ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1643
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501620 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД, чрез адв.
М., срещу разпореждане № 12280 от 30.05.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
7428/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление
по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.
„Славянска” № 29, ет.7 чрез пълномощника юрисконсулт К. с искане за
издаване на заповед за изпълнение срещу П. В. В., ЕГН ********** с адрес
гр. ****, ул. **** № ***, за сумата от 900 лева главница, 184,18-лихва за
периода 21.09.2019-21.07.2020 г., 805,82 лв. –договорна неустойка за периода
21.09.2019-21.07.2020 г., 364.94 лв.-лихва за периода 21.12.2019-01.05.2022 г.,
189 лв.неустойка за забава за периода 19.02.2020 до изплащане на вземането,
100 лв.-разходи за събиране, както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.
В жалбата се излагат съображения, че направеният от съда извод за
наличие на обоснована вероятност за неравноправни клаузи в договора е в
противоречие с договорното съдържание на Договор за паричен заем №
358268/21.09.2019 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и П. В. В., оспорва се,
че договорената неустойка, уговорена като компенсаторна, за неизпълнение
на задължение за представяне на обезпечение е нищожна. Твърди, че
1
договорните клаузи са индивидуално уговорени, неустойката е уговорена за
компенсация на неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
по рисков кредит, както и, че с изплащане на сумата от 165,00 лв. длъжникът
е потвърдил действителността на сключения договор, респективно
задълженията си по него.
Моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд,
като вместо него да бъде постановено издаването на Заповед за изпълнение за
сумите, претендирани в заявлението по чл. 410 от ГПК. Алтернативно моли, в
случай, че бъдат възприети мотивите на районния съд, да бъдат присъдени
претендираните главница, възнаградителна лихва и разноски, които
претенции счита за неоспорими по своя характер и дължимост, като общия
размер на тяхната стойност не надвишава максимално предвидения
нормативно установен размер на годишния процент на разходите, съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна, с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по подадено заявление от „Сити кеш“
ООД против П. В. В., като кредитополучател по Договор за паричен заем №
358268/21.09.2019 г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 2543,94 лв., от които 900 лева главница,
184,18 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода 21.09.2019-
21.07.2020 г., 805,82 лв. договорна неустойка за периода 21.09.2019-
21.07.2020 г., 364.94 лв. лихва за забава за периода 21.12.2019-01.05.2022 г.,
сумата от 189 лв. неустойка за забава за периода 19.02.2020 до изплащане на
вземането, както и сумата от 100 лв. разходи за събиране на вземането,
поради забава в плащането за периода 28.11.2019 г. до 01.05.2022 г., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Съдът е приел, че поради липса на посочена
методика за определяне на ГПР и липса на данни за извършени плащания или
2
липса на такива и техния размер, е налице обоснована вероятност за наличие
на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи
съществуване на претендираните вземания към датата на издаване на
заповедта, а наред с това клаузата за заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е намерена за
нищожна. Поради наличие на неяснота относно размера и дължимостта на
претендираните вземания съдът е отхвърлил изцяло заявлението.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за частично основателна по следните съображения:
Правата на заявителя се претендират на основание Договор за паричен
заем № 358268/21.09.2019 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, в качеството
му на заемодател и длъжника П. В. В., като заемател. С договора е
предоставена сума в размер на 900 лв., която да бъде върната, ведно с
уговорена лихва от 40,05%, на 10 месечни вноски, при ГПР 47,99%.
Уговорено в договора е заплащане на неустойка в размер на 985,78 лв., при
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на кредита, при
конкретно посочени условия, на които следва да отговаря поръчителят или
банковата гаранция. Посочената обща сума за плащане е в размер на 1114,22
лв., в която не е включена уговорената неустойка. В погасителния план е
посочена сумата, ведно с уговорената неустойка, като сумата за плащане е в
размер на 2055 лв.
С оглед изложеното длъжникът в заповедното производство е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да
издаде заповедта, служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния
съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП
и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
3
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на
заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно договора за паричен заем № 358268/21.09.2019 г.,
длъжникът се е задължил да заплати неустойка в размер на 985,78 лв., ако не
предостави едно от две възможни обезпечения на кредита – физическо лице
поръчител, което да отговаря на посочени множество завишени изисквания,
или банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на цялото
задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане по договора,
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора. Заплащането на неустойката е уговорено разсрочено, на части към
всяка от погасителните вноски. При преценка на изложените обстоятелства и
съдържанието на постигнатите договорености, се установява наличието на
разпоредба в договора, с която се предвижда, под формата на неустойка за
изпълнение на несъществено задължение по договора (представяне на
обезпечение) да бъде заплатено възнаграждение, което има характера на
сигурна печалба за кредитора и то в размер в пъти по-висок от уговорената
възнаградителна лихва (от 214,22), с която се заобикаля разпоредбата на чл.
19 от ЗПК, като така уговорената клауза е неравноправна, по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 (задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка) и
чл. 143, ал. 2, т. 19 (не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора) от ЗЗП.
С оглед посочения в договора размер на ГПР и размера на уговорената
неустойка по посочената неравноправна клауза е налице обоснована
вероятност действителният размер на ГПР да превишава и законовия
максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до вероятност с
посочване на ГПР различен от действителния да не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което да води до недействителност на целия
договор и дължимост само на чистата стойност по договора. Наличие на
обоснована вероятност е достатъчно да бъде отказано издаване на заповед за
изпълнение за лихвата и всички други разходи по кредита, извън чистата
стойност на кредита, на осн. чл. 23 от ЗПК. Действително, както е посочено в
обжалваното разпореждане, преценката за дължимост на претендираната
4
главница следва да се извърши в състезателен исков процес, поради което в
заповедното производство съдът нито проверява, нито прави предположения
за дължимостта на претендираните суми, като проверката му е в обхвата,
посочен в чл. 411, ал. 2 от ГПК. Тъй като при така извършената проверка
съдът е установил, че се касае до наличие на неравноправни клаузи в договор,
които водят до неговата недействителност изцяло, то следва да се издаде
заповед за изпълнение единствено за остатъка от неизплатената чиста
стойност на кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на 900 лв.. В
заявлението се твърди, че е заплатена от длъжника по кредита сума в размер
на 165 лв., поради което неизплатената част от чистата стойност на кредита,
съобразно твърденията на заявителя, е в размер на 735 лв., за която сума
следва да бъде уважено заявлението, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, както и съответната част от направените разноски.
По изложените съображения въззивният съд приема, че в частта, в
която е отхвърлено заявлението за сумата от 735 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, разпореждането е неправилно и
следва да бъде отменено, като се издаде заповед за изпълнение за тази част от
главницата, ведно с акцесорните вземания – законна лихва, както и разноски
по съразмерност. В останалата част обжалваното разпореждане, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 12280 от 30.05.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 7428/2022 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с което е отхвърлено
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********,
гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет.7 чрез пълномощник юрисконсулт К., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу П. В. В., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** № **, за сумата от
735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева) представляваща главница по
Договор за паричен заем № 358268/21.09.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на заявлението – 25.05.2022 г. до изплащане на
вземането, като ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в тази част.
5
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12280 от 30.05.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 7428/2022 г. по описа на РС Пловдив в останалата
му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6