Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр.В. Търново, 14.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
единадесети състав, в публично заседание на 08.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.
Зинева като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 1486 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от
Съдът е сезиран с жалба от И.Й.И.,***,
ЕГН ********** против НП № 19-1275-001530/05.08.19г., издадено от началник на група, към Сектор ПП при ОД на МВР - В.
Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП
обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Твърди, че не е извършил
процесното нарушение, както и че е навлязал на главния път, от второстепенен
такъв, на който е нямало поставен знак, указващ въвеждането на процесната
забрана.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Сочи, че процесната
забрана му била известна, но желаел да извърши разтоварване на пренасяното
жито, за да можел, отново, да се върнел и да се включел в осъществяващата се
жътва.
Ответникът
по жалбата –ОД на МВР - В. Търново, редовно призовани, не изпращат
представител и не заемат становище.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
АУАН
№ 11202 от 19.07.2019г. е издаден от Й.Е.И. (мл. автоконтрольор при
СПП към ОД на МВР - В. Търново), в присъствието на св. Н.С.С.
против И.Й.И.,***, ЕГН **********.
При
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено кантролният
орган е приел, че на 19.07.2019г., около 18.15ч., на път първи клас, № 5, на
територията на община В. Търново, при км. - 96, в посока на гр. В. Търново,
като водач на товарен автомобил "Мерцедес 1844 ЛС" с рег. № *********,
с прикачено към него полуремарке " Мейлър МХВС 60", се движел в
участък от пътя, забранен за движение на товарни автомобили, над 12 т., при
наличие на П.З В 2 и въведена забрана със Заповед № РД - 11-1212/29.11.2018г.
на АПИ.
Осъщественото
деяние било квалифицирано, от контролния орган, като административно нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДВП. АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя, като му бил връчен на същата дата (19.07.19г.). В законоустановения
срок, И. не е депозирал възражения против съставения АУАН.
Въз
основа на него, при възприета в пълнота и по идентичен начин фактическа
обстановка е издадено НП № 19-1275-001530/05.08.19г., издадено от началник на група, към Сектор ПП при ОД на МВР - В.
Търново, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от
ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лв., както и лишаване от права да уплавлява
МПС зя срок от един месец.
Обжалваното
НП е връчено на нарушителя на 20.08.19г, който в законоустановения срок е
депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до ВТРС.
Изложената
по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл.
189, ал. 2 от
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от лице разполагащо с право за това. Разгледана по
същество - е неоснователна.
При
извършената служебна проверка и в съответствие с чл.53, ал.2 от
При
така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че И.Й.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение с пътните знаци. От своя страна разпоредбата на
чл. 47, ал.3 и чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП – предписват, че с пътен знак В2 се
въвежда забрана за влизането на ППС в двете посоки, като същият се поставя
непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази
забрана. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.3 ЗП - собствениците или
администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за
обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при при възникване на
опасност за сигурността на движението. В конкретния случай, с цел осигуряване
на по - висока безопастност на движението, през летния период е била въведена,
в периода от 01.07.-15.09.19г. процесната забрана за движение, по отношение на
път I- 5 (Русе - В. Търново), за движение и в двете посоки (за целия път). Тази
забрана била въведена, чрез поставяне на забранителен
знак "В2" и на указателни табели, видно от съдържанието на приложения
по делото протокол от 27.02.19г. В тази насока са показанията на актосъставителя,
който посочва, че посочените знаци били поставени на пътя, по който се е движел
нарушителя, непосредствено преди мястото на неговото спиране (водачът е минал
покрай знаците).
Недоказани
в хода на производството по делото са твърденията на въззивника, според които е
навлязъл за движение по главния път, от второстепенен такъв, на който е нямало
поставени знаци, указващи въведената забрана. В тази част твърденията освен, че
са недоказани, то влизат и в противоречие, от една страна, със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, подробно описани по - горе. От друга страна,
тези твърдения се опровергават и от самия нарушител, който в хода на съдебното
следствие, е заявил пред районния съд, че е знаел за забраната, и преди да
предприеме пътуването му е бил направен инструктаж. Желаел да извърши
разтоварване на превозваното зърно и да осъществял и друг транспорт.
От
обективна страна, И.И., на 19.07.2019г., около 18.15ч., на път първи клас, № 5,
на територията на община В. Търново, при км. - 96, в посока на гр. В. Търново,
като водач на товарен автомобил "Мерцедес 1844 ЛС" с рег. №*********,
с прикачено към него полуремарке " Мейлър МХВС 60", се е движел в
участък от пътя, забранен за движение на товарни автомобили, над 12 т., при
наличие на П.З В 2 и въведена забрана със Заповед № РД - 11-1212/29.11.2018г.
на АПИ, с което деяние е изпълнил съставомерните признаци на състав на
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП. Водачът на т. а, като участник
в движението, не изпълнил вмененото му задължение да съобрази своето поведение
с пътните знаци въвеждащи процесната забрана за движение.
От
субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл, с
оглед на изложените от нарушителя твърдения, обективиращи неговото знание за
наличие на въведената забрана за движение по този път, в неговата цялост, и
респективно несъобразяването му с тази забрана.
Наложените
на жалбоподателя наказания – "Глоба" в размер на 300 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец са съобразно
предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал.7 ЗДвП, като същите са с точно
определен размер, поради което и е невъзможно допълнителното им намаляване от
страна на съда.
Съдът
намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид. Същото е формално, като настъпването на вреди не е
елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да обоснове
приложението на чл. 28 ЗАНН. Видно от Справката за водач (л. 19-22) до датата
на процесното деяние водачът е бил санкциониран с повече от 20 пъти влезли в
сила НП и Фиша за извършени нарушения по ЗДвП, като са му били отнемани и
контролни точки. Изложеното обективира завишената обществена опасност както на
водача, така и на осъщественото от него нарушение на правилата за движение.
С
оглед всичко посочено по-горе, настоящият състав приема, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, НП № 19-1275-001530/05.08.19г.,
издадено от началник на група, към Сектор ПП при ОД на МВР - В. Търново, с
което на И.Й.И.,***, ЕГН ********** - за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от
Решението
подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд – Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: