№ 554
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110163982 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Н. срещу с, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 12 886,90
лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2022 г.
до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2022 г. до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер 1840,95
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15
дни за 2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2022 г. до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 2577,38
лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от страна на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от
24.11.2022 г. до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата в размер на 2577,38 лева,
представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 03.11.2022 г. до 03.12.2022 г., ведно
със законната лихва от 04.12.2022 г. до окончателното плащане;
Ищецът поддържа, че се намирал в трудово правоотношение с ответното дружество
въз основа на трудов договор от 10.09.2021 г., по което заемал длъжността „инженер,
проектант“ при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2577,38 лева. Сочи, че
ответникът не му заплащал своевременно и редовно дължимото трудово възнаграждение,
като последното платено било за месец май 2022 г., а дължимото такова за периода от
01.06.2022 г. до 31.10.2022 г., възлизащо на сумата в общ размер на 12886,90 лева, не му
било заплатено. Твърди, че поради това на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратил
трудовото правоотношение с ответника без предизвестие. Сочи, че след прекратяването
ответното дружество не му върнало оформена трудовата книжка, която се съхранявала при
същото. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
1
оспорва предявените искове. Твърди, че дължимите суми по трудовия договор са погасени
чрез плащане в брой. Отделно от това поддържа, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено още през месец август 2022 г. По така изложените доводи моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ едно от основните задължения на работодателя е
да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен
трудов договор е полагал труд. Следователно ищецът следва да установи в процеса на
доказване, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, че е
предоставил реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а в тежест
на работодателя е да установи факта, че уговореното брутно трудово възнаграждение е
заплатено.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение въз
основа на трудов договор от 10.09.2021 г., който е прекратен. Съгласно приетия по делото
трудов договор ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „инженер проектант“
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2577,38 лева. От представените от
ищеца уведомление и обратна разписка се установява, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на 03.11.2022 г. едностранно от ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Ответникът не ангажира
доказателства, а и от събраните такива не се установява направеното от него в тази връзка
възражение, че трудовият договор е прекратен към по-ранен момент, поради което и съдът
намира същото за неоснователно. Следователно доколкото по делото не се спори, а и от
събраните по делото доказателства се установява ищецът да е полагал труд при ответника
през исковия период, ответникът му дължи заплащане на възнаграждение за това.
Съгласно неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, дължимото
на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г. е в
размер на 12 902,36 лева, като вещото лице изрично отбелязва, че не са констатирани
плащания на същото. По отношение на въпроса дали трудовото възнаграждение се дължи в
брутен или в нетен размер следва да бъде посочено, че при иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума
за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като
решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия
данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми
в изпълнителното производство. За да се съберат тези публични държавни вземания е
необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за
изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното
трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски (в
този смисъл Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г., по описа на ВКС, III
ГО, Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., по описа на ВКС, III ГО).
Предвид изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства не се
установява на ищеца да е заплащано трудово възнаграждение за посочения период, се налага
извод за основателност на така предявения иск. Претенцията на ищеца за заплащане на
дължимото му трудово възнаграждение за исковия период от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г. е
в по-малък размер от установения дължим такъв, поради което искът по чл. 128, т. 2 КТ
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 12 886,90 лева.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
2
По предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на основанието за
прекратяване, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец. В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за
процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага приемането
на извод за наличие на правопораждащите претендираното право факти за изплащане на
обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ, доколкото по делото не е спорно, а и от събраните
писмени доказателства се установява прекратяването на процесното трудово
правоотношение. Съгласно неоспореното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза при проверката на предоставените от ответника данни за изготвяне на
заключението, не са констатирани отчетени дни за ползван платен годишен отпуск, като не е
начислявано и изплащано обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно заключението и
посоченото от вещото лице при изслушването му, среднодневното брутно трудово
възнаграждение на ищеца, определено въз основа на възнаграждението за последния
календарен месец, през който ищецът е отработил най-малко 10 дни – месец октомври 2022
г., е 136,47 лева. Ето защо определено по реда на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 177 КТ обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни за 2022 г. възлиза на 2047,05 лева.
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
е в по-малък размер от установения дължим такъв, поради което и доколко не се твърди и
не се установява ищецът да е заплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, този иск също
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1840,95 лева.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 3а КТ
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод, че по
делото се установява трудовото правоотношение между страните да е надлежно прекратено
от ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавяне в изплащането на трудовото
възнаграждение. Съгласно уговореното между страните в представения трудов договор от
10.09.2021 г. срокът на предизвестието за прекратяването му е 30 дни, като именно за този
период на ищеца се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Размерът на дължимото
обезщетение, съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ се определя въз основа на последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза и посоченото от вещото лице
при изслушването му, обезщетението възлиза на сумата в размер на 2592,84 лева.
Претенцията на ищеца е в по-малък размер, поради което предявеният иск по чл. 221, ал. 1
КТ за сумата в размер на 2577,38 лева се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. Следователно основателността на иска по чл. 226, ал. 2 КТ се предпоставя от
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: прекратено трудово
правоотношение; незаконно задържане на трудова книжка; наличие на причинени вреди и
причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на
ВКС незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице,
когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за
вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя
възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него и
от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
3
работника или служителя, като обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка. В разглеждания случай не се твърди и не се установява работодателят да е върнал
надлежно оформена трудовата книжка на ищеца. Нещо повече – видно от представеното
уведомление, ищецът е поискал работодателят да извърши необходимите вписвания в
трудовата му книжка и да му я върне на посочен в уведомлението адрес. По делото не са
ангажирани доказателства обаче това да е изпълнено от ответника. От друга страна
непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства
работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно - да реализира трудов
доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди.
Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ обезщетението за незаконно задържане на трудовата
книжка на работника след прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до
предаване на трудовата книжка, т. е. размерът на обезщетението е нормативно определен
(така Решение № 519 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г. на ВКС, ІV ГО, цитираното в
него Решение № 606 от 27.10.2009 г. по гр. д. № 908/2009 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 133
от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2018 г. и др.). Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и посоченото от вещото лице при изслушването му, размерът на
обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за процесния период
от 03.11.2022 г. до 03.12.2022 г. е в размер на 3002,24 лева.
Ето защо, предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се налага извод, че посочените по-горе предпоставки за основателност на иска
по чл. 226, ал. 2 КТ са налице, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 2577,38 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски. В случая е претендирано
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца. Следователно в полза на процесуалния представител
на ищеца – адвокат С. Б. П., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство, което определено по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата в размер на 2 189,44 лева.
При този изход на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС дължимата държавна такса в размер на 795,30 лева, както и платеното от бюджета
на съда възнаграждение на вещото лице за допуснатата експертиза в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“
№ 6, офис център „Св. Георги“, ет. 3, ап. офис 305, да заплати на М. Н., с ЕГН ********** и
адрес гр. София, ул. „България“ № 79Б, на основание чл. 128, т. 2 сумата в размер на
12 886,90 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.06.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2022 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата в размер 1 840,95 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2022 г., ведно със
законната лихва от 24.11.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 221, ал. 1 КТ
сумата в размер на 2 577,38 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ, ведно със законната лихва от 24.11.2022 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата в размер на 2 577,38 лева, представляваща обезщетение
поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 03.11.2022 г. до 03.12.2022 г., ведно със законната лихва от
4
04.12.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“
№ 6, офис център „Св. Георги“, ет. 3, ап. офис 305, да заплати на адв. С. Б. П., ЕГН
**********, вписан в САК, с адрес на кантората гр. София, ул. „Три уши“ № 6, ет. 1, офис 3,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 2 189,44 лева – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“
№ 6, офис център „Св. Георги“, ет. 3, ап. офис 305, да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 795,30 лева - държавна такса
и сумата в размер на 300 лева – депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5