№ 848
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110201381 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от КР. Г. К. от гр.Варна срещу Електронен фиш
серия К № 5321740 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за неправилен и
незаконосъобразен. Счита за допустимо издаването на ел. фиш само за
нарушения, установени с АТСС в отсъствието на контролен орган, но не и
посредством мобилно устройство, прикрепено към автопатрул на сектор
„Пътна полиция“. Твърди, че в обхвата на техническото средство са попадали
и други автомобили, които биха могли да повлияят на работата му. Намира,
че мястото на извършване на нарушението е недостатъчно конкретизирано,
във връзка с което изразява съмнение дали деянието е извършено в пределите
на населеното място. Счита, че издаденият ел. фиш не е допринесъл за
безопасността на участниците в движението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, като поддържа жалбата на изложените в нея основания.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 03.10.2021г. в 14,39 часа, лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ В 7802 НН се движел по „Аспарухов мост“
в гр.Варна, в посока центъра на града. Разрешената скорост на движение в
населено място била до 50 км/ч., а на южен пътен възел процесният
автомобил се движел със скорост от 83 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство –TFR-М 524. След справка в информационните масиви на МВР било
установено, че превозното средство е собственост на КР. Г. К. от гр.Варна,
поради което на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №5321740 за
налагане на глоба в размер на 400.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство–мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M съдът приема за
безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е
движел по „Аспарухов мост“ в гр.Варна, в рамките на населено място, в
посока центъра на града, на южен пътен възел, със скорост, превишаваща
разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че
посоченото техническо средство- мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабричен номер 524
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Според разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за
измерванията срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за
измерване е десет години, а в случая валидността на използвания тип АТСС е
била до 24.02.2020г. По силата на петата алинея на цитираната норма обаче
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Следователно процесното АТСС е използвано
законосъобразно. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в
2
изправност (видно от приложения протокол № 2-8-21/23.09.2021г.).
Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния
автомобил от 86 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на
електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е
приета скорост на движение от 83 км/ч. По делото е приложен снимков
материал, изготвен чрез мобилната система за видеоконтрол на нарушенията,
от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на
автомобила, във връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш.
Неоснователни са възраженията, че в обхвата на техническото средство има и
други превозни средства, които биха могли да окажат влияние. От снимковия
материал се установява, че е отразен единствено процесния автомобил, с ясно
виждащ се регистрационен номер.
Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният
автомобил действително се е движел с посочената скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това
следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната
разпоредба, която е била нарушена виновно.
Липсват основания да бъде споделено разбирането на жалбоподателя,
че санкционирането посредством издаване на електронен фиш е допустимо
само за нарушение, установено и заснето с АТСС в отсъствие на контролен
орган. В практиката си ВАдмС изтъква, че с разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на
основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
министърът на вътрешните работи е уредил условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което обуславя
извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното
нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. В този
смисъл е напр. Решение № 2168 от 13.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 2512/2019 г., в което се посочва също, че след постановяването на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е била изменена, поради което
тълкувателното решение е неприложимо (с отпаднало действие).
Съдът намира и че административнонаказателната отговорност
правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а
именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен
срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В
3
случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от
приложената по делото Справка за промяна на регистрацията на МПС/, на
когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал
възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал
лично автомобила. К. обаче не се е възползвал от възможността да декларира
данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по
реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания
електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда специално наказание за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до
40 км/ч, какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на
случая.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание. Мястото
на нарушението също е ясно конкретизирано (гр.Варна, на южен пътен възел
„Аспарухов мост“), като са посочени и съответните GPS координати и
следователно в тази връзка не е допусната неяснота, която да е накърнила
процесуалните права на санкционираното лице или да е довела до съмнение
дали посоченото място се намира в пределите на града. Поради това не е
необходимо назначаването на техническа експертиза за установяване на
точното местоположение по координатни данни, поискано в жалбата.
При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение
съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация,
уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите
норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е
надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от
ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не
се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят
приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В
цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа
електронния фиш, като в случая законовите изисквания към съдържанието му
са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на
4
нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се
изразява в превишение на разрешената скорост с 33 км./ч.; посочено е каква е
била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на
движение на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на
извършване на деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна
степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето.
Останалите възражения от житейски характер, изложени в жалбата, не
влияят върху законосъобразността на издадения електронен фиш и не следва
да бъдат обсъждани от съда.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 5321740 на ОД на МВР- Варна, с който на КР. Г. К. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00
5
лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА КР. Г. К. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6