№ 5422
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20221100504218 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 20210703 от 11.11.2021 г., постановено по гр.дело №
63686/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 състав, е признато за установено в
отношенията между страните, че ответницата Я. И. А., с ЕГН **********, с адрес в
гр.София, ж.к.**** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, на основание чл.422
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ следните суми: 817, 36 лева- главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ж.к.****, аб.№ 252763 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
75,34 лева- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
14.09.2017 г. до 01.04.2019 г., 5,26 лева- главница за неизплатена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
от подаването на заявлението-11.04.2019 г. до изплащане на вземането. С решението
на съда са отхвърлени предявените искове за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 817,36 лв. до пълния предявен размер от 2722,35 лв.,
1
иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017
г. до 01.04.2019 г., за разликата над уважения размер от 75,34 лв. до пълния предявен
размер от 222,23 лв., както и иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.04.2018 г. до 01.04.2019 г. в размер на 0,45 лв., за които
суми имало издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 20873/2019
г. по описа на СРС, 63 с-в. С решението на съда е осъдена Я. И. А., с ЕГН **********,
с адрес в гр.София, ж.к.****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б,
сторените по делото разноски, както следва: 17,50 лева- държавна такса в заповедното
производство, 14,83 лева- юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 17,50 лева- държавна такса за исковото производство, 29, 66 лева-
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 148,32 лева- разноски за
експретизи. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да
заплати на Я. И. А., с ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.****, сторените по
делото разноски, а именно: 210,99 лева- адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, 210,99 лева- адвокатско възнаграждение за исковото производство и
70,33 лева- разноски за експертиза.
В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, ІІ Г.О., 63 състав е обжалвано и
от двете страни по делото.
Въззивникът- ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.И.М. обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от него установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане решението да
бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени изцяло така предявените искове. Твърди се, че решението в обжалваната част
е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона,
по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ответник Я. И. А., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Я. Я. Р., чрез пълномощника си адв.Н. Г. оспорва
жалбата, като неоснователна. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Въззивникът- ответник Я. И. А., действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Я. Я. Р., чрез пълномощника си адв.Н. Г. е подал
въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде отменено, като неправилно в
частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание
2
чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по съображения
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна - ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, не взема
становище по подадената въззивна жалба от ответника по делото- Я. И. А..
Третото лице-помагач „Н.И.” ООД, гр.София, не взема становище по жалбите.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по
същество.
Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които
са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. В обжалваното съдебно решение са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно
решение е обосновано. Доводите изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната
жалба на ответницата по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от нея
3
възражение за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, по което
настоящият въззивен състав намира следното:
Като неоснователни следва да се преценят доводите за недопустимост на
обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика - т. 9 от ППВС №
1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря
на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск,
ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан
непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало,
съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита.
В настоящия случай обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй
като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при
наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на
отрицателни процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно решение е
допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са
налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за
предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита. С оглед на което, доводите за
недопустимост на обжалваното решение изложени във въззивната жалба на
ответницата са изцяло неоснователни. Обжалваното първоинстанционно решение е и
валидно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение -
постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на
съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Обжалваното първоинстанционно решение е и правилно. Неоснователни са
изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна
инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства.
Безспорно установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно
договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Според
действалата през периода разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ
бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, противно на
изложеното във въззивната жалба, с оглед събраните по делото доказателства, съдът
приема за безспорно установено обстоятелството, че ответницата Я. И. А. е собственик
4
на процесния недвижим имот, както и че сградата - етажна собственост /в която се
намира процесния топлоснабден имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа, т.е без съмнение същия е имал качеството на потребител на топлинна енергия
за процесния период по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното
правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като
писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/. В
случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито
има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Следователно правилно първоинстанционният съд е
приел, че между страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
На следващо място, в настоящия случай, предвид липсата на конкретни
оплаквания в жалбата на въззивника- ищец/ относими към предмета на правния спор/
във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта в която са
отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивната проверка следва да се
ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази
служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
В жалбата на ищеца не са изложени каквито и да е конкретни доводи и
твърдения, относими към предмета на спора. Жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, единствено е посочил общо в жалбата, че решението на СРС е
неправилно, както и в коя част обжалва същото, без обаче да излага каквито и да било
конкретни оплаквания относими към предмета на правния спор. Изложените във
въззивната жалба доводи, съдът намира, че са неотносими към предмета на правния
спор, като същите не са съобразени с изразеното от СРС в диспозитива на обжалваното
решение, като констатация относно спорното право.
5
В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на
ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо
се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация
относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът
се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността
респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и
законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото
на спора". Релевираните възраженията на страните, било правоизклюващи,
правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск,
безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към
решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по
същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за
несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното
право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност.
Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението
по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното
право, а изложеното в мотивите – само по изключение досежно възраженията за право
на задържане и прихващане/ чл.298, ал.4 от ГПК/. С Тълкувателно решение №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.18, което в тази си част не е изгубило значение при
действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело Граждански
процесуален кодекс, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за
обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Според дадените указания, на
обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася
със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към
решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти
и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от
решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и
касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния
спор. В този смисъл са решение № 167/09.11.2010 г. по т.дело № 1012/2009 г. на ВКС,
Т.К., ІІ т.о., определение № 60521/28.09.2021 г. по т.дело № 1532/2020 г. на ВКС, Т.К., І
т.о. и други.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
6
С оглед изхода на спора, нито на въззивника- ищец, нито на въззивника -
ответник се следват разноски за настоящата въззивна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20210703 от 11.11.2021 г., постановено по гр.дело
№ 63686/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Н.И.” ООД,
гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София”- ЕАД, гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7