РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Сандански, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20231250100863 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№863/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански е образувано по искова молба вх.№6358/03.08.2023г., подадена от
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрк. Г. П.,
против А. А. К., ЕГН **********, гр.С., ул.“С.“, бл**, ет.**, ап.**, с която са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните
искове: установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземане в полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу А. А. К. за
следните суми: -главница – 563.53 лв.; -договорна лихва – 100.54 лв. за
периода от 01.01.2022г. до 01.09.2022г.; законна лихва за периода от
02.05.2021г. до 01.09.2022г. – 112.82 лв., дължими по Договор за
потребителски кредит №************, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 24.11.2022г. до окончателното плащане, които
суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №806/21.12.2022г. по ч.гр.д.№****/2022г. по описа на
Районен съд-Сандански, както и осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника А. А. К. да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД следните суми: -възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ – 149.84
лв.; -възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ – 300.03 лв., дължими по
Договор за потребителски кредит №***********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 24.11.2022г. до окончателното
плащане.
1
В исковата молба се твърди, че на 15.03.2021г. между „Профи кредит
България“ ЕООД като кредитор и А. А. К. като кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит №***********, при следните параметри:
сума по кредита – 1 000 лв.; срок на кредита – 18 месеца; размер на вноската –
73.81 лв.; ГПР – 48.67%; ГЛП – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо
задължение по кредита – 1 328.36 лв.; възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ – 300 лв.; възнаграждение по закупена услуга „Флекси“ – 600 лв.;
размер на вноската по закупени допълнителни услуги – 50 лв.; общо
задължение по договора – 2 228.36 лв.; общ размер на вноската – 123.81 лв.;
дата на погасяване – 1-ви ден от месеца.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задължението си по
договора, като на 15.03.2021г. е превел парична сума в размер на 1 000 лв. по
посочения от длъжника в т.3 от договора начин – чрез Изипей.
Сочи се, че услугата „Фаст“, даваща възможност за приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, е използвана от
длъжника – представители на ищеца били извършили всички необходими
действия за проучване на кредитното досие на длъжника, подготвили са
нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове.
Закупената услугата „Флекси“ предоставяла възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, но длъжникът не
се бил възползвал от нея.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и
е направил само девет пълни и една частична погасителна вноска. Крайният
срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора за
кредит изтекъл на 01.09.2022г., с което настъпила и изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер.
Ответницата била извършила плащания по кредита в общ размер от
1 115.44 лв., от които за погасяване на задължения по кредита е отнесена сума
от 1 114.42 лв.; сумата от 1.02 лв. е отнесена към дължима лихва за забава по
т.12.1. от ОУ.
Ответницата дължала на ищеца сума в общ размер от 1 226.76 лв., от
които:
-главница – 563.53 лв.;
-договорна лихва – 100.54 лв. за периода от 01.01.2022г. до 01.09.2022г.;
-възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ – 149.84 лв.;
-възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ – 300.03 лв.;
-законна лихва за периода от 02.05.2021г. до 01.09.2022г. – 112.82 лв.;
-законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане.
Твърди се, че за горните дължими вземания по договора за кредит, „Профи
кредит България“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед да
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№****/2022г. по
описа на Районен съд-Сандански. Съдът отхвърлил заявлението за
възнагражденията за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ и го е уважил в
останалата част, издавайки заповед за изпълнение. Срещу заповедта за
изпълнение било подадено възражение от длъжника. Горните обстоятелства
обуславяли правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск
за вземанията по издадената заповед за изпълнение и осъдителен иск за
2
вземанията, за които заявлението е било отхвърлено.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата А. А. К. е подала писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Не оспорва, че на **.**.****г. е сключила договор за потребителски кредит
с ищеца в размер на 1000 лв., със срок на кредита 18 месеца и месечна вноска
в размер на 73.81 лв.
Твърди, че никога не е подписвала документ с искане за закупуване на
услуга „Фаст“ в размер на 300 лв. и услуга „Флекси“ в размер 600 лв.
Подписала е договора на крак на пътя, предоставен й от съпруга на агентката,
с която ответницата е контактувала. Твърди, че закупуването на
допълнителните услуги е било вмъкнато в договора, без тя да е била съгласна
с тях, бъдейки измамена от ищеца.
Ответницата твърди, че е имала намерение да погаси кредита предсрочно,
като на 05.07.2021г. е внесла в полза на ищеца сума в размер на 700 лв.,
мислейки че това е остатъчното задължение по кредита. По телефона й било
съобщено, че трябва да довнесе още сумата от 43.32 лв., която била преведена
на 04.12.2021г. След тази вноска ответницата останала с впечатлението, че
кредитът е изцяло погасен.
Прави възражение за нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави. Сочи, че никога не би сключила договора, ако е била
запозната с условията, изискващи заплащането на допълнителни услуги в общ
размер от 900 лв. Самите услуги представлявали такси за разглеждане и
усвояване на кредита, в противоречие с твърдението в договора, че
дружеството кредитор не събира такива такси.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит България“
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. В депозирана от
представителя му молба заявява, че поддържа предявения иск и моли за
уважаването му.
В съдебно заседание ответницата А. А. К., редовно призована, се явява
лично и с надлежно упълномощен адвокат. Пледират за отхвърляне на
исковите претенции поради нищожност на договора за кредит.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит
Стандарт № ********** от **.**.****г., сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД, в качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна
– А. А. К., в качеството на кредитополучател /клиент/, кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит от 1 000 лв., със срок на кредита от
18 месеца, при размер на всяка вноска от 73.81 лв., при договорен годишен
процент на разходите /ГПР%/ - 48.67 %, годишен лихвен процент /ГЛП%/ - 41
%, лихвен процент на ден - 0.11%. Общото задължение по заема възлиза на
1328.36 лв.
Съгласно Договора за потребителски кредит /т.V и т.VI/ клиентът е закупил
допълнителни услуги, посочени в т.V „Поискани от клиента допълнителни
възможности“ – Допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и
Допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит. Страните са се съгласили, че за
3
допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 300 лв., а
за допълнителна услуга „Флекси“ се дължи възнаграждение в размер на 600
лв., като размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 50 лв. и е
дължима заедно с месечната вноска по кредита. Така общото задължение по
кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 2 228.36 лв., с
размер на месечната вноска от 123.81 лв.
Съгласно т.15.1. и т.15.2 от Общите условия на „Профи кредит България“
ЕООД към догоовор за потребителски кредит, всеки клиент, пожелал и
закупил допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на
един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на „Профи кредит България“ ЕООД, а всеки клиент,
пожелал и закупил допълнителна услуга „Флекси“, получава право да
променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в договора.
По делото са представени Искане за отпускане на кредит, Погасителен план
към Договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр,
разписка за извършено плащане в полза на кредитополучателя в размер на
1000 лв., както и извлечение по сметка, от което се установява, че общата
платена сума по договора за кредит към 27.07.2023г. е в размер на 1115.44 лв.,
а отстатъчното задължение възлиза на 1113.94 лв.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесния договор на **.**.****г. кредитополучателят А.
А. К. е усвоила кредит в размер на 1 000 лв. Общият размер на извършените
от кредитополучателя плащания по договора възлизат на 1 115.44 лв., която
сума е отнесена от кредитора за погасяване на: главница – 436.47 лв. /остава
непогасен остатък от 563.53 лв./; договорна лихва – 227.82 лв. /остава
непогасен остатък от 100.54 лв./; пакет допълнителни услуги – 450.13 лв.
/остава непогасен остатък от 449.87 лв./; лихви за забава – 1.02 лв.
Вещото лице е изчисло ГПР по договора за кредит в два варианта – при
първия вариант при изчисляването на ГПР са включени дължимата главница
и договора лихва, при което ГПР се равнява на 48.43%; при втория вариант
при изчисляването на ГПР са включени освен дължимата главница и
договорна лихва, и възнагражденията за допълнителни услуги, при което ГПР
се равнява на 248.17%.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е подал на 24.11.2022г. заявление
по чл.410 от ГПК срещу кредитополучателя А. А. К. за дължимите суми по
договора за кредит. По заявлението било образувано ч.гр.д.№1278/2022г. по
описа на Районен съд-Сандански, по което съдът издал Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №806/21.12.2022г. за следните
суми: главница – 563.53 лв.; договорна лихва – 100.54 лв. за периода от
01.01.2022г. до 01.09.2022г.; законна лихва за периода от 02.05.2021г. до
01.09.2022г. – 112.82 лв., дължими по Договор за потребителски кредит
№***********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 24.11.2022г. до окончателното плащане, както и за направените
разноски в производството в размер на 47.34 лв. С Разпореждане
№2496/21.12.2022г. заповедният съд отхвърлил заявлението в останалата му
част за сумата от 149.84 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и за
4
сумата от 300.03 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Срещу
заповедта за изпълнение в законоустановения срок е подадено възражение от
длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК, в сила от
12.05.2010г./ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит
са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и
ал.4 от ЗПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Представеният по делото Договор за потребителски кредит, подписан от
кредитополучателя, установява възникналото заемно правоотношение между
страните по договора, като на **.**.****г. заемната сума от 1000 лв. е усвоена
от кредитополучателя – А. А. К.. Крайният срок на договора е изтекъл на
01.09.2022г., поради което задълженията по договора са изцяло изискуеми.
В императивната разпоредба на чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е
предвидено, че годишният процент на разходите, който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С Постановление №426/18.12.2014г. на Министерския съвет е
определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Законната
лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ /който е 0.00 % към
15.03.2021г. – датата на сключване на договора/, плюс 10 пункта, или 10%.
Съдебният състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от
41% и годишният процент на разходите от 48.67% формално са записани с
тези размери. Отразените процентни съотношения не съответстват на реално
дължимите съгласно договора и погасителния план към него размери на
възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-високи от горепосочените
и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР съгласно чл.19,
ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които
кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че
ГПР е 49.67%, но в същия не са включени таксите за услугите „Фаст“ и
„Флекси“ в общ размер от 900 лв., които имат характера на възнаграждение и
е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР. Това поставя
потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради
невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
5
който на практика кредитът му се оскъпява повече от два пъти. Включването
на тази сума в общия размер на разходите по кредита води до ГПР от 248.17%
според изчисленията на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани
високи и надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 1 000 лв.,
съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвид изложеното, според настоящият съдебен състав е налице
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият
в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация
за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира.
Както вече беше посочено, възнагражденията за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1
от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да
се включи в размера на ГПР. Формално посоченият в договора размер на ГПР
от 48.67% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР,
равняващ се на 248.17%. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до
недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, дори без направено възражение от
заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства, какъвто именно е настоящият
случай /ТР №1 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС/.
За пълнота, следва да се отбележи, че конкретните услуги, за които е
уговорено заплащането на процесните възнаграждения за услугите „Фаст“ и
„Флекси“, представляват действия по усвояване и управление на кредита,
поради което на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК клаузите се явяват нищожни
като противоречащи на закона. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит;
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В договора и общите условия
не е посочено какъв е обичайният срок за разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, както и какъв е срокът за „приоритетно“
6
разглеждане на същото, поради което потребителят е поставен в
невъзможност да прецени дали да се възползва или не от услугата „Фаст“, т.е.
да прецени икономическите последици от сключването на договор с такава
„услуга“. Същата е договорена по начин, който не създава никакви гаранции
за потребителя, че кредиторът реално ще предостави „услугата“ като спази
реда за разглеждане на исканията, за да изисква заплащането й. По
отношение на услугата „Флекси“, възнаграждението за същата е уговорено
като дължимо независимо от това дали клиентът ще се ползва от посочената
услуга, поради което е нарушен принципът за справедливост и
еквивалентност на престациите. Посочените уговорки позволяват на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане в размер на почти 100% от
отпуснатата сума, независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при
което кредитът значително се оскъпява. Посочените клаузи в договора следва
да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП – същите
противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите
целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК и поставят потребителя в неравностойно
положение спрямо него.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на
основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита – в случая 1000 лв., но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Поради това и направените плащания, които кредитодателят е отнесъл като
погасявания за договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги
следва да бъдат отнесени като погашения към главницата. В случая с
извършените плащания от 1115.44 лв. главницата по договора в размер на
1000 лв. се явява изцяло погасена, поради което предявените искови
претенции се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските: При този изход на спора, право на разноски има ответната
страна. До приключване на съдебното дирене обаче същата не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против А. А. К., ЕГН **********, гр.С.,
ул.“С-“, бл.** ет.**, ап.**, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с
чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че
А. А. К., ЕГН ********** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №806/21.12.2022г. по ч.гр.д.№1278/2022г. по
описа на Районен съд-Сандански: 563.53 лв. - главница; 100.54 лв. –
договорна лихва за периода от 01.01.2022г. до 01.09.2022г.; 112.82 лв. -
законна лихва за периода от 02.05.2021г. до 01.09.2022г., дължими по
Договор за потребителски кредит №********** от **.**.****г., ведно със
7
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2022г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против А. А. К., ЕГН **********, гр.С.,
ул.“С.“, бл.**, ет.**, ап.**, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на А. А. К. ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, следните суми: 149.84 лв. - възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“; 300.03 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
дължими по Договор за потребителски кредит №********** от **.**.***г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2022г.
до окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8