МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1248 ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА ЗА 2010
ГОДИНА
На 15.07.2010 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл
във ВОС обвинителен акт № 82, по който на същата дата е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия М.И.Д., за извършено от него престъпление
от общ характер, наказуемо по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено,
че на 12.01.2010 г. в гр.Варна без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество – хероин с нетно тегло 1.82 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 18.5 %, на
стойност 120.90 лв.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и предлага подсъдимия да бъда признат за виновен като му се наложи
наказание към минималния размер, определен в закона, което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок и да не бъде налагано предвиденото наказание „глоба”.
Подсъдимият признава вината си, както в обясненията на
досъдебното производство, така и пред съда досежно държането на наркотично
вещество, но отрича същото да е било предназначено за разпространение. Моли за
минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия оспорва възведената
квалификация, твърди, че извършеното от подсъдимия представлява маловажен
случай, в условие на евентуалност моли за минимално наказание като деянието
бъде преквалифицирано по чл.354а, ал.3 НК.
От фактическа
страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият Д. ***. От дълго време преди инкриминираната
дата започнал употребата на наркотици, като дневната му доза стигнала около 3
грама.
За да си набавя необходимите му средства, подсъдимият
започнал да извършва правно нерегламентирана дейност на работното си място в
ЕОН. За същата постъпили жалби от граждани, по повод на които били приложени
СРС.
В резултат на анализ на постъпващите
съобщения по СРС се пристъпило към задържане на лицето в момент на притежание на наркотик. Това се случило
на 12.01.2010г.
На посочената дата подсъдимият срещнал свидетеля К.Н.,
според показанията на когото, бил черпел от време на време с
наркотик, тъй като последният „се чистел". Тази почерпка обикновено излизала безплатна на свидетеля.
На 12.01.2010 г., около 17.30,
според цитираните показания, Н. се видял с Д.. Имал нужда от наркотик, затова приготвил
спринцовка, капачка и лимонена
киселина, които криел във входа, в който живеела баба му. Разчитал на подсъдимия да му осигури необходимото количество
дрога. Последният го поканил
да се качи в управлявания от него автомобил „Опел Вектра" с обещанието да го закара. В колата
свидетелят запитал Д. дали няма нещо за
него, имайки предвид наркотици, а той отвърнал, че ще види.
В района на обръщача на тролей № 83 Д. спрял автомобила
си и зачакал. Първоначално накарал свидетеля да излезе от колата, но
впоследствие, когато към нея се приближил непознат за Н.
младеж, сам излязъл и отишъл към него.
Разговаряли известно време, през което свидетелят изпушил две цигари, след което Д. се върнал в колата и потеглили към
Трето РУ. На въпроса кога ще го
остави, отговорил на Н., че трябва да свършат още някаква работа. В кв.
„Възраждане" спрял до някаква детска градина и отново излязъл от колата
си. Свидетелят нямал видимост към мястото, където отишъл. Върнал се не след
дълго и му обещал като го остави пред тях, да му даде малко хероин.
Спрял автомобила пред собствения си дом и свидетелят
очаквал да го покани вътре, за да
изпълни обещанието си, но обвиняемият приготвил листче хартия, за да му направи съответната
дозичка. В този момент били задържани от полицейските служители, които ги следели и обезпечавали
реализацията.
Било извършено претърсване и изземване в автомобила и на
пода, пред седалката на водача бил
намерен полиетиленов плик с кафеникаво прахообразно вещество, което впоследствие с
надлежна експертиза било определено като хероин, с тегло 1,86 грама и съдържание на диацетилморфин
18.5%. Стойността на
наркотика била определена от съответна експертиза в размер на 120.90 лв.
При обиска на свидетеля Н. били открити описаните по-горе
спринцовка, капачка и
лимонена киселина, за които той дал показания.
Подсъдимият признал, че наркотикът
е негов, отрекъл да е възнамерявал да дава част от него на свидетеля. На тази основа, при
предявяване на разследването оспорва квалификацията на деянието.
За изясняване на обективната истина по делото били
назначени още химическа и
психиатрична експертизи, които установили, че и подсъдимия и свидетеля са наркотично зависими,
защото в урината им са открити следи от морфин - обстоятелство, което сочи на скорошна употреба
или на това наркотично вещество или
на хероин, който бързо метаболизира до морфин. Психиатричната експертиза на Д.
потвърдила тази констатация, като уточнила, че това състояние не влияе на вменяемостта му, както и на възможността му да участва и да се
защитава в наказателно производство, дори и сам.
В съдебно заседание са представени доказателства от
страна на подсъдимия, че към настоящият момент е предприел мерки за лечение от
наркотичната си зависимост.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.Н., Ж.М., в.л.И.Х.,
Е. Г., Д.Й. и д-р Р.Б., като всички
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съда постанови присъдата си като взе
предвид следните правни съображения:
Съдът признава за виновен подсъдимия в това, че на 12.01.2010
г. в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество
– хероин с нетно тегло 1.82 грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент диацетилморфин 18.5 %, на стойност 120.90 лв.
Съдът прие, че с горното деяние подсъдимия е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено:
от данните по делото безспорно се установи, че подсъдимия е придобил и дължал
наркотично вещество. Хероинът е наркотично вещество, тъй като има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно
ЗКНВП по Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961
год.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано,
физическо лице.
Деянието от субективна страна е извършено виновно -пряк
умисъл, тъй като подсъдимия е знаел, че не притежава надлежно разрешение за придобиването
и държането на наркотични вещества и въпреки това е установил свое владение
върху тях, т.е. той е предвиждал настъпването на обществено опасните последици
и ги е желаел.
Тези свои изводи съдът направи на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по
безспорен начин се установява, че подсъдимия е хероино зависим от дълги
години преди инкриминираната дата. Безспорно е също така, че при задържането му
в него е било намерено инкриминираното количество хероин. За да приеме обаче,
че Д. не може да носи отговорност за разпространение на наркотични вещества
съдът съобрази няколко обстоятелства по делото. На първо място в момента на
задържането им Д. се е приготвил да отсипе част от притежавания от него
наркотик на св.Н.. Извода, че наркотика, намерен в подсъдимия не е бил
предназначен за продажба се обосновава от обстоятелството, че при претърсването
на автомобила наркотикът е бил намерен в един единствен пакет. В случай, че
подсъдимият се занимава с продажба на наркотични вещества, то в него щяха да
бъдат намерени индивидуални дози наркотик, а не един единствен пакет. Също така
ако трябваше св.Н. да заплаща наркотика, то би му било измерено съответното
количество, за което да плати, а в автомобила не е била намерена везна, а
подсъдимият е задържан в момент, в който е цял да отсипе от своя наркотик на
св.Н.. На второ място съдът намира, че следва да кредитира показанията на св.Н.
дадени пред съдия на досъдебното производство. В тях той подробно обяснява
какво е било движението на двамата във въпросния ден и какво се е случвало и
преди подсъдимият да му даде в знак на приятелството им наркотик, за които не
му е искал пари. Именно това е щяло да се случи и в деня на задържането им ако
не се бяха появили полицейските служители.
В тази насока съдът намира, че по делото е имало
достатъчно данни за извършено от подсъдимия престъпление по чл.354Б, ал.1 НК,
тъй като той е подпомагал св.Н. към употребата на наркотични вещества в един
период предхождащ задържането им, както се установява от разпита на досъдебното
производство на свидетеля, но такова обвинение не било повдигано на досъдебното
производство и съответно съдът не може да се произнася по него.
На следващо място съдът намира, че Д. не следва да носи
отговорност за разпространение на наркотични вещества и след като подробно се
запозна с приложените по делото СРС. От проведените разговори в тях се
установява, че подсъдимият много често е звънял на неустановена по делото жена,
на която е предавал, че желае да се свърже с неустановен мъж за да си набави
нужния му наркотик. По време на тези разговори става ясно, че подсъдимият е
потребител на наркотик и при набавянето му обсъжда качеството на закупената
стока или количеството, което му е нужно, или паричните суми, които следва да
издължи. Също така от разговорите, записани чрез СРС, става ясно, че други лица
са се обаждали на подсъдимия и са го питали от къде си купува наркотик или са
му искали на заем някакво количество, но той им е отказвал да ги свърже с
доставчиците си или да им даде наркотик. Това също подкрепа тезата на съдебния
състав, че в случая не е изправен пред разпространение на хероин от страна на
подсъдимия.
По изложените до момента съображение съдът прие, че
следва да оправдае подс.Д. по обвинение за разпространение на наркотични
вещества, а да го признае за виновен единствено за държане на такива.
Защита на подсъдимия в с.з. излага становище, че
извършеното от Д. представлява престъпление по чл.354а, ал.5 НК и желае да му
бъде наложено наказание по тази разпоредба на закона.
Настоящият състав на съда намира, че не е изправен пред
хипотезата на маловажен случай поради следните съображения:
Обществената опасност на деянието при маловажен
случай е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи.
По-ниската степен на обществената опасност следва да се определи с оглед
малката стойност на предмета на престъплението, от липсата или незначителността
на вредните последици, а също така и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка.
Възможно е при малка стойност на инкриминираната вещ,
но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на деянието,
обществената опасност на престъпленето да е по-висока и поради това деянието да
не представлява маловажен случай.
В настоящият казус нито стойността на инкриминираната
вещ е ниска, нито пък обществената опасност на самия деец е много ниска.
Изправени сме пред едно от най-тежките обвинения, които има много висока
обществена опасност за обществото, поради което съдът не може да приеме, че е
изправен пред маловажен случай.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подс.Д., констатира следното:
- смекчаващи-съжаление за извършеното, чисто съдебно
минало.
- отегчаващи – не са установено в хода на съдебното
производство.
Като прецени изложеното съдът намира, че в случая са
налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, което определя
налагане на наказание в минимален размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА.
От страна на защитата е направено искане за налагане на
наказание под минималния размер, но това съдът намира за неоснователно, тъй
като по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Предвид обстоятелството, че подсъдимия не е осъждан към
датата на инкриминираното деяние, съдът намира, че следва да му даде възможност
да продължи започнатото лечение и да има шанс да започне живота си отначало,
поради което и намира, че следва да отложи изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила..
По отношение на кумулативно предвиденото наказание
„глоба”, предвидено в разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 НК съдът намира, че
следва да уважи искането на прокуратурата и същото да не бъде налагано.
Съдът прецени, че наложено в посочения размер наказанието
би осъществило целите на индивидуалната и специалната превенция и би допринесло
за поправянето на подсъдимия.
Предвид обстоятелството, че притежанието на наркотични
вещества е забранено от закона съдът намира, че следа да отнеме в полза на
държавата количеството, останало след изготвяне на експертизата, което след
влизане в сила на присъдата да бъде унищожено.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на
подсъдимия съдебните разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :