Решение по дело №609/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  14.VІІ.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на осми юни, две хиляди  двадесет и първа година в състав

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Производството е за съдебна делба и се намира във фазата по извършване на делбата.

С Решение  № 260043 от 29.Х.2020г. постановено по делото е допусната съдебна делба между К.И.И. ЕГН ********** ***, В.И.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т. ЕГН ********** ***, на съсобствен недвижим имот, придобит по наследство и в следствие на прехвърлителна сделка недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-372, застроен и незастроен, целият с площ от 368кв.м.  в кв. 26 по ПУП на гр. Симеоновград, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 368 от 1989 г, ведно с построените в него: Жилищна сграда, Лятна кухня, Гараж и Стопанска постройка, които сгради били в режим на търпимост по §16 от ЗУТ съгласно Удостоверение №У-164 от 26.V.2016г. на Община Симеоновград, при граници на имота: улица, УПИ ІХ-373, УПИ VІІІ-374, ПИ 371 - за църква, с административен адрес на имота: гр. Симеоновград обл. Хасково, ул. ***, при квоти както следва:1/6 ид.ч. за К.И. ,3/6ид.ч. за В.Т.  и 2/6 ид.ч. за Д.Т.. 

Решението не обжалвано и е влязло в законна сила на 26.ІХ.2020г.

 

В първото по делото заседание във втората фаза на делбата ищцата К.И.- редовно призована, се явява и чрез процесуалния си представител адв. Сл. К. ***, поддържа искането си за извършване на делбата. По реда на чл. 346 от ГПК предявява претенции по сметки в размер на 3800лв. представляващи обезщетение  за периода 23.Х.2017г.-19.І.2021г. или 38месеца по 100лв. на месец обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС. При условията на евентуалност предявява претенции по сметки в размер на 3100лв. представляващи обезщетение за периода 05.VІ.2018г.-19.І.2021г.или 31месеца по 100лв. на месец обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС. Претенцията е конкретизирана с твърдението, че през посочения период, ищцата не е била допущана до имота, нито и е заплатено обезщетение за това.

Ответниците В.Т. и Д.Т. - редовно призовани се явяват и представляват от упълномощен представител адв. П.К. ***. Заявяват желание на основание чл.349 ал.2 от ГПК, процесния имот да бъде възложен на тях. Ответниците от своя страна, по реда на чл. 346 от ГПК, предявяват на основание чл.74 ал.2 вр. чл.72 ал.1 от Закон за собствеността, претенции по сметки в размер на 1500лв. представляващи увеличение на стойността на имота в следствие на направени подобрения след смъртта на наследодателите, и на основание чл.74 ал.2 вр. чл. 72 ал.1 от ЗС- претенции по сметки в размер на 2000лв. представляващи необходими разноски за запазване целостта на имота, ведно със законната лихва, считано от 19.І.2021г. до окончателното изплащане.

Предявените претенции по сметки се оспорват по същества, както от страна на ответниците, така и от страна ищцата.

     

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Процесния имот, допуснат до делба с Решение №260043 от 29.Х.2020г. по настоящото производство- описан по-горе е неподеляем в реални дялове, съгласно Заключението на вещото лице Н. Д., по назначената Съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема изцяло, като професионално и обективно изготвена. Вещото лице е определило че цената на процесния имот ведно с построените в него сгради е в размер на 17 650лв., а като пазарна наемна цена на имота е определена сумата от 100лв.

По делото е назначена експертиза  изготвена от в. лице И.П., от заключението на която и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че средния пазарен наем на процесния имот за периода 01.ХІ.2017г.-31.Х.2018г. е в размер на 99.74лв.;  за периода 01.ХІ.2018г.-31.Х.2019г. -103.04лв. , а за периода 01.ХІ. 2019г. - 29.VІ.2020г. - 105.68лв.

Вещото лице И.П. е изготвил и съдебно техническа експертиза относно извършените ремонти и подобрения извършени в имота от ответниците. Видно от заключените на тази експертизи и от разпита на вещото лице в съдебно заседание в процесния имот са извършени ремонтни дейности на обща стойност от 3767.19лв., от които 1726.81лв. за поставяне на черна хартия на плочата, подмяна на греди на покрива, измазване на ръбове и комини стойност (осъществени съответно през 2018г. и 2019г.) явяващи се разходи за съхраняването на имота. В останалата част - за сумата от 2048.38лв. ремонтните дейности според вещото лице се явяват подобрения в имота. При изготвяне на заключението вещото подробно е описало извършените ремонтни действия по пера и по време, съответстващи на депозираната уточняваща молба от страна на ответниците Т..

 

Във втората фаза на делбата страните ангажираха  гласни доказателства: св. С. И. - съпруг на ищцата и св. Д.Б., Р.С. и С.Г. - без родство със страните, ангажирани от ответната страна.

В показанията св. И. твърди, че съпругата му не е била допущана до процесния имот, който бил заключен и ключ за него имали само ответниците. Имота бил посещаван два пъти месечно от ищцата ,като при последното и посещение възникнал някакъв конфликт , което наложило намесата и на полицията. Свидетеля твърди, че той лично не е посещавал имота от 2 години, тъй като често бил в командировки и работата не му позволява да съпровожда жена си при всяко нейно отиване в имота. Знаел за ремонт на имота преди около 5 години, когато малкия им син, с помощта на приятели, ремонтирал покрива на сградата.

В показанията си св. Б. – живуща в съседен на процесния имот се установява че докато са били живи родителите на ищцата и ответницата, те са живели в имота. Преди около 2-3 години, след като починала и баба Радка за имота полагали грижи единствено ответниците. Имота бил разчистена, поправена била оградата, като ответниците направили и ремонт на сградата. От както ответниците се грижили за имота негови облик изцяло бил променен.

Заявеното от свидетелката се потвърждава от показанията на св. С. и Г.. Те от своя страна твърдят, че ищцата К.И., сама се дистанцирала от родителите си и от много дълго време не я били виждали да посещава родителите си, а след тяхната смърт и процесния имот. Твърдят че ищцата дори не присъствала на погребенията на родителите си.  

 

Съдът прецени събраните по делото в тази фаза от делбата доказателства и във връзка със становищата на страните, прие за установено следното:

По предявените от страните претенции по сметки, намиращи правно основание в чл. 346 от ГПК

По делата за делба претенцията по сметките, съгласно чл. 346 от ГПК следва да бъде предявена в първото по делото заседание след допускане на делбата. Съгласно тази разпоредба ,собственикът може да предяви претенции по сметки срещу останалите съсобственици във връзка с техни облигационни отношения по повод общата вещ предмета на делбата. Като своевременно предявени в преклузивния срок- първото съдебно заседание след допускане на делбата, съдът намира същите за допустими.

 

По предявената от ищцата претенциите по сметки, предвид твърденията на страните, събраните доказателства и приложимия закон, настоящият състав приема следното:

Съгласно чл. 31 ал.2 от Закон за собствеността, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да бъде уважен искът по чл.31 ал.2 ЗС ищецът следва да докаже осъществяването на следния фактически състав : съсобственост върху веща, ползването на цялата обща вещта от ответниците за задоволяване на свои собствени нужди, а именно процесния имот и отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от ответниците- в конкретния случай това е станало с покана изпратена по Еконт и получена от ответницата В.Т. на 23.Х.2017г. Ответната страна носи тежест да установи, че е осигурил достъп до процесния имот за ползването му от ищцовата страна, съобразно правата му, което в настоящия процес не се установи. Точно обратното -от показаният на св.Ст. И. се установи, че ищцата е бил лишена от правото да ползва имота. В настоящия случай, наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот е установено със сила на присъдено нещо с решението за допускане на делбата при квоти :1/6 ид.ч. за К.И., 3/6ид.ч. за В.Т.  и 2/6 ид.ч. за Д.Т.. 

Втората предпоставка за уважаване на иска по чл.31 ал.2 ЗС - ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди, е налице  когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС общата вещ.

Предвид изложеното, ответниците В.Т.  и Д.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на К. И. сумата в размер на 560.83лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 ид.ч. от процесния имот за периода от 23.Х.2017г.-19.І.2021г., на основание чл.31 ал.2 ЗС. За горницата над уважения размер от 560.83лв. до пълния предявен размер от 3 800лв претенцията по сметки,  следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

По предявените от ответниците претенциите по сметки, с оглед изложените съображения на страните и предвид събраните доказателства, състава на съда приема следното:

Тези искове могат да бъдат предмет на отделни искови производства, но могат да бъдат разгледани заедно с иска за делба. Посочената разпоредбата има предвид само тези сметки, възникнали във връзка със собствеността, прекратяването на която се иска. Въпрос на процесуална икономия е в делбеното производство да се ликвидират всички спорове, които имат връзка с общия имот и за това законът не изисква специално искова молба, предварително заплащане на държавна такса. За допустимостта на претенцията по сметки от значение е само връзката й с делбената маса. С оглед на това съдът намира че следва да се произнесе по заявените в срок и приети претенции на съделителите В.Т. и Д.Т., намиращи правно основание в чл. 346 от ГПК .

Що се касае за основателността на претенцията съдът обсъди събраните доказателства- гласни такива в лицето по делото свидетели, както и обсъди също така относно размера на предявената от съделителите претенция приетата също като доказателства експертизи на вещите лица Н. Д. и И.П.. Въз основа на тази доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съдът констатира следното. Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Вярно е, че действията свързани с поддържането на общата вещ могат да бъдат такива свързани със запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, в който случай се касае за необходими разноски, а когато в имота се правят нововъведения, които изменят общата вещ и то по такъв начин че той увеличава стойността си се касае за подобрения. Различно е основанието на което се дължат едните и другите- необходимите разноски се дължат безусловно, а при подобренията необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Според състава на съда в конкретния случай са предявени претенции за необходими разноски за запазване целостта на имота  и извършени подобрения в имота.

Всички тези ремонтни дейност съсобствениците Т. са извършвали в качеството си на съсобственици и ползватели на целия имот. Когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при условията на чл.30 ал.3 от ЗС съгласно която: всеки съсобственик участвува  в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Що се касае за размера на извършените разходи за съхранение на имота, настоящия състав на съда счита че същите са доказани до установения от вещото лице размер на 1 726.81лв., които са направени за: поставяне на черна хартия на плочата, подмяна на греди на покрива, измазване на ръбове и комини стойност. За тези разходи извършилия ги има право да претендира сметки, съответни на правото на собственост за всеки от съделителите в общата вещ, според правата им, определени с влязлото в сила решение за допускане на делбата. С оглед на това ищцата К.И. следва да бъде осъдена за заплати на ответниците Т., сумата в размер на 287.80лв., представляваща 1/6 от размера на направените разходи за съхранение на делбения имота на основание чл.74 ал.2 вр. чл.72 ал.1 от Закон за собствеността. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва считано от 29.І.2021г. до окончателното изплащане. За горницата над уважения размер от 287.80лв. до пълния предявен размер от 2000лв. претенцията по сметки, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно претенцията за извършените от ответниците подобрения на имота , съда счита, че и тя се явява основателна. Видно от заключението на неоспорената от страните експертиза в имота са извършвани подробно описани строително монтажни дейности: подмяна на ел. инсталация, поставяне на електромер, прекарване на ВиК инсталация,  изграждане на ограда,  разчистване на плевнята и ограждането и с оградна мрежа, външно и вътрешно боядисване, които неимоверно се явяват подобрения в имота. Това се установява и от показанията на разпитаните свидетели Д.Б., Р.С. и С.Г., според които след като ответниците са започнали за се  грижат за имота, той е придобил друг вид и облик.

За тези подобрения, извършили ги има право да претендира сметки, съответни на правото на собственост за всеки от съделителите в общата вещ, според правата им, определени във влязлото в сила решение за допускане на делбата.

Относно размера на разходите направени за тези подобрения съда счита че същите са доказани до установения от вещото лице размер на 2048.38лв. като всеки от съделителите следва да понесе според дела си в съсобствеността и съответната част от направените подобрения в имота.

С оглед гореизложеното съдебния състав намира за основателни и доказани извършените подобрения в размер на 2048.38лв. тъй като са извършени от ответниците в съсобствения им ответницата недвижим имот: Урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-372, застроен и незастроен, целият с площ от 368кв.м.  в кв. 26 по ПУП на гр. Симеоновград, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 368 от 1989г., ведно с построените в него: Жилищна сграда, Лятна кухня, Гараж и Стопанска постройка, които сгради са в режим на търпимост по §16 от ЗУТ съгласно Удостоверение №У-164 от 26.V.2016г. на Община Симеоновград, при граници на имота: улица, УПИ ІХ-373, УПИ VІІІ-374, ПИ 371 - за църква, с административен адрес на имота: гр. Симеоновград обл. Хасково, ул. ***, за който е допусната делбата.

Предвид изложеното, следва ищцата И. да бъде осъдена да заплати на ответниците Т., сумата в размер на 341.40лв., представляваща 1/6 от 2048.38лв общо направени разходи за подобрения на делбения имота на основание чл.74 ал.2 вр. чл.72 ал.1 от Закон за собствеността. За горницата над уважения размер от 341.40лв. до пълния предявен размер от 1 500лв. претенцията по сметки, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Относно искането за възлагане на допуснатия до делба имот, намиращо правно основание в чл. 349 от ГПК , съда намира за установено следното.

Искането е направено в преклузивния по чл. 349 ал.4 от ГПК срок, по специалния предвиден в този текст начин за ликвидиране на съсобствеността, а именно чрез предпочтително възлагане на имот в дял, а не чрез изнасянето му на публична продан. Това искане е от ответниците В.Т. и Д.Т.. На първо място следва да отбележи, че след допускане на делбата за имота съгласно приетата по делото и неоспорена техническа експертиза изготвена от в.лице Н.Д., делбеният урегулиран поземлен имот, който е и жилищен такъв, е неподеляем.

Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК уреждаща възлагането като специален способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба изискват следните условия: обекта на съсобствеността- делбения имот да е жилищен като под жилище следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към нея, и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти в сграда, и на второ място съделителят, заявил възлагателна претенция, да не притежава друг жилищен имот. В настоящия случай обстоятелство не е безспорно установеното, но от друга страна искането не се оспорва от ищцата, напротив изрично е заявено желание имота да бъде възложен на ответниците.

Друго важно условие за уважаване на тази претенция е поискалите възлагането да са живели в имота при откриване на наследството, което също не се оспорва от ищцата. Ето защо, съдът намира, че процесният недвижим имот който, предвид посоченото експертно заключение и с оглед установеното по делото, несъмнено следва да се характеризира като жилище с прилежащ терен, е неподеляем между страните при спазване на изискванията на ЗУТ, съобразно квотите, при които е допусната делбата, и за него съдът не може да състави окончателен разделителен протокол. Съгласно чл. 349 ал.2 от ГПК : „ Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.“.

В хода на производството по делото безспорно се установи от материалноправна страна наличието на двата правопораждащи факта по цитираната норма , което прави възлагателното искане  на ответниците, намиращо правно основание в чл. 349 ал.1 от ГПК за основателно.

Според приетата оценъчна експертиза на вещото лице справедливата пазарна цена на имота е 17 650лв., като на тази основа и според квотите на отделните съсобственици в имота според решението за допускане на делбата съделителите в полза на които се допуска възлагане на имота следва да бъдат осъдени да заплатят стойностно частта на другия съсобственик – ищцата И.. Според заключението на вещото лице, В.Т. и Д.Т. дължат на К.И. сумата от 2 942лв. явяваща се 1/6 от общата стойност на имота и следва да бъдат осъдени да заплатят на И. за уравнение на дела и в пари. Върху сумата следва да бъдат присъдени и съответните държавни такси.

 

Относно държавните такси:

На основание чл. 355 от ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4% съобразно стойността на дела му, определена върху актуалната пазарна стойност на имота- съгласно заключението на вещото лице Н. Д.. С оглед на това съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер както следва: К.И. -117.68лв. (4% от 2 942лв.), В.Т. – 353лв. (4% от 8 825лв.) и Д.Т. 235.32лв. (4% от 5 883лв.).

Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, предявен от К.И. против В.Т. и Д.Т., то последните следва да заплатят по сметка на съда сумата от 50лв.представляваща държавна такса върху уважената част от иска, а ищцата И. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда  сумата от 129.57лв. държавна такса за отхвърлената част от иска.

По отношение на предявените от В.Т. и Д.Т.  против К.И. , последната следва да заплати сумата от 100лв.(2 х 50лв.) представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, В.Т. и Д.Т.  следва да заплатят по сметка на съда сумата от  118.49лв.(68.49лв. +50лв.).

Общият размер на дължимите държавни такси по делото, които следва да заплатят от съделителите са: К.И. – 347.25лв. а В.Т. и Д.Т. – 756.81лв.

По отговорността за разноските:

Относно разноските за адвокат, в практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите и на способа за извършване на делбата, какъвто е настоящият казус, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

В първата фаза на производството не е налице оспорване на иска за делба от страна на ответниците, поради което направените от ищеца разноски за адвокат в размер на 600.00лв. следва да останат в негова тежест. Във втората фаза на делбата също не е налице оспорване от страна на ответника на начина на извършване на делбата.

Оспорване е налице само по отношение на предявените от всяка страна претенции по сметки. С оглед изхода на така предявените искове според съда разноските по тези искове следва да бъдат понесени от съделитилите, така както са направени.

Водим от гореизложеното съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В.И.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т. ЕГН ********** ***, на основание чл.349 ал.2 от ГПК, недвижим имот допуснат до делба с Решение № 260043 от 29.Х. 2020г. постановено по гр.д.№ 609 по описа на РС Харманли за 2020г.,  както следва :

Урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-372, застроен и незастроен, целият с площ от 368кв.м.  в кв. 26 по ПУП на гр. Симеоновград, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 368 от 1989 г, ведно с построените в него: Жилищна сграда, Лятна кухня, Гараж и Стопанска постройка, които сгради са в режим на търпимост по §16 от ЗУТ съгласно Удостоверение №У-164 от 26.V.2016г. на Община Симеоновград, при граници на имота: улица, УПИ ІХ-373, УПИ VІІІ-374, ПИ 371 - за църква, с административен адрес на имота: гр. Симеоновград обл. Хасково, ул. ***, на стойност 17 650лв.

 

ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т. ЕГН ********** ***  , да заплатят на К.И.И. ЕГН ********** ***, сумата от 2 942лв. за уравняване на дяловете им в съсобствеността.

 

ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т. ЕГН ********** ***, да заплатят на К.И.И. ЕГН ********** ***, сумата от 560.83лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода 23.Х.2017г.-19.І.2021г. на 1/6 идеални части от Урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-372, застроен и незастроен, целият с площ от 368кв.м.  в кв. 26 по ПУП на гр. Симеоновград, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 368 от 1989 г, ведно с построените в него: Жилищна сграда, Лятна кухня, Гараж и Стопанска постройка, които сгради са в режим на търпимост по §16 от ЗУТ съгласно Удостоверение №У-164 от 26.V.2016г. на Община Симеоновград, при граници на имота: улица, УПИ ІХ-373, УПИ VІІІ-374, ПИ 371 - за църква, с административен адрес на имота: гр. Симеоновград обл. Хасково, ул. ***, като иска в останалата част- до пълния предявен размер от 3 800лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ .

 

ОСЪЖДА К.И.И. ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т. ЕГН ********** ***, сумата от 287.80лв., представляваща 1/6 от размера на направените разходи за съхранение на делбения имота на основание чл.74 ал.2 вр.чл.72 ал.1 от Закон за собствеността, ведно със законната лихва считано от 29.І.2021г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част -до пълния предявен размер от 2000лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ .

 

ОСЪЖДА К.И.И. ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т. ЕГН ********** ***, сумата от 341.40лв., представляваща 1/6 от размера на направените разходи за подобрения на делбения имота на основание чл.74 ал.2 вр.чл.72 ал.1 от Закон за собствеността, като иска в останалата част -до пълния предявен размер от 1 500лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ .

 

ОСЪЖДА К.И.И. ЕГН ********** *** да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Харманли държавна такса в размер на  347.25лв.

 

ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т. ЕГН ********** *** да заплатя, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Харманли държавна такса в размер на  756.81лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                        Районен съдия: ........................