от 12 000 лв.

Правилно е посочил, че от субективна страна,  К.М. е извършил деянието по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2 предложение 1-во, т. 6 предложение 2-ро и т. 7 НК във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК с пряк умисъл, като изложените от първия съд мотиви се споделят и няма да бъдат преповтаряни.

         Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред настоящата инстанция, че не е налице приспадане на неследващ се данъчен кредит по чл. 255, ал. 1, т. 7 от НК. Това е така, защото разпоредбата касае недостоверно документиране на стопанска дейност. Данъчният кредит в случая представлява сумата на ДДС по получени доставки, която регистрирано по ЗДДС лице /“Д.-*“ЕООД/ има право да приспадне от дължимия данък за внасяне по извършени от него облагаеми доставки. Правото възниква за купувача /“Д.-*“/, който приспада дължимия от него ДДС от други сделки, по които е бил доставчик. Ползваните от търговеца документи отразяват ненастъпили обстоятелства, поради което в случая напълно закономерно т. 7 на чл. 255, ал. 1 от НК, е била осъществена едновременно и с т. 2 и т. 6 на чл. 255, ал. 1 от НК. Това е така, защото инкриминираните фактури само привидно са изхождали от задължило се по ЗДДС дружество, което всъщност изобщо не можело да се задължи за ДДС, тъй като било дерегистриран по ЗДДС субект. Поради фиктивността на документираните обстоятелства, в случая не могат да възникнат и данъчни права и задължения, свързани с  правомерното приспадане на данъчен кредит. В случая документирането има за цел избягване на плащания, формирани от реалната дейност на търговеца /“Д.-*“/, като търси привидно прихващане с данъчния кредит. Чрез използването на имитация на „регистриран по ЗДДС доставчик“, подсъдимият заявява претенции към органа по приходите и черпи права и ползи от собственото си престъпно поведение, което е недопустимо. В случая подсъдимият е имал съзнанието, че сделките, които са осчетоводени с посочените фактури с издател “Д. *” ЕООД, не са в действителност с  регистриран по ЗДДС субект и доставчикът /“Д.-*“/ не се е задължил по за ДДС по тях, но въпреки това подсъдимият ги декларирал с цел да избегне плащането на действително дължимите данъчни задължения, която цел е преследвал и постигнал. С привидната документална обосновка подсъдимият е създал у данъчните органи погрешна представа за задължаването по ЗДДС на процесното дружество-доставчик, което не било регистрирано по посочения закон, а както преди, така и след дерегистрацията си натрупвало невнесен ДДС, което се разминавало с действителното положение за  липсата на задължен по ЗДДС доставчик и това е послужило за данъчен кредит, за който няма основание и който в крайна сметка е довел до намаляване на данъчното задължение на „Д.“ ЕООД и ощетяване на Републиканския бюджет. Действително, както много точно отбелязва защитника на подсъдъмия - адв. К., в случая не е налице реално възстановен данъчен кредит, но инкриминираните фактури преобразуват финансовия резултат, което води до приспадане на неследващ се данъчен кредит, с което намаляват и реално дължимите данъци. Всичко това, обаче, не налага изводи несъставомерност на деянието. В подобен смисъл е и трайната съдебна практика – например решение № * от 04.03.2009 г. по н. д. № 28/2009 г. на ВКС, III н. о. /което приема, че наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което осъществява търговска дейност и е автор на справките – декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина с цел избягване на плащане на данъчни задължения/, решение № 219 от 30.08.2010 г. по т. д. № 167/2010 г. на ВКС, I н. о. /където се сочи, че деецът по данъчното престъпление и данъчно задълженото лице могат да съвпадат, но това в никакъв случай не е задължително/, решение № 391 от 30.09.2010 г. по н. д. № 318/2010 г. на ВКС, II н. о. /в което  било прието, че невярното документиране, с което подсъдимият претендирал данъчен кредит, произхожда от предоставените от него за осчетоводяване фактури, обективиращи неосъществени сделки/, решение  № 537 от  27.12.2012 г. по н. д. № 1978/2012 г. на ВКС, III н. о., /където се сочи, че подававенто на справките-декларации, да които деецът знаел, че отразяват неистински обстоятелства се целяло да се създаде впечатление у данъчната служба, че на дружеството се дължи данъчен кредит, който да се прихване със съществуващи данъчни задължения от същото това дружество и по този начин, то да не плати данъчните си задължения/. Не без значение в случая е и обстоятелството, че се наблюдава дейност между свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, където като свързани се дефинират лицата с родствена, служебна и стопанска връзка, поради което и ДОПК поставя сделките между подобни лица под засилен контрол с оглед защита интересите на фиска от укриван на данъчни задължения. В частност н цитирания параграф са били посочени съпрузите, роднините по права линия, работодател и работник, лица, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество, лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице, лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото, лицата, чиято дейност се контролира от трето лице, лицата, които съвместно контролират трето лице, лицата, едното от които е направило дарение на другото; лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Именно многообразие от подобни хипотези разкрива приетата по делото фактическа обстановка, което е рефлектирало и в създалите се особености и зависимости, в посочения вече по-горе смисъл. 

 Не могат да бъдат споделени и останалите аргументи на защитата, свързани с дейността по чл. 255, ал. 1, т. 6 НК във връзка ползване на документи, които променят съществени характеристики на реално осъществената стопанска дейност, като ѝ придават вид на друга дейност, към която се насочва и данъчното облагане. Промяната в случая касае страната по сделката, която дължи внасянето на част данъците, като обръща данъчното облагане, като документите са счетоводни, свързани с обстоятелства от значение за данъчното облагане. Тъй като освен инкриминираните фактури, е налице и подаването на данъчни декларации - представянето на лъжливите  декларации пред данъчните власти е налице и признакът по т. 2 на чл. 255, ал. 1 от НК. Това е така, защото в случая при порочни  първични документи, вторичните, които формално точно възпроизвеждат съдържанието им, също отразяват неверни обстоятелства. В конкретния случай за инкриминираните фактури като първични счетоводни документи по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството със законоустановени задължителни реквизити, не е било налице съответствие с действителността по всички параметри, което се е отразило и на верността на производните документи, чието съдържание е било определо на база на приложените по делото фактури. Следва да се има предвид, че ползване на порочен документ е налице, както с неговото представяне като доказателство пред данъчните органи, така и при поставянето на дееца в положение да бъде проверен всеки момент от съответните органи. Подсъдимият, чрез невярното деклариране при подаването на инкриминираните ежемесечни справки –декларации /смисъла та т. 2 на чл.  255, ал. 1 от ЗДДС/ е нарушил  задължението си за вярно  деклариране, което е повлияло на правилното установяването на данъчните задължения на представлявания. В случая, подадените по електронен път с лектронния подпис на подсъдимия, справки декларации като производен официален удостоверителен документ, закрепват обстоятелства, които се разминават с обективната истина и са били предназначени да създадат привидност, че данъчните задължения са правилно установени.

         Не могат да бъдат споделен и останалите аргументи на защитата, свързани с разминаването на тезите който е бил представляващ и управляващ процесните дружества, като се претендира, че при неяснотата по тези въпроси, залегнала още в обвинителни акт, е било необходимо изменение на  обвинението. Следва да се каже, че в случая тези аргументи не намират опора в материалите по делото. Видно от същите съставомерни действия са били вменени като извършени изцяло лично от подсъдимия, който е действал като надлежен представител на данъчно задължения търговец и е осъществявал изпълнителното деяние. В случая подсъдимият е разполагал с изрични права да действа от името и за сметка на търговеца и в изпълнение на негови данъчни задължения. Обема на представителната власт на подсъдимия в коментираните по-горе пълномощни, няма значение за съставомерността на извършеното и годността на дееца да носи отговорност, тъй като дори и да и без представителна власт, субектът на престъплението може да бъде лице, което задължава търговеца при отношенията му с трети страни и тъй като данъчните задължения на търговеца произтичат от предоставянето на сделки и услуги, независимо кой го представлява. В случая, процесните фирми са били регистрирани на възходящи на подсъдимия и неговия баща, като последните двама като представители на процесните дружествата не са били регистрирани в ТР. Последното би могло да се яви от значение само при вътрешните им отношения и при евентуално атакуване на сделка, сключена без представителна власт. Това, обаче, не е обвързано с данъчното правоотношение, нито с реализирането на наказателната отговорност. При все в конкретния случай, упълномощаванията да са едностранни сделки, чрез които упълномощените черпят права, в крайна сметка за последните не възникват такива за незаконна дейност за представлявания. В случая е била упражнявана представителната власт регулярно и трайно във времето, поради което е възникнала и отговорност за представителя за вреди във връзка с договор за поръчка, защото когато пълномощникът действа от името на представлявания, влиза в правоотношения с трети страни, прибоива права и задължения от името и за сметка на представлявания, но не може да извършва действия в нарушение на закона или във вреда на фиска. В случая подсъдимият има задължения да осчетоводява правилно сделките, да подава данъчна декларация с вярно съдържание и да плати вярно установените по размер данъчни задължения на представлявания търговец, които негови задължения произтичат от мандатното правоотношение и от всички други правоотношения, в които той представлява търговеца. За това когато умишлено избегне установяването и плащането на данъчни задължения на търговеца, поведението му ще е съставомерно.

         Правилно първият съд е посочил, че подсъдимият е действал с користна цел да се обогати неправомерно ощетявайки бюджета със сумата от 83 500,13 лева, а като причина за извършване на престъплението е посочил ниското правосъзнание на подсъдимия и слаби морално-волеви задръжки, неуважение към закона и установения в страната ред, желанието му за бързо и лесно обогатяване в разрез с тях.

         При определяне на наказанието на подсъдимия К.Ю.М. първият съд е преценил, че в конкретния случай за престъплението се предвижда кумулативна санкция лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, като следва да  отчете степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

         Правилно първият съд е посочил  като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия и неговото чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, като допълнително следвва да се посочи, че подсъдимият е бил въвлечен в семейния бизнес на своите възходящи, при който вече са били практикували разнообразни схеми по неговото укрепване, заздравяване, независимо при високата цена да бъде нарушен правовия ред. От друга страна като отегчаващи коректно е отчел обстоятелството, че вече е бил освобождаван от наказателна отговорост за извършено престъпление с сферата на стопанската дейност за престъпление против кредиторите чрез представляван от него търговец, което го характеризира отрицателно. Правилно на същата плоскост е било отчетен размера на укритите данъчни задължения в особено големи размери /общо 83500,13 лева/, който надхвърля над 6 пъти законово посочената граница от 12 000 лева. Настоящият съд не може да сподели доводите на защитата, че това е било сторено в нарушение на чл. 56 от НК и при нарушения на забраната да се отчитат отегчаващи отговорността обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Липсва забрана за отчитане на посоченото от първия съд обстоятелство и в този смисъл е трайната практиката на съдилищата при индивидуализацията на наказанието в подобни хипотези. Така например решение № 422 от 29.07.1986 г. по н. д. № 431 от 1986 г. на ВК на ВС посочва, че големите размери на откраднатото имущество могат да бъдат оценявани като смекчаващо или отегчаващо отговорността обстоятелство в зависимост от конкретния размер на стойността на откраднатото имущество, като когато размерът незначително превишава законоустановения минимум, това може да се преценява на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелство. Когато, обаче, размерът значителното надхвърля признака големи размери, при който размерът на предмета на престъплението не само задоволява признака големи размери, но почти го превишава два пъти, доближавайки се до критерия за особено големите размери, подобно обстоятелство може да бъде третирано като отегчаващо без да е в нарушение на чл. 56 от НК. Все в тази връзка може да се цитира и съдебна практика съгласно, която / например решение № 329 от 14.07.2009 г. по н. д. № 257/2009 г. на ВКС, І н. о./ съставите по НК сочат на минимално необходимите обстоятелства за състава, но интензивност на последните над необходимата за съответна правна квалификация, може да се отчита при определяне на наказанието, което не е в нарушение по чл. 56 от НК. В същата насока и решение № 87 от 10.05.2004 г. по н. д. № 701/2003 г. на ВКС, І н. о.

         Съвкупната преценка на всички изложени фактори, сочи, че е налице пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и именно при тези условия следва да се определи размера на наказанието, което следва да бъде определено в минималния размер от три години, като се отложи на основание чл. *, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Правилно първият съд е приел да не наложи предвиденото в закона наказание конфискация съобразно  наличната информация за движимо и недвижимо имущество.

         Правилно е било отчетено, че от свидетелството за съдимост на подсъдимия се установява, че е осъждан по влязла в законна сила присъда на 29.09.2016 г. по НОХД № 314/2016 г. на Районен съд – В. за престъпление извършено на 27.06.2016 г. по чл. 343в, ал. 2 от НК, като му е била наложена санкция от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева, а изпълнението на наложеното наказание ЛОС е било отложено с изпитателен срок от три години. Тъй като деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК следва да де определи едно ОБЩО наказание по присъдата на ОС и по влязла в законна сила присъда на 29.09.2016 г. по НОХД № 314/2016 г. на Районен съд – В. в размер на най-тежкото, а именно от три години лишаване от свобода /в приетия по-горе смисъл за редуциране на наложеното наказание от настоящия въззивен съд/, като на основание чл. 23 ал. 3 от НК се ПРИСЪЕДИНИ наказание ГЛОБА в размер на 700лв към най-тежкото наказание.

         Общият размер на кумулираното наказание не е пречка за приложение на разпоредбата на чл. *, ал. 1 от НК, поради което настоящият съд намира, че определеното общо най-тежко наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, след влизане на пръсъдата в законна сила.

         Въззивният съд намира, че фактическите данни за личността на подсъдимия и нейният статус на млад мъж с трудова реализация в живота, не дават основание за налагане на ефективно наказание, като последното е било основно мотивирано с размера на определеното от първия съд наказание. Приложението на чл. *, ал. 1 НК, тъй като изброените и приети смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, ведно с допълненията на настоящия съд не мотивират и последващо завишаване на кумулативно наложената санкция. В горепосочените си размери наказанията лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, също ще окажат необходимото възпиращо и възпитателно въздействие спрямо него.

         Тежестта на настъпилия вредоносен резултат и дефинирането от чл. 93 т. 7 НК на престъплението като тежко, не изключва предварително възможността за прилагане на условно осъждане. Едно подобно разбиране няма да бъде съобразено с целите на наказанието, които са равнопоставени и едната не може да доминира за сметка на другата. Въззивният съд намира, че и при отлагането на наказанието, ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период от пет години ще е реална заплахата за подсъдимия да изтърпи постановеното от съда наказание ефективно при определени условия. Изпитателният срок също има сериозно възпиращо действие по отношение на бъдещото поведение на подсъдимия, като прилагането на условното осъждане не противоречи и на целите на генералната превенция. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. При конкретния подсъдим отсъствието от семейната среда и изолирането му в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода едва ли би допринесло за неговото положително развитие като личност и интегрирането му като достоен член на обществото.

          

 

 

 

 

 

 

 

С оглед на горното настоящата инстанция прие, че по отношение на подсъдимия са налице материално правните предпоставки на чл. *, ал. 1 от НК. Сам по себе си и фактът на повдигане и поддържане на обвинението в рамките на наказателния процес, както и осъждането и налагането на наказание оказва върху подсъдимия въздействие, както и въздейства и върху останалите членове на обществото, има възпитателно-изправителен и репресивен потенциал, а и от гледна точка на обществото е по-важно да не остане ненаказан деец, отколкото конкретното измерение на наложените санкции сами по себе си. Наред с това условното осъждане също притежава предупредителен характер заради запазената възможност за активиране на наказанието.

         В обобщение във връзка с наложената на подсъдимия наказателна санкция, в конкретния случай целите на наказанието с оглед личностните качества на подсъдимия и другите обстоятелства по делото, според въззивната инстанция, едва ли биха могли да се постигнат с различни по размер санкции и ефективна присъда, тъй като налагането на несправедлива санкция не би могло да въздейства в пълна степен на подсъдимия  предупредително, да го възпира от извършването на други престъпления, да окаже нужното възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.

         Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата за предубеденост на състава на съда при постановяване на съдебния акт, изразила се в произнасяне за друга фирма и друг субект на данъчно престъпление в предходен период. Разбирането на защитата не може да бъде споделено, тъй като сами по себе си тези обстоятелства, не могат да предопределят изводи за предварително повлияване на съда. НПК изисква служебна активност при събиране на доказателства и за пълноценно изпълнение на това задължение, е необходимо да се познава детайлно делото и целият  доказателствен материал. При тези начала на НПК и необходимост от предварително проучване на доказателствения  материал, е дори възможно да възникнат съмнения, че при дейността си съдът следва логиката на и обвинението, и трудно ще приеме позицията на защитата. Това не означава, че в случая доказателствата от досъдебното производство и съдебните заседания не са били преценени обективно и безпристрастно, като няма никакви данни съдът да е бил повлиян до какъвто и да е начин от доказателствата на обвинението, включително и по различни други дела, оттам и предубеден по съществото на делото, като това да е предопределило съдебния акт срещу подсъдимия. При липсата на съществени процесуални нарушения в процесуалната дейност на първия съд, настоящата инстанция намира, че са били гарантирани търсенето на обективната истина и установяването й чрез постановения от първия съд съдебен акт – присъда.                      

         Правилно и законосъобразно първият съд е посочил, че предявеният  граждански иск от Държавата, чрез М.на ф., представлявана от процесуалния си представител - М.Т. главен юрисконсулт на ТД на НАП гр. П., се явява доказан по основание и размер.  С основание първият съд е приел, че гражданският иск е доказан в в общ размер на 83 500,13 лева като причинена увреда на Държавата от неначислен и невнесен ДДС от подсъдимия от престъплението по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2 предложение 1-во, т. 6 предложение 2-ро и т. 7 НК във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Правилно е било посочено, че данъчно задължено лице, се явява дружеството, но наказателната отговорност е лична. Лична следва да е и гражданската отговорност, тъй като от деянията на подсъдими, от неначисляване и невнасяне на дължимото ДДС, държавата е претърпяла щета. Поради което и съдът приема, че гражданския иск за това престъпление е основателен. Приема, че е и доказан в този му размер въз основа на приетата съдебно счетоводна експертиза. Претендира се и лихвата. Същата се дължи като законна лихва. Следва да вземе предвид, че е налице обвинение за продължавано престъпление по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2 предложение 1-во, т. 6 предложение 2-ро и т. 7 НК във вр. с чл. 26 ал. 1, осъществено чрез няколко отделни деяния. Независимо от броя на деянията, престъплението е едно единно и то се явява довършено с последното деяние и лихва върху главницата се дължи от довършване на престъплението, а не от датата на всяко отделно деяние, включено в продължаваното престъпление.  Правилно подсъдимият е бил осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 83 500,13 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва върху тях считано от 14.02.2014г. до окончателното им изплащане, както и юрисконсултско възнаграждение, ДТ и разноските по делото.

         С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на процесуалния представител на гражданския ищец следва да бъде възложено за заплащане в тежест на подсъдимия възнаграждение в размер на 300 лева съгласно размерите по ЗПП за процесуалния представител на Държавата.  

         С оглед на изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, П.ският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

 

         ИЗМЕНЯ присъда № 50/25.10.2018 г., постановена по НОХД № 511/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, наказателно отделение, като:

-                              НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия К.Ю.М. наказане от четири години и шест месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ години, като на основание чл. *, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението му с изпитателен срок от ПЕТ години, след влизане на присъдата в законна сила.

-                              като НАМАЛЯВА размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. *, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението му с изпитателен срок от ПЕТ години, след влизане на присъдата в законна сила.

         ПОТВРЪЖДАВА присъдата в останалата й част.

         ОСЪЖДА подс. К.Ю.М.      да заплати в полза на Държавата, представлявана от М.на ф., минималното възнаграждение от 300 /триста/ лева за процесуалното представителство, осъществено пред настоящата инстанция от М.К.Т. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на НАП – П., офис гр. П..   

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено и обявено.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: