Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 25.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 830 по описа на съда за 2014
г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Б.“ ООД и Г.Х.Х. иск
срещу Л.Б. М. и Б.А.И. за обявяване за недействителен спрямо ищците на сключен
между ответниците договор за дарение на недвижим имот.
Ищецът „Б.“
ООД твърди в исковата си молба, че Л. М. била прокурист на дружеството и при
направена от управителя Г.Х. справка за движението по сметките се установило,
че М. изтеглила от сметките сума на обща стойност 66 538.06 лева. Те не
били вложени за развиване на търговската дейност на дружеството, а ответницата
присвоила за свои нужди.
Ищецът Г.Х.
твърди, че на 21.01.2009 г. сключил с Л. М. договор за заем на сумата от
42 932.72 евро за закупуване на жилище, при задължение да върне сумата на
равни месечни вноски от 419.04 евро. Ответницата не заплатила нито едно от
месечните вноски. Не се отзовала и на поканата на ищеца Г.Х. за разговори
относно погасяване на задължението. Отделно от това, със споразумение от
25.10.2013 г. се уговорили ответницата М. да заплати и дължима от нея сума на
обща стойност около 13 800 евро.
На 08.11.2013
г. бил сключен договор за дарение, според който Л. М. дарявала на дъщеря си Б.А.И.
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 13 на 4-ти надпартерен
етаж в построената жилищна сграда – блок „В“, със застроена площ на жилището
86.67 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални,
дрешник, баня с тоалетна, коридор и две тераси, заедно с 5.93% ид.ч. от общите
части на сградата и толкова идеални части от УПИ, върху който е построена
сграда „В“, целият с площ от 890 кв.м., който имот представлява парцел VІІ-1005
от кв. 12 по плана на гр. С., м. „Жилищна група Мотописта ІІ част“, като
дарителят си запазила безвъзмездно пожизнено право да ползва имота.
Сделката
била сключена с цел М. да се освободи от притежаваното от нея имущество, от
което да бъдат удовлетворени вземанията на ищците.
Молят
съдът да обяви за недействителни спрямо „Б.“ ООД и Г.Х.Х. договора за дарение,
сключен между ответниците в производството.
Л. М. и Б.И.
са подали отговори, в които оспорват исковете с твърдения, че вземането не е
настъпило преди извършване на сделката, че Б.И. не е знаела за претенциите на
кредиторите и техните размери, а Л. М. твърди и липса на качеството „кредитор“
на всеки от ищците.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Предявяването на иск по чл. 135
от ЗЗД е процесуално действие на кредитора, с което той упражнява изрично
признатото му от закона потестативно право да поиска от съда да обяви за
недействителна спрямо него сключена от длъжника правна сделка, с която
последният се е разпоредил със свое имуществено право и по този начин е намалил
патримониума си.
Фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД, включва правно
действие на длъжник, намаляващо имуществото му, с което действие уврежда
кредитора, като препятства възможността последният да получи изпълнение.
На първо място, качеството „кредитор“
не е предмет на установяване в настоящото производство. Достатъчно е само
твърдение за това, че ищецът има съществуващо неудовлетворено вземане към
длъжника-ответник, разпоредил се със свое имущество. Задължение на ищеца по П.
иск е единствено да установи качеството си на кредитор като материална
предпоставка, но не и да провежда пълно и главно доказване на правата си.
Възникването на правото на кредитора да иска обявяване за относително
недействителни спрямо себе си на увреждащите актове на длъжника е предпоставено
от наличие на действително вземане, което не е необходимо да е ликвидно и
изискуемо. Поради това съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако произтича от твърдените факти. В този смисъл са постановените по чл. 290 от ГПК решение № 328/23.04.2010 г., гр.д. № 879/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 639/06.10.2010 г., гр.д. № 754/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №
552/15.07.2010 г., гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Качеството кредитор на „Б.“ ООД
произтича от твърдения за възникнало вземане на дружеството в период,
предхождащ разпоредителната увреждаща го сделка, сключена от Л. М.. В исковата
молба надлежно са описани вземанията, които дружеството има към бившия
прокурист, като се твърди настъпване на изискуемостта им отпреди датата на
договора, с който М. дарява на дъщеря си процесния недвижим имот.
Що се отнася до вземането на Г.Х.,
този ищец установява материалната си легитимация на кредитор с договор за заем,
по отношение на който се твърди правата и задълженията да са уредени със
споразумение, сключено пред немски областен съд в Ротвайл. Сключеното пред съд
споразумение е индиция за съществуване на дълг на Л. М. към Г.Х., а
становището, че то не се отнася до отношенията по договора за заем от
21.01.2009 г. не е от естество да разколебае изводите на съда за наличие на
задължение, обосноваващо легитимация на ищеца-физическо лице да предяви иска по
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Що се отнася до възражението на
М., че кредитът е обезпечен с наложени запори по нейни банкови сметки, следва
да се отбележи, че правото на кредитора да обяви за относително недействителна
спрямо себе си разпоредителна сделка на длъжника не е обусловено от липсата на
друго имущество на длъжника, от което да се удовлетвори. Това право почива на
обективния факт на освобождаване на длъжника от имущество, без да се търси
съпоставка между стойността на дълга, стойността на разпореденото имущество и
тази на притежаваното друго такова в патримониума на длъжника. Това
законодателно разрешение почива на облигационния характер на иска по чл. 135 от ЗЗД. В т. 1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС са
дадени подробни разяснения относно последиците на решение, с което П.т иск е
уважен. В този случай прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът
с паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си върху прехвърленото имущество, независимо от
преминаването му в патримониума на трето лице. Затова провеждането на иска по чл.
135 от ЗЗД е предназначен да осигури възможност на кредитора-ищец да насочи принудителното
изпълнение към чужда вещ, а собственикът й би понесъл санкцията да търпи
изпълнение върху нея за чужд дълг, щом е знаел за увреждането при възмездност
на сделката, и при всички случаи на безвъзмездното придобиване на вещта.
Тъй като в случая сделката, чиято относителна
недействителност се претендира е безвъзмездна, знанието на третото лице приобретател, е ирелевантно.
Поради установяване на всички
факти от състава на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдът намира исковете за доказани.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „Б.“ ООД, ЕИК ********, и Г.Х.Х.,
ЛНЧ **********, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 105, рег. № 10258, том ІІІ, дело № 448/08.11.2013
г. на нотариус рег. № 200 на НК, с който Л.Б. М., ЕГН ********** дарява на Б.А.И.,
ЕГН ********** собствения си недвижим имот, с адрес гр. С., Столична община,
район „Т.“, ул. „Г. ********, представляващ апартамент № 13, на ІV надпартерен
етаж (първи терасовиден) етаж, кота +11.16 м на построената в долуописания УПИ
жилищна сграда – блок „В“, със застроена площ на жилището от 86.67 кв.м.,
състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, дрешник, баня
с тоалетна, коридор и две тераси, при граници: двор, двор, апартамент № 14,
асансьорна шахта, коридор, апартамент № 12, заедно с 5.93 идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от ПИ, върху който е построена
сградата, целият с площ от 890 кв.м., който имот съгласно действащия план за
регулация, утвърден със заповед № РД-09-50-536/10.10.1997 г. и заповед №
РД-09-50-442/27.04.2005 г. представлява парцел VІІ-1005 о кв. 12 по плана на
гр. С., м. жилищна група „Мотописта“ ІІ част, при граници: УПИ ІІ-1005,
поземлен имот ІІІ-за експериментален жилищен комплекс „Мотописта“, УПИ VІ-1005,
улица и УПИ VІІІ-1005.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: