РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Монтана, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211600600150 по описа за 2021 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда на Районен съд-Берковица, постановена на 13.04.2021
година по нчхдело № 2/2021година, подсъдимият Р. Д. Т. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1,т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 НК.; освободен е от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1
НК с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева; в
тежест на подсъдимия е присъдено заплащането на разноски.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на
процесуални правила ; искането е за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на оправдателна присъда.
В открито съдебно заседание на въззивния съд подсъдимият
поддържа жалбата; защитникът на подсъдимия излага конкретни
съображения в тази насока.
Въззиваемите - частни тъжители и техният повереник не се явяват в
откритото съдебно заседание на въззивния съд и не вземат становище по
жалбата.
1
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на
страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема
следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в
наказателния процес ; жалбата е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Разгледана по същество - същата е основателна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
присъда, е проведено незаконосъобразно - при допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила.
Конкретните съображения на въззивната инстанция са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с тъжба , подадена от Д. В. Л. и
ИР. В. Л. в качеството им на наследници на лицето В Д Л , срещу
подсъдимия и жалбоподател в настоящото производство Р. Д. Т., в която
тъжба се твърди, че на 08.07.2020 година, в частен дом, находящ се на ул. Ш
Т. казал обидни думи, а именно „ххх”, „Ела бе. Да го ххххх”, „Ти ли ще ми
викаш полиция, бе“„ Ти не си никакъв мъж, ако си мъж, ела да се разбереме’,
„Селянин”, които са унизителни за честта и достойнството на В Д Л
изказани публично и в негово присъствие - престъпление по чл.148, ал.1, т.1,
във връзка с чл.146, ал.1 НК.
В присъдата си и конкретно в нейния диспозитив първостепенният
съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 08.07.2020 година, в частен
дом, находящ се на ул. ххх“, Т. казал обидни думи, а именно ххх”, „Ела бе.
хххх, „Ти не си никакъв мъж, ако си мъж, ела да се разбереме’, „Селянин”,
които са унизителни за честта и достойнството на В Д Л изказани публично
и в негово присъствие - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146,
ал.1 НК; подсъдимият е оправдан по обивнението за думите „Ти ли ще ми
викаш полиция, бе.“
От събраните по делото доказателства, вкл. и от обясненията на
подсъдимия Т. е безпорно е установено, че на посочената в тъжбата дата е
възникнал инцидент.
Декларираната обаче от съда увереност за доказаност на
2
обвинението в геропосочената част почива на некачествено изпълнение на
задълженията на първоинстанционния съд за обсъждане на материалите по
делото, за задълбочен и обективен доказателствен анализ и точна
доказателствена преценка, съобразена с изискванията на закона за достоверно
установяване на фактите. Всъщност, касае се до пълна липса на мотивировка
на съдебния акт, съответстваща на изискванията на закона, която да позволи
на въззивния съд да провери правилността на решаващия извод на
първостепенния съд за осъждане на подсъдимото лице.
Обидата не е твърдение за събития и факти, а груби, вулгарни или
унизителни изрази, насочени към някого. Пострадал от обидата може да бъде
само конкретно физическо лице. Обидата може да бъде нанесена чрез думи -
устно или писмено; ;чрез жестове и действия, които изразяват унизително
отношение, насочено към пострадалия. За да е налице обида, пострадалият
трябва да е възприел обидата, видял, чел или прочел за унизителните изрази
или жестове. Обидата може да се изрази в думи или постъпка, които
незаслужено огорчават, оскърбяват някого. Същите причиняват душевна
болка, чувство на огорчение, причинено от несправедливо, незаслужено
накърняване на честта, достойнството на човека. С тях несправедливо и
незаслужено се накърнява честта и достойнството на човека. Мотивите на
присъдата не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, доколкото
от тях не става ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда нито за
релевантните факти, нито за приложимото материално право. Правото на
съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и
безконтролно. Напротив – като резултат от логическа дейност, която следва
да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. Именно необходимостта от
осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за
наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на
дейността по решаване на делото налага да бъдат излагани изрични
съображения по въпросите, посочени в чл. 301 НПК.След като съдът е осъдил
подъсдимото лице за нанасяне на обидата публично и в присъствието на
пострадалия В Л , то същият е следвало изложи съображения дали Л е
възприел обидните думи, което е от решаващо значение за осъществяване
състава на горепосоченото пресътпление. В мотивите към съдебния акт
районният съд е коментирал само как и кои свидетели са възприели
3
определени обидни думи.
Налице и противорочие между мотивите на присъдата и нейния
диспозитив в следната насока : в мотивите на пирсъдата съдът е приел, че
обидните думи са псувните, посочени по-горе, а в диспозитива на присъдата
подсъдимият е осъден и за това, че казал „Ти не си никакъв мъж, ако си
мъж, ела да се разбереме’, „хххх”. Дали тези думи имат обиден характер, не
е отразено в мотивите; не формирана и воля да бъде осъден за отправяне на
такива думи, но Р.Т. е осъден и за това с посочването им в диспозитивната
част на присъдата. Липват изобщо мотиви и за оправдателната част на
присъдата, но такава диспозитивна част е налице. Липсата на мотиви и
противоречието мужду диспозитивната част на присъдата и нейните мотиви
препястват изцяло възможността на въззивната инстанция да установи
действително формираната воля на съда за какво да бъде осъден, респ.
опрадван подсъдимият. Всъщност, касае се до пълна липса на мотивировка на
съдебния акт, съответстваща на изискванията на закона, която да позволи на
въззивния съд да провери правилността на решаващите изводи на
първостепенния съд.
Липсата на мотиви е основание за безусловна отмяна на съдебния
акт; в този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи за
неправилност на присъдата.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 334, т.1 във вр. с
чл.335, ал.2 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда на Районен съд-Берковица,
постановена на 13.04.2021 година по нчхдело № 2/2021година по описа на
Берковски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Берковския
районен съд.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5