Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2023г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 4582 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК.

Образувано е по иск на Е.А.П. предявен срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, за присъждане на сумата 40000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 20,08,2019г., около 18.00ч, в гр.София, по бул. „Царица Йоана“ към кръстовището с бул. „Добринова скала“, след автобусната спирка, причинено виновно от А. К. В., при управление на автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ******, който в нарушение на  ЗДвП рязко активирал спирачната система, в резултат на което тялото на Е.А.П. пътуваща като пътник в салона права, държаща се за тръба от интериора на автобуса, политнало напред и същата паднала на пода, между двата реда седалки в близост до кабината на водача, вследствие което  получила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, с ВG/23/118003006821, валидна до 19,10,2019г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 15.03.2020г. – датата на, която застрахователя отказал да заплати извънсъдебно обезщетение, до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпяла, търпи и към момента болки и страдания с висок интензитет. Претърпяла множество медицински изследвания, приложена гипсова имобилизация, продължителен период на възстановяване, през който била поставена в зависимост от помощта на трети лица, както и период на рехабилитация. Претърпяла и поражения на психиката.

За ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица и образувано досъдебно производство. Твърди, че депозирала пред застрахователя на 05.12.2019г. извънсъдебна претенция за обезщетение на вреди, но изплащане на такова било отказано на 15.03.2020г.

В отговора на исковата молба ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение на автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ******, управляван от А. К. В., факта на ПТП, както и предявената извънсъдебно на 05.12.2019г. претенция от ищцата за обезщетение за вреди, изплащане на каквото е отказано на 15.03.2020г.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водача на автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ****** няма вина за настъпването му. Възразява, че рязкото задействане на спирачната система съставлява случайно деяние, инстинктивно действие на водача, вследствие удар с юмрук в областта на лицето от разгневен пътник в автобуса, защото шофьора пропуснал спирка.

В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която при пътуването в автобуса не е обезпечила безопасното си пътуване, като използва предназначените за тази цел обезопасителен парапет или дръжка в салона на автобуса, както и в нарушение на чл. 137, т. 1, предл. първо ЗДвП по време на пътуването не е стояла на безопасно място, по който начин сама се е поставила в риск.

Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърденият вредоносен резултат, а в евентуалност оспорва настъпилите вреди по интензитет и проявление.

В отношение на евентуалност оспорва предявеният иск за неимуществени вреди по размер. Оспорва и претенцията за лихви поради неоснователност на главният иск.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От заключението по приетата КСМАТЕ се установява следното:

Процесното е ПТП настъпило на 20,08,2019г., около 18.00ч, в гр.София, по бул. „Царица Йоана“ към кръстовището с бул. „Добринова скала“, след автобусната спирка, където А. К. В., при управление на автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ******, рязко активирал спирачната система, в резултат на което тялото на Е.А.П. пътуваща като пътник в салона права, държаща се за тръба от интериора на автобуса, политнало напред и същата паднала на пода, между двата реда седалки в близост до кабината на водача.

Съгласно заключението причина за падане на пострадалата на пода на автобуса е предприетото от водача А. К. В. рязко спиране. Предприетото рязко спиране е след като водачът А. К. В. подминал спирка по маршрута, поради което разгревен пътник отишъл при него и го ударил с юмрук в лицето, докато шофирал, в движение на автобуса. След удара, водачът инстинктивно и рязко задействал спирачната система.

Съгласно заключението, ако рязкото спиране е непосредствено след удара, действието е инстинктивно. В случай, че е задействал спирачките известно време след удара, действието е в нарушение на ЗДвП.

Вследствие ПТП и падането, като пряка и непосредствена последица  ищцата получила следните травматични увреждания: „Фрактура на стилоидния израстък на лявата лъчева кост. Контузия и кръвонасядане в окосмената част на тилната област на главата. Множество охлузвания и кръвонасядания на дясната мишница, десния лакът и дясната предмишница.“.

След ПТП е получила спешна помощ и след преглед и изследвания е поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни. След сваляне на гипсовата шина е насочена за провеждане на рехабилитация.

Общо оздравителният период при ищцата е приключил за срок от 2 месеца. Търпяла е интензивни болки и страдания през първите 2-3 седмици след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Мекотъканните увреждания са зараснали за срок от 12-14 дни, без трайни последици. Фрактурата е зараснала за срок от 30 дни, след което ищцата е започнала рехабилитация.

Към момента е изцяло възстановена.

От показанията на свидетеля А.Д.К. се установява, че пътувала като пътник в автобуса, когато настъпило процесното ПТП. В автобуса възникнал спор между пътници, които били зад нея и шофьора, защото той не спрял на една от спирките, която била наскоро разкрита. Един от пътниците – мъж, който бил отзад отишъл и с юмрук ударил шофьора в лицето, докато управлявал автобуса и автобуса бил в движение. Малко по късно, след като нападнали шофьора той набил рязко спирачки и отворил вратите на автобуса. Хора, които били по назад просто паднали. Една жена, която пострадала поискала телефона и за свидетел. Била само уплашена, наранена, оплаквала се от болки в главата, ръцете и треперели много силно. Нападателят на шофьора слязъл от автобуса.

От показанията на свидетеля С.С.С. се установява, че пътувал в автобуса, когато възникнало процесното ПТП. Автобусът не спрял на спирка и той вдигнал ръка, за да даде знак на шофьора да спре. Шофьора казал, че там няма спирка. Свидетелят му казал да спре заради спирката и тогава автобусът рязко спрял и отворил вратите и свидетелят слязъл. Тогава видял, че две жени паднали в автобуса. След като слязъл от автобуса се обадил на телефон 112, за да се окаже помощ на падналите жени. Не бил влизал в пререкания с шофьора, дал му знак с ръка да спре. Не си спомнял и някой да е удрял шофьора.

От показанията на свидетеля Д.П.К. се установява, че е син на ищцата. След ПТП видял майка си в болницата. Изглеждала зле, с цицина на тила, държала се неадекватно. Гипсирали и ръката до лакътя заради счупване. Един месец била в гипс и не можела да се обслужва самостоятелно и заради наднорменото си тегло. Помагал и баща му. И до днес нямала сили с тази ръка. Боляло я при промяна на времето и физическо напрежение.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е  с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че е налице застрахвателно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ВG/23/118003006821, валидна до 19,10,2019г., по отношение процесният автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ******, управляван от А. К. В..

Безспорно е и от събраните доказателства се установява и, че на на 05.12.2019г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция за обезщетение на вреди, но изплащане на такова било отказано на 15.03.2020г.

Съдът намира заключението по приетата КСМАТЕ за обективно, безпристрастно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.

Кредитира изцяло и свидетелските показания на свидетеля А.Д.К., като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви, последователни и във връзка с останалите доказателства по делото. Тези на св. С.С.С. цени при условията на чл. 172 ГПК, т.к. видно от материалите по досъдебното производство именно свидетеля е лицето, което се сочи за извършител на физическото нападение срещу шофьора – удара в лицето му по време на движение на превозното средство, и не им дава вяра, защото са изолирани и в противоречие с останалите събрани доказателства. Тези на свидетеля Д.П.К. цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Въз основа заключението по приетата КСМАТЕ и показанията на свидетеля А.Д.К. приема за установено, че ПТП е настъпило при следният механизъм: водачът на автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ****** е задействал рязко спирачната система, което е станало причина пътуващата като пътник ищца да падне на пода на автобуса, в резултат на появилите се инерционни сили. Въз основа показанията на свидетеля А.Д.К. съдът приема и, че водачът А. К. В. е задействал рязко спирачната система не веднага след удара, а известно време след това. Ответникът не е установил главно и пълно, че водачът А. К. В. е задействал рязко – аварийно спирачната система, непосредствено след удара, инстинктивно, в резултат на претърпяната болка и изненада от физическата увреда, в който случай би могло да се приеме, че е налице случайно деяние, при каквото настъпилите неблагоприятни последици не могат да се вменят в негова вина. Затова съдът приема, че презумпцията за вина не е оборена. Рязкото задействане на спирачната система, извършено не аварийно, а известно време след физическото нападение, е в нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 2 и 5 ЗДвП.  Водачът е действал виновно и противоправно, в резултат на което ищцата е загубила равновесие и е паднала, което е довело до травматичните увреждания.

Поради изложеното съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, причинено от А. К. В. - водач на автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ******, както и установена вреда - причинени твърдените телесни увреждания на ищеца.

Възражението за наличие на принос от страна на ищеца е останало недоказано. Установява се, че при ПТП ищцата е била права, готова за слизане от автобуса, като се е държала за тръба предназначена за това от интериора на автобуса.

Въз основа заключението по приетата КСМАТЕ и показанията на свидетеля Д.П.К. съдът приема за доказани твърдените болки и страдания. В резултат на ПТП ищцата е търпяла. множество изследвания, поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни причинила обездвижване и безспорно затруднения при обслужване и задоволяване на ежедневните нужди, при което е била поставена в зависимост от помощта на трети лица. Претърпяла е и период на рехабилитация. Търпените болки и страдания са били интензивни през първите 2-3 седмици след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Мекотъканните увреждания са зараснали за срок от 12-14 дни, без трайни последици.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 10000,00лв., до какъвто размер е основателен предявеният иск. За горницата от 30000.00лв., която е разлика над присъдените 10000.00лв. до общо претендираните 40000.00лв. предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за жена на 63 години към датата на произшествието. Претърпените травматични увреждания са на горен крайник, с период на възстановяване 2 месеца, през който ищцата е търпяла интензивни болки и страдания през първите 2-3 седмици след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Около месец ищцата е била в невъзможност изцяло да се обслужва сама, при което и била поставена в зависимост от помощта на трети лица. Мекотъканните увреждания са зараснали за срок от 12-14 дни. Към момента ищцата е възстановена изцяло, без трайни последици. Наред с физическите болки ищцата безспорно е търпяла и емоционални и психически такива – болка изнервеност, неудовлетвореност, страх за бъдещето.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди съобразно направеното искане считано от 15.03.2020г. – датата на, която застрахователя отказал да заплати извънсъдебно обезщетение, до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат в полза на двете страни.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.

Адв. Л.Л. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 3850.00лв. Ответникът е поискал присъждане на разноски в общ размер 2580.00лв.

Съобразно уваженият иск ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. Л.Л., в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 936,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата 1935.00лв., представляваща сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 400,00лв., както и сумата от 125.00лв. разноски заплатени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А. П.Л.и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Л.Л. – САК, сумата 10000.00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 20,08,2019г., около 18.00ч, в гр.София, по бул. „Царица Йоана“ към кръстовището с бул. „Добринова скала“, след автобусната спирка, причинено виновно от А. К. В., при управление на автобус марка: „Мерцедес“, модел „345“, с рег. № ******, който в нарушение на  ЗДвП рязко активирал спирачната система, в резултат на което Е.А.П., ЕГН **********, пътуваща като пътник в салона права, държаща се за тръба от интериора на автобуса, политнало напред и паднала на пода, между двата реда седалки в близост до кабината на водача, вследствие което  получила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, с ВG/23/118003006821, валидна до 19,10,2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.03.2020г. – датата на, която застрахователя отказал да заплати извънсъдебно обезщетение, до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 30000.00 /тридесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 10000.00 /десет хиляди/лв., до общо претендираните 40000.00 /четирдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.03.2020г. – датата на, която застрахователя отказал да заплати извънсъдебно обезщетение, до окончателното и изплащане, на основание  чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А. П.Л.и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Л.Л. – САК, в качеството на процесуален представител на Е.А.П., ЕГН **********, сумата 936,00 /деветстотин тридесет и шест/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Е.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Л.Л. – САК ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А. П.Л.и Р.К.Д., сумата 1935.00 /хиляда деветстотин тридесет и пет/лв., представляваща сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А. П.Л.и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 400.00,00 /четиристотин/лв.,  представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 125.00 /сто двадесет и пет/лв. - разноски заплатени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: