Р Е Ш
Е Н И Е
№518
гр.Видин, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд гражданска колегия в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година , в
състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.П.
, като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 3312 по описа за 2019г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.86 ЗЗД.
Предявен е иск
от Л.И.С. против Б.М.Б. за заплащане на мораторна лихва за периода
02.10.2017г.-03.10.2018г.в размер 61.27 лева, и законна лихва от в размер 46.75
лева за периода 04.10.2018г.- 10.07.2019г.
върху главница в размер на 601.00 лева.
Претендира се и законна лихва в
размер 50.40 лева за периода 04.10.2018г. до 10.07.2019г. върху главница от
648.00 лева, двете главници присъдени с решение по гр.д. № 2543/2018г. на ВРС.
Твърди се, че по посоченото дело , ответникът
е осъден да заплати на ищеца главница от 601.00 лева , представляваща
възнаграждение по договор за наем на земеделски земи от 04.07.2016г.,н а 20.037
дка в землището на с.Г.М., за стопанската 2016-2017г., и 648.31 лева , представляваща
възнаграждение по договор за наем на земеделски земи от 16.06.2014г.,на 40.774
дка в землището на с.Г.М., и с.Дружба за стопанската 2014-2015г.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответнища, който в
срока по същия текст е подал
отговор. Излага , че на 10.03.2020г.е
погасил задълженията. Сочи, че ищцата не е предявявала претенции за лихви
извънсъдебно, които е щял да заплати ,поради което не епричина за завеждане на
делото и не дължи разноски.
Съдът, като взе предвид изложените твърдения и
доводи от страните , и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното: С решение по гр.д. №
2543/2018г. на ВРС, Б.М.Б. е бил осъден да заплати на Л.И.С. главница от 601.00 лева , представляваща
възнаграждение по договор за наем на земеделски земи от 04.07.2016г.,н а 20.037
дка в землището на с.Г.М., за стопанската 2016-2017г., и 648.31 лева , представляваща
възнаграждение по договор за наем на земеделски земи от 16.06.2014г.,на 40.774
дка в землището на с.Г.М., и с.Дружба за стопанската 2014-2015г. В
производството по гр.д.№ 2543/2018г на ВРС не са били предявявани претенции за
лихви. Безспорно е , че сумите, представляващи главници, са платени от
ответника на ищеца на 10.07.2019г. , видно от становищата на страните.
Съгласно чл.86 ЗЗД При неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД-
Когато денят за изпълнение е
определен , длъжникът изпада в забава след изтичането му. Алинея 2
постановява,че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
Безспорно, в настоящия случай
падежът е определен от страните в т.II, 2, от
договорите , поради което и изискуемостта на вземанията за главници са
настъпили на в деня , следващ посочения
срок на наемане – 02.10.2015 и 02.10.2017г., поради което и ответникът е
изпъднал в забава н с изтичането на падежа. Законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното
отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е
дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата, какъвто е настоящия случай , до предявяване на
исковете на 03.10.2018г. Законната лихва
тече от предявяване на иска до окончателното погасяване на задълженията ,
заплащането на главниците на 10.07.2017г. Тъй като сумите, предмет на делото са
погасени след завеждане на исковата молба, исковите ппрентенции следва да се
отхвърлят.
С оглед обстоятелството, че съдът следва да следи
по каква причина е отхвърлен иска, в случая следва да се
приеме, че са налице особени
последици, които приличат на тези при признаване на иска, въпреки че същият се
отхвърля поради настъпване на нови факти (чл. 235, ал. 3 ГПК). В
този случай разноски се присъждат по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Такава е константната практика на Върховния касационен съд, - Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., І ТО, в което се приема, че при иск, отхвърлен поради плащане в хода
на процеса, разноски се дължат на ищеца и за отхвърлената част. Нещо повече, в Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д.
№ 2432/2014 г., І ГО, се приема, че ако е бил даден повод за делото от
страна на ответника, разноски на ищеца се дължат, дори и когато искът е
оттеглен или е направен отказ от него.
Тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, същият дължи на ищеца направените от него разноски по делото 150.00 лева ДТ.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.И.С., ЕГН: ********** с адрес *** против Б.М.Б.,ЕГН:**********
и адрес ***.С.М. №6 искови претенции
за заплащане на следните суми: 61.27
лева мораторна лихва за периода 02.10.2017г.-03.10.2018г. върху главница в
размер на 601.00 лева, 46.75 лева -
законна лихва за периода 04.10.2018г.- 10.07.2019г. върху главница в размер на
601.00 лева, и 50.40 лева - законна лихва за периода 04.10.2018г. до
10.07.2019г върху главница от 648.00
лева, поради плащането на сумите след предявяване на исковете..
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН:********** и
адрес ***.С.М. №6 да заплати на Л.И.С., ЕГН: ********** с адрес ***, сумата 150.00 лева разноски в производството .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните , пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: